До 135% надценка върху доставната цена на хранителни продукти —

До 135% надценка върху доставната цена на хранителни артикули — това е шокиращият извод на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), който за следващ път хвърля светлина върху една от най-болезнените тематики в българското всекидневие: цената на храната.

Секторният разбор, поръчан точно поради непрекъснатите подозрения на хората, демонстрира, че веригата “от земята до щанда ” е не просто натоварена, а напряко пренатоварена от спомагателни стойности, които се натрупат по пътя към крайния консуматор

Зам.-председателят на Комисия за защита на конкуренцията Радомир Чолаков съобщи в ефира на bTV, че комисията е единственият държавен орган, който вижда цялата картина — от произвеждане, през дистрибуция, до продажба. “Останалите органи имат единствено парченце от пъзела. Това не е далавера — това са обстоятелства ”, акцентира той, пробвайки се да отсече подозренията, че става дума за политически звук преди промени.

Най-големият удар, съгласно Чолаков, пада върху българския производител — обичайно считан за гръбнака на хранителната система

“Няма страна в Европейски Съюз, която да не поддържа производителите си. Само България е стигнала до там, че хранителната сигурност е под въпрос. Навремето се гордеехме с отглеждането на животни, а през днешния ден то е в недостиг ”, сподели той.

Още по-остър беше коментарът му за неналичието на коопериране. Докато в Европа фермерските кооперативи са стандарт, у нас моделът по този начин и не проработи. Резултатът е плашещ: най-либералният пазар в Европейски Съюз, където родният производител остава самичък против огромните търговски структури.

Чолаков посочи и нещо значимо: Комисия за защита на конкуренцията не дава отговор за крайната цена

Комисията може да следи единствено частта от веригата надолу — комерсиалните отстъпки, договорните условия, държанието сред производители и дистрибутори. За надценките нагоре би трябвало да следи КЗП. “Не желаеме да прибягваме до най-тежките репресивни механизми, които законът ни дава ”, изясни той, само че загатна, че в случай че нарушаванията продължат, това може да се промени.

Според него проблемите не са нови — коренът им потегля още от времето на приватизацията, когато цели браншове бяха разпилени, а земеделието остана без съвременна конструкция и без отбрана.

В последна сметка, въпросът не е единствено какъв брой коства храната. Въпросът е за какво родният производител е оставен самичък, а потребителят заплаща цената на един разпаднал се модел. Ако страната не влезе в ролята си на регулиращ фактор, веригата “от полето до магазина ” ще продължи да тежи на най-слабите звена — фермерите и хората.

И тогава 135% може да се окаже единствено началото.

Източник: bTV