Минаването под дъгата – генетика или личен избор
ДНК-то е готварската книга на организма – тя съдържа рецептата за развиването на всеки организъм, хем неповторима, хем в същото време сходна на тази на предците ни. Постоянно чуваме хората да споделят: „ Целият се е метнал на татко си! “ или „ Всички в рода им са музиканти! “. Отдавна е потвърдено, че физическите белези и артистичните изложения са заключени в генетичния ни код. Но по този начин ли е и със сексуалността ни? Кое надвива в оформянето на половите ни желания: природата или обществената среда? Nature or nurture – вроденото или добитото?
Прочетете още
За разлика от Лейди Гага, която изрично заявява „ I was born this way “ в едноименното си парче, трансформирало се в един от химните на ЛГБТИ+ общността, вие несъмнено сте се запитвали е един или различен стадий от живота си: Гей ли се раждаш/родих, или магията надали не се случва, откакто изгледаш първия сезон на RuPaul’s Drag Race?
Разбира се, едно шоу, отдадено на мил кралици, не би могло да направи никого гей. И въобще няма по какъв начин да станеш подобен, в случай че, както твърди градската легенда, минеш под дъгата! Обаче въпросът е изцяло логически и стои на дневен ред към този момент от няколко десетилетия. Съществува ли наистиа „ гей ген “ или сексуалността ни е повлияна от фактори на заобикалящата ни среда?
Въпреки сериозните проучвания, на които се основава теорията за генетична предразположеност и промени по време на вътреутробното развиване, учените към момента не могат да отхвърлят с лека ръка и други вероятни хипотези.
И калинките го правят „ кучешката “
10% от популацията на света намерено се разпознават като ЛГБТИ+. Само в Съединени американски щати да вземем за пример към днешна дата този % е 5.6%. Няма по какъв начин да се направи сходно социологическо изследване измежду жителите на животинското царство, само че и без него биолозите, които са изследвали половото държание на повече от 450 билогични типа, могат да кажат сигурно, че и измежду животните има такива, които вършат секс за кеф с представители на същия пол. Което, несъмнено, е неоспоримо доказателство за това, че не хората са „ изобретили “ еднополовия секс и несъмнено не са прибегнали до него ей по този начин, от досада или екстравагантност.
Говорещите с мишки
Генетичната предразположеност към секс с еднополови сътрудници стартира да провокира по-сериозен теоретичен интерес при започване на 90-те години на предишния век. През 1993 година американският генетик Дийн Хеймър разгласява проучване, извършено със 114 фамилии на гей хора. В обявата си той твърди, че е разкрил връзка сред мъжката хомосексуалност и съответен кариотип на Х хромозомата – Xq28.
Но търсенето на „ гей гена “ не стопира дотук. Хиймър към този момент е съумял да разпали искрата на любознанието. За разлика от него обаче други генетици разчитат на лабораторните мишки да им подскажат верния отговор. През 2010 година група изследователи „ изтриват “ определен ген от ДНК-то на женски мишки и резултатът е повече от фрапантен. След хирургичната интервенция мъничките бели Мини-Мауски почнали да се притеглят от миризмата на други женски мишки и нямали самообладание да се чифтосат с тях.
Когато 1% не стига, с цел да си 100% гей
През 2019 година се организира най-широкомащабното проучване на генома до момента, GWAS, на което са подложени 493 000 души. С него се цели да се открият гените, виновни за разнообразни болести, физиологични положения и поведенчески предразположения. Учените заключават, че не един кариотип, а стотици хиляди генетични разновидности дефинират половата ориентировка и при двата биологични пола, като пет от тях играят основната роля във кино лентата на човешката половост. Но даже и на тези пет разновидността приписват не повече от 1% отговорност за привличането сред еднополови сътрудници. Резултатите от проучването допускат, че с изключение на генетична предразположеност (която несъмнено съществува!), човек би трябвало да прояви персонална воля и да бъде податлив да реагира на избрани тласъци от обществената среда, с цел да бъде хомосексуален. Иначе казано, и биологията, и средата въздействат върху нашата полова ориентировка.
От край време ЛГБТИ+ общността употребява слогана „ Born this way “ като щит против хейта и дискриминирането. Част от мотивацията се базира на логиката, че, откакто не е признато да се дискриминира човек за набора му от белези и характерности по рождение, значи не би трябвало и на хомосексуализма да се гледа като на личностна девиация или болестно извращение в случай, че и той е генетично свързан. Колебливото научно умозаключение от 2019 година не трябва да се приема за дефинитивно и неоспоримо. Самият факт, че GWAS е емпирично лимитирано (изследваните участници са главно от европеидната раса и огромна част от предоставените от тях сведения не подлежат на проверка), не го прави на 100% правдиво.
Истината (все още) е някъде там
Годината е 2022-а и всеки ден се случват невероятни неща, които единствено допреди няколко години ни се костваха немислими. Обикновени хора, а не астронавти на НАСА към този момент пътуват в Космоса, за Бога! И въпреки всичко човечеството към момента е на стадий, в който сякаш знае доста, а в действителност не знае нищо сигурно. Това важи значително и за хомосексуалността, върху аргументите за която учените не престават да си блъскат мозъците. Проблемът идва оттова, че сексът не може да бъде проучен единствено в качеството му на физиологичен репродуктивен акт. Сексът, както и храненето, не е просто средство за облекчаване на биологична потребност. Защо другояче щяхме да предпочетем да хапнем апетитен еклер вместо филия самун! Нашите полови желания са се трансформирали в част от комплицираната социокултурна цялост, която съставлява актуалната персона. Сексуалността ни надалеч не се лимитира до нашите гениталии – тя е композиция от фактори, от които, да, гениталиите са много значими. Но също толкоз значими са и обичаните ни сериали по HBO, учителят по изобразяване в шести клас и музиката на Джордж Майкъл.
Наистина ли е въпрос на избор да си гей?
Въпреки, че до момента към момента не е открит един съответен ген, съществуват задоволително доказателства, че микс от генетични и пренатални фактори, програмирани в мозъка на човешкия ембрион, дефинира по какъв курс ще поеме сексуалността на индивида. Ако да вземем за пример гените, които дават отговор за повишение фертилитета при дамите, се проявят случайно в мъжкия ембрион, проявата на хомосексуални пристрастености у бъдещия субект е съвсем в забрадка вързана. А това е нещо, което бебето не избира по лична воля.
Източник: mamamia.bg
Прочетете още
За разлика от Лейди Гага, която изрично заявява „ I was born this way “ в едноименното си парче, трансформирало се в един от химните на ЛГБТИ+ общността, вие несъмнено сте се запитвали е един или различен стадий от живота си: Гей ли се раждаш/родих, или магията надали не се случва, откакто изгледаш първия сезон на RuPaul’s Drag Race?
Разбира се, едно шоу, отдадено на мил кралици, не би могло да направи никого гей. И въобще няма по какъв начин да станеш подобен, в случай че, както твърди градската легенда, минеш под дъгата! Обаче въпросът е изцяло логически и стои на дневен ред към този момент от няколко десетилетия. Съществува ли наистиа „ гей ген “ или сексуалността ни е повлияна от фактори на заобикалящата ни среда?
Въпреки сериозните проучвания, на които се основава теорията за генетична предразположеност и промени по време на вътреутробното развиване, учените към момента не могат да отхвърлят с лека ръка и други вероятни хипотези.
И калинките го правят „ кучешката “
10% от популацията на света намерено се разпознават като ЛГБТИ+. Само в Съединени американски щати да вземем за пример към днешна дата този % е 5.6%. Няма по какъв начин да се направи сходно социологическо изследване измежду жителите на животинското царство, само че и без него биолозите, които са изследвали половото държание на повече от 450 билогични типа, могат да кажат сигурно, че и измежду животните има такива, които вършат секс за кеф с представители на същия пол. Което, несъмнено, е неоспоримо доказателство за това, че не хората са „ изобретили “ еднополовия секс и несъмнено не са прибегнали до него ей по този начин, от досада или екстравагантност.
Говорещите с мишки
Генетичната предразположеност към секс с еднополови сътрудници стартира да провокира по-сериозен теоретичен интерес при започване на 90-те години на предишния век. През 1993 година американският генетик Дийн Хеймър разгласява проучване, извършено със 114 фамилии на гей хора. В обявата си той твърди, че е разкрил връзка сред мъжката хомосексуалност и съответен кариотип на Х хромозомата – Xq28.
Но търсенето на „ гей гена “ не стопира дотук. Хиймър към този момент е съумял да разпали искрата на любознанието. За разлика от него обаче други генетици разчитат на лабораторните мишки да им подскажат верния отговор. През 2010 година група изследователи „ изтриват “ определен ген от ДНК-то на женски мишки и резултатът е повече от фрапантен. След хирургичната интервенция мъничките бели Мини-Мауски почнали да се притеглят от миризмата на други женски мишки и нямали самообладание да се чифтосат с тях.
Когато 1% не стига, с цел да си 100% гей
През 2019 година се организира най-широкомащабното проучване на генома до момента, GWAS, на което са подложени 493 000 души. С него се цели да се открият гените, виновни за разнообразни болести, физиологични положения и поведенчески предразположения. Учените заключават, че не един кариотип, а стотици хиляди генетични разновидности дефинират половата ориентировка и при двата биологични пола, като пет от тях играят основната роля във кино лентата на човешката половост. Но даже и на тези пет разновидността приписват не повече от 1% отговорност за привличането сред еднополови сътрудници. Резултатите от проучването допускат, че с изключение на генетична предразположеност (която несъмнено съществува!), човек би трябвало да прояви персонална воля и да бъде податлив да реагира на избрани тласъци от обществената среда, с цел да бъде хомосексуален. Иначе казано, и биологията, и средата въздействат върху нашата полова ориентировка.
От край време ЛГБТИ+ общността употребява слогана „ Born this way “ като щит против хейта и дискриминирането. Част от мотивацията се базира на логиката, че, откакто не е признато да се дискриминира човек за набора му от белези и характерности по рождение, значи не би трябвало и на хомосексуализма да се гледа като на личностна девиация или болестно извращение в случай, че и той е генетично свързан. Колебливото научно умозаключение от 2019 година не трябва да се приема за дефинитивно и неоспоримо. Самият факт, че GWAS е емпирично лимитирано (изследваните участници са главно от европеидната раса и огромна част от предоставените от тях сведения не подлежат на проверка), не го прави на 100% правдиво.
Истината (все още) е някъде там
Годината е 2022-а и всеки ден се случват невероятни неща, които единствено допреди няколко години ни се костваха немислими. Обикновени хора, а не астронавти на НАСА към този момент пътуват в Космоса, за Бога! И въпреки всичко човечеството към момента е на стадий, в който сякаш знае доста, а в действителност не знае нищо сигурно. Това важи значително и за хомосексуалността, върху аргументите за която учените не престават да си блъскат мозъците. Проблемът идва оттова, че сексът не може да бъде проучен единствено в качеството му на физиологичен репродуктивен акт. Сексът, както и храненето, не е просто средство за облекчаване на биологична потребност. Защо другояче щяхме да предпочетем да хапнем апетитен еклер вместо филия самун! Нашите полови желания са се трансформирали в част от комплицираната социокултурна цялост, която съставлява актуалната персона. Сексуалността ни надалеч не се лимитира до нашите гениталии – тя е композиция от фактори, от които, да, гениталиите са много значими. Но също толкоз значими са и обичаните ни сериали по HBO, учителят по изобразяване в шести клас и музиката на Джордж Майкъл.
Наистина ли е въпрос на избор да си гей?
Въпреки, че до момента към момента не е открит един съответен ген, съществуват задоволително доказателства, че микс от генетични и пренатални фактори, програмирани в мозъка на човешкия ембрион, дефинира по какъв курс ще поеме сексуалността на индивида. Ако да вземем за пример гените, които дават отговор за повишение фертилитета при дамите, се проявят случайно в мъжкия ембрион, проявата на хомосексуални пристрастености у бъдещия субект е съвсем в забрадка вързана. А това е нещо, което бебето не избира по лична воля.
Източник: mamamia.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ