Дни след нахлуването на руските войски Ярослав Бохак, млад сърдечносъдов хирург, е у дома със семейството си в относително безопасната Западна Украйна, когато негов колега се обажда отчаяно от източната част на страната и го моли да дойде да помогне.
Много лекари са избягали от войната, казва приятелят му, а хирурзите, които са останали, ампутират крайници, вместо да се опитват да ги възстановят, за да спасят тежко ранените войници.
"Той ми се обади и каза, че не може повече да реже ръцете на млади хора", казва Бохак, докато стои в операционната зала на болницата в Краматорск. "Когато дойдох тук, оперирах още първия ден".
Тъй като руските сили опустошават Източна Украйна със смесица от артилерия, въздушни удари и ракетни атаки, болниците на фронтовата линия, много от които в по-бедните селски райони, са претоварени. В тях липсва персонал или са напълно изоставени, тъй като лекарите и медицинските сестри са избягали от насилието.
По цял ден стените на болницата се тресат от гърмежите на сраженията, които се водят край Краматорск, промишлен град в региона на Донбас, където руските сили водят кървава офанзива. В укрепеното с чували с пясък спешно отделение постоянно пристига поток от линейки, които превозват войници и цивилни, много от които с животозастрашаващи рани.
В болницата обаче работят само няколко души. Останали са само двама от десетте лекари, подпомагани от шест медицински сестри, които работят на 24-часови смени с един почивен ден, казва Татяна Бакаева, старшата медицинска сестра. (Служителите на болницата със сменени имена от съображения за сигурност.)
"Остават само най-издръжливите", казва Бакаева. "Хората са уплашени. Какво можеш да направиш?"
Подобна е картината в целия Донбас: С нарастването на броя на ранените нуждата от повече лекари и медицински сестри става още по-остра.
В Авдийвка, точно на фронтовата линия, единственият останал хирург и медицинският директор на болницата разказват, че са прекарали месеци в спешното отделение, без да излизат, освен за да отидат бързо до магазина за хранителни стоки в условията на обстрел. В Славянск, град на север от Краматорск, където на хоризонта се вижда пушек от сраженията, е останала само около една трета от персонала на болницата.
Град Бахмут се намира на кръстопът между руските сили, които настъпват от изток и от север. Там линейките задръстват малкия двор на военната болница, а спешното отделение е почти винаги пълно.
"Никой никога не се подготвя за война, а този регион не е толкова гъсто населен, за да може да се справи с толкова много ранени", казва Светлана Друзенко, която координира спешната евакуация на ранени войници и цивилни от зоните на бойните действия. "Раните са еднакви и за цивилните, и за войниците, защото ракетите не избират къде да паднат".
Много от ранените от източната част на страната са докарани в Днепър, град с население от 1 млн. души, в който има шест големи болници. Но той е на четири часа път с кола от много фронтови позиции. А в болниците там няма и медицински сестри, казва д-р Павло Бадиул, хирург в Центъра по изгаряния и пластична хирургия в Днепър.
Центърът е пълен с ранени от войната и персоналът работи непрекъснато без почивка, казва той.
Член на Американското дружество на пластичните хирурзи, след обучение в Калифорния, Бадиул отправя апел чрез бюлетина на дружеството за оборудване и медицински консумативи. "Въпреки че получаваме някаква целева помощ, голяма част от нея все пак се губи, пренасочва или отвежда на грешното място", каза той.
Повечето от хирурзите, работещи в болницата в Краматорск, включително Бохак, са доброволци. Откакто той е пристигнал, тук почти няма ампутации.
Бохак показа видеозаписи от операциите си, направени с мобилен телефон. Ровейки в изпепелената и разкъсана плът, той открива прекъснатите артерии и старателно ги зашива, възстановявайки кръвообращението на увредените крайници, което позволява спасяването им.
"Най-близката сериозна и оборудвана клиника е в Днепър, който е на 280 км оттук", казва той. "За да се стигне дотам, е необходимо време и може да е твърде късно да се спаси крайникът. Ето защо пристигането ми тук беше много важно", споделя хирургът.
Не всички крайници обаче могат да бъдат спасени. Едуард Антановски, заместник-командир на военното подразделение в болницата, каза, че наскоро бил докаран руски войник със сериозна рана на крака. По думите му, докато е бил в болницата, на войника е била осигурена охрана за защита.
"Наложи се да отстраним крака, защото турникетът е стоял твърде дълго", каза той. "Дори и да искахме, нямаше да можем да спасим крака му. Отнасяхме се с него хуманно, а не по начина, по който заслужаваше да се отнасят с него".
Въпреки месеците на предупреждения от Белия дом и други страни, че Русия планира да нахлуе, много хора в Украйна, включително голяма част от политическата върхушка и дори някои военни, отказаха да повярват. Когато руските ракети започнаха да поразяват украинските градове на 24 февруари, това предизвика суматоха. Болниците не бяха подготвени да се справят с внезапния прилив на пациенти с жестоки и тежки рани, които войната причинява.
През първата седмица д-р Максим Кожемяка, пенсиониран травматолог, доброволно се включи в помощ на военната болница в Запорожие - един от основните центрове, където се лекуват войниците в Източна и Южна Украйна. Почти веднага, казва той, болницата е била залята от по 30 до 40 пациенти на ден и не е разполагала с достатъчно консумативи, за да се справи с огнестрелните рани или други тежки наранявания.
"Не вярвахме, че това може да се случи, защото разбирахме, че при всички случаи ще има огромни загуби и от тяхна страна", каза Кожемяка в спешното отделение на болницата. "И, разбира се, смятахме, че никой разумен лидер на модерна държава не би постъпил така".
Михаел Швирц, „Ню Йорк Таймс”
Много лекари са избягали от войната, казва приятелят му, а хирурзите, които са останали, ампутират крайници, вместо да се опитват да ги възстановят, за да спасят тежко ранените войници.
"Той ми се обади и каза, че не може повече да реже ръцете на млади хора", казва Бохак, докато стои в операционната зала на болницата в Краматорск. "Когато дойдох тук, оперирах още първия ден".
Тъй като руските сили опустошават Източна Украйна със смесица от артилерия, въздушни удари и ракетни атаки, болниците на фронтовата линия, много от които в по-бедните селски райони, са претоварени. В тях липсва персонал или са напълно изоставени, тъй като лекарите и медицинските сестри са избягали от насилието.
По цял ден стените на болницата се тресат от гърмежите на сраженията, които се водят край Краматорск, промишлен град в региона на Донбас, където руските сили водят кървава офанзива. В укрепеното с чували с пясък спешно отделение постоянно пристига поток от линейки, които превозват войници и цивилни, много от които с животозастрашаващи рани.
В болницата обаче работят само няколко души. Останали са само двама от десетте лекари, подпомагани от шест медицински сестри, които работят на 24-часови смени с един почивен ден, казва Татяна Бакаева, старшата медицинска сестра. (Служителите на болницата със сменени имена от съображения за сигурност.)
"Остават само най-издръжливите", казва Бакаева. "Хората са уплашени. Какво можеш да направиш?"
Подобна е картината в целия Донбас: С нарастването на броя на ранените нуждата от повече лекари и медицински сестри става още по-остра.
В Авдийвка, точно на фронтовата линия, единственият останал хирург и медицинският директор на болницата разказват, че са прекарали месеци в спешното отделение, без да излизат, освен за да отидат бързо до магазина за хранителни стоки в условията на обстрел. В Славянск, град на север от Краматорск, където на хоризонта се вижда пушек от сраженията, е останала само около една трета от персонала на болницата.
Град Бахмут се намира на кръстопът между руските сили, които настъпват от изток и от север. Там линейките задръстват малкия двор на военната болница, а спешното отделение е почти винаги пълно.
"Никой никога не се подготвя за война, а този регион не е толкова гъсто населен, за да може да се справи с толкова много ранени", казва Светлана Друзенко, която координира спешната евакуация на ранени войници и цивилни от зоните на бойните действия. "Раните са еднакви и за цивилните, и за войниците, защото ракетите не избират къде да паднат".
Много от ранените от източната част на страната са докарани в Днепър, град с население от 1 млн. души, в който има шест големи болници. Но той е на четири часа път с кола от много фронтови позиции. А в болниците там няма и медицински сестри, казва д-р Павло Бадиул, хирург в Центъра по изгаряния и пластична хирургия в Днепър.
Центърът е пълен с ранени от войната и персоналът работи непрекъснато без почивка, казва той.
Член на Американското дружество на пластичните хирурзи, след обучение в Калифорния, Бадиул отправя апел чрез бюлетина на дружеството за оборудване и медицински консумативи. "Въпреки че получаваме някаква целева помощ, голяма част от нея все пак се губи, пренасочва или отвежда на грешното място", каза той.
Повечето от хирурзите, работещи в болницата в Краматорск, включително Бохак, са доброволци. Откакто той е пристигнал, тук почти няма ампутации.
Бохак показа видеозаписи от операциите си, направени с мобилен телефон. Ровейки в изпепелената и разкъсана плът, той открива прекъснатите артерии и старателно ги зашива, възстановявайки кръвообращението на увредените крайници, което позволява спасяването им.
"Най-близката сериозна и оборудвана клиника е в Днепър, който е на 280 км оттук", казва той. "За да се стигне дотам, е необходимо време и може да е твърде късно да се спаси крайникът. Ето защо пристигането ми тук беше много важно", споделя хирургът.
Не всички крайници обаче могат да бъдат спасени. Едуард Антановски, заместник-командир на военното подразделение в болницата, каза, че наскоро бил докаран руски войник със сериозна рана на крака. По думите му, докато е бил в болницата, на войника е била осигурена охрана за защита.
"Наложи се да отстраним крака, защото турникетът е стоял твърде дълго", каза той. "Дори и да искахме, нямаше да можем да спасим крака му. Отнасяхме се с него хуманно, а не по начина, по който заслужаваше да се отнасят с него".
Въпреки месеците на предупреждения от Белия дом и други страни, че Русия планира да нахлуе, много хора в Украйна, включително голяма част от политическата върхушка и дори някои военни, отказаха да повярват. Когато руските ракети започнаха да поразяват украинските градове на 24 февруари, това предизвика суматоха. Болниците не бяха подготвени да се справят с внезапния прилив на пациенти с жестоки и тежки рани, които войната причинява.
През първата седмица д-р Максим Кожемяка, пенсиониран травматолог, доброволно се включи в помощ на военната болница в Запорожие - един от основните центрове, където се лекуват войниците в Източна и Южна Украйна. Почти веднага, казва той, болницата е била залята от по 30 до 40 пациенти на ден и не е разполагала с достатъчно консумативи, за да се справи с огнестрелните рани или други тежки наранявания.
"Не вярвахме, че това може да се случи, защото разбирахме, че при всички случаи ще има огромни загуби и от тяхна страна", каза Кожемяка в спешното отделение на болницата. "И, разбира се, смятахме, че никой разумен лидер на модерна държава не би постъпил така".
Михаел Швирц, „Ню Йорк Таймс”
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ