Индия стана четвъртата нация, кацнала успешно на Луната
Дни след гръмкия неуспех на Русия, Индия реализира сполучливо кацане на кораба „ Чандраян-3 “ на към момента неразучения южен полюс на Луната. Постижението ѝ е историческо и я утвърждава като все по-важна галактическа суперсила в тази извънредно перспективна ниша, характеризираща се с възходящи вложения и упоритости както от частния, по този начин и от държавния бранш.
С днешния си триумф Индия не просто влиза в елитния клуб на страните, осъществили кацане на Луната – ставайки едвам четвъртата в историята, след Съединени американски щати, някогашния Съветски съюз и Китай – само че и прави крачка по-далеч. Тя стана първата в света, изпратила сполучливо собствен транспортен съд на един от полюсите на земния сателит.
В цяла Индия избухнаха празненства след сполучливото кацане на роботизирания спускаем уред.
„ Ние достигнахме там, където никоя друга страна не е могла “, сподели министър-председателя Нерандра Моди.
Южният лунен полюс на Луната се трансформира в място, будещо все по-голям интерес у откривателите с помощта на неотдавнашните открития на следи от воден лед.
Дни преди плануваното кацане на „ Чандраян-3 “ Русия се опита да приземи първия си галактически уред на Луната от съвсем 50 години насам. Но галактическият транспортен съд „ Луна-25 “ се разруши в повърхността на спътника в събота, откакто излезе от надзор.
Успехът на Индия през днешния ден идва след един несполучлив опит за кацане на южния полюс на Луната през септември 2019 година, когато софтуерна неточност докара до разтрошаване на задачата „ Чандраян-2 “ в повърхността.
„ [Южният полюс е] в действителност доста забавен, исторически, теоретичен и геоложки регион, до който доста страни се пробват да доближат и който може да послужи като база за бъдещи проучвания “, съобщи пред CNBC Уенди Коб, професор по тактики и проучвания на сигурността в Училището за напреднали въздушни и галактически проучвания на Военновъздушни сили на Съединени американски щати.
Коб добави, че откриването на вода на южния полюс на Луната е „ в действителност значимо за бъдещи проучвания “, защото тя може да послужи като източник на гориво за ракети и галактически кораби.
Индия от ден на ден се възприема като водещ геополитически състезател в космоса.
Неотдавна министър председателят Нарендра Моди подписа съглашения с американския президент Джо Байдън за присъединение към споразуменията „ Артемида “ и за по-нататъшно съдействие по задачи сред ISRO (индийската галактическа агенция) и НАСА. Очаква се през идната година галактическите организации да работят дружно за полет на индийски астронавти до Международната галактическа станция.
Индия съумя да реализира повече с по-малко средства от своите водещи международни сътрудници. Годишният бюджет на ISRO да вземем за пример е дребна част от този на НАСА. През 2020 година ISRO пресмята, че задачата „ Чандраян-3 “ ще коства към 75 млн. $. Пандемията от COVID-19 забави задачата, която трябваше да бъде осъществена през 2021 година
С днешния си триумф Индия не просто влиза в елитния клуб на страните, осъществили кацане на Луната – ставайки едвам четвъртата в историята, след Съединени американски щати, някогашния Съветски съюз и Китай – само че и прави крачка по-далеч. Тя стана първата в света, изпратила сполучливо собствен транспортен съд на един от полюсите на земния сателит.
В цяла Индия избухнаха празненства след сполучливото кацане на роботизирания спускаем уред.
„ Ние достигнахме там, където никоя друга страна не е могла “, сподели министър-председателя Нерандра Моди.
Южният лунен полюс на Луната се трансформира в място, будещо все по-голям интерес у откривателите с помощта на неотдавнашните открития на следи от воден лед.
Дни преди плануваното кацане на „ Чандраян-3 “ Русия се опита да приземи първия си галактически уред на Луната от съвсем 50 години насам. Но галактическият транспортен съд „ Луна-25 “ се разруши в повърхността на спътника в събота, откакто излезе от надзор.
Успехът на Индия през днешния ден идва след един несполучлив опит за кацане на южния полюс на Луната през септември 2019 година, когато софтуерна неточност докара до разтрошаване на задачата „ Чандраян-2 “ в повърхността.
„ [Южният полюс е] в действителност доста забавен, исторически, теоретичен и геоложки регион, до който доста страни се пробват да доближат и който може да послужи като база за бъдещи проучвания “, съобщи пред CNBC Уенди Коб, професор по тактики и проучвания на сигурността в Училището за напреднали въздушни и галактически проучвания на Военновъздушни сили на Съединени американски щати.
Коб добави, че откриването на вода на южния полюс на Луната е „ в действителност значимо за бъдещи проучвания “, защото тя може да послужи като източник на гориво за ракети и галактически кораби.
Индия от ден на ден се възприема като водещ геополитически състезател в космоса.
Неотдавна министър председателят Нарендра Моди подписа съглашения с американския президент Джо Байдън за присъединение към споразуменията „ Артемида “ и за по-нататъшно съдействие по задачи сред ISRO (индийската галактическа агенция) и НАСА. Очаква се през идната година галактическите организации да работят дружно за полет на индийски астронавти до Международната галактическа станция.
Индия съумя да реализира повече с по-малко средства от своите водещи международни сътрудници. Годишният бюджет на ISRO да вземем за пример е дребна част от този на НАСА. През 2020 година ISRO пресмята, че задачата „ Чандраян-3 “ ще коства към 75 млн. $. Пандемията от COVID-19 забави задачата, която трябваше да бъде осъществена през 2021 година
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ