2018 - преструктурирания в партиите и тестване на нови формули
" Дневник " съблюдава традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 година и за упованията и прогнозите им за 2018 година В специфичната тематика " Годината " през днешния ден публикуваме мнението на Боряна Димитрова - ръководещ сътрудник на социологическата организация " Алфа Рисърч ".
С какво ще запомните българската политическа 2017 година?
- Първо присъединяване на националистически партии в държавното управление. Безсилие на опозицията да повдигне действителни проблеми и предложи други възможности. Заявка за нареждане на Балкански пъзел.
Коя е думата на 2017 година в България?
- Ре-визия: Ре-визия на прехода. Ре-визия на приватизацията. Ре-визия на законодателството. Ре-визия на връзките със съседите
Защо в края на 2017 ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "?
- Поне три претекста могат да стоят зад тази поръчка. " Укротяване " на политически или стопански опоненти; Отклоняване на вниманието от настоящи незаконни деяния; Опит за основаване на нова идеологическа структура – " ощетените от прехода ". Респективно, поръчка за " маркетиране " и политическо посланичество на този най-многоброен у нас електорален контейнер.
Какъв е приносът на Обединените патриоти в ръководещата коалиция?
- Обединените патриоти разтоварват ГЕРБ от бремето да гребе против национал-популистката вълна, обхванала огромна част от Европа. По силата на сравнението придават по-европейски тип на огромния съдружен сътрудник.
И не на последно място, консолидират избрани бизнес ползи.
Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на " посланик и геополитик " /по израз в медиите/? Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат?
- Борисов сподели, че без терзание умее да влиза в нови функции и да поема в нови направления. С това превъзхожда всеки един от политическите си противници. Премиерът не е специалист посланик и геополитик. Той обаче е добър комуникатор, умее да впрегне в своя изгода упованията на събеседниците и да показа обстановката като печеливша и за двете страни.
Проблемът е в честа промяна на позиции по един и същи въпрос. Това лимитира периметъра на изгодите до краткосрочни победи и усилва неизвестността пред дълготрайните задължения на страната.
Мнозинството или опозицията задава тона в Народното събрание?
- В изчерпателен проект, без подозрение болшинството съумява да прокара своя дневен ред и решения по всички значими законопроекти. Ако приказваме в стилистичен проект обаче, езикът в това Народно заседание стига до равнища по-ниски и от неговия рейтинг. Използваната тирада и метод на другарство са единствено отражение на отчайващото качество на причините и дебатите. А то се предава по индукция от болшинство на съпротива и назад.
Чия партия е ГЕРБ?
- Типичен образец на лидерска партия, партия на Борисов. Същевременно, като огромна конструкция, в която е съсредоточена доста власт, в нея стартират да се обособяват кръгове, ядра, включително разнообразни стилове на правене на политика, само че нито един от тях не е жизнен отвън Борисов. Той може да се лиши от всеки човек или структура; те не могат да имат независимо битие без него.
Чия партия е Българска социалистическа партия?
- Не мисля, че има по-точни думи от определението на починалия издател на в. " Дума " Стефан Продев, обещано преди двадесетина години – " партия на алените мобифони и алените бабички ". Нищо не се е трансформирало от този момент. Българска социалистическа партия не стана партия на младите леви, както в Западна Европа от 60-те и 70-те години; нито на работниците; нито бранител на самостоятелни човешки права или на екологични дела. Оттук идва и от време на време проявяващия се разнобой сред Българска социалистическа партия и ПЕС. Българските социалисти не престават да експлоатират носталгията на възрастните си гласоподаватели, с цел да поддържат икономическия разцвет на наследниците на някогашната номенклатура или за геополитическо преориентиране на страната. Всъщност, това са две прояви на една и съща цел.
Чия партия е Движение за права и свободи?
- Движение за права и свободи е пара-партия, нещо като, само че по-силно от партия. При нея работят най-силни лоялности и зависимости, не тъй като водачът й е най-могъщ, а тъй като почиват на съкровени идентификации на гласоподавателите им – етнос, вяра, жанр, семейство, боязън от отделяне от общността. Това го няма при другите партии, заради което и " обменът " при тях е доста по-голям - от ОДС към Национална движение „Симеон Втори" или ГЕРБ; от Българска социалистическа партия към ГЕРБ или Оперативна програма прочие Обратното, опитите да възникне конкурентна на Движение за права и свободи партия не дават резултат, тъкмо тъй като тя се опира на екзистенциално значими за българските турци идентичности, оттатък тясно политическите.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?
- Опит за решение на сложна задача – по какъв начин да развие облика си на единствен действителен конкурент на ГЕРБ и Борисов, запазвайки национално-обединителния си имидж. Точно конкуренцията за ролята на " националния обединител ", докара до изнервеност и премиера, и президента. Тя провокира и непреставащите открити баталии или удари под масата сред тях – от избора на Грипените, та до мораториума върху новите лекарства.
Има ли фактически разделяне на управляващите?
- Има неизбежно за актуалния комплициран свят разделяне на компетентностите и отговорностите, само че липсва фундаментът – гаранциите за самостоятелност и общественият надзор. За елементарния човек разграничението сред двете обаче постоянно е невидимо. Още повече, че щедро се преекспонира медийно чисто формалното, а не съдържателно разделяне на функционалностите сред обособените управляващи. Само дълбоки рецесии (като изборът на Пеевски за началник на ДАНС) " осветяват " този проблем и скандализират обществото. В останалите случаи върви безшумно слепване сред управляващите, " разделяно " не от взаимния им надзор, а от ползите на участващите в тях групи.
Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз?
- По-европейска в сравнение с преди 10 години. Поне в посоки като: благоприятни условия за пътешестване, обучение, работа, транспорт на модели и жанр на живот. В други сфери обаче – дейно правораздаване, тъждество пред закона, противопоставяне на корупцията, отбрана на самостоятелните човешки права и взаимност оставаме по-близо до източните съседи на Европейски Съюз.
Каква 2018 година очаквате - безоблачна за властта, с земетресения...?
- В навечерието на 2018 година светът не е място, което да предвещава успокоение за която и да е страна. Когато несигурността и непредвидимостта нарастват, даже дребен спор може да се окаже с големи последствия. Това естествено важи и за България. Което пък изисква от всички доста по-голяма отговорност, разсъдък и воля.
Колко значимо е европредседателството?
- През последните години прокремълската и антиевропейска агитация настойчиво постанова клишето, че Европейски Съюз е нещо като " нов Съветски съюз " – няма споделени полезности, няма баланс на ползи, няма координиране на решения, единствено диктат на Брюксел. Европредседателството е късмет да разберем и усетим посредством медиаторската роля на личните ни министри, институции, специалисти, че Европа реализира мир и благополучие въз основата на деликатно направени правила и ценене на общи правила, а не посредством спуснати от горната страна решения.
Българинът е проевропейски надъхан, само че към момента прекомерно малко има вяра в силата на българския глас и позиция. Успех за европредседателството е не толкоз да сътвори повече на брой европейци, колкото по-европейци.
Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз - Анкара?
- Успех е, че България сложи въпроса за Западните Балкани и съумя да включи тематиката в майската среща на върха на Европейски Съюз. Същевременно не мисля, че страната ни би трябвало да се задоволи единствено с " адвокатстване " пред останалите страни от Европейски Съюз. Добре би било тя да поеме дейна роля за повече общи политики, планове, духовни и културни пространства на Балканите. Що се отнася до разговора Европейски Съюз – Анкара, тук опциите ни са по-ограничени. Ролята ни би била в слагането на въпроси, които директно ни засягат и в които сме развили наша експертиза.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Крайно време е да се отърсим от тези комплекси. Българите не заслужават по-малко от чужденците. Ако създадем страната си добра за нас, ще е добра и за всички останали.
Възможно ли е 2018 година да е последната, в която Европейската комисия прави оценка в отчет напредъка в правораздаването и вътрешния ред?
- Възможно е единствено, в случай че Комисията по принцип се откаже от този механизъм.
Ще има ли развръзка въпросът " АЕЦ Белене "?
- Очаквам по-скоро непосилен процес, битка на лобита, конфликт на ползи. Прекалено взривоопасен е този проблем, във всичките му аспекти, с цел да имат ръководещите интерес да го тласнат към скорошна развръзка. Ако има развръзка, тя няма да е през 2018 година
Президентът Радев предложения Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще пристигна ли съветският президент в България?
- Точно по този мотив, явно не. Едно такова посещаване не би било триумфално, а Владимир Путин е посочил, че се стреми към победни визити.
Очаквате ли промени в главните политически партии?
- Кардинални промени не чакам. Още повече, че 2018-та не е изборна година. Тя обаче ще е година на вътрешни натрупвания, преструктурирания, тестване на нови формули, обрисуване на позиции.
Партиите, които съумеят да срещнат духа на времето с подобаващите персони и ентусиазма на симпатизантите, ще са най-печеливши в решаващата 2019 – годината на евро и локалните избори.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- От 2001 година, т.е. от края на държавното управление на ОДС до момента, единствено едно нещо е несъмнено – че прогнозите за подем на десницата се усилват назад съразмерно на нейната тежест. Ние, социолозите, също все вещаем съживяване на дясното, а то все не се случва.
Ако останем в рамките на рационалната прогноза, са вероятни два сюжета. Първият, консолидиране на релативно дребна, само че жизнеспособна съвременна десница – по-технократска, демократична и солидарна. Вторият, пораждане на по-голямо протестно придвижване - в случай че ГЕРБ по някаква причина изпусне духа от бутилката, а една нова десница успее да го овладее. Нито един от тях обаче няма да се случи " от единствено себе си ".
Възможно ли е да се появи опция на ГЕРБ? Каква?
- Само в тоталитарните общества няма опция. В демократичните има - и по-добри, и по-лоши други възможности.
Кои политически фигури ще наблюдавате деликатно и за какво?
- Бойко Борисов, Христо Иванов, Томислав Дончев. Имат капацитет и сила да трансформират – значимо е да се следи в какви направления, с какъв обсег и с какъв резултат.
На какво се надявате?
- На неизгубената ни дарба да имаме вяра в положителното, само че и да се гневим, когато е нужно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (725)
С какво ще запомните българската политическа 2017 година?
- Първо присъединяване на националистически партии в държавното управление. Безсилие на опозицията да повдигне действителни проблеми и предложи други възможности. Заявка за нареждане на Балкански пъзел.
Коя е думата на 2017 година в България?
- Ре-визия: Ре-визия на прехода. Ре-визия на приватизацията. Ре-визия на законодателството. Ре-визия на връзките със съседите
Защо в края на 2017 ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "?
- Поне три претекста могат да стоят зад тази поръчка. " Укротяване " на политически или стопански опоненти; Отклоняване на вниманието от настоящи незаконни деяния; Опит за основаване на нова идеологическа структура – " ощетените от прехода ". Респективно, поръчка за " маркетиране " и политическо посланичество на този най-многоброен у нас електорален контейнер.
Какъв е приносът на Обединените патриоти в ръководещата коалиция?
- Обединените патриоти разтоварват ГЕРБ от бремето да гребе против национал-популистката вълна, обхванала огромна част от Европа. По силата на сравнението придават по-европейски тип на огромния съдружен сътрудник.
И не на последно място, консолидират избрани бизнес ползи.
Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на " посланик и геополитик " /по израз в медиите/? Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат?
- Борисов сподели, че без терзание умее да влиза в нови функции и да поема в нови направления. С това превъзхожда всеки един от политическите си противници. Премиерът не е специалист посланик и геополитик. Той обаче е добър комуникатор, умее да впрегне в своя изгода упованията на събеседниците и да показа обстановката като печеливша и за двете страни.
Проблемът е в честа промяна на позиции по един и същи въпрос. Това лимитира периметъра на изгодите до краткосрочни победи и усилва неизвестността пред дълготрайните задължения на страната.
Мнозинството или опозицията задава тона в Народното събрание?
- В изчерпателен проект, без подозрение болшинството съумява да прокара своя дневен ред и решения по всички значими законопроекти. Ако приказваме в стилистичен проект обаче, езикът в това Народно заседание стига до равнища по-ниски и от неговия рейтинг. Използваната тирада и метод на другарство са единствено отражение на отчайващото качество на причините и дебатите. А то се предава по индукция от болшинство на съпротива и назад.
Чия партия е ГЕРБ?
- Типичен образец на лидерска партия, партия на Борисов. Същевременно, като огромна конструкция, в която е съсредоточена доста власт, в нея стартират да се обособяват кръгове, ядра, включително разнообразни стилове на правене на политика, само че нито един от тях не е жизнен отвън Борисов. Той може да се лиши от всеки човек или структура; те не могат да имат независимо битие без него.
Чия партия е Българска социалистическа партия?
- Не мисля, че има по-точни думи от определението на починалия издател на в. " Дума " Стефан Продев, обещано преди двадесетина години – " партия на алените мобифони и алените бабички ". Нищо не се е трансформирало от този момент. Българска социалистическа партия не стана партия на младите леви, както в Западна Европа от 60-те и 70-те години; нито на работниците; нито бранител на самостоятелни човешки права или на екологични дела. Оттук идва и от време на време проявяващия се разнобой сред Българска социалистическа партия и ПЕС. Българските социалисти не престават да експлоатират носталгията на възрастните си гласоподаватели, с цел да поддържат икономическия разцвет на наследниците на някогашната номенклатура или за геополитическо преориентиране на страната. Всъщност, това са две прояви на една и съща цел.
Чия партия е Движение за права и свободи?
- Движение за права и свободи е пара-партия, нещо като, само че по-силно от партия. При нея работят най-силни лоялности и зависимости, не тъй като водачът й е най-могъщ, а тъй като почиват на съкровени идентификации на гласоподавателите им – етнос, вяра, жанр, семейство, боязън от отделяне от общността. Това го няма при другите партии, заради което и " обменът " при тях е доста по-голям - от ОДС към Национална движение „Симеон Втори" или ГЕРБ; от Българска социалистическа партия към ГЕРБ или Оперативна програма прочие Обратното, опитите да възникне конкурентна на Движение за права и свободи партия не дават резултат, тъкмо тъй като тя се опира на екзистенциално значими за българските турци идентичности, оттатък тясно политическите.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?
- Опит за решение на сложна задача – по какъв начин да развие облика си на единствен действителен конкурент на ГЕРБ и Борисов, запазвайки национално-обединителния си имидж. Точно конкуренцията за ролята на " националния обединител ", докара до изнервеност и премиера, и президента. Тя провокира и непреставащите открити баталии или удари под масата сред тях – от избора на Грипените, та до мораториума върху новите лекарства.
Има ли фактически разделяне на управляващите?
- Има неизбежно за актуалния комплициран свят разделяне на компетентностите и отговорностите, само че липсва фундаментът – гаранциите за самостоятелност и общественият надзор. За елементарния човек разграничението сред двете обаче постоянно е невидимо. Още повече, че щедро се преекспонира медийно чисто формалното, а не съдържателно разделяне на функционалностите сред обособените управляващи. Само дълбоки рецесии (като изборът на Пеевски за началник на ДАНС) " осветяват " този проблем и скандализират обществото. В останалите случаи върви безшумно слепване сред управляващите, " разделяно " не от взаимния им надзор, а от ползите на участващите в тях групи.
Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз?
- По-европейска в сравнение с преди 10 години. Поне в посоки като: благоприятни условия за пътешестване, обучение, работа, транспорт на модели и жанр на живот. В други сфери обаче – дейно правораздаване, тъждество пред закона, противопоставяне на корупцията, отбрана на самостоятелните човешки права и взаимност оставаме по-близо до източните съседи на Европейски Съюз.
Каква 2018 година очаквате - безоблачна за властта, с земетресения...?
- В навечерието на 2018 година светът не е място, което да предвещава успокоение за която и да е страна. Когато несигурността и непредвидимостта нарастват, даже дребен спор може да се окаже с големи последствия. Това естествено важи и за България. Което пък изисква от всички доста по-голяма отговорност, разсъдък и воля.
Колко значимо е европредседателството?
- През последните години прокремълската и антиевропейска агитация настойчиво постанова клишето, че Европейски Съюз е нещо като " нов Съветски съюз " – няма споделени полезности, няма баланс на ползи, няма координиране на решения, единствено диктат на Брюксел. Европредседателството е късмет да разберем и усетим посредством медиаторската роля на личните ни министри, институции, специалисти, че Европа реализира мир и благополучие въз основата на деликатно направени правила и ценене на общи правила, а не посредством спуснати от горната страна решения.
Българинът е проевропейски надъхан, само че към момента прекомерно малко има вяра в силата на българския глас и позиция. Успех за европредседателството е не толкоз да сътвори повече на брой европейци, колкото по-европейци.
Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз - Анкара?
- Успех е, че България сложи въпроса за Западните Балкани и съумя да включи тематиката в майската среща на върха на Европейски Съюз. Същевременно не мисля, че страната ни би трябвало да се задоволи единствено с " адвокатстване " пред останалите страни от Европейски Съюз. Добре би било тя да поеме дейна роля за повече общи политики, планове, духовни и културни пространства на Балканите. Що се отнася до разговора Европейски Съюз – Анкара, тук опциите ни са по-ограничени. Ролята ни би била в слагането на въпроси, които директно ни засягат и в които сме развили наша експертиза.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Крайно време е да се отърсим от тези комплекси. Българите не заслужават по-малко от чужденците. Ако създадем страната си добра за нас, ще е добра и за всички останали.
Възможно ли е 2018 година да е последната, в която Европейската комисия прави оценка в отчет напредъка в правораздаването и вътрешния ред?
- Възможно е единствено, в случай че Комисията по принцип се откаже от този механизъм.
Ще има ли развръзка въпросът " АЕЦ Белене "?
- Очаквам по-скоро непосилен процес, битка на лобита, конфликт на ползи. Прекалено взривоопасен е този проблем, във всичките му аспекти, с цел да имат ръководещите интерес да го тласнат към скорошна развръзка. Ако има развръзка, тя няма да е през 2018 година
Президентът Радев предложения Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще пристигна ли съветският президент в България?
- Точно по този мотив, явно не. Едно такова посещаване не би било триумфално, а Владимир Путин е посочил, че се стреми към победни визити.
Очаквате ли промени в главните политически партии?
- Кардинални промени не чакам. Още повече, че 2018-та не е изборна година. Тя обаче ще е година на вътрешни натрупвания, преструктурирания, тестване на нови формули, обрисуване на позиции.
Партиите, които съумеят да срещнат духа на времето с подобаващите персони и ентусиазма на симпатизантите, ще са най-печеливши в решаващата 2019 – годината на евро и локалните избори.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- От 2001 година, т.е. от края на държавното управление на ОДС до момента, единствено едно нещо е несъмнено – че прогнозите за подем на десницата се усилват назад съразмерно на нейната тежест. Ние, социолозите, също все вещаем съживяване на дясното, а то все не се случва.
Ако останем в рамките на рационалната прогноза, са вероятни два сюжета. Първият, консолидиране на релативно дребна, само че жизнеспособна съвременна десница – по-технократска, демократична и солидарна. Вторият, пораждане на по-голямо протестно придвижване - в случай че ГЕРБ по някаква причина изпусне духа от бутилката, а една нова десница успее да го овладее. Нито един от тях обаче няма да се случи " от единствено себе си ".
Възможно ли е да се появи опция на ГЕРБ? Каква?
- Само в тоталитарните общества няма опция. В демократичните има - и по-добри, и по-лоши други възможности.
Кои политически фигури ще наблюдавате деликатно и за какво?
- Бойко Борисов, Христо Иванов, Томислав Дончев. Имат капацитет и сила да трансформират – значимо е да се следи в какви направления, с какъв обсег и с какъв резултат.
На какво се надявате?
- На неизгубената ни дарба да имаме вяра в положителното, само че и да се гневим, когато е нужно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (725)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ