Думата на 2021 г. е "декарбонизация"
" Дневник " се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на смяната? Излезе ли от рецесията, провокирана от пандемията? Беше ли допустима за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да планува какъв брой пъти ще вървим на избори? Четете равносметката за 2021 година в дните до новата година, а упованията за 2022 година - след 1 януари. Започнахме с равносметката на, политолога,,, проф.,,,,,. Днес четете отговорите на бизнесмена Иво Прокопиев (съиздател на " Дневник " и " Капитал " ) за отиващата си 2021 година
Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?
- Като цяло изпращаме една сполучлива година за българската и за международната стопанска система, година на бързо и доста възобновяване, каквото беше и упованието. Парадоксално, тъй като, обратно на множеството прогнози, коронавирус вирусът освен не си отиде, само че се разрасна. Просто компаниите и семействата започнаха да се приспособяват и да приспособяват държанието си като за непрекъснато общуване с коронавирус.
Как бихте обобщили тази сложна година?
- Финансовите тласъци и разхлабването на коронавирус рестриктивните мерки доведоха до предстоящото икономическо раздвижване по целия свят. Това в композиция с по-амбициозните " зелени " цели на водещите стопански системи провокира енергиен недостиг и непредвидена рецесия на енергийните цени. Подчертавам, че не става дума за енергийна рецесия. Енергетиката, в това число и българската, в никакъв случай не е била в по-добро финансово положение. Става дума за рецесия на енергийните цени, които постановат незабавни и нетрадиционни ограничения за ребалансиране на цената в стопанската система, с цел да се избегне декапитализация на компаниите.
Политически през 2021 в България стартира смяна и, да се надяваме, развой на дълго чаканата нормализация и връщане към правилата на народна власт и пазарна стопанска система.
Кои бяха значимите уроци на 2021 година?
- Кризите вършат държавните управления по-силни, а жителите по-малко свободни. Това е доста рисково, тъй като, един път лимитирани, права и свободи се връщат доста мъчно.
Коя е думата на 2021-ва съгласно вас?
- Декарбонизация.
Освен за въздействието върху климата тази дума има и бездънен политически и стопански смисъл. Мисля, че събитията през 2021 година, изключително конференцията на Организация на обединените нации за климатичните промени COP 26, дефинитивно сложиха началото на края на ерата на нефта и газа като основни фактори в модерната интернационална политика.
Дългосрочно това е доста значимо за България, тъй като до момента тя беше изцяло енергийно подвластна от съветски енергоносители. С новите климатични политики би могла да реализира цялостна енергийна самостоятелност, основана на ВЕИ, софтуери за ръководство на търсенето, системи за предпазване на сила и зелен водород.
Икономически с изключение на с цифровите технологии през идващите години източниците на напредък и приходи в стопанската система ще бъдат свързани точно с енергийната промяна.
Политическата рецесия изигра ли роля за стопанското развиване на страната през отиващата си година?
- Мисля, че се подценява политическата просветеност на пазарите и на вложителите. Преминаването през политическата рецесия е изцяло разумно положение, до момента в който се реализира ново парламентарно болшинство, което да стартира да усъвършенства влошената среда за бизнес.
В този смисъл вложителите следяха с вяра политическата рецесия в България и се надяваха тя да роди болшинство, което да върне законността и разпоредбите при правенето на бизнес. Частните вложения в България отчетливо понижиха след 2016-2017 година, когато се ускориха законовите права и репресивните акции на КПКОНПИ и прокуратурата против частната благосъстоятелност. Чуждите вложители избягваха страната поради политическия риск за собствеността им, а българските избраха да отсрочват или да влагат в чужбина.
Новото държавно управление какъв знак за стопанската система е?
- Новото държавно управление и новото парламентарно болшинство заслужават да им дадем 100 дни, преди да ги оценяваме. Първите им дейности са окуражителни. За бизнес средата по-важно е какво ще направи болшинството в Народното събрание, изключително в региона на правораздаването и корупцията.
Излязохме ли от рецесията, почнала с пандемията през 2020 година?
- Да. Тя беше като спешно кацане на аероплан. През 2021-ва самолетът полетя още веднъж, единствено че, нагледно казано, цената на горивото му в този момент е петорна, радарът не работи и е претрупан с багаж.
Получи се нещо като фойерверк от рецесии - от една рецесия произлязоха десетки нови: ограничение на редица базови човешки права, рецесията на енергийните цени и суровините, надуването на балони на пазарите на акции и недвижими парцели, инфлацията, раздробяване на световните вериги на доставки, одържавяването на доста процеси в стопанската система, новата бежанска вълна, опасността на съветския шовинизъм в Украйна и доста други.
За страдание лекарството за излизане от коронавирус рецесията даде доста странични резултати.
Липсата на бюджет за 2022 година проблем ли е?
- Не е никакъв проблем. Изпълнението на 1/12 от остарелия бюджет дава задоволително еластичност за всички типове разноски. Заради инфлацията и високите енергийни цени приходите в бюджета се преизпълняват доста. За регулаторния интервал в държавните енергийни производители ще постъпят изключителни над 5 милиарда лв. единствено доникъде на идната година. Компенсирането на компаниите поради рецесията с цените на тока и газа, което е най-спешно, може да се извърши единствено със законодателни и регулаторни ограничения, без да минава през бюджета.
Трябва да използваме правенето на бюджета за 2022 година за по-съдържателна полемика какво вършим с огромните структурни проблеми в стопанската система и обществените системи. Години наред те бяха замитани под килима поради политически боязън. Дойде времето, в което не може повече да не вършим това, което би трябвало да вършим.
Над чертата стърчат сложни тематики като бедността, демографията, общественото и районното неравноправие, модернизацията на бизнеса, енергийната промяна, достъпа на компаниите до заем. Трябва да се преструктурират опазването на здравето, пенсионната система, образованието. Да се довършат пазарните промени в енергетиката, да се обсъдят бъдещи хрумвания за налозите и пазара на труда и така нататък
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?
- Като цяло изпращаме една сполучлива година за българската и за международната стопанска система, година на бързо и доста възобновяване, каквото беше и упованието. Парадоксално, тъй като, обратно на множеството прогнози, коронавирус вирусът освен не си отиде, само че се разрасна. Просто компаниите и семействата започнаха да се приспособяват и да приспособяват държанието си като за непрекъснато общуване с коронавирус.
Как бихте обобщили тази сложна година?
- Финансовите тласъци и разхлабването на коронавирус рестриктивните мерки доведоха до предстоящото икономическо раздвижване по целия свят. Това в композиция с по-амбициозните " зелени " цели на водещите стопански системи провокира енергиен недостиг и непредвидена рецесия на енергийните цени. Подчертавам, че не става дума за енергийна рецесия. Енергетиката, в това число и българската, в никакъв случай не е била в по-добро финансово положение. Става дума за рецесия на енергийните цени, които постановат незабавни и нетрадиционни ограничения за ребалансиране на цената в стопанската система, с цел да се избегне декапитализация на компаниите.
Политически през 2021 в България стартира смяна и, да се надяваме, развой на дълго чаканата нормализация и връщане към правилата на народна власт и пазарна стопанска система.
Кои бяха значимите уроци на 2021 година?
- Кризите вършат държавните управления по-силни, а жителите по-малко свободни. Това е доста рисково, тъй като, един път лимитирани, права и свободи се връщат доста мъчно.
Коя е думата на 2021-ва съгласно вас?
- Декарбонизация.
Освен за въздействието върху климата тази дума има и бездънен политически и стопански смисъл. Мисля, че събитията през 2021 година, изключително конференцията на Организация на обединените нации за климатичните промени COP 26, дефинитивно сложиха началото на края на ерата на нефта и газа като основни фактори в модерната интернационална политика.
Дългосрочно това е доста значимо за България, тъй като до момента тя беше изцяло енергийно подвластна от съветски енергоносители. С новите климатични политики би могла да реализира цялостна енергийна самостоятелност, основана на ВЕИ, софтуери за ръководство на търсенето, системи за предпазване на сила и зелен водород.
Икономически с изключение на с цифровите технологии през идващите години източниците на напредък и приходи в стопанската система ще бъдат свързани точно с енергийната промяна.
Политическата рецесия изигра ли роля за стопанското развиване на страната през отиващата си година?
- Мисля, че се подценява политическата просветеност на пазарите и на вложителите. Преминаването през политическата рецесия е изцяло разумно положение, до момента в който се реализира ново парламентарно болшинство, което да стартира да усъвършенства влошената среда за бизнес.
В този смисъл вложителите следяха с вяра политическата рецесия в България и се надяваха тя да роди болшинство, което да върне законността и разпоредбите при правенето на бизнес. Частните вложения в България отчетливо понижиха след 2016-2017 година, когато се ускориха законовите права и репресивните акции на КПКОНПИ и прокуратурата против частната благосъстоятелност. Чуждите вложители избягваха страната поради политическия риск за собствеността им, а българските избраха да отсрочват или да влагат в чужбина.
Новото държавно управление какъв знак за стопанската система е?
- Новото държавно управление и новото парламентарно болшинство заслужават да им дадем 100 дни, преди да ги оценяваме. Първите им дейности са окуражителни. За бизнес средата по-важно е какво ще направи болшинството в Народното събрание, изключително в региона на правораздаването и корупцията.
Излязохме ли от рецесията, почнала с пандемията през 2020 година?
- Да. Тя беше като спешно кацане на аероплан. През 2021-ва самолетът полетя още веднъж, единствено че, нагледно казано, цената на горивото му в този момент е петорна, радарът не работи и е претрупан с багаж.
Получи се нещо като фойерверк от рецесии - от една рецесия произлязоха десетки нови: ограничение на редица базови човешки права, рецесията на енергийните цени и суровините, надуването на балони на пазарите на акции и недвижими парцели, инфлацията, раздробяване на световните вериги на доставки, одържавяването на доста процеси в стопанската система, новата бежанска вълна, опасността на съветския шовинизъм в Украйна и доста други.
За страдание лекарството за излизане от коронавирус рецесията даде доста странични резултати.
Липсата на бюджет за 2022 година проблем ли е?
- Не е никакъв проблем. Изпълнението на 1/12 от остарелия бюджет дава задоволително еластичност за всички типове разноски. Заради инфлацията и високите енергийни цени приходите в бюджета се преизпълняват доста. За регулаторния интервал в държавните енергийни производители ще постъпят изключителни над 5 милиарда лв. единствено доникъде на идната година. Компенсирането на компаниите поради рецесията с цените на тока и газа, което е най-спешно, може да се извърши единствено със законодателни и регулаторни ограничения, без да минава през бюджета.
Трябва да използваме правенето на бюджета за 2022 година за по-съдържателна полемика какво вършим с огромните структурни проблеми в стопанската система и обществените системи. Години наред те бяха замитани под килима поради политически боязън. Дойде времето, в което не може повече да не вършим това, което би трябвало да вършим.
Над чертата стърчат сложни тематики като бедността, демографията, общественото и районното неравноправие, модернизацията на бизнеса, енергийната промяна, достъпа на компаниите до заем. Трябва да се преструктурират опазването на здравето, пенсионната система, образованието. Да се довършат пазарните промени в енергетиката, да се обсъдят бъдещи хрумвания за налозите и пазара на труда и така нататък
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ