Уроците от централното планиране изглеждат напълно забравени през 2021 г.
" Дневник " се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на смяната? Излезе ли от рецесията, провокирана от пандемията? Беше ли допустима за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да планува какъв брой пъти ще вървим на избори? Четете равносметката за 2021 година в дните до новата година, а упованията за 2022 година - след 1 януари. Започнахме с равносметката на, политолога,,, проф.,,,. Днес четете отговорите на Красен Станчев за отиващата си 2021 година
Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?
- По мотив стопанската система чаках растеж, само че с към 1/5 по-скромен от 4.6% за третото тримесечие на годишна основа. Очаквах и по-висока инфлация - заради възобновяване на стопанската система и предизборното разпределяне на средства от бюджета (като вътрешни причини) и политиките на Европейски Съюз, измененията в бюджета на Съюза, обещаните прехвърляния и паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), като външни фактори.
И не чаках толкоз неотдавнашен и фрапантен растеж на цените на електрическа енергия в резултат на Зелената договорка, респективно на цените на природния газ и администрирането нагоре на " цените " (кавичките са доста важни) на правата за замърсяване.
В политиката: бях сигурен, че ще има три пъти парламентарни избори и че последните ще бъдат групирани с президентските. Но чаках и че новият парламент няма да избере държавно управление. Но явно умората на гласоподавателите уплаши политиците.
Как бихте обобщили тази сложна година?
- Два от новите парламентарни състава бяха доста забавни с това, че всички бяха в съпротива на всички. А третият - с това, че по популистки инициативи всички са на почти сходни мнения и няма типична съпротива. Парламентарните фракции се стараят да наподобяват " Приятели на народа ", а не врагове на народа - в случай че употребявам френския политически речник от 1792-1794 година.
Но в действителност годината бе по-лека от упованията на всички, изключително на политиците.
Кои бяха значимите уроци на 2021-а?
- Първо, в предизборна конюнктура партиите се стремят да изкарат ситуацията по-лошо, в сравнение с е в реалност, с цел да наподобяват спасители.
Второ, те се пробват да потвърдят, че предшествениците и противниците са били или ще бъдат неприятни управляващи; след изборите нормално всички се оказват прави.
Трето, с цел да не се схващат тези процеси от необятната аудитория, в политиката навлиза вълшебен език, изразителност, която с нови думички дава обещание чудеса. Например, че държавното управление ще избави всички и ще им подсигури безрисково битие.
Коя е думата на 2021-а съгласно Вас?
- Забрава.
Уроците от централното обмисляне наподобяват изцяло забравени, без значение дали то се практикува от локални деятели в страната или от Европейски Съюз, със единодушието на тези деятели и техните гласоподаватели.
Политическата рецесия изигра ли роля за стопанското развиване на страната през отиващата си година?
- Мисля, че стопанската система остана въпреки всичко много самостоятелна от изборите. Не виждам и проблеми с това, че не беше подготвен Планът за възобновяване и развиване. Изобщо икономическото развиване се мери с разширението на вероятния набор избори пред обособения човек. В тази област не се случи нищо позитивно. Всички интернационалните съпоставения демонстрират застой или леко утежняване. Накъсо - можеше и по-зле.
Новото държавно управление какъв знак за стопанската система е?
- Като " знак " - нищо повече от това, че ще има за известно време относителна политическа непоклатимост. Като обръщение: " всичко зависи от нас ", не от " мен ". В това " нас " най-силни са преговорните позиции на Българска социалистическа партия. Те се поддържат и от президента, във вътрешната и във външната политика.
Излязохме ли от рецесията, почнала с пандемията през 2020 година?
- От нея - по-скоро да.
От рецесията на централното обмисляне - не.
Изглежда, че България и другите страни от Европейски Съюз занапред ще попаднат в нея. Това се вижда, съгласно мен, в държанието на цените и самодейностите за разформироване на паричната политика на ЕЦБ, и фискалната дисциплинираност в еврозоната (по-точно в размиването на условията за размер на бюджетните дефицити и държавните дългове).
Липсата на бюджет за 2022 година проблем ли е?
- Не. Проблем е каква ще бъде рамката за идващите три години, ще се подвигат ли налози, кои и по какъв начин.
Упорито се прокарва повдигането на налога върху труда, като " обективни " оптимални прагове. Очевидно ще бъде изменена нагоре и минималната заплата. Политиките на Европейски Съюз в региона на опазването на околната среда ще покачат акцизите върху горивата и, в случай че няма връщане обратно, през 2022 година ще има нови екологични налози, напън за нови акцизи върху алкохолните и тютюневите произведения.
Проблем е, че никой не разисква тези неща и че държавното управление и неговото болшинство могат да предпочетат политиката на свършените обстоятелства, както това се случва при разноските.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?
- По мотив стопанската система чаках растеж, само че с към 1/5 по-скромен от 4.6% за третото тримесечие на годишна основа. Очаквах и по-висока инфлация - заради възобновяване на стопанската система и предизборното разпределяне на средства от бюджета (като вътрешни причини) и политиките на Европейски Съюз, измененията в бюджета на Съюза, обещаните прехвърляния и паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), като външни фактори.
И не чаках толкоз неотдавнашен и фрапантен растеж на цените на електрическа енергия в резултат на Зелената договорка, респективно на цените на природния газ и администрирането нагоре на " цените " (кавичките са доста важни) на правата за замърсяване.
В политиката: бях сигурен, че ще има три пъти парламентарни избори и че последните ще бъдат групирани с президентските. Но чаках и че новият парламент няма да избере държавно управление. Но явно умората на гласоподавателите уплаши политиците.
Как бихте обобщили тази сложна година?
- Два от новите парламентарни състава бяха доста забавни с това, че всички бяха в съпротива на всички. А третият - с това, че по популистки инициативи всички са на почти сходни мнения и няма типична съпротива. Парламентарните фракции се стараят да наподобяват " Приятели на народа ", а не врагове на народа - в случай че употребявам френския политически речник от 1792-1794 година.
Но в действителност годината бе по-лека от упованията на всички, изключително на политиците.
Кои бяха значимите уроци на 2021-а?
- Първо, в предизборна конюнктура партиите се стремят да изкарат ситуацията по-лошо, в сравнение с е в реалност, с цел да наподобяват спасители.
Второ, те се пробват да потвърдят, че предшествениците и противниците са били или ще бъдат неприятни управляващи; след изборите нормално всички се оказват прави.
Трето, с цел да не се схващат тези процеси от необятната аудитория, в политиката навлиза вълшебен език, изразителност, която с нови думички дава обещание чудеса. Например, че държавното управление ще избави всички и ще им подсигури безрисково битие.
Коя е думата на 2021-а съгласно Вас?
- Забрава.
Уроците от централното обмисляне наподобяват изцяло забравени, без значение дали то се практикува от локални деятели в страната или от Европейски Съюз, със единодушието на тези деятели и техните гласоподаватели.
Политическата рецесия изигра ли роля за стопанското развиване на страната през отиващата си година?
- Мисля, че стопанската система остана въпреки всичко много самостоятелна от изборите. Не виждам и проблеми с това, че не беше подготвен Планът за възобновяване и развиване. Изобщо икономическото развиване се мери с разширението на вероятния набор избори пред обособения човек. В тази област не се случи нищо позитивно. Всички интернационалните съпоставения демонстрират застой или леко утежняване. Накъсо - можеше и по-зле.
Новото държавно управление какъв знак за стопанската система е?
- Като " знак " - нищо повече от това, че ще има за известно време относителна политическа непоклатимост. Като обръщение: " всичко зависи от нас ", не от " мен ". В това " нас " най-силни са преговорните позиции на Българска социалистическа партия. Те се поддържат и от президента, във вътрешната и във външната политика.
Излязохме ли от рецесията, почнала с пандемията през 2020 година?
- От нея - по-скоро да.
От рецесията на централното обмисляне - не.
Изглежда, че България и другите страни от Европейски Съюз занапред ще попаднат в нея. Това се вижда, съгласно мен, в държанието на цените и самодейностите за разформироване на паричната политика на ЕЦБ, и фискалната дисциплинираност в еврозоната (по-точно в размиването на условията за размер на бюджетните дефицити и държавните дългове).
Липсата на бюджет за 2022 година проблем ли е?
- Не. Проблем е каква ще бъде рамката за идващите три години, ще се подвигат ли налози, кои и по какъв начин.
Упорито се прокарва повдигането на налога върху труда, като " обективни " оптимални прагове. Очевидно ще бъде изменена нагоре и минималната заплата. Политиките на Европейски Съюз в региона на опазването на околната среда ще покачат акцизите върху горивата и, в случай че няма връщане обратно, през 2022 година ще има нови екологични налози, напън за нови акцизи върху алкохолните и тютюневите произведения.
Проблем е, че никой не разисква тези неща и че държавното управление и неговото болшинство могат да предпочетат политиката на свършените обстоятелства, както това се случва при разноските.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ