Дневник се обръща по традиция в края на всяка година

...
Дневник се обръща по традиция в края на всяка година
Коментари Харесай

Изпращаме 2021 година с усещането, че ни е излъгала

" Дневник " се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на смяната? Излезе ли от рецесията, провокирана от пандемията? Беше ли допустима за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да планува какъв брой пъти ще вървим на избори? Четете равносметката за 2021 година в дните до новата година, а упованията за 2022 година - след 1 януари. Започнахме с равносметката на, политолога,,, проф.. Днес четете отговорите на Радослав Бимбалов за отиващата си 2021 година

Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?

- Никога не съм желал да се усещам Нострадамус и ненапълно прогнозите, които дадох предходната година, бяха по-скоро разумни развръзки, които чаках да видя. Основното мое очакване, в политически проект, се случи - в годината на три следващи вота партиите на недоволството избухнаха, пламнаха и изгоряха релативно безславно. Разколът измежду опозиционно настроените гласоподаватели, както го бях кръстил преди година, стартира още преди изборите през април и навлезе в своята трагична кулминационна точка при несполучливия опит на " ИТН " да наложи своята воля с несръчно тракане по масата през юли. В пепелта на изгасналия пожар някак се роди новата партия на Кирил Петков и Асен Василев. Това, естествено, нямаше по какъв начин да предвидим преди година.

Как бихте обобщили тази сложна година?

- Надявахме се тази година да постави завършек на доста неща - на чувството ни за невъзможност, на обезвереното изтощение на правдата у нас, даже на пандемията. Нито един от тези бленувани финали не се случи. Затова изпращаме тази година с чувството, че ни е излъгала.

Кои бяха значимите уроци на 2021-а?

- Години като тази са склонни да трансформират дълбоки настройки, трупани дълго. Искрено се надявам да сме съвременници на една коренна смяна в отношението на хората към самите себе си. Страхът, през който минаваме, може да отключи мощни рефлекси, да разсъни в нас природа, за която не подозираме. Човечеството стои пред страховит късмет да премисли личното си битие, да промени фокуса на развиването си. Метафорично или не напълно - да спрем да гледаме към луната и да погледнем към индивида в огледалото. Той има потребност от нашата помощ.

Кои са най-важните резултати за политическата среда от събитията през 2021 година?

- След всички турбуленции и несбъднати планове, занапред започваме да виждаме построяването на някаква нова политическа среда в България. Със сигурност ще отнеме доста време, до момента в който тази среда стане естествена - наследството е прекомерно уродливо.

Но има две неща, които към този момент се случиха. Първото е, че имаме относителна бистрота на диалозите и сделките, които основават управническото единение. Това е казус за нас и към момента даже не сме склонни напълно да повярваме, което е обикновено след повече от десетилетие подмолно ръководство. Второто, радикално друго, е съществуването на разговор. Прекалено дълго властта беше в положение на непрестанен монолог, от предната седалка на джипа. Сега имаме разговори - сред партиите, с медиите, даже с публиката, където това е допустимо. За мен това е първата позитивна смяна и откровено се надявам тя да се резервира. По опция вечно.

Имаше ли съгласно вас и политическа рецесия през тази година?

- Родните рецесии като че ли се надпреварваха да покажат коя е по-важна - икономическа, обществена, здравна. Но истината е, че в България имахме на първо място политическа рецесия, която мъкнеше след себе си всички останали, дрънкащи като кухи, изпразнени консерви. Липсата на виновни политически решения беше налице още при ръководството на Борисов. Служебното държавно управление, което изкара един порядъчен мандат за ръководство от този тип, опита да се оправи с някои от насъбраните проблеми, само че нямаше по какъв начин да успее, изключително без работещ парламент. В някои сфери, като да вземем за пример опазване на здравето или енергетиката, проблемите даже се задълбочиха.

Какво завоюва и какво загуби президентът Румен Радев, определен за втори мандат?

- Президентът Радев е огромният печеливш от политическите борби на 2021, тъй че ще е доста мъчно да кажем, че нещо е изгубил. Ако преди пет години някой беше споделил, че Радев ще се трансформира в най-способния състезател на родната шахматна дъска, щях да се усмихвам невярващо. Тогава той изглеждаше като компромисен вид, само че сега е абсолютният победител. Притеснителното за цялото ни общество е, че Радев завоюва борба, в която никой не беше даже малко еднакъв с него.

Коя е думата на 2021-а съгласно вас?

- Страх. Това е думата, която разказва най-точно всичко, което движеше и политиката, и хората през 2021 година Страх от вируса и еднакъв по блокираща мощ боязън от имунизациите. Страх от загуба на политически позиции, боязън от новите политици, боязън от разкрития на истината, боязън от зимата, боязън от неразбираемото на следващия ден. Но аз съм оптимист. Вярвам, че този боязън ще върне човешкото в нас, ще отключи забравени инстинкти и ще ни помогне да оцелеем - по-силни от през вчерашния ден.

Как оценявате положението на гражданското общество?

- Малко кисело, навъсено, леко треперещо. Все отново се разсънва постепенно, след много дълъг призрачен сън.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР