Кой уби Лора Палмър?
" Дневник " разгласява текст, изпратен до редакцията от някогашния министър на опазването на здравето от Реформаторския блок в кабинета " Борисов " Петър Москов, който дава отговор на причините на богослова Калин Янакиев в разногласието " за " или " срещу " Истанбулската спогодба.
В публикацията си " Фалшивият скандал с Истанбулската спогодба " проф. К. Янакиев, човек който почитам и оценявам, развива тезата си като контрапункт на моята позиция за Истанбулската спогодба. Длъжен съм да изразя несъгласието си с проф. Янакиев, с причини по смисъла, по идеологията и по политическите последици от тази Конвенция.
За смисъла на Конвенцията
Конвенцията, изчистена от понятията " джендър ", " обществен пол " и " еднаквост, учредена на обществения пол " и произлизащите от тях текстове, би представлявала неоспорим документ, против който никой не би възразил. Точно тук е двойното дъно, тъй като създателите категорично споделят, че тъкмо тези елементи не могат да бъдат променяни и тълкувани. Можем да приемем Конвенцията без доста от текстовете, отнасящи се директно към насилието върху дами, само че без джендър частта не можем.
Един тип ясно ни споделят кое им е значителното в този документ. Ако конвенцията е това, за което ни се показва - оръжие против насилието върху дами, учредено на това че са дами, то тези понятия са не просто не на място- те всъщност опонират на оповестените цели на документа. Ако полът е въпрос на избор, насилникът може да одобри една жена за мъж като обществен пол и тя да не е предпазена от Конвенция срещу насилието над дами.
Документ, който цели ненасилие над дами и премахване на предубеждения, свързани с човешкия пол, би трябвало да каже, че полът няма обществена роля. Съмнително е дали тези неща би трябвало да бъдат изобщо предмет на закон, само че в случай че създателите са уверени в това, то подобен закона би трябвало да каже, че половата еднаквост има значение за ролята на индивида в процеса на възпроизводство, и нищо друго. Нататък те са хора равни пред закона и пред бога.
Защото, в случай че мъжете и дамите могат да имат най-различни обществени полови функции, то е разумно да бъдат обществено третирани най-различно, което по думите на бранителите на конвенцията е дискриминация. С други думи, в случай че задачата ти е да напишеш документ, в който казваш, че хората би трябвало да се третират еднообразно, без значение от пола им, не набутваш вътре още 10 избрания за пол, с което да подчертаеш че разлики има и те са доста. Е, това там не го написа, само че написа други неща.
В отчета към Конвенцията, който се назовава пояснителен, т.е. е формалното пояснение, какво се има поради в текстовете на самата Конвенция, се споделя: " Определени групи от човеци изпитват дискриминация, учредена на тяхната джендър еднаквост, което просто казано значи, че джендъра с който се разпознават не съответствува с този който им е избран при раждането. Това включва трансджендър и транссексуални лица, кросдресъри, травестити и други групи лица, които не дават отговор на това което обществото е открило като принадлежащо към категориите " мъж " и " жена "
" Това е формалното пояснение на Съвета на Европа за понятията " джендър " и " обществен пол ". Както самите създатели споделят, " просто казано " значи тъкмо това и да се продължава с пояснения, че тези понятия се отнасят до ролята на дамата в кухнята е обидно за тези които го вършат. Не мисля, че проф. Янакиев е прав да твърди,че става въпрос за неприятен превод, изменящ смисъла, тъй като аз, както и да се мъча да превеждам " кросдресър ", все не мога да го свържа с принуждение върху дами.
Натискът върху институциите е да одобряват, че всеки има правото да се дефинира като мъж, жена или нещо друго и половата еднаквост да се дефинира от половите практики на индивида. Ако един път сме приели, че полът е обществена роля, то няма причини срещу това. Както и няма причини против нужните промени в българското законодателство за реализиране на задачите на към този момент признатата Конвенция. Така както това се случва в други страни, които са я утвърдили.
Германският парламентарен съд, да вземем за пример, в задължението си да приведе нормативната уредба в страната към задачите на Конвенцията, която Германия е приела и произлизащите от това претенции на немски жители, нормативно постановява съществуването на " трети пол " със следната обосновка: " Определянето на обществен пол е от главно значение за самостоятелната еднаквост ". И апелирам не ми говорете за това, че е хубаво във всичко да сме като германците, тъй като еднообразно не одобрявам както " третия пол ", по този начин и " Третия Райх ".
И това не е позиция срещу хомосексуализма и сходните положения на духа и тялото. Нямам нито нещо " срещу ", нито нещо " за " навиците на тези хора и оценката ми за един човек не се базира на половата му ориентировка. Кой какво прави в свободното си време е негова работа. Едни събират марки, други шият гоблени, трети вървят на риба, четвърти вършат секс с хора от същия пол или вземат решение да прекарат уикенда, като се разпознават с друг от личния си пол. Това си е тяхно решение и тяхно право. Казвам единствено, че в случай че не виждаме място в закон против насилието върху дами да се третират особено правата на филателистите и в образователните стратегии на децата да се включва проучването на разликата сред риболовците в сладки и солени води с експлицитната норма, че да си риболовец е нещо хубаво и би трябвало да го приветстваме, то това важи и за останалите изброени категории. Другото би било дискриминация по сексуален симптом.
Всъщност, това което убягва на проф. Янакиев е, че конвенцията е стъпка от налагането, под друго име, на вижданията на една характерна група хора като норма за цялото общество. Това става явно като се прегледат процесите през теорията на Джозеф Овъртън (The window of discourse). Тази методология, образувана с цел да даде оценка за наличните условия за налагане на смислени политики от страната, отлично дешифрира технологията, с която радикални групи осъществят маргиналните си цели до степен на налагането им като законова норма. В случая - многото полове, идентичността и еднополовите бракове. Ще обясня това, през станалия христоматиен, образец с канибализма. И по този начин, в случай че ние с проф. Янакиев желаеме да наложим канибализма като законова норма, би трябвало да минем през следните стадии:
1. Организиране на научни събития, в които изследваме имало ли е канибалски общества. Ацтеките са били канибали и са имали доста развита цивилизация. Най-развитата за времето си! Защо, макар канибализма, са били сполучливи? А може бе са били сполучливи поради канибализма? Рисунките в Наска са вероятен контакт с други цивилизации. Защо даже всесилен извънземен разсъдък е приел за обикновено да контактува с канибали. Ама, Наска не е при ацтеките...
Нищо, от една социо-културна група са. Хора с доста научни трофеи пред името си и с пет лв. в джоба, против още пет лв. основават теории, че в случай че се абстрахираме от предразсъдъците си ще забележим, че канибализма е бил нещо естествено, генетично присъщо на хората. Изследването на генома стартира да потвърждава това. Между гуанина и цитозина в късото рамо на 11-тата хромозома има нещо, което ни кара да мислим по този начин, нали? Ама какво? Още не знаем, само че не можем да го отхвърлим.
До тук работата е " идваме с мир ", pure science, ретроспективно и академични отвлечено. Вие си четете за това в " Дневник ", до момента в който дъвчете обедната киноа, занимателно е и го споделяте на другари. Защото Вие сте срещу канибализма, само че сте за науката. До тук ние с проф. Янакиев сме постигнали опцията да се приказва за канибализма без омерзение. Вече няма публично табу. Сега е време да осъвременим диалога и от теоретичен да го превърнем в културен.
Кронос изяжда децата си. Самото време, родено от сливането на земята и небето е човекоядец! Боговете са канибали, значи към този момент публично е вяра. Филмът за алпинистите, които засипани от лавина изяждат умрелите си сътрудници е chef d’oeuvre. Вече и сензитивните души на създателите обръщат взор към суровото великолепие на канибализма. Лейди Гага пее " Eat me baby ". Да си човекоядец е cool! При тезата с половете този стадий е от дълго време сполучливо завършил.
Александър Македонски е гей и е превзел половината свят. Дори във кино лентата го демонстрираха хората, че е бил повече гей в сравнение с всичко друго. Бил е доста сполучлив. Да си гей не е самостоятелна чудноватост, а белег на триумфа. Половете не са два, а петдесет и няколко, тъй като учените в един университет са го потвърдили. Оскар Уайлд не е проницателен публицист със странна орис, лежал за педофилия, а храбър талант, артикул на обществената си полова еднаквост. Да отричаш общественият пол, значи да отричаш историята и културата едновременно. Сватбата на Рики Мартин с приятеля му ще бъде светското събитие на десетилетието. Това е поп-култура, мейнстрийм и просвета. Ако не го приемаш си задръстен и неграмотен.
2. Следващата стъпка по легализацията на канибализма е да отделим думите от техния смисъл. Въпреки че обществото към този момент не ни отхвърля нападателно, не можем да достигнем краен триумф, в случай че продължаваме да се назоваваме канибали, нали? Модерно, съвременно, ма какъв брой да е съвременно едно общество Затова ние, още веднъж научно обосновано, заменяме думата човекоядец с думата хомофил. Ми обичаме хората, к’во - не лъжем!
Така, ние с професора отново си бутаме напред канибализма, само че към този момент тези които не ни харесват ги назоваваме хомофоби. Това послание става медиен стандарт. Хората, които си имат работа, доста много не помнят от къде потегля това, само че не желаят да ги назовават " фоби " и най-вече са пас и не заемат дейна позиция срещу нас. На фона на този публичен дрейф, активираме два типа групи. Едната подвига глас в отбрана на хомофилите. Другата, формирана от отявлени психопати и публично спорни фигури, нападателно крещи в този момент и незабавно да избием всички хомофили и да ги създадем на сапун.
Понеже, естествените хора никого не желаят да избият и да създадат на сапун, те естествено се дистанцират да вземат страна с цел да не ги асоциират с явни девианти. Всъщност, към този момент сме ги дистанцирали от позиция срещу канибализма! Следват ТВ репортажи за това по какъв начин след мач сред " Левски " и " Бистрица ", едни идиоти са пребили други идиоти в границите на спор за хомофилията. След като разсъдъкът е точно отхвърлен, идва ред на прочувствения потрес.
Специални репортажи от болничното заведение демонстрират драмата на омотания в кървави бинтове човек, паралелно с негова фотография от морето, от която е видно какъв симпатяга е. Той с печален глас ни споделя, че не схваща за какво обичта му към хората е причина за принуждение. Гледащите си споделят, че това може да са те или техните синове и дъщери и изпадат в смут. Следва социологическо изследване, което споделя, че всички сме срещу насилието и поддържаме правата на хомофилите.
Шах и мат! Остава единствено нашите съидейници в Парламента да се сезират от публичното неодобрение и незабавно да одобряват закон. Както и да го кръстят, това ще е закон за правата на канибалите По тематиката с половете и идентичността сме тъкмо в тази фаза на процеса. Отделили сме думите от смисъла, нарекли сме пола джендър и сме споделили, че който е против джендъра желае да бие дамите, построили сме един куп науки и философии, които споделят че биологията е паранаука и отживялост.
Модерни сме единствено в случай че одобряваме всяка волност за норма, тъй като другото е несвобода. Едните групи за напън ни споделят, че в Младост са заклали жена тъй като не одобряваме транссексуалните, другите ни дистанцират от дейна смислена позиция с викове че Конвенцията ще докара в България хиляди джихадисти-манафи и че е ок да си млатиш дамата, за която си женен и това ти право ще се анулира тъкмо с този документ. Остава единствено съидейниците в Парламента да го създадат закон.
За идеологията стояща зад Конвенцията
Линията сред идеята за безграничните права, без никакви отговорности, и тезата за реда и нормите е един от същностните вододели сред демократичната левица и десницата. Същото се отнася и до допустимостта една обществена група да постанова с революционен жар визията си за социална класификация и детската потребност да разгромиш всички, които не са съгласни с теб. Левицата гледа на несъгласните като на към момента неузрели за идеологията им заблудени. Методологията на комунизма изисква, макар неприемането, то да бъде наложено, тъй като те знаят по-добре от мен, какво е добре за мен. Лявото е особено с всеотдайната си антропоцентричност, достигаща до мисловни върхове като: " Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида ".
Като споделят всичко, имат пред тип тъкмо това. Естествената класификация на нещата за тях е спирачка на напредъка. Идеологическият пиедестал зад противоречивите текстове на Конвенцията е абсолютно левичарски. Базиран е на теорията на Х. Маркузе. Идеологията на Маркузе е марксистка, задачата му е гражданска война, която да унищожи буржоазното общество. За разлика от Маркс, той не вижда в работническата класа капацитет за това, тъй като към този момент се е ояла и примирила. Оръжието на нео-марксистката гражданска война, съгласно него, би трябвало да са другите малцинства.
Агресивното слагане в дневния ред на обществото на настояванията на тези групи (често, тежко маргинални и разбираеми само за самите групи) ще дестабилизира визиите за норма, ще провокира рецесия на смисъла, ще взриви опорите на публичния контракт на това прогнило буржоазно общество. И по този начин ще отвори път за строеж на прелестния нов свят. Конвенцията е единствено подробност, процесът върви на всички равнища. Няма мъжко и женско начало, няма ляво и дясно, всяко разграничение основава неравноправие и неправда.
Изборът е дискриминация, а дискриминирането е анулирана от закона. Ако за милениумите това е неразбираемо, по-възрастните помнят, че всичко което стартира с замяна на еднаквост свършва с гнет. През 1944 година подменяха идентичността като освобождаваха хората от бремето на собствеността, през 80-те като ги освобождаваха от бремето на мюсюлманските имена, в този момент е ред да ни освободят от бремето на пола ни. Тук разногласието ми не е с проф. Янакиев, а с ГЕРБ като политически покровители на ратификацията.
Въпросът е за какво десноцентристкото болшинство в Народното събрание поема ангажимент да осъществя в България, главният приоритет на левицата (по думите на социалиста господин Тимерманс). Отговорът е в неналичието на идеология и замяната й с обстановка. Това не е похитен спор, до момента в който тока нараства. Когато решенията ти за проблемите на обществото не са основани на ценностна координатна система, ти не си политическа партия, а клуб по ползи или Неправителствени организации. Важно е всяка партия да направи обществена позицията си и това не е позиция по Конвенция, а по полезности. Досега това са създали единствено ГЕРБ, Оперативна програма и Република България.
За политическите последици
След всичко казано до тук не мога да се съглася с проф. Янакиев, в лековатата му забележка, че няма драма тъй като една група чете всичко идващо от " Европа " с " тайни очила ". Защото, когато Ал. Дугин споделя, че сме братя и те ще ни оказват помощ и пазят, а против това от " Европа " получаваме мнения декларирани като императив, които болшинството българи не реферират към нормата, печели Дугин. Когато сами си предизвикваме това, нямаме право да се оплакваме от хибридни войни.
Важно е да се покаже, че Европа не е бюрократичната дивотия на брюкселските служители или манийните положения на случайници в Европарламента. Европа не е съюз за търговия с въглища и стомана, от което да намажем (както мислят в ГЕРБ), не е и поле за демократични обществени опити (както мисли левицата). Европа е общественост, учредена на полезности. Тези полезности са християндемократически и борбата за тях е борба за Обединена Европа. Вярвам, че съюзът ни би трябвало да има своите общностни, културни и физически граници, другояче е просто територия, която чака да бъде завладяна.
Убеден съм, че ще синът ми ще има доста повече Европа в сърцето си и ще бъде доста по-добър човек, в случай че с парите за обучение му покажем Ларошфуко, Рилке и Аденауер, а не джендър и мултикултурни теории.
В умозаключение, методът ни към Конвенцията би трябвало да бъде или отменяне или непосредствен до този на англичаните, които първо ще си оправят личното законодателство в синхрон оповестените цели на Конвенцията и след това ще преценяват за ратификацията. Защото " совите не са това, което са ".
В публикацията си " Фалшивият скандал с Истанбулската спогодба " проф. К. Янакиев, човек който почитам и оценявам, развива тезата си като контрапункт на моята позиция за Истанбулската спогодба. Длъжен съм да изразя несъгласието си с проф. Янакиев, с причини по смисъла, по идеологията и по политическите последици от тази Конвенция.
За смисъла на Конвенцията
Конвенцията, изчистена от понятията " джендър ", " обществен пол " и " еднаквост, учредена на обществения пол " и произлизащите от тях текстове, би представлявала неоспорим документ, против който никой не би възразил. Точно тук е двойното дъно, тъй като създателите категорично споделят, че тъкмо тези елементи не могат да бъдат променяни и тълкувани. Можем да приемем Конвенцията без доста от текстовете, отнасящи се директно към насилието върху дами, само че без джендър частта не можем.
Един тип ясно ни споделят кое им е значителното в този документ. Ако конвенцията е това, за което ни се показва - оръжие против насилието върху дами, учредено на това че са дами, то тези понятия са не просто не на място- те всъщност опонират на оповестените цели на документа. Ако полът е въпрос на избор, насилникът може да одобри една жена за мъж като обществен пол и тя да не е предпазена от Конвенция срещу насилието над дами.
Документ, който цели ненасилие над дами и премахване на предубеждения, свързани с човешкия пол, би трябвало да каже, че полът няма обществена роля. Съмнително е дали тези неща би трябвало да бъдат изобщо предмет на закон, само че в случай че създателите са уверени в това, то подобен закона би трябвало да каже, че половата еднаквост има значение за ролята на индивида в процеса на възпроизводство, и нищо друго. Нататък те са хора равни пред закона и пред бога.
Защото, в случай че мъжете и дамите могат да имат най-различни обществени полови функции, то е разумно да бъдат обществено третирани най-различно, което по думите на бранителите на конвенцията е дискриминация. С други думи, в случай че задачата ти е да напишеш документ, в който казваш, че хората би трябвало да се третират еднообразно, без значение от пола им, не набутваш вътре още 10 избрания за пол, с което да подчертаеш че разлики има и те са доста. Е, това там не го написа, само че написа други неща.
В отчета към Конвенцията, който се назовава пояснителен, т.е. е формалното пояснение, какво се има поради в текстовете на самата Конвенция, се споделя: " Определени групи от човеци изпитват дискриминация, учредена на тяхната джендър еднаквост, което просто казано значи, че джендъра с който се разпознават не съответствува с този който им е избран при раждането. Това включва трансджендър и транссексуални лица, кросдресъри, травестити и други групи лица, които не дават отговор на това което обществото е открило като принадлежащо към категориите " мъж " и " жена "
" Това е формалното пояснение на Съвета на Европа за понятията " джендър " и " обществен пол ". Както самите създатели споделят, " просто казано " значи тъкмо това и да се продължава с пояснения, че тези понятия се отнасят до ролята на дамата в кухнята е обидно за тези които го вършат. Не мисля, че проф. Янакиев е прав да твърди,че става въпрос за неприятен превод, изменящ смисъла, тъй като аз, както и да се мъча да превеждам " кросдресър ", все не мога да го свържа с принуждение върху дами.
Натискът върху институциите е да одобряват, че всеки има правото да се дефинира като мъж, жена или нещо друго и половата еднаквост да се дефинира от половите практики на индивида. Ако един път сме приели, че полът е обществена роля, то няма причини срещу това. Както и няма причини против нужните промени в българското законодателство за реализиране на задачите на към този момент признатата Конвенция. Така както това се случва в други страни, които са я утвърдили.
Германският парламентарен съд, да вземем за пример, в задължението си да приведе нормативната уредба в страната към задачите на Конвенцията, която Германия е приела и произлизащите от това претенции на немски жители, нормативно постановява съществуването на " трети пол " със следната обосновка: " Определянето на обществен пол е от главно значение за самостоятелната еднаквост ". И апелирам не ми говорете за това, че е хубаво във всичко да сме като германците, тъй като еднообразно не одобрявам както " третия пол ", по този начин и " Третия Райх ".
И това не е позиция срещу хомосексуализма и сходните положения на духа и тялото. Нямам нито нещо " срещу ", нито нещо " за " навиците на тези хора и оценката ми за един човек не се базира на половата му ориентировка. Кой какво прави в свободното си време е негова работа. Едни събират марки, други шият гоблени, трети вървят на риба, четвърти вършат секс с хора от същия пол или вземат решение да прекарат уикенда, като се разпознават с друг от личния си пол. Това си е тяхно решение и тяхно право. Казвам единствено, че в случай че не виждаме място в закон против насилието върху дами да се третират особено правата на филателистите и в образователните стратегии на децата да се включва проучването на разликата сред риболовците в сладки и солени води с експлицитната норма, че да си риболовец е нещо хубаво и би трябвало да го приветстваме, то това важи и за останалите изброени категории. Другото би било дискриминация по сексуален симптом.
Всъщност, това което убягва на проф. Янакиев е, че конвенцията е стъпка от налагането, под друго име, на вижданията на една характерна група хора като норма за цялото общество. Това става явно като се прегледат процесите през теорията на Джозеф Овъртън (The window of discourse). Тази методология, образувана с цел да даде оценка за наличните условия за налагане на смислени политики от страната, отлично дешифрира технологията, с която радикални групи осъществят маргиналните си цели до степен на налагането им като законова норма. В случая - многото полове, идентичността и еднополовите бракове. Ще обясня това, през станалия христоматиен, образец с канибализма. И по този начин, в случай че ние с проф. Янакиев желаеме да наложим канибализма като законова норма, би трябвало да минем през следните стадии:
1. Организиране на научни събития, в които изследваме имало ли е канибалски общества. Ацтеките са били канибали и са имали доста развита цивилизация. Най-развитата за времето си! Защо, макар канибализма, са били сполучливи? А може бе са били сполучливи поради канибализма? Рисунките в Наска са вероятен контакт с други цивилизации. Защо даже всесилен извънземен разсъдък е приел за обикновено да контактува с канибали. Ама, Наска не е при ацтеките...
Нищо, от една социо-културна група са. Хора с доста научни трофеи пред името си и с пет лв. в джоба, против още пет лв. основават теории, че в случай че се абстрахираме от предразсъдъците си ще забележим, че канибализма е бил нещо естествено, генетично присъщо на хората. Изследването на генома стартира да потвърждава това. Между гуанина и цитозина в късото рамо на 11-тата хромозома има нещо, което ни кара да мислим по този начин, нали? Ама какво? Още не знаем, само че не можем да го отхвърлим.
До тук работата е " идваме с мир ", pure science, ретроспективно и академични отвлечено. Вие си четете за това в " Дневник ", до момента в който дъвчете обедната киноа, занимателно е и го споделяте на другари. Защото Вие сте срещу канибализма, само че сте за науката. До тук ние с проф. Янакиев сме постигнали опцията да се приказва за канибализма без омерзение. Вече няма публично табу. Сега е време да осъвременим диалога и от теоретичен да го превърнем в културен.
Кронос изяжда децата си. Самото време, родено от сливането на земята и небето е човекоядец! Боговете са канибали, значи към този момент публично е вяра. Филмът за алпинистите, които засипани от лавина изяждат умрелите си сътрудници е chef d’oeuvre. Вече и сензитивните души на създателите обръщат взор към суровото великолепие на канибализма. Лейди Гага пее " Eat me baby ". Да си човекоядец е cool! При тезата с половете този стадий е от дълго време сполучливо завършил.
Александър Македонски е гей и е превзел половината свят. Дори във кино лентата го демонстрираха хората, че е бил повече гей в сравнение с всичко друго. Бил е доста сполучлив. Да си гей не е самостоятелна чудноватост, а белег на триумфа. Половете не са два, а петдесет и няколко, тъй като учените в един университет са го потвърдили. Оскар Уайлд не е проницателен публицист със странна орис, лежал за педофилия, а храбър талант, артикул на обществената си полова еднаквост. Да отричаш общественият пол, значи да отричаш историята и културата едновременно. Сватбата на Рики Мартин с приятеля му ще бъде светското събитие на десетилетието. Това е поп-култура, мейнстрийм и просвета. Ако не го приемаш си задръстен и неграмотен.
2. Следващата стъпка по легализацията на канибализма е да отделим думите от техния смисъл. Въпреки че обществото към този момент не ни отхвърля нападателно, не можем да достигнем краен триумф, в случай че продължаваме да се назоваваме канибали, нали? Модерно, съвременно, ма какъв брой да е съвременно едно общество Затова ние, още веднъж научно обосновано, заменяме думата човекоядец с думата хомофил. Ми обичаме хората, к’во - не лъжем!
Така, ние с професора отново си бутаме напред канибализма, само че към този момент тези които не ни харесват ги назоваваме хомофоби. Това послание става медиен стандарт. Хората, които си имат работа, доста много не помнят от къде потегля това, само че не желаят да ги назовават " фоби " и най-вече са пас и не заемат дейна позиция срещу нас. На фона на този публичен дрейф, активираме два типа групи. Едната подвига глас в отбрана на хомофилите. Другата, формирана от отявлени психопати и публично спорни фигури, нападателно крещи в този момент и незабавно да избием всички хомофили и да ги създадем на сапун.
Понеже, естествените хора никого не желаят да избият и да създадат на сапун, те естествено се дистанцират да вземат страна с цел да не ги асоциират с явни девианти. Всъщност, към този момент сме ги дистанцирали от позиция срещу канибализма! Следват ТВ репортажи за това по какъв начин след мач сред " Левски " и " Бистрица ", едни идиоти са пребили други идиоти в границите на спор за хомофилията. След като разсъдъкът е точно отхвърлен, идва ред на прочувствения потрес.
Специални репортажи от болничното заведение демонстрират драмата на омотания в кървави бинтове човек, паралелно с негова фотография от морето, от която е видно какъв симпатяга е. Той с печален глас ни споделя, че не схваща за какво обичта му към хората е причина за принуждение. Гледащите си споделят, че това може да са те или техните синове и дъщери и изпадат в смут. Следва социологическо изследване, което споделя, че всички сме срещу насилието и поддържаме правата на хомофилите.
Шах и мат! Остава единствено нашите съидейници в Парламента да се сезират от публичното неодобрение и незабавно да одобряват закон. Както и да го кръстят, това ще е закон за правата на канибалите По тематиката с половете и идентичността сме тъкмо в тази фаза на процеса. Отделили сме думите от смисъла, нарекли сме пола джендър и сме споделили, че който е против джендъра желае да бие дамите, построили сме един куп науки и философии, които споделят че биологията е паранаука и отживялост.
Модерни сме единствено в случай че одобряваме всяка волност за норма, тъй като другото е несвобода. Едните групи за напън ни споделят, че в Младост са заклали жена тъй като не одобряваме транссексуалните, другите ни дистанцират от дейна смислена позиция с викове че Конвенцията ще докара в България хиляди джихадисти-манафи и че е ок да си млатиш дамата, за която си женен и това ти право ще се анулира тъкмо с този документ. Остава единствено съидейниците в Парламента да го създадат закон.
За идеологията стояща зад Конвенцията
Линията сред идеята за безграничните права, без никакви отговорности, и тезата за реда и нормите е един от същностните вододели сред демократичната левица и десницата. Същото се отнася и до допустимостта една обществена група да постанова с революционен жар визията си за социална класификация и детската потребност да разгромиш всички, които не са съгласни с теб. Левицата гледа на несъгласните като на към момента неузрели за идеологията им заблудени. Методологията на комунизма изисква, макар неприемането, то да бъде наложено, тъй като те знаят по-добре от мен, какво е добре за мен. Лявото е особено с всеотдайната си антропоцентричност, достигаща до мисловни върхове като: " Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида ".
Като споделят всичко, имат пред тип тъкмо това. Естествената класификация на нещата за тях е спирачка на напредъка. Идеологическият пиедестал зад противоречивите текстове на Конвенцията е абсолютно левичарски. Базиран е на теорията на Х. Маркузе. Идеологията на Маркузе е марксистка, задачата му е гражданска война, която да унищожи буржоазното общество. За разлика от Маркс, той не вижда в работническата класа капацитет за това, тъй като към този момент се е ояла и примирила. Оръжието на нео-марксистката гражданска война, съгласно него, би трябвало да са другите малцинства.
Агресивното слагане в дневния ред на обществото на настояванията на тези групи (често, тежко маргинални и разбираеми само за самите групи) ще дестабилизира визиите за норма, ще провокира рецесия на смисъла, ще взриви опорите на публичния контракт на това прогнило буржоазно общество. И по този начин ще отвори път за строеж на прелестния нов свят. Конвенцията е единствено подробност, процесът върви на всички равнища. Няма мъжко и женско начало, няма ляво и дясно, всяко разграничение основава неравноправие и неправда.
Изборът е дискриминация, а дискриминирането е анулирана от закона. Ако за милениумите това е неразбираемо, по-възрастните помнят, че всичко което стартира с замяна на еднаквост свършва с гнет. През 1944 година подменяха идентичността като освобождаваха хората от бремето на собствеността, през 80-те като ги освобождаваха от бремето на мюсюлманските имена, в този момент е ред да ни освободят от бремето на пола ни. Тук разногласието ми не е с проф. Янакиев, а с ГЕРБ като политически покровители на ратификацията.
Въпросът е за какво десноцентристкото болшинство в Народното събрание поема ангажимент да осъществя в България, главният приоритет на левицата (по думите на социалиста господин Тимерманс). Отговорът е в неналичието на идеология и замяната й с обстановка. Това не е похитен спор, до момента в който тока нараства. Когато решенията ти за проблемите на обществото не са основани на ценностна координатна система, ти не си политическа партия, а клуб по ползи или Неправителствени организации. Важно е всяка партия да направи обществена позицията си и това не е позиция по Конвенция, а по полезности. Досега това са създали единствено ГЕРБ, Оперативна програма и Република България.
За политическите последици
След всичко казано до тук не мога да се съглася с проф. Янакиев, в лековатата му забележка, че няма драма тъй като една група чете всичко идващо от " Европа " с " тайни очила ". Защото, когато Ал. Дугин споделя, че сме братя и те ще ни оказват помощ и пазят, а против това от " Европа " получаваме мнения декларирани като императив, които болшинството българи не реферират към нормата, печели Дугин. Когато сами си предизвикваме това, нямаме право да се оплакваме от хибридни войни.
Важно е да се покаже, че Европа не е бюрократичната дивотия на брюкселските служители или манийните положения на случайници в Европарламента. Европа не е съюз за търговия с въглища и стомана, от което да намажем (както мислят в ГЕРБ), не е и поле за демократични обществени опити (както мисли левицата). Европа е общественост, учредена на полезности. Тези полезности са християндемократически и борбата за тях е борба за Обединена Европа. Вярвам, че съюзът ни би трябвало да има своите общностни, културни и физически граници, другояче е просто територия, която чака да бъде завладяна.
Убеден съм, че ще синът ми ще има доста повече Европа в сърцето си и ще бъде доста по-добър човек, в случай че с парите за обучение му покажем Ларошфуко, Рилке и Аденауер, а не джендър и мултикултурни теории.
В умозаключение, методът ни към Конвенцията би трябвало да бъде или отменяне или непосредствен до този на англичаните, които първо ще си оправят личното законодателство в синхрон оповестените цели на Конвенцията и след това ще преценяват за ратификацията. Защото " совите не са това, което са ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ