Съдебният съвет - паметта за фактите ще пази от повторение на грешките
" Дневник " разгласява със съкращения от блога на Калин Калпакчиев неговата статия-обзор на по-важните обстоятелства от мандата на Висшия правосъден съвет в интервала 2012 г.-2017 година, чийто член беше той от квотата на съдиите. Отправна точка в ревюто и подбора на обстоятелствата са седемте целта, които Калпакчиев е обрисувал приизбора му за член на Висш съдебен съвет през 2012 г.пред делегатското заседание на съдиите.
През последните три месеца тематиката за Висш съдебен съвет и правосъдната власт очевидно загуби място в настоящия поток на обществените събития, само че проблемите не изчезнаха. Паметта за обстоятелствата и техният сериозен обзор няма да разреши тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безспир едни и същи неточности, с цел да не започваме на всеки пет години изначало, припомня Калпакчиев. - доверието, припомня Калпакчиев. Заглавието е на " Дневник ".
Една от особеностите на актуалната обществена среда е бързата давност на предишните обстоятелства, даже на тези, които са се случили в близкото минало. За да се предпазим от сакрализирането (т.е. радикалното уединяване на спомена) или банализирането на загатна за предишното (прекомерното усвояване на сегашното от миналото), е потребно за край на този блог да се върнем към началото. Поради това обявявам извлечение от цялостния стенографски протокол на извършеното през септември 2012 година делегатско заседание за избор на членове на Висшия правосъден съвет от квотата на съдиите.
Ретроспективният обзор на петте години от мандата следва целите, по този начин както са обрисувани през 2012 година Стремежът ми е съгласно опциите и опита си да допринеса са създаване на континюитет на обстоятелствата и събитията, тъй че да прекъснем неразумната традиция всеки идващ нов състав на Висш съдебен съвет да стартира от начало. А точно сериозното осмисляне на предишното защищава от непрекъснатото повторение на старите неточности и дава опция положителните хрумвания за администриране на правосъдната власт да имат развиване.
В систематизиран проект и в сходство със седемте целта, декларирани през 2012 година – напомням някои от обстоятелствата, случили се през миналите пет години от мандата на Висш съдебен съвет:
Дейността на Висш съдебен съвет като кадрови орган на самостоятелната правосъдна власт
Моделът на Висшия правосъден съвет, общопризнат от Закон за съдебната власт, и неговото фактическо използване, значително се отклоняват от конституционния план за без значение администриране на правосъдната власт. Висш съдебен съвет се е трансформирал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира така наречен правосъдна номенклатура.
Установената конструкция на администриране на правосъдната власт би трябвало значително да бъде променена посредством основаване на нови салда сред пълномощията на Висш съдебен съвет, ръководителите на съдилища и общите събрания на съдиите.
Промяната е допустима не посредством непрекъснатото безредно изменение в законите, а посредством възходящото значение на присъединяване на съдиите при решение на значимите въпроси за действие на правосъдната власт и с одобряване на нова достоверна легитимация на ръководителите на съдилищата.
Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на Висш съдебен съвет – дефинитивно и изрично делене на администрирането на прокуратурата и съдилищата;
Отпадане на Пленума на Висш съдебен съвет като изкуствено основана и компромисна форма и цялостно обособяване на пълномощията на прокурорската и съдийската колегия;
В пълномощията на съдийската гилдия да се включат избирането на ръководителите на висшите съдилища, въпросите за ръководство на бюджета на съдилищата и за професионалното образование.
Освен това е значимо да се решат и основополагащите въпроси – понижаване на броя на членовете на съвета (колегиите); забележителната част от състава на съдийската гилдия да се състои от съдии, определени от съдии; членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде профилирана и високо квалифицирана, а не както е сега – многочислена и в огромната си част подбрана по непотистки аргументи, а не съгласно качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде сензитивно понижен, като определените от Народното събрание членове на съдийската гилдия да показват гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се планува подобаваща опция и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на Народното събрание и други
Отстояване на правосъдната самостоятелност
Висшият правосъден съвет (2012-2017) не се оправи с основата си функционалност, предоставена му от член 130а от Конституцията на Република България и член 16 от Закон за съдебната власт:
Висш съдебен съвет не е самостоятелен орган и това е повтаряща се констатация на Европейска комисия, отразена в годишните отчети по механизма за съдействие и инспекция, както и в поредност от мнения на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на Висш съдебен съвет от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до ръководителя на Върховен касационен съд през януари 2016 година Последвалите събития, в това число нахлуването на министър-председателя в съвещание на Висш съдебен съвет, потвърдиха скритите зависимости на болшинството в съвета от нелегитимни ползи.
В доста случаи Висш съдебен съвет отхвърляше да изрази мнения за отбрана на съдии, които безпричинно и незаслужено бяха атакувани от представители на другите управляващи или бяха обект на оскърбителен акции в избрани медии. Сезирах Висш съдебен съвет и съдийската гилдия с оферти за изложение на позиция по съответни случаи, само че в множеството случаи болшинството не ги поддържаше. На страниците на този блог са оповестени една част от предложенията.
Назначения на ръководители на съдилища и други кадрови въпроси
През целия мандат Висш съдебен съвет сподели некадърност да прави справедливи, почтени и обективни назначения на ръководители на основни съдилища, които имат определящо значение за действието на правораздаването. Фактите, които пораждаха основателни подозрения в честността на претендентите, не бяха проверявани. Назначенията не бяха стимулирани, а вместо това болшинството използваше лишени от смисъл и наличие кухи изречения.
Стилът на значимите кадрови назначения се наложи още при започване на мандата на Висш съдебен съвет. Изборът на основен прокурор през декември 2012 година се извърши при жестоко занемаряване на процедурата, липса на инспекция и оценка на обстоятелствата за зависимости и основателни подозрения в интегритета на авансово известния любимец за поста. В една от първите изявления на този блог изложих подробните съображения за пороците в извършената процедура.
При избора за ръководител на Върховен касационен съд болшинството във Висш съдебен съвет не извърши оценка на качествата на претендентите. Мотивите на решението за избора бяха в несъгласие с обстоятелствата, събрани в хода на цялата процедура (подробно мнение за процедурата за избор на ръководител на Върховен касационен съд беше оповестено през месец февруари 2015 година на този блог). Този метод беше повтарящ се фасон на работа на болшинството при осъществяване на всички по-важни назначения на ръководители на съдилища.
Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 година Висш съдебен съвет избра за ръководител на Върховния административен съд претендента, за който имаше обществено оповестени обстоятелства, поставящи под рационално и обосновано подозрение съществуването на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Настоявахме за инспекция на обстоятелствата, само че както Висш съдебен съвет, по този начин и ИВСС категорично отхвърлиха да се занимават със случая, а се довериха напълно на обърканите и спорни изказвания на фаворизирания претендент.
Освен това забележимото и несъмнено професионално предимство на единия от претендентите не беше регистрирано от болшинството, което без да извърши справедлива оценка на качествата на претендентите организира безмотивен избор.
Същите пороци се демонстрираха и при второто гласоподаване, извършено от новия състав на Висш съдебен съвет.
Мнозинството не одобри за належащо да се извърши инспекция на обстоятелствата, които създаваха основателно подозрение в интегритета на единствения останал претендент, нито извърши оценка на обществено оповестените данни, които касаят държанието на определения за ръководител на Върховен административен съд във връзка със подписани имуществени покупко-продажби.
Мнозинството във Висш съдебен съвет комфортно се скри зад така наречен съдийско самоуправление, като го извади от рационалния му подтекст, тъй като принизи присъединяване на съдиите до груба и обикновена аритметика в несъгласие с духа и разсъдъка на закона. Кворумът, болшинствата и броят на гласовете на съдиите в общото заседание са техническа детайлност, въпреки и значима.
Същественото в общото заседание на съдиите е съществуването на разискване, претекстове, разногласия, замяна на причини и контрааргументи. Освен това волята на общото заседание не освобождава Висш съдебен съвет от нуждата да извърши задълбочена инспекция и оценка на всички обстоятелства, които имат значение за нравствените и професионални качества на претендентите за висшите длъжности в правосъдната система. Мотиви с сходно наличие при избора на ръководител на Върховен административен съд не бяха изложени. Служебното премахване на другия претендент в процедурата, като се изключи че опонира на главните правила на административния развой, лиши производството по асортимент и оценка от действително наличие.
Особено показателни за дефектната кадрова активност на Висш съдебен съвет бяха изборите на ръководители на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени обстоятелства, поставящи под подозрение условията за високи нравствени качества, бяха налице в процедурите за избор на ръководители на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на ръководители на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше подценен претендент от същия съд с очевидно по-добри професионални качества и при липса на претекстове за какво се избира другата кандидатура на арбитър от различен съд.
Липсата на претекстове беше повтарящият се недостатък в кадровата активност на Висш съдебен съвет и след това пренесен в практиката по назначения на съдийската гилдия. Ярък образец за незаконосъобразно решение беше отводът да се назначи ръководител на апелативния съд в София при съществуване единствено на позитивни изявления за претендента и при липса на негативни мнения. Логично това решение беше анулирано по реда на обжалването от Върховния административен съд.
Множеството процедури за избор на ръководители на районния и областен съд в Благоевград демонстрираха невъзможността и нежеланието на болшинството в съдийската гилдия да преглежда и дава съответна оценка на обстоятелства за очевидни нарушавания на закона и поставящи под обосновано подозрение условията за високи нравствени качества на предпочетените за длъжността претенденти.
Порочната дисциплинарна активност – без смяна
Продължи се с порочната активност по дисциплинарните производства против съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушаване, изразяващо се в редовно неспазване на периодите, планувани в процесуалните закони, ИВСС и съдийската гилдия не демонстрираха поредност, не приложиха ясно открити и почиващи на закони стандарти.
В доста от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в справедлива неспособност да съблюдават прецизно инструктивните процесуални периоди, бяха атакувани от ИВСС и подложени на голословна дисциплинарна принуда. Не бяха малко и въпросите, в които против съдии бяха формирани дисциплинарни производства за възмездие за заемана от тях сериозна позиция против Висш съдебен съвет или дейности на избрани ръководители на съдилища (такива бяха въпросите на дисциплинарното дело против ръководителя на районен съд Стара Загора, множеството производства против ръководителя на районен съд Благоевград, делата против ръководителя на районен съд София, против съдии от Софийски градски съд и др.).
Поддържал съм праволинейно позицията, че съдиите не би трябвало да бъдат дисциплинарно преследвани тогава, когато са сложени в справедлива неспособност да съблюдават процесуалните периоди, както и да бъдат преследвани съдии за изказани от тях сериозни позиции по въпроси, свързани с действието на правосъдната власт.
Висш съдебен съвет показва трайна некадърност за налагане на етичните стандарти в държанието на съдиите:
Установеният корупционен модел на ръководство на Софийския градски съд, оголен вследствие на многочислените сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в отчета от инспекцията на Висш съдебен съвет от януари 2014 година Независимо от отчета и констатациите в него, не се доближи до осъществяване на съответна дисциплинарна отговорност.
Изготвените от мен оферти за формиране на дисциплинарни производства против част от управлението на съда бяха подписани единствено от един член на съвета, при нужни най-малко петима. Образуваните дисциплинарни производства, главно по самодейност на министъра на правораздаването и ръководителя на Върховен касационен съд, не бяха извършени дейно от Висш съдебен съвет. Усилията на новото управление на Софийски градски съд, определено през лятото на 2015 година, за въвеждане на справедливи правила за администрирането на съда бяха подложени на систематични офанзиви от болшинството във Висш съдебен съвет и съдийската гилдия. Съдийската гилдия не отбрани нито един път управлението на съда и съдиите от Софийски градски съд, които бяха обект на злостна и продължителна клеветническа медийна кампания;
Не беше осъществена инспекция на обстоятелствата по случая със срещата на основния прокурор с издател-бизнесмен и върховен партиен функционер. Независимо че сезирах Висш съдебен съвет, ИВСС и министъра на правораздаването със надлежно искане за инспекция и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, съответни последици нямаше. Пленумът на Висш съдебен съвет и министърът на правораздаването отхвърлиха да се занимават със случая, а инспекцията на ИВСС не даде приемлив отговор на значителните въпроси;
Въпреки многократните претенции за инспекция на обстоятелствата за нарушавания на инцидентното систематизиране на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската гилдия нестимулирано отхвърляше да предприеме съответни дейности. В контраст – някогашният ръководител на районния съд в Благоевград беше обект на невиждана принуда от ръководителя на окръжния съд и Висш съдебен съвет, и то заради сериозната си позиция против дейностите на управлението на окръжния съд.
Случайното систематизиране на делата – мъчно реализирана подмяна на компрометираната система LawChoice
През 2015 година Висш съдебен съвет вкара централизираната система за инцидентно систематизиране на делата, откакто две години настойчиво отхвърляше да признае казуса с вероятните операции на програмата LawChoice. Критичната позиция на съдиите от Софийски градски съд и настояванията на Европейска комисия по механизма за съдействие и инспекция доведоха до пробив при решение на казуса със инцидентното систематизиране на делата, което беше и една от аргументите за гневните офанзиви против новото управление на градския съд. Последователно поддържах и защитавах позицията за преустановяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана стратегия.
Въвеждането на електронното правораздаване посредством основаване на единна осведомителна система на съдилищата не беше приоритет на Висш съдебен съвет и съдийската гилдия. Изработеното планово предложение, в което имах присъединяване, след това утвърдено от ОПДУ (Оперативна стратегия " Добро ръководство " ), на практика беше осуетено без солидни и обосновани претекстове от новия състав на Висш съдебен съвет с решение от месец октомври 2017 година При това състояние въвеждането на електронното правораздаване още веднъж остава за далечното неразбираемо бъдеще.
Модел за оценка на натовареността на съдиите
В самото начало на мандата редовно и целеустремено започнах работа по основаване на модел за отчитане на натовареността на съдиите, учреден на сложността на делата и отчитащ качеството на съдийската работа. Приемането на Правилата за оценка на натовареността на съдиите и въвеждането им в деяние беше резултат от доброволната работа на десетки съдии и трима външни специалисти по емпирични проучвания и разбори (Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева).
Пряко координирах активността по разработване и използване на Правилата макар непрекъснатата опозиция и обструкции на болшинството от членовете на Висш съдебен съвет и съдийската гилдия (за съпротивата доказателства могат да бъдат открити в подробните стенографски протоколи от обществените съвещания на ВСС). В края на мандата подготвихме разбор за едногодишното приложение на Правилата за натовареност (публикуван на този блог), в който посочихме съответни рекомендации за идващите дейности, целящи рационализиране и възстановяване на системата за оценка на натовареността.
Надеждата е новият състав на съдийската гилдия да доразвие модела за отчитане на натовареността и да не зачертава с лека ръка напъните и труда на десетките съдии, взели участие в основаване на системата.
Освен опцията за обективна и вярна оценка на труда на съдията използването на Правилата за оценка на натовареността ще разреши на кадровия орган обективно да реши какъв брой съдии са нужни в обособените съдилища за справяне с съответния брой и размер правосъдни каузи.
В разбора в детайли е прегледана структурата на делата в едни от най-натоварените съдилища – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Цялостният разбор на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко съществени хипотези:
- Натовареността е разследване на свръхконцентрация на избран тип каузи в съответния съд, с дълъг интервал от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно посредством смяна на разпоредбите за подсъдността.
- Натовареността е разследване на свръхконцентрация на избран тип каузи единствено при част от съдиите в отделението и тяхното отмерено систематизиране ще понижи междинната натовареност, както и каузи на свръхнатоварените съдии.
- Натовареността е разследване на надценени коефициенти за тежест при огромните групи каузи, които могат да бъдат преразгледани. Като образец може да се даде междинният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните цивилен каузи в Софийски градски съд – 1,68, съпоставен с този при въззивни цивилен каузи – 0,84, търговски каузи – 0,98, наказателни каузи – 0,95.
- Натовареността е разследване на лимитираните запаси в съответното поделение, т.е. за разглеждането на делата са нужни по-голям брой съдии.
Събраната досега информация демонстрира, че в натоварените софийски съдилища съществува неравномерно систематизиране на натовареността сред наказателните и цивилен съдии. Но преди тези данни да се употребяват за изкуствено основаване на напрежение и спорове сред съдиите, разглеждащи разнообразни материи каузи, наложително би трябвало да се изпълнят рекомендациите, дадени в разбора от октомври 2017 година По този метод ще се откри действителната натовареност на гражданските и наказателните съдии, само че в същото време задачата е да се реализира равномерна естествена натовареност на всички съдии.
Процедурите за атестиране – все по този начин официални
Процедурите по атестиране на съдиите се подготвяха от състава на помощния орган – Комисията по предложенията и атестирането (КПА).
Въпреки настояването ми да работя в състава на тази непрекъсната комисия, болшинството на Висш съдебен съвет на два пъти посредством персонално гласоподаване не ми разреши да се включа в може би най-важната част от активността на съвета. Дейността на КПА в първите четири години от активността на Висш съдебен съвет не съумя да промени всъщност процеса по оценяване на активността на съдиите – той остана все по този начин фиктивен, непоследователен и променчив.
При чуването на съдиите в съвещания на Висш съдебен съвет, във връзка множеството възражения против направените им атестационни оценки, отстоявах праволинейно позиция срещу възприетия фиктивен метод да не се вземат поради аргументите за анулираните актове. Настоявах съответно да се изследва всеки съответен случай и да се преценя по какъв начин анулацията на акта се отнася към активността на съдията, да се взема поради натовареността на съда и съдията при преценка на условието за съблюдаване на процесуалните периоди и други
След април 2016 година, когато Висш съдебен съвет се раздели на колегии и се конституира Комисията по атестиране и състезанията съм съдийската гилдия, активността по оценка на съдийската работа стартира да се трансформира – прави се директно наблюдаване и проучване на работата по делата, което е причина за превъзмогване на формализма в атестирането. Предстои да се извърви дълъг път до цялостното превъзмогване на формалния метод, само че е сложено начало във вярната посока.
Конкурсите за в началото назначение, повишение и пренасяне, които обявяваше Висш съдебен съвет, не бяха резултат на деликатно и задълбочено обмисляне на нуждата от съдии в съответните районни, окръжни, административни и апелативни съдилища.
В мандата на Висш съдебен съвет се случи и позорният случай с пропадане на състезанието за младши прокурори, при който се разбра, че има приключване на проблема за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и Висш съдебен съвет не беше доведено до сполучлив край, заради което не се доближи до откриване на истината.
В началото на мандата на Висш съдебен съвет се одобриха правила за осъществяване на процедурите по член 194 Закон за съдебната власт, които имаха за цел да вкарат обективни и отговарящи на задачата на закона критерии за премествана на заети щатни длъжности за съдии от един ненатоварен съд в различен – претрупан. Практиката на Висш съдебен съвет сподели, че болшинството не се съобразяваше с признатите правила, като институтът на член 194 Закон за съдебната власт се използваше за решение на конюнктурни задания и то в несъгласие с текста и разсъдъка на закона.
ІІ. Висш съдебен съвет – арбитражен съд или конгрес?
Характерна специфичност на активността на Висш съдебен съвет (2012 година – 2017 г.) през цялото време на мандата беше демонстрираната неведнъж некадърност да се водят диспути, непоносимост към сериозното мнение, нападателният диктат на волята на болшинството. Решенията на болшинството се постановяваха от позицията на силата и доста постоянно без претекстове и рационални причини, в несъгласие със закона. Ярък образец в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождение от служба на члена на Висш съдебен съвет Камен Ситнилски – при липса на претекстове и в прорез с изискваното от закона болшинство.
Наблюдавахме десетки безмотивни отводи да се извършат инспекции на обстоятелства, които слагат под основателно подозрение интегритета на съдии, членове на Висш съдебен съвет, основния прокурор и в същото време целенасочената принуда на съдии и членове на Висш съдебен съвет, които имат сериозно мнение по настоящите въпроси за действието на правосъдната власт.
Аргументираната опозиция и неотстъпчивост на ясно изразеното малцинство в съвета против нападателния диктат на болшинството беше погрешно квалифицирана като безпричинно предизвикателство на " кавги " и " битка на лобита ". Благодарение на напъните на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и подмолното взимане на решения от болшинството.
Справедлива оценка на напъните на малцинството в съвета е дадена в отчета на Европейска комисия по механизма за съдействие и инспекция от януари 2017 година: " несъгласията и противоборствата през миналите години във Висш съдебен съвет подхранват подозренията за външно въздействие и засягат публичното доверие в правосъдната власт ". " Буди безпокойствие напрежението сред членовете на Висш съдебен съвет в подтекста на изказванията за липса на обективност при взимане на основни решения. "
Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във Висш съдебен съвет, опитите за пробутване на нелегитимни партийно-олигархични въздействия в кадровата активност на съвета, яростните оскърбителен медийни акции, водени против избрани съдии с сериозно и свободно мнение, невъзможността за необорим разговор, неналичието на подготвеност и воля за решение на належащите проблеми на правораздаването – това са главните характерности, които белязаха мандата на Висш съдебен съвет в интервала 2012 – 2017 година
Голяма част от пороците в кадровата активност на Висш съдебен съвет се повтарят от години
В края на мандата на следващия правосъден съвет и началото на мандата на идващия, всекидневно съдиите споделят между тях, че по-лош съвет не е имало. И по този начин на всеки пет години. Големият ни проблем е напълно различен, а точно, че нашето лично (на съдиите) отношение към обстоятелствата от предишното на ръководството на правосъдната власт и персоналното ни присъединяване в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в интерес на Висш съдебен съвет и ръководителите на съдилища решаването на съвсем всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия развой. Така, последователно и не без дейното съучастничество на законодателя и политическите партии и техните адепти в правосъдната система, Висш съдебен съвет се трансформира в злокобен арбитражен съд, който жигосва другите и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, официално атестиране, изключване и др.) и клонира себеподобните си посредством т.нар правосъдна номенклатура.
В публикацията си " Трибунал или конгрес ", оповестена във вестник " Култура ", въпреки и в различен подтекст, социологът Румен Димитров написа: " За да не повторим историята си, би трябвало да я усвоим. Няма друго оръдие за това, с изключение на главата. Затова е необходим конгрес, на който свободно да обсъждаме своето минало, с цел да разберем по-добре себе си. "
Едва ли в близко бъдеще Висш съдебен съвет ще се трансформира от арбитражен съд във конгрес за разискване проблемите на съдийската общественост и за разчупване на бюрократичния модел на правораздаването. Освен това не е наложително форумът да бъде изнесен в един изгубил достоверния си парламентарен план административен орган. Вместо да подсигурява и реализира дейно самоуправление на правосъдната власт и да пази нейната самостоятелност Висш съдебен съвет действа като трансмисия за пробутване на ползи, които нямат нищо общо с правораздаването, а ерозират нежните детайли на правовата страна и развращават съдиите. Това състояние скоро няма да се промени, тъй като е в полза на партийно-олигархичната обстановка, която разполага с лостовете на законодателната и изпълнителната власт.
Възможният излаз е съдиите (чрез общите събрания в съдилищата или посредством всевъзможни други форми/форуми на непринудено сдружаване, присъединяване, дебати) свободно да разискват и приказват за значимите проблеми и въпроси на правосъдната система, да имат сериозно мнение и да оферират съответните на обстановката решения. Това не е елементарен и неусетен развой, само че е единствената опция на трибунала, наименуван Висш правосъден съвет.
Съдийският активизъм е изключително нужен и потребен
като средство за противодейстие на подчиняването и инструментализирането на правораздаването. Успешният образец от 2009 година – 2012 година, когато съдиите интензивно се противопоставяха на офанзивите на изпълнителната власт против правосъдната самостоятелност, е индикативен. Още повече, че тогава правосъдната върхушка внимателно пазеше отдалеченост от свадите. От друга страна, култивираната и поощрявана през годините измежду съдиите просвета на равнодушие и безучастие, е действителна заплаха за разгръщането на така наречен съдийско самоуправление. Същевременно би трябвало да държим сметка, че " цинизмът и недоверието са се просмукали във всички обществени, културни и даже персонални връзки и връзки, тъй че основаването на гражданско общество, а в още по-голяма степен на гражданска памет, е доста, доста мъчно " (Тони Джуд, " Миналото е друга страна: Мит и памет в следвоенна Европа).
Тези къси бележки са опит да се напомнят някои от по-важните събития, случили се в мандата на Висш съдебен съвет за интервала 2012 година – 2017 година, като никога не са обстоен обзор на всички аспекти от цялостната активност на съвета. Непосредствено по-късно ползвам извадка от цялостния стенографски протокол на извършеното делегатско заседание на съдиите от месец септември 2012 година
Сравнението на двата текста е належащо и потребно, доколкото дистанцията на времето разрешава да се оцени по какъв начин персоналните планове при започване на мандата са намерили проявяване в активността на груповия орган. Паметта за обстоятелствата няма да разреши тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безспир едни и същи неточности, с цел да не започваме на всеки пет години изначало, тъй като " паметта е превантивната мощ на истинно биващото против експанзията на призрачното " царство на сенките "
През последните три месеца тематиката за Висш съдебен съвет и правосъдната власт очевидно загуби място в настоящия поток на обществените събития, само че проблемите не изчезнаха. Паметта за обстоятелствата и техният сериозен обзор няма да разреши тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безспир едни и същи неточности, с цел да не започваме на всеки пет години изначало, припомня Калпакчиев. - доверието, припомня Калпакчиев. Заглавието е на " Дневник ".
Една от особеностите на актуалната обществена среда е бързата давност на предишните обстоятелства, даже на тези, които са се случили в близкото минало. За да се предпазим от сакрализирането (т.е. радикалното уединяване на спомена) или банализирането на загатна за предишното (прекомерното усвояване на сегашното от миналото), е потребно за край на този блог да се върнем към началото. Поради това обявявам извлечение от цялостния стенографски протокол на извършеното през септември 2012 година делегатско заседание за избор на членове на Висшия правосъден съвет от квотата на съдиите.
Ретроспективният обзор на петте години от мандата следва целите, по този начин както са обрисувани през 2012 година Стремежът ми е съгласно опциите и опита си да допринеса са създаване на континюитет на обстоятелствата и събитията, тъй че да прекъснем неразумната традиция всеки идващ нов състав на Висш съдебен съвет да стартира от начало. А точно сериозното осмисляне на предишното защищава от непрекъснатото повторение на старите неточности и дава опция положителните хрумвания за администриране на правосъдната власт да имат развиване.
В систематизиран проект и в сходство със седемте целта, декларирани през 2012 година – напомням някои от обстоятелствата, случили се през миналите пет години от мандата на Висш съдебен съвет:
Дейността на Висш съдебен съвет като кадрови орган на самостоятелната правосъдна власт
Моделът на Висшия правосъден съвет, общопризнат от Закон за съдебната власт, и неговото фактическо използване, значително се отклоняват от конституционния план за без значение администриране на правосъдната власт. Висш съдебен съвет се е трансформирал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира така наречен правосъдна номенклатура.
Установената конструкция на администриране на правосъдната власт би трябвало значително да бъде променена посредством основаване на нови салда сред пълномощията на Висш съдебен съвет, ръководителите на съдилища и общите събрания на съдиите.
Промяната е допустима не посредством непрекъснатото безредно изменение в законите, а посредством възходящото значение на присъединяване на съдиите при решение на значимите въпроси за действие на правосъдната власт и с одобряване на нова достоверна легитимация на ръководителите на съдилищата.
Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на Висш съдебен съвет – дефинитивно и изрично делене на администрирането на прокуратурата и съдилищата;
Отпадане на Пленума на Висш съдебен съвет като изкуствено основана и компромисна форма и цялостно обособяване на пълномощията на прокурорската и съдийската колегия;
В пълномощията на съдийската гилдия да се включат избирането на ръководителите на висшите съдилища, въпросите за ръководство на бюджета на съдилищата и за професионалното образование.
Освен това е значимо да се решат и основополагащите въпроси – понижаване на броя на членовете на съвета (колегиите); забележителната част от състава на съдийската гилдия да се състои от съдии, определени от съдии; членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде профилирана и високо квалифицирана, а не както е сега – многочислена и в огромната си част подбрана по непотистки аргументи, а не съгласно качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде сензитивно понижен, като определените от Народното събрание членове на съдийската гилдия да показват гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се планува подобаваща опция и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на Народното събрание и други
Отстояване на правосъдната самостоятелност
Висшият правосъден съвет (2012-2017) не се оправи с основата си функционалност, предоставена му от член 130а от Конституцията на Република България и член 16 от Закон за съдебната власт:
Висш съдебен съвет не е самостоятелен орган и това е повтаряща се констатация на Европейска комисия, отразена в годишните отчети по механизма за съдействие и инспекция, както и в поредност от мнения на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на Висш съдебен съвет от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до ръководителя на Върховен касационен съд през януари 2016 година Последвалите събития, в това число нахлуването на министър-председателя в съвещание на Висш съдебен съвет, потвърдиха скритите зависимости на болшинството в съвета от нелегитимни ползи.
В доста случаи Висш съдебен съвет отхвърляше да изрази мнения за отбрана на съдии, които безпричинно и незаслужено бяха атакувани от представители на другите управляващи или бяха обект на оскърбителен акции в избрани медии. Сезирах Висш съдебен съвет и съдийската гилдия с оферти за изложение на позиция по съответни случаи, само че в множеството случаи болшинството не ги поддържаше. На страниците на този блог са оповестени една част от предложенията.
Назначения на ръководители на съдилища и други кадрови въпроси
През целия мандат Висш съдебен съвет сподели некадърност да прави справедливи, почтени и обективни назначения на ръководители на основни съдилища, които имат определящо значение за действието на правораздаването. Фактите, които пораждаха основателни подозрения в честността на претендентите, не бяха проверявани. Назначенията не бяха стимулирани, а вместо това болшинството използваше лишени от смисъл и наличие кухи изречения.
Стилът на значимите кадрови назначения се наложи още при започване на мандата на Висш съдебен съвет. Изборът на основен прокурор през декември 2012 година се извърши при жестоко занемаряване на процедурата, липса на инспекция и оценка на обстоятелствата за зависимости и основателни подозрения в интегритета на авансово известния любимец за поста. В една от първите изявления на този блог изложих подробните съображения за пороците в извършената процедура.
При избора за ръководител на Върховен касационен съд болшинството във Висш съдебен съвет не извърши оценка на качествата на претендентите. Мотивите на решението за избора бяха в несъгласие с обстоятелствата, събрани в хода на цялата процедура (подробно мнение за процедурата за избор на ръководител на Върховен касационен съд беше оповестено през месец февруари 2015 година на този блог). Този метод беше повтарящ се фасон на работа на болшинството при осъществяване на всички по-важни назначения на ръководители на съдилища.
Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 година Висш съдебен съвет избра за ръководител на Върховния административен съд претендента, за който имаше обществено оповестени обстоятелства, поставящи под рационално и обосновано подозрение съществуването на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Настоявахме за инспекция на обстоятелствата, само че както Висш съдебен съвет, по този начин и ИВСС категорично отхвърлиха да се занимават със случая, а се довериха напълно на обърканите и спорни изказвания на фаворизирания претендент.
Освен това забележимото и несъмнено професионално предимство на единия от претендентите не беше регистрирано от болшинството, което без да извърши справедлива оценка на качествата на претендентите организира безмотивен избор.
Същите пороци се демонстрираха и при второто гласоподаване, извършено от новия състав на Висш съдебен съвет.
Мнозинството не одобри за належащо да се извърши инспекция на обстоятелствата, които създаваха основателно подозрение в интегритета на единствения останал претендент, нито извърши оценка на обществено оповестените данни, които касаят държанието на определения за ръководител на Върховен административен съд във връзка със подписани имуществени покупко-продажби.
Мнозинството във Висш съдебен съвет комфортно се скри зад така наречен съдийско самоуправление, като го извади от рационалния му подтекст, тъй като принизи присъединяване на съдиите до груба и обикновена аритметика в несъгласие с духа и разсъдъка на закона. Кворумът, болшинствата и броят на гласовете на съдиите в общото заседание са техническа детайлност, въпреки и значима.
Същественото в общото заседание на съдиите е съществуването на разискване, претекстове, разногласия, замяна на причини и контрааргументи. Освен това волята на общото заседание не освобождава Висш съдебен съвет от нуждата да извърши задълбочена инспекция и оценка на всички обстоятелства, които имат значение за нравствените и професионални качества на претендентите за висшите длъжности в правосъдната система. Мотиви с сходно наличие при избора на ръководител на Върховен административен съд не бяха изложени. Служебното премахване на другия претендент в процедурата, като се изключи че опонира на главните правила на административния развой, лиши производството по асортимент и оценка от действително наличие.
Особено показателни за дефектната кадрова активност на Висш съдебен съвет бяха изборите на ръководители на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени обстоятелства, поставящи под подозрение условията за високи нравствени качества, бяха налице в процедурите за избор на ръководители на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на ръководители на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше подценен претендент от същия съд с очевидно по-добри професионални качества и при липса на претекстове за какво се избира другата кандидатура на арбитър от различен съд.
Липсата на претекстове беше повтарящият се недостатък в кадровата активност на Висш съдебен съвет и след това пренесен в практиката по назначения на съдийската гилдия. Ярък образец за незаконосъобразно решение беше отводът да се назначи ръководител на апелативния съд в София при съществуване единствено на позитивни изявления за претендента и при липса на негативни мнения. Логично това решение беше анулирано по реда на обжалването от Върховния административен съд.
Множеството процедури за избор на ръководители на районния и областен съд в Благоевград демонстрираха невъзможността и нежеланието на болшинството в съдийската гилдия да преглежда и дава съответна оценка на обстоятелства за очевидни нарушавания на закона и поставящи под обосновано подозрение условията за високи нравствени качества на предпочетените за длъжността претенденти.
Порочната дисциплинарна активност – без смяна
Продължи се с порочната активност по дисциплинарните производства против съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушаване, изразяващо се в редовно неспазване на периодите, планувани в процесуалните закони, ИВСС и съдийската гилдия не демонстрираха поредност, не приложиха ясно открити и почиващи на закони стандарти.
В доста от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в справедлива неспособност да съблюдават прецизно инструктивните процесуални периоди, бяха атакувани от ИВСС и подложени на голословна дисциплинарна принуда. Не бяха малко и въпросите, в които против съдии бяха формирани дисциплинарни производства за възмездие за заемана от тях сериозна позиция против Висш съдебен съвет или дейности на избрани ръководители на съдилища (такива бяха въпросите на дисциплинарното дело против ръководителя на районен съд Стара Загора, множеството производства против ръководителя на районен съд Благоевград, делата против ръководителя на районен съд София, против съдии от Софийски градски съд и др.).
Поддържал съм праволинейно позицията, че съдиите не би трябвало да бъдат дисциплинарно преследвани тогава, когато са сложени в справедлива неспособност да съблюдават процесуалните периоди, както и да бъдат преследвани съдии за изказани от тях сериозни позиции по въпроси, свързани с действието на правосъдната власт.
Висш съдебен съвет показва трайна некадърност за налагане на етичните стандарти в държанието на съдиите:
Установеният корупционен модел на ръководство на Софийския градски съд, оголен вследствие на многочислените сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в отчета от инспекцията на Висш съдебен съвет от януари 2014 година Независимо от отчета и констатациите в него, не се доближи до осъществяване на съответна дисциплинарна отговорност.
Изготвените от мен оферти за формиране на дисциплинарни производства против част от управлението на съда бяха подписани единствено от един член на съвета, при нужни най-малко петима. Образуваните дисциплинарни производства, главно по самодейност на министъра на правораздаването и ръководителя на Върховен касационен съд, не бяха извършени дейно от Висш съдебен съвет. Усилията на новото управление на Софийски градски съд, определено през лятото на 2015 година, за въвеждане на справедливи правила за администрирането на съда бяха подложени на систематични офанзиви от болшинството във Висш съдебен съвет и съдийската гилдия. Съдийската гилдия не отбрани нито един път управлението на съда и съдиите от Софийски градски съд, които бяха обект на злостна и продължителна клеветническа медийна кампания;
Не беше осъществена инспекция на обстоятелствата по случая със срещата на основния прокурор с издател-бизнесмен и върховен партиен функционер. Независимо че сезирах Висш съдебен съвет, ИВСС и министъра на правораздаването със надлежно искане за инспекция и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, съответни последици нямаше. Пленумът на Висш съдебен съвет и министърът на правораздаването отхвърлиха да се занимават със случая, а инспекцията на ИВСС не даде приемлив отговор на значителните въпроси;
Въпреки многократните претенции за инспекция на обстоятелствата за нарушавания на инцидентното систематизиране на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската гилдия нестимулирано отхвърляше да предприеме съответни дейности. В контраст – някогашният ръководител на районния съд в Благоевград беше обект на невиждана принуда от ръководителя на окръжния съд и Висш съдебен съвет, и то заради сериозната си позиция против дейностите на управлението на окръжния съд.
Случайното систематизиране на делата – мъчно реализирана подмяна на компрометираната система LawChoice
През 2015 година Висш съдебен съвет вкара централизираната система за инцидентно систематизиране на делата, откакто две години настойчиво отхвърляше да признае казуса с вероятните операции на програмата LawChoice. Критичната позиция на съдиите от Софийски градски съд и настояванията на Европейска комисия по механизма за съдействие и инспекция доведоха до пробив при решение на казуса със инцидентното систематизиране на делата, което беше и една от аргументите за гневните офанзиви против новото управление на градския съд. Последователно поддържах и защитавах позицията за преустановяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана стратегия.
Въвеждането на електронното правораздаване посредством основаване на единна осведомителна система на съдилищата не беше приоритет на Висш съдебен съвет и съдийската гилдия. Изработеното планово предложение, в което имах присъединяване, след това утвърдено от ОПДУ (Оперативна стратегия " Добро ръководство " ), на практика беше осуетено без солидни и обосновани претекстове от новия състав на Висш съдебен съвет с решение от месец октомври 2017 година При това състояние въвеждането на електронното правораздаване още веднъж остава за далечното неразбираемо бъдеще.
Модел за оценка на натовареността на съдиите
В самото начало на мандата редовно и целеустремено започнах работа по основаване на модел за отчитане на натовареността на съдиите, учреден на сложността на делата и отчитащ качеството на съдийската работа. Приемането на Правилата за оценка на натовареността на съдиите и въвеждането им в деяние беше резултат от доброволната работа на десетки съдии и трима външни специалисти по емпирични проучвания и разбори (Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева).
Пряко координирах активността по разработване и използване на Правилата макар непрекъснатата опозиция и обструкции на болшинството от членовете на Висш съдебен съвет и съдийската гилдия (за съпротивата доказателства могат да бъдат открити в подробните стенографски протоколи от обществените съвещания на ВСС). В края на мандата подготвихме разбор за едногодишното приложение на Правилата за натовареност (публикуван на този блог), в който посочихме съответни рекомендации за идващите дейности, целящи рационализиране и възстановяване на системата за оценка на натовареността.
Надеждата е новият състав на съдийската гилдия да доразвие модела за отчитане на натовареността и да не зачертава с лека ръка напъните и труда на десетките съдии, взели участие в основаване на системата.
Освен опцията за обективна и вярна оценка на труда на съдията използването на Правилата за оценка на натовареността ще разреши на кадровия орган обективно да реши какъв брой съдии са нужни в обособените съдилища за справяне с съответния брой и размер правосъдни каузи.
В разбора в детайли е прегледана структурата на делата в едни от най-натоварените съдилища – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Цялостният разбор на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко съществени хипотези:
- Натовареността е разследване на свръхконцентрация на избран тип каузи в съответния съд, с дълъг интервал от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно посредством смяна на разпоредбите за подсъдността.
- Натовареността е разследване на свръхконцентрация на избран тип каузи единствено при част от съдиите в отделението и тяхното отмерено систематизиране ще понижи междинната натовареност, както и каузи на свръхнатоварените съдии.
- Натовареността е разследване на надценени коефициенти за тежест при огромните групи каузи, които могат да бъдат преразгледани. Като образец може да се даде междинният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните цивилен каузи в Софийски градски съд – 1,68, съпоставен с този при въззивни цивилен каузи – 0,84, търговски каузи – 0,98, наказателни каузи – 0,95.
- Натовареността е разследване на лимитираните запаси в съответното поделение, т.е. за разглеждането на делата са нужни по-голям брой съдии.
Събраната досега информация демонстрира, че в натоварените софийски съдилища съществува неравномерно систематизиране на натовареността сред наказателните и цивилен съдии. Но преди тези данни да се употребяват за изкуствено основаване на напрежение и спорове сред съдиите, разглеждащи разнообразни материи каузи, наложително би трябвало да се изпълнят рекомендациите, дадени в разбора от октомври 2017 година По този метод ще се откри действителната натовареност на гражданските и наказателните съдии, само че в същото време задачата е да се реализира равномерна естествена натовареност на всички съдии.
Процедурите за атестиране – все по този начин официални
Процедурите по атестиране на съдиите се подготвяха от състава на помощния орган – Комисията по предложенията и атестирането (КПА).
Въпреки настояването ми да работя в състава на тази непрекъсната комисия, болшинството на Висш съдебен съвет на два пъти посредством персонално гласоподаване не ми разреши да се включа в може би най-важната част от активността на съвета. Дейността на КПА в първите четири години от активността на Висш съдебен съвет не съумя да промени всъщност процеса по оценяване на активността на съдиите – той остана все по този начин фиктивен, непоследователен и променчив.
При чуването на съдиите в съвещания на Висш съдебен съвет, във връзка множеството възражения против направените им атестационни оценки, отстоявах праволинейно позиция срещу възприетия фиктивен метод да не се вземат поради аргументите за анулираните актове. Настоявах съответно да се изследва всеки съответен случай и да се преценя по какъв начин анулацията на акта се отнася към активността на съдията, да се взема поради натовареността на съда и съдията при преценка на условието за съблюдаване на процесуалните периоди и други
След април 2016 година, когато Висш съдебен съвет се раздели на колегии и се конституира Комисията по атестиране и състезанията съм съдийската гилдия, активността по оценка на съдийската работа стартира да се трансформира – прави се директно наблюдаване и проучване на работата по делата, което е причина за превъзмогване на формализма в атестирането. Предстои да се извърви дълъг път до цялостното превъзмогване на формалния метод, само че е сложено начало във вярната посока.
Конкурсите за в началото назначение, повишение и пренасяне, които обявяваше Висш съдебен съвет, не бяха резултат на деликатно и задълбочено обмисляне на нуждата от съдии в съответните районни, окръжни, административни и апелативни съдилища.
В мандата на Висш съдебен съвет се случи и позорният случай с пропадане на състезанието за младши прокурори, при който се разбра, че има приключване на проблема за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и Висш съдебен съвет не беше доведено до сполучлив край, заради което не се доближи до откриване на истината.
В началото на мандата на Висш съдебен съвет се одобриха правила за осъществяване на процедурите по член 194 Закон за съдебната власт, които имаха за цел да вкарат обективни и отговарящи на задачата на закона критерии за премествана на заети щатни длъжности за съдии от един ненатоварен съд в различен – претрупан. Практиката на Висш съдебен съвет сподели, че болшинството не се съобразяваше с признатите правила, като институтът на член 194 Закон за съдебната власт се използваше за решение на конюнктурни задания и то в несъгласие с текста и разсъдъка на закона.
ІІ. Висш съдебен съвет – арбитражен съд или конгрес?
Характерна специфичност на активността на Висш съдебен съвет (2012 година – 2017 г.) през цялото време на мандата беше демонстрираната неведнъж некадърност да се водят диспути, непоносимост към сериозното мнение, нападателният диктат на волята на болшинството. Решенията на болшинството се постановяваха от позицията на силата и доста постоянно без претекстове и рационални причини, в несъгласие със закона. Ярък образец в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождение от служба на члена на Висш съдебен съвет Камен Ситнилски – при липса на претекстове и в прорез с изискваното от закона болшинство.
Наблюдавахме десетки безмотивни отводи да се извършат инспекции на обстоятелства, които слагат под основателно подозрение интегритета на съдии, членове на Висш съдебен съвет, основния прокурор и в същото време целенасочената принуда на съдии и членове на Висш съдебен съвет, които имат сериозно мнение по настоящите въпроси за действието на правосъдната власт.
Аргументираната опозиция и неотстъпчивост на ясно изразеното малцинство в съвета против нападателния диктат на болшинството беше погрешно квалифицирана като безпричинно предизвикателство на " кавги " и " битка на лобита ". Благодарение на напъните на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и подмолното взимане на решения от болшинството.
Справедлива оценка на напъните на малцинството в съвета е дадена в отчета на Европейска комисия по механизма за съдействие и инспекция от януари 2017 година: " несъгласията и противоборствата през миналите години във Висш съдебен съвет подхранват подозренията за външно въздействие и засягат публичното доверие в правосъдната власт ". " Буди безпокойствие напрежението сред членовете на Висш съдебен съвет в подтекста на изказванията за липса на обективност при взимане на основни решения. "
Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във Висш съдебен съвет, опитите за пробутване на нелегитимни партийно-олигархични въздействия в кадровата активност на съвета, яростните оскърбителен медийни акции, водени против избрани съдии с сериозно и свободно мнение, невъзможността за необорим разговор, неналичието на подготвеност и воля за решение на належащите проблеми на правораздаването – това са главните характерности, които белязаха мандата на Висш съдебен съвет в интервала 2012 – 2017 година
Голяма част от пороците в кадровата активност на Висш съдебен съвет се повтарят от години
В края на мандата на следващия правосъден съвет и началото на мандата на идващия, всекидневно съдиите споделят между тях, че по-лош съвет не е имало. И по този начин на всеки пет години. Големият ни проблем е напълно различен, а точно, че нашето лично (на съдиите) отношение към обстоятелствата от предишното на ръководството на правосъдната власт и персоналното ни присъединяване в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в интерес на Висш съдебен съвет и ръководителите на съдилища решаването на съвсем всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия развой. Така, последователно и не без дейното съучастничество на законодателя и политическите партии и техните адепти в правосъдната система, Висш съдебен съвет се трансформира в злокобен арбитражен съд, който жигосва другите и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, официално атестиране, изключване и др.) и клонира себеподобните си посредством т.нар правосъдна номенклатура.
В публикацията си " Трибунал или конгрес ", оповестена във вестник " Култура ", въпреки и в различен подтекст, социологът Румен Димитров написа: " За да не повторим историята си, би трябвало да я усвоим. Няма друго оръдие за това, с изключение на главата. Затова е необходим конгрес, на който свободно да обсъждаме своето минало, с цел да разберем по-добре себе си. "
Едва ли в близко бъдеще Висш съдебен съвет ще се трансформира от арбитражен съд във конгрес за разискване проблемите на съдийската общественост и за разчупване на бюрократичния модел на правораздаването. Освен това не е наложително форумът да бъде изнесен в един изгубил достоверния си парламентарен план административен орган. Вместо да подсигурява и реализира дейно самоуправление на правосъдната власт и да пази нейната самостоятелност Висш съдебен съвет действа като трансмисия за пробутване на ползи, които нямат нищо общо с правораздаването, а ерозират нежните детайли на правовата страна и развращават съдиите. Това състояние скоро няма да се промени, тъй като е в полза на партийно-олигархичната обстановка, която разполага с лостовете на законодателната и изпълнителната власт.
Възможният излаз е съдиите (чрез общите събрания в съдилищата или посредством всевъзможни други форми/форуми на непринудено сдружаване, присъединяване, дебати) свободно да разискват и приказват за значимите проблеми и въпроси на правосъдната система, да имат сериозно мнение и да оферират съответните на обстановката решения. Това не е елементарен и неусетен развой, само че е единствената опция на трибунала, наименуван Висш правосъден съвет.
Съдийският активизъм е изключително нужен и потребен
като средство за противодейстие на подчиняването и инструментализирането на правораздаването. Успешният образец от 2009 година – 2012 година, когато съдиите интензивно се противопоставяха на офанзивите на изпълнителната власт против правосъдната самостоятелност, е индикативен. Още повече, че тогава правосъдната върхушка внимателно пазеше отдалеченост от свадите. От друга страна, култивираната и поощрявана през годините измежду съдиите просвета на равнодушие и безучастие, е действителна заплаха за разгръщането на така наречен съдийско самоуправление. Същевременно би трябвало да държим сметка, че " цинизмът и недоверието са се просмукали във всички обществени, културни и даже персонални връзки и връзки, тъй че основаването на гражданско общество, а в още по-голяма степен на гражданска памет, е доста, доста мъчно " (Тони Джуд, " Миналото е друга страна: Мит и памет в следвоенна Европа).
Тези къси бележки са опит да се напомнят някои от по-важните събития, случили се в мандата на Висш съдебен съвет за интервала 2012 година – 2017 година, като никога не са обстоен обзор на всички аспекти от цялостната активност на съвета. Непосредствено по-късно ползвам извадка от цялостния стенографски протокол на извършеното делегатско заседание на съдиите от месец септември 2012 година
Сравнението на двата текста е належащо и потребно, доколкото дистанцията на времето разрешава да се оцени по какъв начин персоналните планове при започване на мандата са намерили проявяване в активността на груповия орган. Паметта за обстоятелствата няма да разреши тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безспир едни и същи неточности, с цел да не започваме на всеки пет години изначало, тъй като " паметта е превантивната мощ на истинно биващото против експанзията на призрачното " царство на сенките "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ