Неграмотност? Бомбата е заложена още в началните класове
" Дневник " разгласява с коментара на госпожа Красимира Свиларова от София - дълготраен преподавател с втори клас подготовка, в този момент пенсионер. Последното й работно място е 133-та съветска гимназия " Ал. Пушкин ". Завършила е съветска лингвистика и втора компетентност българска лингвистика.
" Тридесет и пет години работих със словото, по тази причина ми вършат усещане текстовете в учебниците. Децата в първи и втори клас четат единствено приказки, басни и стихотворения и внезапно в трети клас се появяват научни текстове по география и история, цялостни с непознати думи и фактология. Не може да се усвоява просвета с безпаричен речников фонд ", написа тя в писмото си, с което изпрати текста на публицистичната поща. Г-жа Свиларова показва един неглижиран към този момент 20 години проблем - несъобразеният с опциите на дребните възпитаници материал по предмета " Човекът и обществото ".
Добре, че има матури, та веднъж годишно да се развълнуваме от казуса " неначетеност ". Всеки ден чета публикации за аргументите, довели до слабите резултати и оферти за смяна. Но не намирам нищо (извинявам се, не употребявам " Facebook " ), обвързвано с стратегиите за образование в начална степен.
Оценките от матурата по български език и литература - най-ниски за последните пет години
Питам специалистите в Министерството на образованието и науката (МОН), които сформират стратегиите и дават отговор за наличието на учебниците, на какво желаят да научат децата ни?
От позицията на преподавател с 35-годишен стаж и две филологии считам, че от първи до четвърти клас децата би трябвало да се научат да мислят и да пишат грамотно. А това става посредством четене с схващане и не се реализира с един час седмично.
А вместо всеки ден да имат по един час четене с сложени задания и преди, и след текста, с цел да разсъждават и вършат заключения, деветгодишните деца би трябвало да зубрят нереални термини от региона на физиката (обем, маса, пространство), географията и историята.
В шок съм от учебника по " Човекът и обществото " за III клас . Няма да се спирам на географската част, която също не е за равнището на дребните възпитаници, само че историческата е просто уникум. От децата се изисква да описват уроците. Но по какъв начин се споделя нещо неразказваемо, нещо без сюжет? На всяка страница е цялостно с исторически обстоятелства, дати, имена, сложни думи и нереални понятия. Често сред обособените абзаци няма логическа връзка, липсват обясненията " мотив и причина " за събитията.
Парадоксите на българското обучение
В МОН не знаят ли, че децата имат съответно мислене и че, като се каже " черква ", те си показват една постройка, в която се палят свещи и хората се молят за здраве, и на детския мозък му е доста мъчно да разбере какво значат " патриаршия ", " битка за самостоятелна черква " и така нататък Да не приказваме за БРЦК и тайните комитети.
Уважаеми издателства!
Докога професори и доценти ще пишат учебници за 9-10 годишни деца?! Учените не могат да трансформират стила си на писане и да се съобразят с душeвността на дребните възпитаници. За авторитет ли го вършиме или научните служащи да изкарат някой лев?
Но да се върна към четенето. Четенето с схващане обогатява речниковия фонд, развива въображението и фантазията, оказва помощ за запомняне на правописа и среща децата с мостри от фолклора и художествената литература. И вместо да се дават описи на книги за " лятно " четене, по-добре всеки ден от I до IV клас да се четат фрагменти от тези книги и да се разсъждава върху тях, децата да се научат да схващат скрития смисъл в художественото произведение, т.е. да мислят, а в случай че учителят с персоналната си емоционалност възпламени любознанието им, децата сами ще посегнат към книгите.
В началения курс децата попълнят своите лексикални ресурси, учат три часа седмично непознат език, ограмотяват се и безусловно ненужно е да ги натоварваме с просвета.
По-добре " Човекът и природата " и " Човекът и обществото " да стартират от V-ти клас, на една по-зряла и душевен по-издържлива възраст.
Уважаеми оценители на учебници!
Пишете ли за това в оценките и рекомендациите си или се страхувате?!
Уважаеми специалисти от МОН!
Ако при вас няма детски психолози, извънредно време е да наемете такива, които да ви поучават дали ще издържи нежната детска душeвност на натоварването с непотребни обстоятелства и думи, които дребните възпитаници не могат да осмислят, а би трябвало да назубрят.
Учителите в началния курс споделят, че единствено по 4-5 деца в клас могат да възпроизведат текстовете от " Човекът и обществото ". А останалите 20 възпитаници плачат, тормозят се, отхвърлят да учат, губят интерес или вървят на частни уроци. Представяте ли си - в III клас дете на частни уроци, тъй като не може да разбере половината от текстовете по история и география. А в този момент пресметнете какъв брой паралелки трети клас има в България и ги умножете по 20 възпитаници. За стотици деца не са изпълнени нито просветителната, нито възпитателната цел на образованието.
Уважаеми дами и господа от МОН!
Не осакатявайте прочувствено и духовно българските деца с остарелите си социалистически условия за " всестранно развити персони ". Ниските резултати от матурите са доказателство за това.
Не повтарянето на класовете ще научи децата, а съобразяването на образователния материал с възрастовите особености, подаването му на по-малки порции, с цел да се осмисли и запомни, а не да се назубри и не помни. Информацията не трябва да изпреварва лингвистичните знания на дребните. Учебниците би трябвало да са написани по този начин, че да не отхвърлят децата от ученето.
А подготовката и преходът към сериозната просвета може да стане също посредством четенето. Има безчет митове, приказки, песни и стихотворения с географско и историческо наличие, които могат да се включат в читанките. А в случай че са остарели и изтъркани от приложимост, наемете млади български създатели да съчинят текстове с просветителна цел. Има безчет материали от детските енциклопедии, които учениците четат с интерес и които ще ги приготвят за бъдещите часове по физика и химия.
Кога ще схванат всички виновни фактори в просветителната система, че четенето е доста значимо, само че не механичното и бързо четене. Учителите не би трябвало да засичат скорост на четенето, а да оказват помощ на учениците да схванат смисъла на текста, даже в случай че текстът е изискването на математическа или граматическа задача.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Тридесет и пет години работих със словото, по тази причина ми вършат усещане текстовете в учебниците. Децата в първи и втори клас четат единствено приказки, басни и стихотворения и внезапно в трети клас се появяват научни текстове по география и история, цялостни с непознати думи и фактология. Не може да се усвоява просвета с безпаричен речников фонд ", написа тя в писмото си, с което изпрати текста на публицистичната поща. Г-жа Свиларова показва един неглижиран към този момент 20 години проблем - несъобразеният с опциите на дребните възпитаници материал по предмета " Човекът и обществото ".
Добре, че има матури, та веднъж годишно да се развълнуваме от казуса " неначетеност ". Всеки ден чета публикации за аргументите, довели до слабите резултати и оферти за смяна. Но не намирам нищо (извинявам се, не употребявам " Facebook " ), обвързвано с стратегиите за образование в начална степен.
Оценките от матурата по български език и литература - най-ниски за последните пет годиниПитам специалистите в Министерството на образованието и науката (МОН), които сформират стратегиите и дават отговор за наличието на учебниците, на какво желаят да научат децата ни?
От позицията на преподавател с 35-годишен стаж и две филологии считам, че от първи до четвърти клас децата би трябвало да се научат да мислят и да пишат грамотно. А това става посредством четене с схващане и не се реализира с един час седмично.
А вместо всеки ден да имат по един час четене с сложени задания и преди, и след текста, с цел да разсъждават и вършат заключения, деветгодишните деца би трябвало да зубрят нереални термини от региона на физиката (обем, маса, пространство), географията и историята.
В шок съм от учебника по " Човекът и обществото " за III клас . Няма да се спирам на географската част, която също не е за равнището на дребните възпитаници, само че историческата е просто уникум. От децата се изисква да описват уроците. Но по какъв начин се споделя нещо неразказваемо, нещо без сюжет? На всяка страница е цялостно с исторически обстоятелства, дати, имена, сложни думи и нереални понятия. Често сред обособените абзаци няма логическа връзка, липсват обясненията " мотив и причина " за събитията.
Парадоксите на българското обучение В МОН не знаят ли, че децата имат съответно мислене и че, като се каже " черква ", те си показват една постройка, в която се палят свещи и хората се молят за здраве, и на детския мозък му е доста мъчно да разбере какво значат " патриаршия ", " битка за самостоятелна черква " и така нататък Да не приказваме за БРЦК и тайните комитети.
Уважаеми издателства!
Докога професори и доценти ще пишат учебници за 9-10 годишни деца?! Учените не могат да трансформират стила си на писане и да се съобразят с душeвността на дребните възпитаници. За авторитет ли го вършиме или научните служащи да изкарат някой лев?
Но да се върна към четенето. Четенето с схващане обогатява речниковия фонд, развива въображението и фантазията, оказва помощ за запомняне на правописа и среща децата с мостри от фолклора и художествената литература. И вместо да се дават описи на книги за " лятно " четене, по-добре всеки ден от I до IV клас да се четат фрагменти от тези книги и да се разсъждава върху тях, децата да се научат да схващат скрития смисъл в художественото произведение, т.е. да мислят, а в случай че учителят с персоналната си емоционалност възпламени любознанието им, децата сами ще посегнат към книгите.
В началения курс децата попълнят своите лексикални ресурси, учат три часа седмично непознат език, ограмотяват се и безусловно ненужно е да ги натоварваме с просвета.
По-добре " Човекът и природата " и " Човекът и обществото " да стартират от V-ти клас, на една по-зряла и душевен по-издържлива възраст.
Уважаеми оценители на учебници!
Пишете ли за това в оценките и рекомендациите си или се страхувате?!
Уважаеми специалисти от МОН!
Ако при вас няма детски психолози, извънредно време е да наемете такива, които да ви поучават дали ще издържи нежната детска душeвност на натоварването с непотребни обстоятелства и думи, които дребните възпитаници не могат да осмислят, а би трябвало да назубрят.
Учителите в началния курс споделят, че единствено по 4-5 деца в клас могат да възпроизведат текстовете от " Човекът и обществото ". А останалите 20 възпитаници плачат, тормозят се, отхвърлят да учат, губят интерес или вървят на частни уроци. Представяте ли си - в III клас дете на частни уроци, тъй като не може да разбере половината от текстовете по история и география. А в този момент пресметнете какъв брой паралелки трети клас има в България и ги умножете по 20 възпитаници. За стотици деца не са изпълнени нито просветителната, нито възпитателната цел на образованието.
Уважаеми дами и господа от МОН!
Не осакатявайте прочувствено и духовно българските деца с остарелите си социалистически условия за " всестранно развити персони ". Ниските резултати от матурите са доказателство за това.
Не повтарянето на класовете ще научи децата, а съобразяването на образователния материал с възрастовите особености, подаването му на по-малки порции, с цел да се осмисли и запомни, а не да се назубри и не помни. Информацията не трябва да изпреварва лингвистичните знания на дребните. Учебниците би трябвало да са написани по този начин, че да не отхвърлят децата от ученето.
А подготовката и преходът към сериозната просвета може да стане също посредством четенето. Има безчет митове, приказки, песни и стихотворения с географско и историческо наличие, които могат да се включат в читанките. А в случай че са остарели и изтъркани от приложимост, наемете млади български създатели да съчинят текстове с просветителна цел. Има безчет материали от детските енциклопедии, които учениците четат с интерес и които ще ги приготвят за бъдещите часове по физика и химия.
Кога ще схванат всички виновни фактори в просветителната система, че четенето е доста значимо, само че не механичното и бързо четене. Учителите не би трябвало да засичат скорост на четенето, а да оказват помощ на учениците да схванат смисъла на текста, даже в случай че текстът е изискването на математическа или граматическа задача.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ