Фискален риск: Над половин милион българи взимат пенсии за инвалидност, разходите са над 2 млрд. евро годишно
През 2024 година броят на пенсионерите с неработоспособност е 528 хиляди души, а близо 80% от тях са в трудоспособна възраст. Статистиката на Национален осигурителен институт за пенсиите за неработоспособност (те се дават на хората с над 50% понижена работоспособност) демонстрира че, до 2022 година се следи умерено понижение на получателите, като през 2022 година броят доближава 493 хиляди души. След това обаче наклонността се обръща: през 2023 година броят нараства до 505 хиляди, а през 2024 година – до 528 хиляди души. Така в границите на пет години чистата смяна е нарастване с 20 хиляди души (около 4%), само че то е съсредоточено главно в последните две години.
Този скок евентуално е обвързван с измененията на системата на ТЕЛК, почнали през 2022 година, ориентирани към модернизиране на експертните оценки, ускорение на процедурите, облекчение на достъпа до права посредством служебно обменяне на данни. Това пишат в седмичния си разбор икономистите от ИПИ, представени от ФОКУС .
Данните също демонстрират, че получаващите пенсия за неработоспособност в трудоспособна възраст са все по-голяма част от пенсионерите. Ръстът за 5 години е 7 прочие п. – от 71% през 2019 година до 78% през 2024 година. Това демонстрира, че инвалидността се утвърждава като главен канал за приемане на средства от бюджета в дейна възраст.
Същевременно делът на хората с пенсии за неработоспособност от общия брой пенсионери нараства доста. През 2019 година той е 24%, а през 2024 година доближава 26%. Това значи, че инвалидните пенсии последователно заемат по-голяма част от нея.
Тази наклонност още веднъж е обвързвана със законодателните промени, само че и е сигнал за възходяща взаимозависимост от инвалидни пенсии като механизъм за приход, в това число в работоспособна възраст.
Разходите за инвалидни пенсии в Национален осигурителен институт (отделно от това хората с понижена продуктивност получават заплащания и от АСП, и от АЗ) също нарастват доста – и поради броя получатели, и поради размера на заплащанията. За петгодишен интервал растежът в разноските за пенсии за неработоспособност е над 2,5 пъти – от 855 млн. евро през 2019 година до 2260 млн. евро през 2024 година. Делът им в общите разноски за пенсии също се усилва – от под 17% до над 20% за петте години.
Промените на процедурите по ТЕЛК усъвършенстват процесите в системата, само че контролът също е от основно значение, тъй като данните от последните години демонстрират съществени структурни опасности в настоящия механизъм:
Фискален риск: При разход за инвалидни пенсии от 2,3 милиарда евро годишно (2024), даже дребни промени в броя на новоотпуснатите случаи или в междинния размер водят до значими бюджетни резултати.
Риск от инерционен напредък: Пенсиите са дълготраен ангажимент. Увеличение на новоотпуснатите случаи през 2024 година значи, че системата ще прави повече заплащания за идващите 20-30 година и повече години, колкото е междинната дълготрайност на приемане на една пенсия.
Риск за пазара на труда: Ако делът на инвалидните пенсии за лица в работоспособна възраст е важен и пораства, системата може да основава тласък за по-ниска трудова интензивност, изключително когато пенсията и обвързваните права са релативно високи по отношение на вероятния приход от претовареност за нискоквалифицирани служащи.
Този скок евентуално е обвързван с измененията на системата на ТЕЛК, почнали през 2022 година, ориентирани към модернизиране на експертните оценки, ускорение на процедурите, облекчение на достъпа до права посредством служебно обменяне на данни. Това пишат в седмичния си разбор икономистите от ИПИ, представени от ФОКУС .
Данните също демонстрират, че получаващите пенсия за неработоспособност в трудоспособна възраст са все по-голяма част от пенсионерите. Ръстът за 5 години е 7 прочие п. – от 71% през 2019 година до 78% през 2024 година. Това демонстрира, че инвалидността се утвърждава като главен канал за приемане на средства от бюджета в дейна възраст.
Същевременно делът на хората с пенсии за неработоспособност от общия брой пенсионери нараства доста. През 2019 година той е 24%, а през 2024 година доближава 26%. Това значи, че инвалидните пенсии последователно заемат по-голяма част от нея.
Тази наклонност още веднъж е обвързвана със законодателните промени, само че и е сигнал за възходяща взаимозависимост от инвалидни пенсии като механизъм за приход, в това число в работоспособна възраст.
Разходите за инвалидни пенсии в Национален осигурителен институт (отделно от това хората с понижена продуктивност получават заплащания и от АСП, и от АЗ) също нарастват доста – и поради броя получатели, и поради размера на заплащанията. За петгодишен интервал растежът в разноските за пенсии за неработоспособност е над 2,5 пъти – от 855 млн. евро през 2019 година до 2260 млн. евро през 2024 година. Делът им в общите разноски за пенсии също се усилва – от под 17% до над 20% за петте години.
Промените на процедурите по ТЕЛК усъвършенстват процесите в системата, само че контролът също е от основно значение, тъй като данните от последните години демонстрират съществени структурни опасности в настоящия механизъм:
Фискален риск: При разход за инвалидни пенсии от 2,3 милиарда евро годишно (2024), даже дребни промени в броя на новоотпуснатите случаи или в междинния размер водят до значими бюджетни резултати.
Риск от инерционен напредък: Пенсиите са дълготраен ангажимент. Увеличение на новоотпуснатите случаи през 2024 година значи, че системата ще прави повече заплащания за идващите 20-30 година и повече години, колкото е междинната дълготрайност на приемане на една пенсия.
Риск за пазара на труда: Ако делът на инвалидните пенсии за лица в работоспособна възраст е важен и пораства, системата може да основава тласък за по-ниска трудова интензивност, изключително когато пенсията и обвързваните права са релативно високи по отношение на вероятния приход от претовареност за нискоквалифицирани служащи.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ