Останете с тези, които нощуват с децата си навън
" Дневник " разгласява позиция на Георги Богданов, изпълнителен шеф на Националната мрежа за децата, която прави сериозен разбор на обществените грижи в България по отношение на приемането и по-късно отдръпването на оставката на обществения министър Бисер Петков. Позицията е препоръчана от неправителствената организация и оповестена във фейсбук профила на Богданов. Заглавието е на редакцията.
Купихме си танкове и самолети за 3 милиарда, а нямаме 300 милиона за хората с увреждания. Така е, тъй като парата е в патриотичната свирка, а не към възстановяване на живота на хората. Даже и 300 милиона няма да оправят общественото министерство, тъй като административните сили в него диктуват различен дневен ред. Дневен ред на опазване на статуквото, което поддържа огромна централизирана администрация и нискоефективни обществени разноски.
Не е елементарно да управляваш обществено министерство, в случай че откровено съчувстваш на майките в палатките. Не зная дали министър Петков желае, само че сигурно военачалник Борисов желае " да му се махнат майките от главата ". Та в случай че би трябвало да потуши обезверените палаткови лагери, той е подготвен да постави някой различен вместо Петков единствено и единствено да му се махне " тази тематика от главата ". След тази политическа рокада няма да има промени нито за обществената помощ за хората с увреждания, нито за отделите за протекция на детето, нито за смяна в системата, която убива голям брой хора, вместо да оказва помощ. Даже и след връщането на Петков няма да има промени, тъй като министерството се ръководи от други сили, а това са силите на реактивната съпротива в общественото министерство.
От десетилетия министерството се ръководи от няколко специалисти и персони, които въздействат на решенията на който и да е министър. Някои от тези хора са вътре в министерството, а други - отвън него, на " по-топли местенца ". Независимо дали ръководството е на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ГЕРБ или която и да политическа мощ, на власт е реактивната административна мощ в това министерство. Тази мощ работи срещу промените и въвеждането на обществено обективни модели. Централизираната система на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП) продължава да раздава неефективни парични помощи въз основата на калкулатора, пресмятайки хартиите: дали индивидът отговоря или не дава отговор на критериите, с цел да получи 65 лева или малко повече за нещастието в което е изпаднал. Отделите за протекция на детето към АСП не престават да работят в порочния кръг да лишават деца заради беднотия от фамилиите и вместо да оказват помощ на фамилията, го санкционират. Човекът, изпаднал в изолираност и компликация, се санкционира, вместо да му се подаде ръка. Услугите за възрастни на процедура ги няма и не престават да се финансират от план на план с европейски средства и в този капан са и майките на децата с увреждания. Агенцията по заетостта главно харчи европейски средства от оперативната стратегия " Развитие на човешките запаси ", а устойчивостта на изхарчените средства е много съмнителна макар овладените до съвършенство механизми на отчитане.
Майките в палатките желаят смяна в системата, с цел да спре тя да ги убива, само че убийствата от системата в общественото министерство са толкоз огромни, че каквато и иновация да се предложи за подобряването й, тя среща отпор от реактивната администрация в министерството и нейните организации. Кадрова политика в МТСП не е имало след централизирането на АСП, а от този момент насам и обществената политика изостава спрямо политиката за обучение да вземем за пример. Докато в образованието се одобри нов закон, одобриха се нови подходи за отваряне на системата, то в обществената всеки опит за промяна се стопира от Дирекцията " Социално включване " както от непросветеност, по този начин и от административен дебелоглав за налагане на " професионализъм " с пояснения, че това няма по какъв начин да стане. Пример в тази посока е протестът на общественото министерство в лицето на Дирекцията " Социално включване " и Агенцията за обществено подкрепяне по приемането на Закона за детското правораздаване, който би трябвало да анулира закон от 1958 година. Министерството отхвърля да поеме грижата за децата до 14 години, които са направили дребни прояви и които имат потребност от обществена работа, заклеймявайки ги, че с тях би трябвало да работи полицията вместо обществени служащи.
Който и да ръководи общественото министерство, няма да му е елементарно, тъй като няма политическа воля тази система да се оправи, а тя би трябвало да стартира да се ръководи посредством промяна на разбирането за обществена работа и обществена протекция вътре в самото него. Неспособността да се вкарат промени в " системата, която убива ", е задълбочена, тъй като е построена върху просвета от военно-команден метод за решение на обществени проблеми още от първия изпълнителен шеф на организацията. Оттогава насам централизираното ръководство не оказва помощ, а командва по какъв начин хората да живеят. Неправителственият бранш, който дава услуги за деца и фамилии, е подложен в обстановка, която да се преценява със стандарти, които са надалеч от разбирането за обществена работа, и се прави невъзможното и макар системата, с цел да се оказва помощ на най-уязвимите.
Кой ще оправи всичко това и дали ще бъде министър Петков? Едва ли. Едва ли, тъй като зад тази объркана и центрирана в себе си система стоят ползи - финансиране и власт. Ще съумеят ли майките обаче зависи от всички нас - цивилен организации, експерти, които работят в обществената сфера, с цел да се случи смяната.
Така че заемете позиция и останете с тези, които нощуват с децата си на открито.
Трябва ни водач в обществената сфера. Лидер, който да има политическа поддръжка, с цел да извърши мъчителни промени в система, която се е окопала в лични окопи и не дава на никого да бръкне в нея. Дали това ще е министър Петков? Дано да е той, само че надали. Защото с неговата оставка и връщането му отново е видно, че обществената сфера не е политически приоритет на този кабинет.
Купихме си танкове и самолети за 3 милиарда, а нямаме 300 милиона за хората с увреждания. Така е, тъй като парата е в патриотичната свирка, а не към възстановяване на живота на хората. Даже и 300 милиона няма да оправят общественото министерство, тъй като административните сили в него диктуват различен дневен ред. Дневен ред на опазване на статуквото, което поддържа огромна централизирана администрация и нискоефективни обществени разноски.
Не е елементарно да управляваш обществено министерство, в случай че откровено съчувстваш на майките в палатките. Не зная дали министър Петков желае, само че сигурно военачалник Борисов желае " да му се махнат майките от главата ". Та в случай че би трябвало да потуши обезверените палаткови лагери, той е подготвен да постави някой различен вместо Петков единствено и единствено да му се махне " тази тематика от главата ". След тази политическа рокада няма да има промени нито за обществената помощ за хората с увреждания, нито за отделите за протекция на детето, нито за смяна в системата, която убива голям брой хора, вместо да оказва помощ. Даже и след връщането на Петков няма да има промени, тъй като министерството се ръководи от други сили, а това са силите на реактивната съпротива в общественото министерство.
От десетилетия министерството се ръководи от няколко специалисти и персони, които въздействат на решенията на който и да е министър. Някои от тези хора са вътре в министерството, а други - отвън него, на " по-топли местенца ". Независимо дали ръководството е на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ГЕРБ или която и да политическа мощ, на власт е реактивната административна мощ в това министерство. Тази мощ работи срещу промените и въвеждането на обществено обективни модели. Централизираната система на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП) продължава да раздава неефективни парични помощи въз основата на калкулатора, пресмятайки хартиите: дали индивидът отговоря или не дава отговор на критериите, с цел да получи 65 лева или малко повече за нещастието в което е изпаднал. Отделите за протекция на детето към АСП не престават да работят в порочния кръг да лишават деца заради беднотия от фамилиите и вместо да оказват помощ на фамилията, го санкционират. Човекът, изпаднал в изолираност и компликация, се санкционира, вместо да му се подаде ръка. Услугите за възрастни на процедура ги няма и не престават да се финансират от план на план с европейски средства и в този капан са и майките на децата с увреждания. Агенцията по заетостта главно харчи европейски средства от оперативната стратегия " Развитие на човешките запаси ", а устойчивостта на изхарчените средства е много съмнителна макар овладените до съвършенство механизми на отчитане.
Майките в палатките желаят смяна в системата, с цел да спре тя да ги убива, само че убийствата от системата в общественото министерство са толкоз огромни, че каквато и иновация да се предложи за подобряването й, тя среща отпор от реактивната администрация в министерството и нейните организации. Кадрова политика в МТСП не е имало след централизирането на АСП, а от този момент насам и обществената политика изостава спрямо политиката за обучение да вземем за пример. Докато в образованието се одобри нов закон, одобриха се нови подходи за отваряне на системата, то в обществената всеки опит за промяна се стопира от Дирекцията " Социално включване " както от непросветеност, по този начин и от административен дебелоглав за налагане на " професионализъм " с пояснения, че това няма по какъв начин да стане. Пример в тази посока е протестът на общественото министерство в лицето на Дирекцията " Социално включване " и Агенцията за обществено подкрепяне по приемането на Закона за детското правораздаване, който би трябвало да анулира закон от 1958 година. Министерството отхвърля да поеме грижата за децата до 14 години, които са направили дребни прояви и които имат потребност от обществена работа, заклеймявайки ги, че с тях би трябвало да работи полицията вместо обществени служащи.
Който и да ръководи общественото министерство, няма да му е елементарно, тъй като няма политическа воля тази система да се оправи, а тя би трябвало да стартира да се ръководи посредством промяна на разбирането за обществена работа и обществена протекция вътре в самото него. Неспособността да се вкарат промени в " системата, която убива ", е задълбочена, тъй като е построена върху просвета от военно-команден метод за решение на обществени проблеми още от първия изпълнителен шеф на организацията. Оттогава насам централизираното ръководство не оказва помощ, а командва по какъв начин хората да живеят. Неправителственият бранш, който дава услуги за деца и фамилии, е подложен в обстановка, която да се преценява със стандарти, които са надалеч от разбирането за обществена работа, и се прави невъзможното и макар системата, с цел да се оказва помощ на най-уязвимите.
Кой ще оправи всичко това и дали ще бъде министър Петков? Едва ли. Едва ли, тъй като зад тази объркана и центрирана в себе си система стоят ползи - финансиране и власт. Ще съумеят ли майките обаче зависи от всички нас - цивилен организации, експерти, които работят в обществената сфера, с цел да се случи смяната.
Така че заемете позиция и останете с тези, които нощуват с децата си на открито.
Трябва ни водач в обществената сфера. Лидер, който да има политическа поддръжка, с цел да извърши мъчителни промени в система, която се е окопала в лични окопи и не дава на никого да бръкне в нея. Дали това ще е министър Петков? Дано да е той, само че надали. Защото с неговата оставка и връщането му отново е видно, че обществената сфера не е политически приоритет на този кабинет.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ