Лозан Панов: От закрилница на гражданите държавата се превръща в тяхна мащеха
" Дневник " разгласява цялостния текст на речта на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, произнесена при приемането на премията " Битка за право и правдивост " на неотдавна учредената фондация на името на починалия учител Кристиан Таков. Наградата беше получена в границите на конгрес, проведен от Инициатива " Правосъдие за всеки ".
Скъпи съидейници в нашата борба за право и правдивост,
Ще Ви призная, че до момента постоянно отклонявах предложенията да бъда номиниран за награди. Част от борбата ми със суетата е да осъзнавам, че това, което върша, е естественото и по тази причина съм там, където съм. Напълно разбираемо е, когато си заобиколен от управници, множеството от които са прегърнали властта, само че са се отвърнали от Бог, естественото да се отличава като изключение.
Приех да бъде номиниран за тази премия поради Кристиан Таков – свободния човек, заслужен за удивление.
Случи ни се да живеем във
време, в което царува мракът на апатията, подбуден от неналичието на цел.
Липсата на правдивост води до липса на цел. Името на Кристиан постоянно ще пръска светлина в мрака на апатията, тъй като мъдростта му ни показваше, че справедливостта не е единствено дума.
Беше човек, свободен от оковите на користта, който в никакъв случай не се опасяваше да съобщи истината на всеослушание. Според Кърт Вонегът " светец е този, който се държи честно в подмолно общество ". Кристиан беше нашият актуален български светец, извънреден герой за правдивост, който си потегли, без в никакъв случай да потърси компенсация за това, което дава. А заслужаваше такава, само че наподобява, че ориста на Божите пратеници постоянно е мъченическа.
Когато преди три години на 135-ата годишнина на Върховния касационен съд (ВКС) си разреших за първи път обществено остро да не одобрявам законодателните промени, които минираха още веднъж правосъдната промяна, до мен беше Кристиан.
Днес ми се искаше да споделя с Вас, че съм постигнал нещо с това начинание. Целта ми бе да предизвиквам същински логичен професионален спор, който да докара до нови, по-смели стъпки от страна на законодателя. Това освен че не се случи, само че в перверзното схващане на политическия ни хайлайф за договорни връзки сред жител и страна, за законодателен развой, се стигна до същински законодателен разврат.
Резултатът е, че
в правния ни мир съществуват към този момент правила, които са в крещящо несъгласие с съществени правила в правото.
Така страната ни от закрилница на жителите се трансформира в тяхна мащеха.
Искаше ми се през днешния ден да Ви оповестя, че откакто разобличих обществено преди значимо гласоподаване по време на съвещание на Висш съдебен съвет изпратения ми от министър-председателя есемес, съвкуплението сред правосъдната и изпълнителната власт се е лимитирало.
Вместо това ще би трябвало да Ви кажа, че
офанзивите към тези представители на правосъдната власт, които отхвърлят да се съвкупляват ,
станаха още по-жестоки, пък който издържи.
Искаше ми се да споделя с Вас, че започваме да се връщаме към приличието, само че вместо това ще би трябвало да Ви споделя по какъв начин ме посрещаха преди съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет с окървавени агнешки главички, тъй като щях да попитам основния прокурор ходил ли е в офиса на политически деятел, с цел да се среща с огромен предприемач.
Поведението по отношение на мен на всички виновни фактори в страната в проблема " ЦУМ-гейт ", съпроводено с Пеевската агитация, бе доста ясно обръщение към цялата магистратска общественост: горко на всеки, който посмее да се опълчи и наруши омертата за недосегаемостта на основния прокурор.
Искаше ми се да споделя с Вас положителната новина, че в абсурда с " гнилите ябълки " в Софийски градски съд, който разкри редица законови нарушавания в най-големия областен съд на страната, някой понесе отговорност, само че уви.
От шест инициирани от мен дисциплинарни производства против управителния състав на съда всички завършиха с хепиенд за участниците в " Яневагейт ", като се изключи самата Янева, която получи неоправдателна присъда, само че по различен проблем.
В една такава обстановка изцяло разбираемо е необикновеното държание на сътрудника Милен Василев от Софийския апелативен съд, който при конфликта си с такава процедура избра да разлепи в коридорите на съда заявление, в което обществено упрекна председателката на САС в дейности със " мощен корупционен аромат ".
Последващите събития потвърдиха, че сътрудника явно вярно е решил, че няма смисъл да търси съдействието на способените органи.
Опитах се да му покажа, че институциите работят ,
като провокирах инспекция, само че се притеснявам, че му демонстрирах тъкмо противоположното.
Искаше се ми се да Ви опиша и за основната роля на медиите в борбата за право и правдивост, защото те са тези, които са призвани да разкриват, че в нощта не всички котки са черни. Но не мога, тъй като същите медии обилно отразиха новините за магистратите, взели участие в абсурда " Яневагейт ", които били изчистили имената си от моето набеждаване. В същото време горко на всеки честен арбитър, който откаже да обслужи ползите на притежателя на тези медии. Затова на фона на пропагандата честността към този момент наподобява като същински героизъм, а не като обикновено човешко държание.
Искаше ми се през днешния ден да Ви кажа, че България към този момент е свалена от европейската стена на срама за неприятно правораздаване. Но, уви, истината е напълно друга. Но за сметка на това продължава безкрайното говорене за правосъдната промяна,
с цел да се отклонява вниманието от същинския п р облем.
Дълбоко циничен е стремежът на политиците да овладеят върховете на правосъдната власт, защото добре осъзнават, че самостоятелната правосъдна система е основен фактор в битката с корупцията.
Свидетели сме по какъв начин години наред ръководството на самата правосъдна система се осъществяваше от компрометирани и ниско законни Висши правосъдни препоръки. Желанието на политиците да наложат подвластни хора на най-високите етажи в действителност цели да разтворят чадър над себе си и да лишават тази опция на съперниците си. Само че правосъдната система е по този начин устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не и това води до нейното блокиране.
И най-после ще кажа, че
доста ми се искаше през днешния ден да мога да споделя с Вас, че съм спрял злото.
Но, уви, и това няма да е истина. Но в моментите, в които се изправям против него, постоянно си припомням думите на един влъхва, който до неотдавна беше измежду нас.
Кристиан споделяше, че в случай че прекомерно доста стартира да се стопира злото, то в акт на самоотбрана ще отвърне с някаква мярка. Именно ограниченията, които се вземат против мен и фамилията ми, ме карат да имам вяра, че съм ограничавал злото.
Лошото е, както споделяше Кристиан, че за неговото ограничение са нужни непрестанни, ежедневни старания, които с изключение на неблагодарни може да се окажат и рискови. Зная, че и в бъдеще ще заплащам цена за напъните си да спирам злото, само че все пак имам вяра, че битката за правдивост доста си коства и всеки от нас би трябвало да е подготвен да заплати за нея своята цена.
Почивай в мир, приятелю, ние ще продължим да следваме Пътя!
Скъпи съидейници в нашата борба за право и правдивост,
Ще Ви призная, че до момента постоянно отклонявах предложенията да бъда номиниран за награди. Част от борбата ми със суетата е да осъзнавам, че това, което върша, е естественото и по тази причина съм там, където съм. Напълно разбираемо е, когато си заобиколен от управници, множеството от които са прегърнали властта, само че са се отвърнали от Бог, естественото да се отличава като изключение.
Приех да бъде номиниран за тази премия поради Кристиан Таков – свободния човек, заслужен за удивление.
Случи ни се да живеем във
време, в което царува мракът на апатията, подбуден от неналичието на цел.
Липсата на правдивост води до липса на цел. Името на Кристиан постоянно ще пръска светлина в мрака на апатията, тъй като мъдростта му ни показваше, че справедливостта не е единствено дума.
Беше човек, свободен от оковите на користта, който в никакъв случай не се опасяваше да съобщи истината на всеослушание. Според Кърт Вонегът " светец е този, който се държи честно в подмолно общество ". Кристиан беше нашият актуален български светец, извънреден герой за правдивост, който си потегли, без в никакъв случай да потърси компенсация за това, което дава. А заслужаваше такава, само че наподобява, че ориста на Божите пратеници постоянно е мъченическа.
Когато преди три години на 135-ата годишнина на Върховния касационен съд (ВКС) си разреших за първи път обществено остро да не одобрявам законодателните промени, които минираха още веднъж правосъдната промяна, до мен беше Кристиан.
Днес ми се искаше да споделя с Вас, че съм постигнал нещо с това начинание. Целта ми бе да предизвиквам същински логичен професионален спор, който да докара до нови, по-смели стъпки от страна на законодателя. Това освен че не се случи, само че в перверзното схващане на политическия ни хайлайф за договорни връзки сред жител и страна, за законодателен развой, се стигна до същински законодателен разврат.
Резултатът е, че
в правния ни мир съществуват към този момент правила, които са в крещящо несъгласие с съществени правила в правото.
Така страната ни от закрилница на жителите се трансформира в тяхна мащеха.
Искаше ми се през днешния ден да Ви оповестя, че откакто разобличих обществено преди значимо гласоподаване по време на съвещание на Висш съдебен съвет изпратения ми от министър-председателя есемес, съвкуплението сред правосъдната и изпълнителната власт се е лимитирало.
Вместо това ще би трябвало да Ви кажа, че
офанзивите към тези представители на правосъдната власт, които отхвърлят да се съвкупляват ,
станаха още по-жестоки, пък който издържи.
Искаше ми се да споделя с Вас, че започваме да се връщаме към приличието, само че вместо това ще би трябвало да Ви споделя по какъв начин ме посрещаха преди съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет с окървавени агнешки главички, тъй като щях да попитам основния прокурор ходил ли е в офиса на политически деятел, с цел да се среща с огромен предприемач.
Поведението по отношение на мен на всички виновни фактори в страната в проблема " ЦУМ-гейт ", съпроводено с Пеевската агитация, бе доста ясно обръщение към цялата магистратска общественост: горко на всеки, който посмее да се опълчи и наруши омертата за недосегаемостта на основния прокурор.
Искаше ми се да споделя с Вас положителната новина, че в абсурда с " гнилите ябълки " в Софийски градски съд, който разкри редица законови нарушавания в най-големия областен съд на страната, някой понесе отговорност, само че уви.
От шест инициирани от мен дисциплинарни производства против управителния състав на съда всички завършиха с хепиенд за участниците в " Яневагейт ", като се изключи самата Янева, която получи неоправдателна присъда, само че по различен проблем.
В една такава обстановка изцяло разбираемо е необикновеното държание на сътрудника Милен Василев от Софийския апелативен съд, който при конфликта си с такава процедура избра да разлепи в коридорите на съда заявление, в което обществено упрекна председателката на САС в дейности със " мощен корупционен аромат ".
Последващите събития потвърдиха, че сътрудника явно вярно е решил, че няма смисъл да търси съдействието на способените органи.
Опитах се да му покажа, че институциите работят ,
като провокирах инспекция, само че се притеснявам, че му демонстрирах тъкмо противоположното.
Искаше се ми се да Ви опиша и за основната роля на медиите в борбата за право и правдивост, защото те са тези, които са призвани да разкриват, че в нощта не всички котки са черни. Но не мога, тъй като същите медии обилно отразиха новините за магистратите, взели участие в абсурда " Яневагейт ", които били изчистили имената си от моето набеждаване. В същото време горко на всеки честен арбитър, който откаже да обслужи ползите на притежателя на тези медии. Затова на фона на пропагандата честността към този момент наподобява като същински героизъм, а не като обикновено човешко държание.
Искаше ми се през днешния ден да Ви кажа, че България към този момент е свалена от европейската стена на срама за неприятно правораздаване. Но, уви, истината е напълно друга. Но за сметка на това продължава безкрайното говорене за правосъдната промяна,
с цел да се отклонява вниманието от същинския п р облем.
Дълбоко циничен е стремежът на политиците да овладеят върховете на правосъдната власт, защото добре осъзнават, че самостоятелната правосъдна система е основен фактор в битката с корупцията.
Свидетели сме по какъв начин години наред ръководството на самата правосъдна система се осъществяваше от компрометирани и ниско законни Висши правосъдни препоръки. Желанието на политиците да наложат подвластни хора на най-високите етажи в действителност цели да разтворят чадър над себе си и да лишават тази опция на съперниците си. Само че правосъдната система е по този начин устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не и това води до нейното блокиране.
И най-после ще кажа, че
доста ми се искаше през днешния ден да мога да споделя с Вас, че съм спрял злото.
Но, уви, и това няма да е истина. Но в моментите, в които се изправям против него, постоянно си припомням думите на един влъхва, който до неотдавна беше измежду нас.
Кристиан споделяше, че в случай че прекомерно доста стартира да се стопира злото, то в акт на самоотбрана ще отвърне с някаква мярка. Именно ограниченията, които се вземат против мен и фамилията ми, ме карат да имам вяра, че съм ограничавал злото.
Лошото е, както споделяше Кристиан, че за неговото ограничение са нужни непрестанни, ежедневни старания, които с изключение на неблагодарни може да се окажат и рискови. Зная, че и в бъдеще ще заплащам цена за напъните си да спирам злото, само че все пак имам вяра, че битката за правдивост доста си коства и всеки от нас би трябвало да е подготвен да заплати за нея своята цена.
Почивай в мир, приятелю, ние ще продължим да следваме Пътя!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ