Къде са архивите на големите български композитори
" Дневник " разгласява коментара на известния български диригент Герган Ценов за тревожното положение на българското музикално завещание. Текстът от профила на Ценов във " Facebook " е оповестен със единодушието на създателя, а акцентите и заглавието са на редакцията.
От 1999 година Герган Ценов живее в Съединени американски щати, където е създател и музикален шеф на Камерен отбор " Ценов " с съществена задача осъществяването и популяризирането на българската класическа музика. В последната година диригентът се върна няколко пъти в България за осъществяване на произведения от българските класици, в това число с цел да реализира премиерата на най-новата Шеста симфония " Каскади " на маестро Васил Казанджиев.
Скъпи сътрудници музиканти,
По-долу следва най-важната обява, която в миналото съм писал или ще напиша, по тази причина без доста преиначаване - напряко към тематиката.
През последните няколко години имах опция да се срещна по-обстойно със положението на българската класическа музика (колкото и общо да е това понятие) и по-специално с казуса за нейното разпространение и това, което мога да заявя е, че аз, Герган Ценов, отхвърлям да допускам, че една нация, която единствено преди броени дни е поела председателството на Европейския съюз, може толкоз устремно и толкоз целеустремено да убива своето лично културно завещание. Ето за какво бих желал да изразя едно мнение, което, до колкото разбирам, се споделя от доста мои сътрудници и другари в България и в чужбина, само че което мнение по една или друга причина се опасяваме да изкажем намерено. Това мнение визира проблеми, които, сигурен съм, тревожат освен музикантското, само че също по този начин и всяко едно друго артистично съсловие в България и мисля, че в случай че в по-долния текст сменяем думата " музикално " с " литературно ", " художествено " или " театрално ", всички ние ще разберем универсалния темперамент на моето послание.
Но първо няколко образеца, с цел да не допуснем патосът и страстите да вземат превес над обстоятелствата и трезвия разсъдък:
От шест симфонии на огромния наш композитор Лазар Николов, публично издадена е една единствена - Първа (с от дълго време привършен тираж). От шест симфонии на Васил Казанджиев, публично издадена е една единствена - Трета (с от дълго време привършен тираж). От четири симфонии на Иван Спасов, нито една не е издадена За съпоставяне, безусловно всички творби на полските композитори Витолд Лютославски и Кршищов Пендерецки са издадени от едни от най-престижните международни издателства.
Около 95% от българските музикални творби имат единствено по едно осъществяване, което демонстрира, че в случай че не сте били в Зала " България " на 15 май 2017 година за международната премиера на Шеста симфония на Васил Казанджиев, шансът ви да я чуете е доста непосредствен до нулата За съпоставяне, преди няколко години Берлинската филхармония извърши в един сезон съвсем всички оркестрови произведения на Витолд Лютославски, като доста от тях бяха записани студийно.
Болшинството от архивите на българските композитори стоят захвърлени в кашони из изби и тавански стаички в частните домове на съпруги, дъщери и синове, които не подхващат нищо за тяхното запазване. Чия е виновността и чия безнаказаност е по-голяма - на наследниците (които постоянно не са музиканти и нямат действителна визия за цената на защитаваното от тях съкровище) или на институции като Българската академия на науките или Държавен списък, които са основани и финансирани от страната (тоест от налозите на всеки един български гражданин) с единствената цел да се грижат за съхраняването и популяризирането на българското културно завещание?
© БНР
Герган Ценов
Мой приятел от Пазарджик инцидентно е намерил преди няколко години в една изоставена планинска вила архива на един прочут български композитор и в случай че не го е бил прибрал, той най-вероятно е щял да бъде заличен от лицето на земята от естествените стихии. Не ме смущава фактът, че архивът е бил зарязан, а че никой в продължение на десетилетия даже не се е поинтересувал къде е той!.. За съпоставяне, Нюйоркската филхармония съхранява в архива си голяма директория с документи (описани, цифровизирани и изнесени на уеб страницата на филхармонията) на огромния наш диригент Месру Мехмедов който е изцяло чужд за българската общност.
Когато преди две години разговарях с проф. Юлиян Куюмджиев от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, той ми сподели, че в България има единствено един изцяло и детайлно разказан списък на български композитор - този на Добри Христов. Съвсем неотдавна научих, че се работи по цялостното разказване на архивите на Димитър Ненов и на Петко Стайнов, само че тези няколко архива не надвишават и 1% от наличните композиторски архиви. Само за сведение ще кажа, че сега към момента се работи по разказа на умрелия преди цели 14 години списък на огромния наш публицист Йордан Радичков, което значи, че в България един млад откривател може да стартира да прави сериозна изследователска активност върху избран създател едвам към 15 години след неговата гибел, когато архивът на този създател най-накрая е съхранен, разказан, цифровизиран и показан разполагаем за прилагане.
До този миг за множеството от огромните български композитори няма написани съществени и изчерпателни писания, а за тези, които има, трудът е единствено един (в множеството случаи с привършен тираж). Например единствената книга за един от най-големите наши композитори, Димитър Ненов, е алманах от няколко къси студии, събрани от различен наш огромен композитор - Лазар Николов.
През миналата година в България най-вероятно са изпълнени не повече от 3 симфонии на български композитори. И в случай че ви отнеме повече от пет минути, с цел да намерите в Гугъл опровергаване на догатката ми, то нещата в действителност са доста съществени.
В самия завършек на книгата за Добрин Петков " Възгледи и мемоари " са изредени 149 определени (повтарям - ИЗБРАНИ) аудио записа на един от най-големите диригенти на 20-ти век, само че на компактдиск (защото ние в България продължаваме да настояваме на този праисторически формат) се продават не повече от една шепа негови записи.
Преди 10 години пуснах на мои сътрудници в " Джулиард Скуул " да чуят Трета симфония на Брамс в осъществяване на Добрин Петков, като ги попитах кой съгласно тях е диригентът. Единодушният им отговор бе: Вилхелм Фуртвенглер.
Преди две години на мен и на сътрудниците ми от Нов симфоничен оркестър ни предстоеше да осъществим " Концерт за флейта, 13 струнни и челеста " на Божидар Спасов и се оказа, че целият нотен материал на творбата (за немузикантите - партиите, от които свирят музикантите в оркестъра) по някакъв тайнствен метод е липсващ и моят другар Тодор Гаджалов трябваше да го изпише компютърно за броени дни.
Миналата година желаех да извърша, още веднъж с Нов симфоничен оркестър, " Антична сюита " на Иван Бакалов и се оказа, че материалът още веднъж извънредно мистериозно е липсващ. Да, познахте, Тодор още веднъж се съгласи в последния миг да изпише всичко. Аз, а както разбирам и доста мои сътрудници в България и в чужбина, поставяме неистови старания и просто унизително просене, с цел да се доберем до шедьоври на български композитори, които не са изпълнявани с десетилетия, само че които са по-строго охранявани от Федералния запас на Съединени американски щати.
В библиотеката на Съюза на българските композитори непрекъснато попадам на бележки от вида на: " Еди-кой си е взел партитурата, само че не я е върнал " Естествено, че става дума за единственото копие в света на творби, които са от етапно значение за развиването на европейската музикална традиция!
И по този начин нататък, и по този начин нататък. Това са единствено моите истории. Сега си представете какви истории може да ви опише Васил Казанджиев.
Но да пристъпя към същината на моето послание, а точно - към моята голяма молба.
Бих желал да се обърна към управлението на Музикална къща " БНР " и към управлението на Българска национална телевизия с голямата молба час по-скоро да задвижи на цялостен оборот дигитализирането на звукозаписните и видео фондове. Ако преди 30 години за подобен един развой най-вероятно е било належащо едно цяло крило от постройка и към 30 души работен състав, по мои калкулации през днешния ден това би изисквало една стая, един човек и един преносим компютър.
Бих желал да се обърна към Съюза на българските композитори с голямата молба час по-скоро да задвижи на цялостен оборот дигитализирането и отпечатването на партитурите на ЗНАЧИМИ български композитори. Преди повече от две години получих уверението от страна на Съюза, че подобен развой е почнал, само че повече от две години по-късно новоотпечатани партитури на Лазар Николов, Иван Спасов, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Симеон Пиронков, Георги Тутев, Божидар Спасов или Александър Кандов (да загатна единствено някои от композиторите, които провокират ДЕЙСТВИТЕЛЕН интерес оттатък границите на Родината ни) към момента не са налице. Естествено, не приказвам за партитури, които са издадени от самите композитори с персонални средства - това е освен неприемливо, това е унизително.
И още веднъж, в случай че преди трийсет години за такава една активност е бил нужен един голям печатарски завод с към петдесет души работен и административен личен състав, печатни преси, мастила и хартия, през днешния ден за всичко това е нужен само кой?.. Отново познахте - моят другар Тодор Гаджалов. И защото самите музикални партитури в целия свят към този момент всеобщо се цифровизират, една преди малко компютърно набрана партитура може да замине за всички най-големи библиотеки, учебни заведения и филхармонии в целия свят с едно само натискане на мишката.
Бих желал да се обърна към шефовете на филхармониите, оркестрите, оперните и оперетните театри и камерните сформира с голямата молба да стартират да отделят особено внимание на програмирането на български творби в своя музикален сезон. Не е редно тази година в София да са прозвучали повече творби на Джон Уилямс, в сравнение с Димитър Ненов. (Чиято " Рапсодична фикция " най-вероятно по този начин и няма да съумея да чуя преди да си отида от тоя свят, макар че в архивите на БНР съществуват най-малко два записа на това, съгласно думите на Васил Казанджиев, " удивително произведение "!) И повярвайте ми, публиката в България и на всички места по света с удоволствие би разменила едно от стоте осъществявания тая година на " Малка нощна музика " за едно неповторимо осъществяване на операта-оратория " Прикованият Прометей " на Лазар Николов.
Бих желал да се обърна с голяма молба към преподавателите по музикални принадлежности и музикално-теоретически дисциплини в профилираните музикални учебни заведения, консерватории и академични факултети час по-скоро да стартират да преподават българска музика оттатък шепата титуляри от по този начин нареченото Второ потомство български композитори. Просто не можем да си позволим лукса да продължаваме да спрягаме единствено три-четири имена на композитори (от които, апропо, се извършват не повече от три произведения) за сметка на останалите 100. Време е също по този начин да се обърне внимание на редица превъзходни български композитори, които са прокудени в странство, само че които са неотменима част от българската традиция. Особено значима е ролята на преподавателите по теоретическите дисциплини, някои от които неотдавна ми споделиха, че преподаването на Лазар Николов в Националната музикална академия било " рисковано ".
Бих желал да се обърна с голяма молба към всички радио и телевизионни публицисти и водещи на музикални излъчвания. Вие сте може би хората с най-силно въздействие в системата на разпространение на българската музика, защото вие определяте какво българският слушател и фен да слуша и гледа. По мое мнение може би " Годишните времена " на Вивалди (едно прелестно произведение) биха могли да бъдат пуснати единствено 30 пъти тази година и този половин час довечера да бъде употребен за може би единственото прозвучаване на симфония на Константин Илиев тази година. Има нещо извънредно демонично в метода, по който творби на български композитори се пускат единствено на годишнини. Най-ужасни са месеците, в които никой от нашите огромни композитори не е починал. Нека в предаванията ви да се приказва повече за музиката и за нейните основатели, в сравнение с за нас, изпълнителите, които единствено с една публикация във " Facebook " придобиваме повече известност, отколко огромният композитор Георги Тутев в миналото е имал.
Бих желал да се обърна с голяма молба към музикалните критици да пишат повече публикации преди концертите, а не две седмици след тях, когато цяла София със страдание възкликва: " Еее, за какво никой не ми сподели за този концерт??? " Писането на остроумна публикация за концерт, на който никой не е пристигнал, е според мен непотребен разход на ентусиазъм и мастило. Също по този начин, може би от време на време е по-важно в публикацията да се означи, че един пропуснат български шедьовър най-накрая още веднъж е изпълнен след петдесет или шейсет години, в сравнение с да се отдели цялостен един абзац на не до такава степен изпипания щрих във втори цигулки в 189-ти такт на симфонията, без въодушевеният занаятчия на публикацията изобщо да е наясно, че съответният концерт е бил квалифициран единствено с две подготовки и с трима-четирима изчезнали основни музиканти.
Накрая бих желал да се обърна с голяма молба към българската аудитория.
Дайте късмет на българската музика и на българското изкуство! Не позволявайте на никой да ви внушава какъв композитор е Лазар Николов или какъв стихотворец е Константин Павлов! Сами отидете на концертите им и сами прочетете стиховете им и ще видите, че майките в България изцяло безпричинно плашат своите деца със актуалната музика и със актуалното изкуство! Нямам нищо срещу да има отрицателно отношение към българското изкуство или към избрани създатели, само че дано това отношение да е след концерта и след театралната режисура, а не преди този момент. Влизайте в концертната зала и в художествената изложба с отворени уши и очи, и най-важното - с отворени сърца. Защото народът е споделил: " Няма по-сляп човек от тоя, който не желае да види! "
Сега бих желал да завърша с нещо доста значимо. През последните няколко години имах опция да работя с три от основните оркестри в София най-вече върху български репертоар и останах същински очарован от изключителния възторг, с който сътрудниците ми от тези оркестри посрещнаха същата тази " рискована " музика. На всеки един от тези концерти или звукозаписни планове и аудитория, и музиканти най-после бурно приветстваха музиката на едни композитори-класици, които са на практика непознати в България. И колкото и да ми се желае да си присвоя част от заслугите за тези вълнуващи триумфи, постанова ми се да призная, че с годините към този момент съм се научил да различавам по кое време публиката приветства мен и по кое време самата музика.
Аз персонално съм подготвен да спомагам по какъвто и да е метод за задвижването на процесите, за които приказвам. Моля ви, откакто прочетете текста ми, не ми пишете за минусите в него и в проекта ми. Тези дефекти са ми пределно ясни и съм сигурен, че съм пропуснал доста и може би доста по-важни неща. Това, което ме интересува, е по какъв начин всеки един от нас може да помогне. И в случай че някой счита да ми написа, че " няма смисъл, нищо няма да стане ", мога ли най-вежливо да го помоля да се изключи от листата с приятелите ми, с цел да мога с останалата част от тях да стартираме да отмятаме лека-полека от голямата работата, която ни следва?
Благодаря ви от сърце за времето и за съпричастността! И помнете, най-трудната част от задачата към този момент е осъществена - МУЗИКАТА Е НАПИСАНА И ТЯ Е ВЕЛИКОЛЕПНА! Композиторите (художниците, писателите, драматурзите) към този момент са засели и ожънали пшеницата, смлели са брашното и са омесили хляба. От нас се желае само да го опечем и да го раздадем на хората!
От 1999 година Герган Ценов живее в Съединени американски щати, където е създател и музикален шеф на Камерен отбор " Ценов " с съществена задача осъществяването и популяризирането на българската класическа музика. В последната година диригентът се върна няколко пъти в България за осъществяване на произведения от българските класици, в това число с цел да реализира премиерата на най-новата Шеста симфония " Каскади " на маестро Васил Казанджиев.
Скъпи сътрудници музиканти,
По-долу следва най-важната обява, която в миналото съм писал или ще напиша, по тази причина без доста преиначаване - напряко към тематиката.
През последните няколко години имах опция да се срещна по-обстойно със положението на българската класическа музика (колкото и общо да е това понятие) и по-специално с казуса за нейното разпространение и това, което мога да заявя е, че аз, Герган Ценов, отхвърлям да допускам, че една нация, която единствено преди броени дни е поела председателството на Европейския съюз, може толкоз устремно и толкоз целеустремено да убива своето лично културно завещание. Ето за какво бих желал да изразя едно мнение, което, до колкото разбирам, се споделя от доста мои сътрудници и другари в България и в чужбина, само че което мнение по една или друга причина се опасяваме да изкажем намерено. Това мнение визира проблеми, които, сигурен съм, тревожат освен музикантското, само че също по този начин и всяко едно друго артистично съсловие в България и мисля, че в случай че в по-долния текст сменяем думата " музикално " с " литературно ", " художествено " или " театрално ", всички ние ще разберем универсалния темперамент на моето послание.
Но първо няколко образеца, с цел да не допуснем патосът и страстите да вземат превес над обстоятелствата и трезвия разсъдък:
От шест симфонии на огромния наш композитор Лазар Николов, публично издадена е една единствена - Първа (с от дълго време привършен тираж). От шест симфонии на Васил Казанджиев, публично издадена е една единствена - Трета (с от дълго време привършен тираж). От четири симфонии на Иван Спасов, нито една не е издадена За съпоставяне, безусловно всички творби на полските композитори Витолд Лютославски и Кршищов Пендерецки са издадени от едни от най-престижните международни издателства.
Около 95% от българските музикални творби имат единствено по едно осъществяване, което демонстрира, че в случай че не сте били в Зала " България " на 15 май 2017 година за международната премиера на Шеста симфония на Васил Казанджиев, шансът ви да я чуете е доста непосредствен до нулата За съпоставяне, преди няколко години Берлинската филхармония извърши в един сезон съвсем всички оркестрови произведения на Витолд Лютославски, като доста от тях бяха записани студийно.
Болшинството от архивите на българските композитори стоят захвърлени в кашони из изби и тавански стаички в частните домове на съпруги, дъщери и синове, които не подхващат нищо за тяхното запазване. Чия е виновността и чия безнаказаност е по-голяма - на наследниците (които постоянно не са музиканти и нямат действителна визия за цената на защитаваното от тях съкровище) или на институции като Българската академия на науките или Държавен списък, които са основани и финансирани от страната (тоест от налозите на всеки един български гражданин) с единствената цел да се грижат за съхраняването и популяризирането на българското културно завещание?
© БНР
Герган Ценов
Мой приятел от Пазарджик инцидентно е намерил преди няколко години в една изоставена планинска вила архива на един прочут български композитор и в случай че не го е бил прибрал, той най-вероятно е щял да бъде заличен от лицето на земята от естествените стихии. Не ме смущава фактът, че архивът е бил зарязан, а че никой в продължение на десетилетия даже не се е поинтересувал къде е той!.. За съпоставяне, Нюйоркската филхармония съхранява в архива си голяма директория с документи (описани, цифровизирани и изнесени на уеб страницата на филхармонията) на огромния наш диригент Месру Мехмедов който е изцяло чужд за българската общност.
Когато преди две години разговарях с проф. Юлиян Куюмджиев от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, той ми сподели, че в България има единствено един изцяло и детайлно разказан списък на български композитор - този на Добри Христов. Съвсем неотдавна научих, че се работи по цялостното разказване на архивите на Димитър Ненов и на Петко Стайнов, само че тези няколко архива не надвишават и 1% от наличните композиторски архиви. Само за сведение ще кажа, че сега към момента се работи по разказа на умрелия преди цели 14 години списък на огромния наш публицист Йордан Радичков, което значи, че в България един млад откривател може да стартира да прави сериозна изследователска активност върху избран създател едвам към 15 години след неговата гибел, когато архивът на този създател най-накрая е съхранен, разказан, цифровизиран и показан разполагаем за прилагане.
До този миг за множеството от огромните български композитори няма написани съществени и изчерпателни писания, а за тези, които има, трудът е единствено един (в множеството случаи с привършен тираж). Например единствената книга за един от най-големите наши композитори, Димитър Ненов, е алманах от няколко къси студии, събрани от различен наш огромен композитор - Лазар Николов.
През миналата година в България най-вероятно са изпълнени не повече от 3 симфонии на български композитори. И в случай че ви отнеме повече от пет минути, с цел да намерите в Гугъл опровергаване на догатката ми, то нещата в действителност са доста съществени.
В самия завършек на книгата за Добрин Петков " Възгледи и мемоари " са изредени 149 определени (повтарям - ИЗБРАНИ) аудио записа на един от най-големите диригенти на 20-ти век, само че на компактдиск (защото ние в България продължаваме да настояваме на този праисторически формат) се продават не повече от една шепа негови записи.
Преди 10 години пуснах на мои сътрудници в " Джулиард Скуул " да чуят Трета симфония на Брамс в осъществяване на Добрин Петков, като ги попитах кой съгласно тях е диригентът. Единодушният им отговор бе: Вилхелм Фуртвенглер.
Преди две години на мен и на сътрудниците ми от Нов симфоничен оркестър ни предстоеше да осъществим " Концерт за флейта, 13 струнни и челеста " на Божидар Спасов и се оказа, че целият нотен материал на творбата (за немузикантите - партиите, от които свирят музикантите в оркестъра) по някакъв тайнствен метод е липсващ и моят другар Тодор Гаджалов трябваше да го изпише компютърно за броени дни.
Миналата година желаех да извърша, още веднъж с Нов симфоничен оркестър, " Антична сюита " на Иван Бакалов и се оказа, че материалът още веднъж извънредно мистериозно е липсващ. Да, познахте, Тодор още веднъж се съгласи в последния миг да изпише всичко. Аз, а както разбирам и доста мои сътрудници в България и в чужбина, поставяме неистови старания и просто унизително просене, с цел да се доберем до шедьоври на български композитори, които не са изпълнявани с десетилетия, само че които са по-строго охранявани от Федералния запас на Съединени американски щати.
В библиотеката на Съюза на българските композитори непрекъснато попадам на бележки от вида на: " Еди-кой си е взел партитурата, само че не я е върнал " Естествено, че става дума за единственото копие в света на творби, които са от етапно значение за развиването на европейската музикална традиция!
И по този начин нататък, и по този начин нататък. Това са единствено моите истории. Сега си представете какви истории може да ви опише Васил Казанджиев.
Но да пристъпя към същината на моето послание, а точно - към моята голяма молба.
Бих желал да се обърна към управлението на Музикална къща " БНР " и към управлението на Българска национална телевизия с голямата молба час по-скоро да задвижи на цялостен оборот дигитализирането на звукозаписните и видео фондове. Ако преди 30 години за подобен един развой най-вероятно е било належащо едно цяло крило от постройка и към 30 души работен състав, по мои калкулации през днешния ден това би изисквало една стая, един човек и един преносим компютър.
Бих желал да се обърна към Съюза на българските композитори с голямата молба час по-скоро да задвижи на цялостен оборот дигитализирането и отпечатването на партитурите на ЗНАЧИМИ български композитори. Преди повече от две години получих уверението от страна на Съюза, че подобен развой е почнал, само че повече от две години по-късно новоотпечатани партитури на Лазар Николов, Иван Спасов, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Симеон Пиронков, Георги Тутев, Божидар Спасов или Александър Кандов (да загатна единствено някои от композиторите, които провокират ДЕЙСТВИТЕЛЕН интерес оттатък границите на Родината ни) към момента не са налице. Естествено, не приказвам за партитури, които са издадени от самите композитори с персонални средства - това е освен неприемливо, това е унизително.
И още веднъж, в случай че преди трийсет години за такава една активност е бил нужен един голям печатарски завод с към петдесет души работен и административен личен състав, печатни преси, мастила и хартия, през днешния ден за всичко това е нужен само кой?.. Отново познахте - моят другар Тодор Гаджалов. И защото самите музикални партитури в целия свят към този момент всеобщо се цифровизират, една преди малко компютърно набрана партитура може да замине за всички най-големи библиотеки, учебни заведения и филхармонии в целия свят с едно само натискане на мишката.
Бих желал да се обърна към шефовете на филхармониите, оркестрите, оперните и оперетните театри и камерните сформира с голямата молба да стартират да отделят особено внимание на програмирането на български творби в своя музикален сезон. Не е редно тази година в София да са прозвучали повече творби на Джон Уилямс, в сравнение с Димитър Ненов. (Чиято " Рапсодична фикция " най-вероятно по този начин и няма да съумея да чуя преди да си отида от тоя свят, макар че в архивите на БНР съществуват най-малко два записа на това, съгласно думите на Васил Казанджиев, " удивително произведение "!) И повярвайте ми, публиката в България и на всички места по света с удоволствие би разменила едно от стоте осъществявания тая година на " Малка нощна музика " за едно неповторимо осъществяване на операта-оратория " Прикованият Прометей " на Лазар Николов.
Бих желал да се обърна с голяма молба към преподавателите по музикални принадлежности и музикално-теоретически дисциплини в профилираните музикални учебни заведения, консерватории и академични факултети час по-скоро да стартират да преподават българска музика оттатък шепата титуляри от по този начин нареченото Второ потомство български композитори. Просто не можем да си позволим лукса да продължаваме да спрягаме единствено три-четири имена на композитори (от които, апропо, се извършват не повече от три произведения) за сметка на останалите 100. Време е също по този начин да се обърне внимание на редица превъзходни български композитори, които са прокудени в странство, само че които са неотменима част от българската традиция. Особено значима е ролята на преподавателите по теоретическите дисциплини, някои от които неотдавна ми споделиха, че преподаването на Лазар Николов в Националната музикална академия било " рисковано ".
Бих желал да се обърна с голяма молба към всички радио и телевизионни публицисти и водещи на музикални излъчвания. Вие сте може би хората с най-силно въздействие в системата на разпространение на българската музика, защото вие определяте какво българският слушател и фен да слуша и гледа. По мое мнение може би " Годишните времена " на Вивалди (едно прелестно произведение) биха могли да бъдат пуснати единствено 30 пъти тази година и този половин час довечера да бъде употребен за може би единственото прозвучаване на симфония на Константин Илиев тази година. Има нещо извънредно демонично в метода, по който творби на български композитори се пускат единствено на годишнини. Най-ужасни са месеците, в които никой от нашите огромни композитори не е починал. Нека в предаванията ви да се приказва повече за музиката и за нейните основатели, в сравнение с за нас, изпълнителите, които единствено с една публикация във " Facebook " придобиваме повече известност, отколко огромният композитор Георги Тутев в миналото е имал.
Бих желал да се обърна с голяма молба към музикалните критици да пишат повече публикации преди концертите, а не две седмици след тях, когато цяла София със страдание възкликва: " Еее, за какво никой не ми сподели за този концерт??? " Писането на остроумна публикация за концерт, на който никой не е пристигнал, е според мен непотребен разход на ентусиазъм и мастило. Също по този начин, може би от време на време е по-важно в публикацията да се означи, че един пропуснат български шедьовър най-накрая още веднъж е изпълнен след петдесет или шейсет години, в сравнение с да се отдели цялостен един абзац на не до такава степен изпипания щрих във втори цигулки в 189-ти такт на симфонията, без въодушевеният занаятчия на публикацията изобщо да е наясно, че съответният концерт е бил квалифициран единствено с две подготовки и с трима-четирима изчезнали основни музиканти.
Накрая бих желал да се обърна с голяма молба към българската аудитория.
Дайте късмет на българската музика и на българското изкуство! Не позволявайте на никой да ви внушава какъв композитор е Лазар Николов или какъв стихотворец е Константин Павлов! Сами отидете на концертите им и сами прочетете стиховете им и ще видите, че майките в България изцяло безпричинно плашат своите деца със актуалната музика и със актуалното изкуство! Нямам нищо срещу да има отрицателно отношение към българското изкуство или към избрани създатели, само че дано това отношение да е след концерта и след театралната режисура, а не преди този момент. Влизайте в концертната зала и в художествената изложба с отворени уши и очи, и най-важното - с отворени сърца. Защото народът е споделил: " Няма по-сляп човек от тоя, който не желае да види! "
Сега бих желал да завърша с нещо доста значимо. През последните няколко години имах опция да работя с три от основните оркестри в София най-вече върху български репертоар и останах същински очарован от изключителния възторг, с който сътрудниците ми от тези оркестри посрещнаха същата тази " рискована " музика. На всеки един от тези концерти или звукозаписни планове и аудитория, и музиканти най-после бурно приветстваха музиката на едни композитори-класици, които са на практика непознати в България. И колкото и да ми се желае да си присвоя част от заслугите за тези вълнуващи триумфи, постанова ми се да призная, че с годините към този момент съм се научил да различавам по кое време публиката приветства мен и по кое време самата музика.
Аз персонално съм подготвен да спомагам по какъвто и да е метод за задвижването на процесите, за които приказвам. Моля ви, откакто прочетете текста ми, не ми пишете за минусите в него и в проекта ми. Тези дефекти са ми пределно ясни и съм сигурен, че съм пропуснал доста и може би доста по-важни неща. Това, което ме интересува, е по какъв начин всеки един от нас може да помогне. И в случай че някой счита да ми написа, че " няма смисъл, нищо няма да стане ", мога ли най-вежливо да го помоля да се изключи от листата с приятелите ми, с цел да мога с останалата част от тях да стартираме да отмятаме лека-полека от голямата работата, която ни следва?
Благодаря ви от сърце за времето и за съпричастността! И помнете, най-трудната част от задачата към този момент е осъществена - МУЗИКАТА Е НАПИСАНА И ТЯ Е ВЕЛИКОЛЕПНА! Композиторите (художниците, писателите, драматурзите) към този момент са засели и ожънали пшеницата, смлели са брашното и са омесили хляба. От нас се желае само да го опечем и да го раздадем на хората!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ