Гергана Димитрова за спектакъла си за войната: Театърът трябва да говори за важните неща, не да забавлява
" Дневник " разгласява изявлението на основателя на One Dance Week Асен Асенов с хореографа Гергана Димитрова*, чийто ще бъде показан в границите на фестивала тази година - на 21 май в Пловдив.
Как решихте след 16 година посвещаване на театъра да поставите танцов театър?
- Отдавна се блазня от мисълта да направя продукция, в която не разгадавам на текста. Това за мен е излизане от зоната ми на комфорт, защото несъмнено в последните години се занимавам основно с текст, бидейки с изключение на режисьор и създател, драматург и преводач. Причината това да се случи тъкмо в този момент е значително поради поканата от фестивала One Dance Week да им показва концепция за танцов театър. Те харесаха концепцията ми за " Мъртви души " и дружно с центъра за модерно изкуство " Топлоцентрала " застанаха зад плана като копродуценти. Това ме окуражи и въпреки доста стратегии да отхвърлиха финансиране на плана, в последна сметка успяхме да спечелим финансиране в състезанието на Национален фонд " Култура " (НФК).
На сцената на актуалните изпълнителски изкуства в България това е първият театър за войната в Украйна. Как стигнахте до решението да работите по толкоз комплицирана тематика за танц? И по какъв начин - до " Мъртви души "?
- Защо се занимавам с тази тематика е въпрос, който ми зададе и единият от украинските танцьори, с който ще имаме удоволствието да работим. Не знам дали е първият български танцов или сценичен план за войната, само че това няма огромно значение. Смятам, че тематиката е ужасно значима и ни визира персонално, трансформира посоката, в която се движи светът ни. Бях потресена и не преставам да съм, от експанзията на Русия, от това, че войната още веднъж влезе в Европа, води се на 400 км от нас и то по подобен жесток и безчовечен метод, с толкоз свирепост и военни закононарушения против почтени хора и деца.
Гледах фотосите и фрагментите от Украйна - индивидът убит на улицата, към момента яхнал колелото си и кучето му, легнало до натрупа, труповете в мазетата с вързани ръце зад тила, разрушените градове, фамилиите в бомбоубежищата, дългите обятия и целувки на оживелите и разделящите се, бомбардирания спектакъл.
Гледах лицата на фотосите, очите, телата и започнах да си мисля за концепцията за душата, за душите на хората от тези фотоси. Асоциацията с Гогол пристигна незабавно, тъй като преди към 180 години той прави прелестни портрети точно на хората от този район, Запорожието, и си задава сходни въпроси.
В тази връзка е резонно да се запитаме - ние, като хора, напред ли вървим и способни ли сме въобще да еволюираме духовно и цивилизационно? И в случай че - да, вършим ли го и по какъв начин? Имам поради всеки един от нас, всеки ден, а и като общество. И тук приказвам и за дребните неща, и за огромните.
Премиерата на спектакъла е част от програмата на 15-то юбилейно издание на ОNE DANCE WEEK. Какво обръщение желаете да отправите с този план?
- Посланието не е едно, защото спектакълът не е агитационен или морализаторски, т.е. няма да има поука, а истории и документални материали, пречупени през средствата на изкуството. Опитвам с работата си да накарам хората да мислят и да усещат повече. Както тези в екипа, по този начин и феновете. Да са с отворени сетива и разум към протичащото се в света, да търсят, да знаят.
Може би едно от нещата, с които ми се желае да си тръгнат феновете от това наше зрелище е, че връзката сред хората, солидарността и съпричастността към възприятията на другия, са по-силни от всяка неправда. Това е същинската мощ на човешкия жанр. Обединени, хората могат доста, да вземем за пример, да спрат някой откачил фанатик с прекалено много власт, преди да унищожи всички.
© One Dance Week
С танцовия театър " Мъртви души " Гергана Димитрова изследва въздействието на войната върху тялото и душата.
ONE DANCE WEEK и " Топлоцентрала " са ко-продуцентите на " Мъртви души ", а посредством вашата организация " 36 маймуни ", планът е подсилен от Национален фонд " Kултура ". Наскоро обаче Фондът разгласи, че е завел дело против вашата организация. Защо ви съдят. Какво нарушаване е направила организацията?
- Досега организацията ни е получила единствено едно публично писмо от шефа на фонда Сава Драгунчев. В него той декларира, че са открили липса на логото на НФК и упоменаване на финансовата му поддръжка за една от нашите продукции. Това фондът счита за несъблюдение на реализиращите се сега от нас планове по два контракта и си желае назад задачите суми по тях.
Всъщност единствено единият контракт с НФК има отношение към упоменатата в писмото продукция, като поддържа разпространяването ѝ през 2023 година със 7000 лева Така излиза, че за три противоречиви къси поста във Фейсбук и един пост в Instagram, на които не сме тагнали НФК, фондът желае от нас да върнем средства за две минали конкурс огромни културни стратегии в размер на 184 000 лева, които сега се извършват.
Изпратихме до шефа на НФК и до Министъра на културата нашите възражения по писмото и изразихме подготвеност за разговор. Това докара само до обява на фонда до медиите, че завеждат дело против нас за нецелесъобразно и незаконосъобразно разходване на обществени средства.
" Мъртви души ": новият театър на Гергана Димитрова изследва душата по време на война
Как това се отразява на работния ви развой? Какво се случи с него след новината че НФК съди организацията, която представлявате? Как изобщо се основава изкуство в обстановка на толкоз огромен стрес?
- Аз и сътрудниците ми бяхме в потрес от първото писмо от НФК близо три седмици. Съветвахме се с юристи, сътрудници, беше извънредно напрежение и почтено казано, за нищо друго не можех да мисля и изцяло блокирах. Имаме контракти с толкоз доста актьори, сътрудници.
Големият въпрос беше - какво желаят в действителност от нашата дребна организация? Да прекратим активността си ли? И за какво? Това някаква персонална офанзива ли е? Жужаха и други въпроси: Да продължим ли работата по представлението или да го отменим? Да продължим ли подготовките на " Мъртви души " или да кажем на артистите и сътрудниците, че се анулира?
Постепенно се пробвах да трансферира нещата, които не са в моята компетентност, на юристите, да изслушам деликатно какво ще ми кажат те и, доколкото мога, да се съсредоточвам върху работата си по реализацията на артистичната ни стратегия. Продукцията е много огромна, основаването не е леко, провокациите са много, тъй че нуждая се от всичките си сили и внимание, с цел да успеем да се оправим по най-хубавия метод. А и процесът е доста забавен.
Т.е. премиерата на " Мъртви души " ще се случи макар делото?
- Да, ние работим по премиерата. Адвокатите да работят по делото.
Чувствате ли се атакувана точно от тези души, за които говорите в спектакъла си? Това да не е тяхното възмездие?
- Много хубава метафора, подсети ми на една батална сцена от " Games Оf Thrones ". Опитвам се да не мисля, че непропорционалната реакция против Организация " 36 маймуни " е поради продукцията ни за войната в Украйна, тъй като това би било удостоверение за шизофренно държание на една другояче уважавана от мен институция, каквато е НФК. Хем да поддържа един план, хем да го стопира.
Чувствам се атакувана, да, само че освен аз, тъй като офанзивата е в действителност против целия самостоятелен бранш. Нашата организация е застрашена обществено с наказване точно за наставление на всички останали. Така се всява боязън. Така се блокират креативен импулси. Така се постанова цензура. Днес са гледали нашите постове, на следващия ден може да са вашите.
В тази обстановка самостоятелната сцена може да има два отговора - да замълчи, всички да се снишат, с цел да не нарочат тях или да се сплоти и да изиска фондът да извършва задачата си - да закриля, поддържа и развива културата и организациите, а не да ги заплашва, да пречи на артистичната им работа и да уронва престижа им обществено. В това отношение желая да благодаря на многочислените сътрудници, които се обадиха, с цел да ме поддържат и да предложат помощта си.
Ако би трябвало да дадете роля на страха, по какъв начин би изглеждал той?
- Точно с това се занимаваме във втората част на спектакъла " Мъртви души ". Там в ролята на страха е един характерен тон, който се популяризира в атмосферата като болест.
Страхът може доста неща - да сковава, да унижава, да унищожава човешкото, само че може и да пази, да сплотява.
Представете си, че би трябвало да мотивирате IT експерт в едно изречение да гледа спектакъла ви в Пловдив, то ще е?
- Когато войната пристигна на прага ти, никоя жертва не е прекомерно огромна, даже ходенето на спектакъл - преразказвам Шекспир от " Троил и Кресида ".
Театърът съществува, с цел да приказва за значимите неща, а не, с цел да забавлява. А ние, изключително тук, в България, в този момент, имаме потребност този диалог за сериозните неща. Разговор, а не излъчен монолог по малкия екран. Разговор сред нас и с нас самите.
© One Dance Week
Визуалните документални материали от събитията в Украйна са основата, на която се създават движенческите партитури и облиците на сцената по време на " Мъртви души ".
*Гергана Ю. Димитрова е режисьор, преводач и създател. През 2007 година основава Организация " 36 маймуни " и от този момент е неин артистичен шеф. Завършва културология в СУ " Св. Климент Охридски ", постановка в НАТФИЗ " Кр. Сарафов " и театралната академия " Ернст Буш " в Берлин. Основен фокус в работата й са актуалната драматургия, новите театрални форми, научния спектакъл и културни политики в областта на самостоятелните изпълнителски изкуства. Носител на две награди " Икар " за драматургия (заедно със Здрава Каменова) и постановка и голям брой номинации.
Как решихте след 16 година посвещаване на театъра да поставите танцов театър?
- Отдавна се блазня от мисълта да направя продукция, в която не разгадавам на текста. Това за мен е излизане от зоната ми на комфорт, защото несъмнено в последните години се занимавам основно с текст, бидейки с изключение на режисьор и създател, драматург и преводач. Причината това да се случи тъкмо в този момент е значително поради поканата от фестивала One Dance Week да им показва концепция за танцов театър. Те харесаха концепцията ми за " Мъртви души " и дружно с центъра за модерно изкуство " Топлоцентрала " застанаха зад плана като копродуценти. Това ме окуражи и въпреки доста стратегии да отхвърлиха финансиране на плана, в последна сметка успяхме да спечелим финансиране в състезанието на Национален фонд " Култура " (НФК).
На сцената на актуалните изпълнителски изкуства в България това е първият театър за войната в Украйна. Как стигнахте до решението да работите по толкоз комплицирана тематика за танц? И по какъв начин - до " Мъртви души "?
- Защо се занимавам с тази тематика е въпрос, който ми зададе и единият от украинските танцьори, с който ще имаме удоволствието да работим. Не знам дали е първият български танцов или сценичен план за войната, само че това няма огромно значение. Смятам, че тематиката е ужасно значима и ни визира персонално, трансформира посоката, в която се движи светът ни. Бях потресена и не преставам да съм, от експанзията на Русия, от това, че войната още веднъж влезе в Европа, води се на 400 км от нас и то по подобен жесток и безчовечен метод, с толкоз свирепост и военни закононарушения против почтени хора и деца.
Гледах фотосите и фрагментите от Украйна - индивидът убит на улицата, към момента яхнал колелото си и кучето му, легнало до натрупа, труповете в мазетата с вързани ръце зад тила, разрушените градове, фамилиите в бомбоубежищата, дългите обятия и целувки на оживелите и разделящите се, бомбардирания спектакъл.
Гледах лицата на фотосите, очите, телата и започнах да си мисля за концепцията за душата, за душите на хората от тези фотоси. Асоциацията с Гогол пристигна незабавно, тъй като преди към 180 години той прави прелестни портрети точно на хората от този район, Запорожието, и си задава сходни въпроси.
В тази връзка е резонно да се запитаме - ние, като хора, напред ли вървим и способни ли сме въобще да еволюираме духовно и цивилизационно? И в случай че - да, вършим ли го и по какъв начин? Имам поради всеки един от нас, всеки ден, а и като общество. И тук приказвам и за дребните неща, и за огромните.
Премиерата на спектакъла е част от програмата на 15-то юбилейно издание на ОNE DANCE WEEK. Какво обръщение желаете да отправите с този план?
- Посланието не е едно, защото спектакълът не е агитационен или морализаторски, т.е. няма да има поука, а истории и документални материали, пречупени през средствата на изкуството. Опитвам с работата си да накарам хората да мислят и да усещат повече. Както тези в екипа, по този начин и феновете. Да са с отворени сетива и разум към протичащото се в света, да търсят, да знаят.
Може би едно от нещата, с които ми се желае да си тръгнат феновете от това наше зрелище е, че връзката сред хората, солидарността и съпричастността към възприятията на другия, са по-силни от всяка неправда. Това е същинската мощ на човешкия жанр. Обединени, хората могат доста, да вземем за пример, да спрат някой откачил фанатик с прекалено много власт, преди да унищожи всички.
© One Dance Week
С танцовия театър " Мъртви души " Гергана Димитрова изследва въздействието на войната върху тялото и душата.
ONE DANCE WEEK и " Топлоцентрала " са ко-продуцентите на " Мъртви души ", а посредством вашата организация " 36 маймуни ", планът е подсилен от Национален фонд " Kултура ". Наскоро обаче Фондът разгласи, че е завел дело против вашата организация. Защо ви съдят. Какво нарушаване е направила организацията?
- Досега организацията ни е получила единствено едно публично писмо от шефа на фонда Сава Драгунчев. В него той декларира, че са открили липса на логото на НФК и упоменаване на финансовата му поддръжка за една от нашите продукции. Това фондът счита за несъблюдение на реализиращите се сега от нас планове по два контракта и си желае назад задачите суми по тях.
Всъщност единствено единият контракт с НФК има отношение към упоменатата в писмото продукция, като поддържа разпространяването ѝ през 2023 година със 7000 лева Така излиза, че за три противоречиви къси поста във Фейсбук и един пост в Instagram, на които не сме тагнали НФК, фондът желае от нас да върнем средства за две минали конкурс огромни културни стратегии в размер на 184 000 лева, които сега се извършват.
Изпратихме до шефа на НФК и до Министъра на културата нашите възражения по писмото и изразихме подготвеност за разговор. Това докара само до обява на фонда до медиите, че завеждат дело против нас за нецелесъобразно и незаконосъобразно разходване на обществени средства.
" Мъртви души ": новият театър на Гергана Димитрова изследва душата по време на война Как това се отразява на работния ви развой? Какво се случи с него след новината че НФК съди организацията, която представлявате? Как изобщо се основава изкуство в обстановка на толкоз огромен стрес?
- Аз и сътрудниците ми бяхме в потрес от първото писмо от НФК близо три седмици. Съветвахме се с юристи, сътрудници, беше извънредно напрежение и почтено казано, за нищо друго не можех да мисля и изцяло блокирах. Имаме контракти с толкоз доста актьори, сътрудници.
Големият въпрос беше - какво желаят в действителност от нашата дребна организация? Да прекратим активността си ли? И за какво? Това някаква персонална офанзива ли е? Жужаха и други въпроси: Да продължим ли работата по представлението или да го отменим? Да продължим ли подготовките на " Мъртви души " или да кажем на артистите и сътрудниците, че се анулира?
Постепенно се пробвах да трансферира нещата, които не са в моята компетентност, на юристите, да изслушам деликатно какво ще ми кажат те и, доколкото мога, да се съсредоточвам върху работата си по реализацията на артистичната ни стратегия. Продукцията е много огромна, основаването не е леко, провокациите са много, тъй че нуждая се от всичките си сили и внимание, с цел да успеем да се оправим по най-хубавия метод. А и процесът е доста забавен.
Т.е. премиерата на " Мъртви души " ще се случи макар делото?
- Да, ние работим по премиерата. Адвокатите да работят по делото.
Чувствате ли се атакувана точно от тези души, за които говорите в спектакъла си? Това да не е тяхното възмездие?
- Много хубава метафора, подсети ми на една батална сцена от " Games Оf Thrones ". Опитвам се да не мисля, че непропорционалната реакция против Организация " 36 маймуни " е поради продукцията ни за войната в Украйна, тъй като това би било удостоверение за шизофренно държание на една другояче уважавана от мен институция, каквато е НФК. Хем да поддържа един план, хем да го стопира.
Чувствам се атакувана, да, само че освен аз, тъй като офанзивата е в действителност против целия самостоятелен бранш. Нашата организация е застрашена обществено с наказване точно за наставление на всички останали. Така се всява боязън. Така се блокират креативен импулси. Така се постанова цензура. Днес са гледали нашите постове, на следващия ден може да са вашите.
В тази обстановка самостоятелната сцена може да има два отговора - да замълчи, всички да се снишат, с цел да не нарочат тях или да се сплоти и да изиска фондът да извършва задачата си - да закриля, поддържа и развива културата и организациите, а не да ги заплашва, да пречи на артистичната им работа и да уронва престижа им обществено. В това отношение желая да благодаря на многочислените сътрудници, които се обадиха, с цел да ме поддържат и да предложат помощта си.
Ако би трябвало да дадете роля на страха, по какъв начин би изглеждал той?
- Точно с това се занимаваме във втората част на спектакъла " Мъртви души ". Там в ролята на страха е един характерен тон, който се популяризира в атмосферата като болест.
Страхът може доста неща - да сковава, да унижава, да унищожава човешкото, само че може и да пази, да сплотява.
Представете си, че би трябвало да мотивирате IT експерт в едно изречение да гледа спектакъла ви в Пловдив, то ще е?
- Когато войната пристигна на прага ти, никоя жертва не е прекомерно огромна, даже ходенето на спектакъл - преразказвам Шекспир от " Троил и Кресида ".
Театърът съществува, с цел да приказва за значимите неща, а не, с цел да забавлява. А ние, изключително тук, в България, в този момент, имаме потребност този диалог за сериозните неща. Разговор, а не излъчен монолог по малкия екран. Разговор сред нас и с нас самите.
© One Dance Week
Визуалните документални материали от събитията в Украйна са основата, на която се създават движенческите партитури и облиците на сцената по време на " Мъртви души ".
*Гергана Ю. Димитрова е режисьор, преводач и създател. През 2007 година основава Организация " 36 маймуни " и от този момент е неин артистичен шеф. Завършва културология в СУ " Св. Климент Охридски ", постановка в НАТФИЗ " Кр. Сарафов " и театралната академия " Ернст Буш " в Берлин. Основен фокус в работата й са актуалната драматургия, новите театрални форми, научния спектакъл и културни политики в областта на самостоятелните изпълнителски изкуства. Носител на две награди " Икар " за драматургия (заедно със Здрава Каменова) и постановка и голям брой номинации.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ