Дневник препубликува от интервюто с Веселин Праматаров, автор на графичната

...
Дневник препубликува от интервюто с Веселин Праматаров, автор на графичната
Коментари Харесай

Как бунт на български студенти през 1968 г. стана сюжет на комикс

" Дневник " препубликува от изявлението с Веселин Праматаров, създател на графичната новела " На конци. 1968. Една действителна история ". Герои в книгата му са тримата български студенти по история от СУ " Св. Климент Охридски ", които стачкуват през 1968 година против нашествието на войските на Варшавския контракт в Чехословакия.

Веселин Праматаров е художник, преводач от френски език и издател. Завършил е Националната художествена академия, компетентност графика. Илюстрирал е приказки на Шарл Перо, Николай Райнов, френски писателки от XVIII в., български национални приказки, приказни повести, детски картинни книжки и доста учебници.

Колко време работихте по " На конци. 1968. Една действителна история "? Как се зароди концепцията за комикса?

- Работата по основаването на комикса от замислянето до излизането му от щемпел в издателство " Кибеа " ми лиши повече от година с няколко дребни спирания. Идеята пристигна от страна на госпожа Дагмар Остранска, шеф на Чешкия културен център, която беше главен мотор на начинанието.

Без нейните старания и сила, както и тези на Чешкото и Словашкото посолство в България, начинанието не би съумяло.

 Веселин Праматаров
© Стопкадър от YouTube

Веселин Праматаров

На среща в Съюза на художниците с нея и с Антон Стайков - историка на българския комикс, ми беше препоръчано да се заема с плана. Приех концепцията драговолно, стори ми се извънредно смислена и настояща - в това време митингите у нас вървяха с цялостна мощ. Първоначално трябваше да получа подготвен сюжет, който да пресъздавам. Но това по този начин и не стана, така че самичък трябваше да се заема с написването на историята. Много скъпи за мен бяха материалите, които ми даде Антон Стайков, както и посочването на скъпи източници, към които да се обърна.

Изредил съм главните на последната страница. Консултациите с Александър Димитров - единствения жив участник в събитията, бяха скъпи освен за оформянето на сюжета, само че и за самото графично осъществяване на комикс новелата.

Как стигнахте до основната история в книгата - митинга на трима студенти през 1968 година? От къде ползвахте информация?

- Преди да пристъпя към сюжета, трябваше да се заема с изследването на историческите документи и материали и да обобщавам в едно цяло морето от обстоятелства, с които бях покрит. В началото си представях всичко като класическа комикс история, последваща релативно известна скица. Но тук бях изправен пред провокации, свързани най-много с това, че героите са действителни, че Александър Димитров е жив очевидец и участник в събитията, че самата история е действителна - т.е. историята в комикс новелата ми трябваше да следва прецизно хода на действителната история.

Появи се и друго събитие - условието изданието да може да бъде употребено като образователно помагало в просветителния развой. Изведнъж 48-те страници, които имах, ми се сториха незначително малко. В тях трябваше да опиша времето, да пресъздам подтекста на събитията, да проследя хода им и да обоснова това, което върша. Самата 1968 година се оказва белязана със съдбоносни събития, раздрусали света радикално. Как биха могли да бъдат побрани в избрания ми размер? Затова напълно трансформирах метода си.

 На конци 1968. Една действителна историяС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Трябваше да събера хилядите части в едно, да поднеса на читателя не някаква загадка, судоку, а стройна и ясна история, която да не наподобява на грубата и злокобна по мащабите си политическа пропаганда, присъща за това време. Казано в резюме, не можех да подходя като историк, не можех да се отпусна като публицист, страниците бяха незадоволителни за една разгърната история в картинки - и в мен някак естествено се зароди концепцията да основа колаж, структура от обособени знакови моменти, които да бъдат проведени в едно цяло на правилото на киномонтажа.

Ето за какво и самата комикс новела кръстих " На конци ", защото водещ детайл в историята са нишките, претекстовете, зависимостите, повелите, линиите, които следваме. Тези " конци " са скритите герои на комикса.

Всъщност няколкото ни диалога с Александър Димитров бяха може би най-важната нишка, която трябваше да последвам, с цел да реализира мечтаното.

В комикса участват доста политически персони от комунистическото минало на страната ни и на света. Обяснявате кои са те. Имате ли наблюдаване по какъв начин се възприемат те от тези, които нямат мемоари от това време?

Така е, в комикс новелата се появяват някои от главните политически фигури от епохата. Би могло зад политическата фасада да се потърсят и по-сложни претекстове, да задълбаем в по-дълбоки пластове, само че това оставям за различен комикс, друга история. В случая съм се опитал да запечатам, да " щракна " протичащото се, да намеря присъщия миг. Всяка една от тези персони вероятно е имала собствен необикновен живот, своя " харизма ", само че не това беше моята цел. Просто се пробвах да внуша визията за великански спектакъл, в който всеки играе ролята или на " кукловод ", или на " марионетка ".

Надявам се тази " подигравка " на времето да помогне на днешните младежи по-ясно да видят границата сред едните и другите и да им спести подправените показа, които една или друга идеология се пробва да насади даже в този момент, когато към този момент има задоволителна отдалеченост за ясна и точна оценка на случилото се.

Главните герои на книгата са младежи, персони, които са платили скъпо за това, че са били единствените, които са се осмели да стачкуват. Как стигнахте до тяхната история?

- Макар да съм бил шестгодишен по времето на описваните събития, въпреки всичко съм бил техен очевидец, пък и " живял съм социализма ". Ученическите и студентските ми години минаха под знака на тоталитаризма и управителната роля на Партията. Докато се ровех в материалите, разбрах, че кой знае каква разлика сред 1968-ма и годините до 1989-а не може да се открие - все същата отровна атмосфера, все същият фалш. И тогава, и по-късно децата бяха карани да носят червени връзки и да крещят " Винаги подготвен! ", юношите не можеха да избират дали да бъдат или не членове на ДКМС, от това зависеше бъдещето на всеки един от нас, въпреки над всеки от нас да висеше въпросът " Що за бъдеще пък е това? ".

Репресивният уред на всички равнища, голямата машина, която помиташе всяко инакомислие, при цялата си успеваемост въпреки всичко се оказваха безсилни и съществуваха " острови ", на които концепциите за правдивост, за персонална независимост, за тъждество успяваха да излязат на повърхността като дребни самостоятелни протести, искрици от човешкост, която се предава от потомство на потомство. Прегледът на документите от това време демонстрира доста и разнообразни несъгласия със протичащото се, които обаче усърдно са били потулвани.

Историята на тримата студенти от есента на 1968 година е част от това неодобрение, те са прелестен образец по какъв начин стремежът към независимост, към човешко достолепие съумява да се запази и да оцелее макар Държавна сигурност, пандиза и интернирането.

" Ние не искахме да събаряме строя и да превземаме властта - споделя Александър Димитров. - Ние искахме да изразим възмущението си от протичащото се в Чехословакия, защото то беше несъвместимо с нормите на едно обикновено човешко общество. " Писането и разнасянето на позиви против една солидна въоръжена атака на пет армии се оказва единственото оръжие, употребявано да опази гражданското възприятие, без което е невероятно съществуването на което и да било общество.

Дали картината въздейства отвън езика? Имате една илюстрация на страшилище. Разкажете повече за този облик.

- На някои картината въздейства мощно и отвън езика, на други недотам. Както споделя Салвадор Дали в трактата си " Завоюване на безсъзнателното ", това " зависи от личния ни параноиден потенциал ". Филмът " Агресията " за тези събития на режисьорката Ана Петкова влияе по един метод, книгата на Ангел Филчев " 1968. Смазването на Пражката пролет " по различен, публикациите на Стефан Дечев, уеб сайтът на Найо Тицин - по трети. Всички тези свидетелства посвоему способстват за откриването на истината.

С моя комикс предлагам нов, необработен до момента у нас метод, а точно със средствата на политическата графична новела да бъдат обяснени орисите на тримата младежи, дръзнали да назоват с същинското му име " марионетка " един партиен функционер, провъзгласил се за " кукловод №1 " в Републиката, и платили тежка цена за това.

Пример в това отношение е и въпросното " страшилище ", както го наричате. То е част от контрапункта, който вкарвам първоначално, сред " светлото лице ", което търсят хората в Чехословакия, и " същинското лице " на социализма, чийто висш израз е Съветската страна, Големият брат, на който човешкото лице на дребния брат не се нрави и който взима строги ограничения то да не се случи. Образът на чудовището е еманацията на този строй, който в устрема си за владичество е не запомнил човешката си природа. Появява се даже терминът " хомосос ", социалистически човек, накриво сходство на жителя на Русо и хуманистите от епохата на Просвещението.

 Как протест на български студенти през 1968 година стана сюжет на комикс

Някои от илюстрациите в комикса са без реплики - там оставяте картината да приказва сама - такава е онази, в която студените в Прага стачкуват за повече светлина. Някои реплики пък употребяват основни за епохата изречения. В текст отвън главната картина сте поместили обяснителни бележки или цитати. Може ли да се каже, че комиксът действа като самобитна енциклопедия на социализма, освен на 1968 година?

- От позиция на непорочност на изрече вероятно е трябвало да има повече илюстрации без реплики и без балончета. Аз персонално не без опозиция прибягнах до " бележките под линия ", костват ми се прекомерни за един комикс. В интерес на яснотата и недвусмислеността се наложи да направя тези взаимни отстъпки точно тъй като днешното потомство просто не знае за въпросните събития. Ако това издание има шанса да се трансформира в образователно помагало, тези " вмъквания " биха подсказали на любознателния четец, който желае да научи повече за това време, по какъв начин да задълбочи познанията си и къде би могъл да открие повече детайлности.

По самата си природа комиксът няма по какъв начин да бъде енциклопедия. Въпреки че съм употребявал значително директни цитати - от документи, от преса, от персонални мемоари, употребявал съм даже тогавашни вицове, цитирал съм старите имена на улици, вмъквал съм реклами и лозунги, не мога да кажа, че това е енциклопедия, тъй като знам какъв брой доста неща не съм съумял да изразя.

Например, с изключение на Младежкия фестивал, за мен беше доста забавна и писателската среща, извършена през онази година. Нейното изложение също би асъдействало за долавянето на тогавашната атмосфера и би засилило още повече контраста сред порива за социализъм с човешко лице и действителния социализъм. В края на новелата прибавих чисто документална, фактологична част, в която са маркирани единствено някои от основните моменти. Пълната последователност на събития оставям на историците. Нямам искания да върша такава. За мен тя е от интерес единствено дотолкоз, доколкото изяснява дейностите на моите герои.

Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР