Усещането за застрашена Европа
" Дневник " препубликува от отчета на проф. Михаил Неделчев, изнесен на националната научна конференция " Човекът и войната " (19-20 януари 2023 г.). Организатор на събитието е Департамент " История " при Нов български университет.
Въпреки предизвестията на видни европейски интелектуалци, с пренебрегването на проекта на президента на Съединени американски щати Томас Удроу Уилсън с неговите " четиринадесет точки " за реализиране на обективен мир след края на Първата международна война и след надменното игнориране на митингите на победените страни при силовото определяне от така наречен Велики сили (най-вече Англия и Франция) на Версайския интернационален ред, неблагоразумно се отваря пътят към Втората международна война, предизвикват се в действителност реваншистките упоритости на победените. Много бързо в цяла Европа нарастват чувствата за застрашения мир, множат се катастрофичните визии, страховете одобряват мощна вълнообразна форма.
Като чувствителни сеизмографи литературата и другите изкуства придават през 20-те и 30-те години на ХХ век чувствена пластичост и видимост на това засилващо се всеобщо чувство за застрашена Европа. Най-добре този взор към протичащото се - в началото към момента като разнотипни предизвестия - можем да реализираме, като проследим ориста на трансформиралата се в общоевропейска културна столица Виена и интерпретацията на драмите на най-значими виенски интелектуалци, актьори, мислители.
Заразяването много бързо на самата градска просвета на някогашната столица на Дунавската империя с нападателна нацистка идеология, осъщественият като че ли с повсеместен публичен консенсус аншлус - съединяването на смалената след войната Австрия с огромния предстоящ агресор - нацистка Германия, принуждават емблематични европейски интелектуалци да се избавят с бягство/изгнание/прогонване/маргинализация/вътрешна изолираност, да напущат обичаните си виенски кафенета и фамозни концертни зали, обживените си жилища с богати домашни библиотеки, да се разделят със студенти и съмишленици; всичко това води до раздробяване на артистични кръгове и художествени общности.
Такава е ориста на великия психоаналитик Зигмунд Фройд, на огромните писатели Стефан Цвайг и Йозеф Рот, на хумориста Рода Рода, на огромните белетристи Херман Брох с неговите обединени романи " Сомнамбулите " и на Роберт Музил (издаден бе на български том с негови по-кратки съчинения с изразителното наименование " Безпомощна Европа " ).
Безпомощната ЕвропаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Аншлусът трагически провокира разпада на Виенския метафизичен кръг; представителят на логическия емпиризъм Морис Шлик - негов основен уредник, бе погубен през 1936 година от собствен някогашен студент; философът логик Лудвиг Витгенщайн напусна прелестните си къщи във Виена и се отдръпна в Кеймбридж, оттатък Ламанша, а основателят на популярния Институт за обществени проучвания Теодор Адорно - негова е книгата " Философия на новата музика ", която Томас Ман употребява, с цел да обоснове възгледите на своя воин, композитора Андриан Леверкюн, в романа си " Доктор Фаустус " - та Адорно съумя да придвижи Института оттатък океана.
Драматична е също емигрантската орис в Съединени американски щати или изолацията в завзетата от нацистка идеология и управнически практики Австрия на огромните музиканти новатори, на композиторите Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн и на още доста, доста други.
Но преди този момент, при започване на века, всичко към този момент бе квалифицирано с разнотипните апокалиптични експресионистични визии (макар и като че ли като една страшна игра), бе квалифицирано от изумително пъстрата картина на този виенски " Весел апокалипсис " (израз на), от разнородните надарени действия на литературно-художествения кръг " Млада Виена ", от цялостната атмосфера в картините на художниците Егон Шиле и Густав Климт, на Виенския сецесион, от трагическите симфонии и гениалните " Песни за мъртвите деца " на великия композитор Густав Малер до поезията на Хуго декор Хофманстал. Големият виенски критик от епохата Карл Краус написа и драмата " Последните дни на човечеството ".
Испанската революция, която провокира такава многопосочна интернационална съпричастност, се схваща като един трагически и разтърсващ опит - предварващ огромната централноевропейска война, прераснала доста бързо по-късно в международна. Не бяха ли всички към този момент предизвестени даже единствено от популярната монументална картина " Герника " на Пабло Пикасо. А след това се заредиха книгите с геополитически сюжети и трагически преживелици за Испанската революция, със свидетелства и тълкования за жестокия класов и районен кървясъл конфликт.
Всред тези настоящи свидетелства са документалната книга " Пътят към Каталония " на Джордж Оруел и романът " Надеждата " на френския публицист Андре Малро, както и книгите " Ако искаш да ми пишеш. Битката за Теруел " на Педро Корал и монументалният епически роман на Антъни Бийвър " Битката за Испания. Испанската революция 1936-1939″.
Осъдени душиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Българи също дават своя принос: лирическите цикли на Веселин Ханчев и Никола Вапрцаров, само че и най-много Димитър Димов с романа си " Осъдени души ".
А ориста на изгнаниците от Виена е успоредна със ориста на толкоз доста други видни интелектуалци от немскоезичния свят - на великия публицист Томас Ман, трансформирал се в Съединени американски щати в умен и буен представител на този опозиционен на Хитлеровия режим изгнанически свят, на брат му Клаус Ман, на избавилия се в Швейцария Елиас Канети, на оставащия във вътрешна емиграция знаменит публицист Ерих Кестнер, на нашумелия белетрист и музикант-либретист Франц Верфел, другар на Кафка и негов съгражданин от Прага, определян постоянно като " бежанец на планетата ", на наказания на затвор за подигравка на Гьобелсовата агитация и за " разлагане в армията " белетрист с късна следвоенна популярност Волфганг Борхерт.
Помним и драмата с проведения със съдействието на френската Съпротива канал за бягство през Испания на групата огромни интелектуалци - сред тях великата философка Хана Арент, намерила след това леговище в Ню Йорк, само че и самоубийството на гениалния мъдрец и културисторик Валтер Бенямин директно преди прекосяването на избавителната граница...
Към рецензия на насилиетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Внезапната новост на цялата тази проблематика отпреди близо век се завърна по злокобен метод поради варварската незаконна експанзия на Путинова Русия по отношение на Украйна - още през 2014 година с някак незабелязаната същински в Европа анексия на полуостров Крим, и към този момент през 2022 година с масираното навлизане отвред в Украйна.
А своите предизвестия и личните си чувства за застрашеност от съветските имперски упоритости писателите на Украйна и на други централноевропейски страни бяха споделили в разнотипни художествени текстове доста по-рано. Всъщност гротескният диаболически разказ " Московиада " на Юрий Андрухович е грубо олицетворение на тази страхова настройка - с автобиографичните си претекстове от следването в опиянчена Москва, с фантастичните визии за разнообразни тайнствени подземия, населявани от видиотени съветски военни. Но с предизвестия за възходящата през днешния ден заплаха от Изток са преизпълнени и събраните в изключителната книга " Средна Европа в три есета " текстове на поляка Анджей Сташук, на украинеца Юрий Андрухович и на чеха Яхим Топол. Можем да прибавим тук и една брошура на български създател: разказите в " Бягство от Крим " на Светослав Нахум.
Московиада. Роман на ужаситеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Но самата тема на творбите от истински интересуващото ни тук десетилетие 1934-1939-1945 година - с чувството за застрашена и по-късно раздрана, разтърсена, разтерзана Европа - има своя най-цялостен, синтезиращ смисъл в извънредно мощното удостоверение в книгата " Светът от през вчерашния ден " на огромния публицист Стефан Цвайг.
Ето напълно дребен публицистичен откъс от финалните страници на избавилия се тогава в Лондон популярен хуманист:
" Няма по-странно видение от това да видиш по какъв начин ненадейно до теб се доближава - в същата форма и облик - това, което си мислил за от дълго време мъртво и заровено. Беше пристигнало лятото на 1939 година Мюнхен с краткотрайната задъхваща се заблуда " peace for our time " от дълго време отшумя; макар клетвата и обещанията Хитлер атакува осакатена Чехословакия и я присвои, Мемел беше към този момент окупиран, претенциите към Данциг с полския кулоар се разгласяваха от изкуствено френетично насъскваната немска преса. В Англия настъпи горчиво събуждане от лоялната наивност.
Светът от вчераС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Дори и най-обикновените, неуки хора, които единствено инстинктивно ненавиждаха войната, започнаха на всеослушание да показват своето отрицание. Всеки от тези по този начин въздържани англичани ме заговаряше, портиерът, който пазеше нашата обширна етажна постройка за наематели, пиколото в асансьора, прислужницата, до момента в който почистваше стаята. Никой от тях не разбираше ясно какво става, само че всеки си спомняше за това, което бе неоспорвано явно: Чембърлейн, министър-председателят на Англия, бе летял три пъти до Германия, с цел да избави мира, и една толкоз сърдечна сърдечност не бе задоволила Хитлер. В британския парламент се чуваха постоянно твърди гласове: " Спрете експанзията! ", на всички места се усещаше подготовката за (или в действителност срещу) идващата война. "
Бразилия. Страна на бъдещетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Стефан Цвайг приключва своите мемоари " Светът от през вчерашния ден " към този момент в Бразилия през 1941 година, откакто преди този момент е написал извънредно възторжено-оптимистичната си книга " Бразилия " - хубав жест към своите по този начин гостоприемни домакини; " Светът от през вчерашния ден " излиза от щемпел в Швеция през 1942 година, откакто писателят и неговата брачна половинка са самоубиват. Стефан Цвайг не може да понесе разрушаването на неговата Европа от през вчерашния ден.
Но не са ли такива предварителни обобщения-предупреждения и издадената през 1935 година книга " В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните премеждия на нашето време " на холандския мъдрец Йохан Хьонзинха, създател на популярните есеистични книги " Есента на Средновековието " и " Homo ludens ", както и доста по-рано написаната монументална и капитална книга на Освалд Шпенглер " Залезът на Запада ".
Залезът на Запада - том 2: Световноисторически перспективиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
А към този момент много след 1945 година, озовал се също в емиграция, огромният полски стихотворец и белетрист, бъдещият нобелист Чеслав Милош, прави своето резюме на случилото се през първата полована на ХХ век (с ретроспекции от предходни векове) в книгата си " Моята Европа " - с вътрешната тематика за несекващата опасност от Изток, от имперските упоритости на Русия. Последните фрази в нея звучат по този начин:
Родната ЕвропаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" През провали и произшествия човечеството търси елексира на младостта, или на о-философяването, жарта, която поддържа вярата в повсеместната полза на нашето самостоятелно изпитание, въпреки и да наподобява външно, че не трансформира нищо в стоманените правила на света. Не е изключено на нас от Източна Европа да се е паднало да бъдем авангард в това ".
Но би било добре да чуем още едно трагическо резюме, отново идващо от обичаната Виена - из късата поема " Виена " на поета Алберт Еренщайн (в превода от немски на Ивета Милева):
Виена плаче измежду руините.
Виена, остаряла, леденостудена уличнице,
на твоя гроб отдолу под стената аз клечах,
тъй като още мамеше
мен, очукано парче месо от този свят.
А ти безпределно бързаше с крещящите-Ура!-безверници,
военновременно победоносни търтеи-безделници;
ето те в този момент изпосталяла да роптаеш под товара на своята безнравственост:
една империя изгуби,
в която бедният остана постоянно гладен
и в никакъв случай не възропта против бесилката.
От гробищата оскотял той носи си дърва
за огрев - кръстовете от гробовете.
Нека след този незадълбочен взор от Виена, да се приближим още веднъж към българската обстановка с това всеобщоевропейско възходящо за годините 1934-1939-1941 година чувство за застрашена Европа, за разгръщащите се геополитически идеологии в това отношение
Един от най-силните български художествени изрази на чувството за застрашена Европа несъмнено е поместеният в първа брошура на сп. " Златорог " за 1940 година стихотворен цикъл на Никола Фурнаджиев. Той е озаглавен просто " Стихотворения " ; това са четири текста с дата " 1 септември 1939 година " и " Януари 1940 година ", а 1-ви е датата на навлизане от две страни на хитлеристката и на руската войска. Загадъчното с тези произведения е, че те са оповестени с дребни преработки в " Избрани стихотворения " - от 1959 и 1963 година, както и в том първи на направения в " Български публицист " четиритомник, 1970 година, с. 136-142. Представен е един наежен, подготвен всеки миг да експлодира Берлин и е мъчно да се реши чия позиция в този разгръщащ се боен спор се застъпва в стихотворенията или те някак " стоят " неутрално. Ето и първата творба:
Веднага виждаш в часове такива,
че всеки момент е в тях несравним,
че с тях е почнал към този момент ден нечуван -
подобен е тоя ден в този момент в Берлин
Той идва след трудно мъртвило
и в своя смисъл е по този начин популярен,
че в всеки жест паника скрита диша
и е непотребен в него всеки зов.
Мълчи Берлин. Мълчи необработен просторът.
Мълчи страната в тоя тежък час
и в тежкото безмълвие приказва
един човек, зове единствен глас.
Единствен зов към бъдещето глухо,
пред чийто дувар в този момент стоят
дами с очи очакващи и сухи,
мъже със израз потъмнял, само че корав.
Мълчи Берлин. Минават часовете.
Висят безмълвно мощни флагове.
Сред тишина, под тежък мрак в небето
светът през днешния ден влиза в кървава война.
Януари 1940 година
Наистина е необичайно, че в един текст, който се разгласява няколкократно и след края на Втората международна война, можем да четем стиховете: " и в тежкото безмълвие приказва / един човек, зове единствен глас "?! Дали не става дума в първичното значение за " гласа на Фюрера " ? А второто стихотворение " На потегляне " стартира по този начин: Зад нас остава в мрак бездънен Берлин. / Невероятна, мрачна гледка. И финалът: Остана свят несравним. Летим / в този момент напред в нощта, край нас не светят, / а тънат отново във мрак и пушек / на Прусия безкрайните полета. От третото: Летим. О, тези дни не са машинация! / Тъмней земята - ням и сив декор; и още, финалът: Мълчим. Тъмней пред нас далечината. / Летете страшни, съдбоносни дни! / Мрак може би се спуска над земята, /когато тя лика си остарял мени. В четвъртото стихотворение " Балада " финалът е следният с ето тази напълно внимателно дадена военновременна реалия: И нощта със отдиха си къс / в предишното отминава, / и залива с блясъци луната / гробищата нови на Варшава.
Припомняме си, че български писатели претърпяват варварското следващо разпарчетосване на Полша и по различен метод: при научаването на вестта за нападението на 1 септември 1939 година, огромният стихотворец и историк на македоно-одринското националреволюционно придвижване Христо Силянов получава удар и умира; белетристът-диаболист Владимир Полянов е в тези трагически дни във Варшава, съпреживява участта на своите домакини и едвам съумява по обиколни пътища да се върне в България; това събитие остава негова контузия вечно.
Припомням, че още през 1927 година Асен Разцветников бе разгласил в маломерен тираж своята поема " Двойник ", където в средищните елементи насочва своите предизвестия за още веднъж дремещите в Европа милитаристки експанзии. Фрагмент номер 8 стартира по този начин: И моят народ е ранен. // И свети до него брадва - / тя свети и грей от кръвта, а в първичният вид звучи по този начин: И моят народ е свален, / и мойта татковина - раздрана / от остарялата, хищна Европа. На прицел са чедата на желязната - горда Германия и чедата на великата, храбрата Франция за готовността им да свирепстват по имперски в Африка; пази се същински храброто Мароко: Смири се, о тъмна свирепост, / пред мъртвото, безстрашно Мароко. Самото чувство за застрашеност се тематизира по-конкретно в левичарската политическа лироепика (от Ламар до Христо Радевски и Никола Вапцаров) с ярки антиевропейски претекстове.
История на Първата международна войнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Много мощни изрази на това всеобщо умонастроение срещаме разпръснати в толкоз постоянно явяващите се през епохата на 30-те години огромни български есеистични текстове с геопоетическа и геополитическа устременост (от книгите и очерците на изповядващия нацистка идеология в края на своя живот доктор Янко Янев до есетата на " десните " прозападно-европейски писатели Петко Росен, Константин Петканов, Константин Констатинов).
В някакъв смисъл Втората международна война се оказа продължение на Първата. Политическа Европа бе предизвестена още през 1934-1939 година за задаващата се чумна военна заплаха, само че не чу добре тези предизвестия. Ще ги чуе ли/чува ли ги същински през днешния ден?!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Въпреки предизвестията на видни европейски интелектуалци, с пренебрегването на проекта на президента на Съединени американски щати Томас Удроу Уилсън с неговите " четиринадесет точки " за реализиране на обективен мир след края на Първата международна война и след надменното игнориране на митингите на победените страни при силовото определяне от така наречен Велики сили (най-вече Англия и Франция) на Версайския интернационален ред, неблагоразумно се отваря пътят към Втората международна война, предизвикват се в действителност реваншистките упоритости на победените. Много бързо в цяла Европа нарастват чувствата за застрашения мир, множат се катастрофичните визии, страховете одобряват мощна вълнообразна форма.
Като чувствителни сеизмографи литературата и другите изкуства придават през 20-те и 30-те години на ХХ век чувствена пластичост и видимост на това засилващо се всеобщо чувство за застрашена Европа. Най-добре този взор към протичащото се - в началото към момента като разнотипни предизвестия - можем да реализираме, като проследим ориста на трансформиралата се в общоевропейска културна столица Виена и интерпретацията на драмите на най-значими виенски интелектуалци, актьори, мислители.
Заразяването много бързо на самата градска просвета на някогашната столица на Дунавската империя с нападателна нацистка идеология, осъщественият като че ли с повсеместен публичен консенсус аншлус - съединяването на смалената след войната Австрия с огромния предстоящ агресор - нацистка Германия, принуждават емблематични европейски интелектуалци да се избавят с бягство/изгнание/прогонване/маргинализация/вътрешна изолираност, да напущат обичаните си виенски кафенета и фамозни концертни зали, обживените си жилища с богати домашни библиотеки, да се разделят със студенти и съмишленици; всичко това води до раздробяване на артистични кръгове и художествени общности.
Такава е ориста на великия психоаналитик Зигмунд Фройд, на огромните писатели Стефан Цвайг и Йозеф Рот, на хумориста Рода Рода, на огромните белетристи Херман Брох с неговите обединени романи " Сомнамбулите " и на Роберт Музил (издаден бе на български том с негови по-кратки съчинения с изразителното наименование " Безпомощна Европа " ).
Аншлусът трагически провокира разпада на Виенския метафизичен кръг; представителят на логическия емпиризъм Морис Шлик - негов основен уредник, бе погубен през 1936 година от собствен някогашен студент; философът логик Лудвиг Витгенщайн напусна прелестните си къщи във Виена и се отдръпна в Кеймбридж, оттатък Ламанша, а основателят на популярния Институт за обществени проучвания Теодор Адорно - негова е книгата " Философия на новата музика ", която Томас Ман употребява, с цел да обоснове възгледите на своя воин, композитора Андриан Леверкюн, в романа си " Доктор Фаустус " - та Адорно съумя да придвижи Института оттатък океана.
Драматична е също емигрантската орис в Съединени американски щати или изолацията в завзетата от нацистка идеология и управнически практики Австрия на огромните музиканти новатори, на композиторите Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн и на още доста, доста други.
Но преди този момент, при започване на века, всичко към този момент бе квалифицирано с разнотипните апокалиптични експресионистични визии (макар и като че ли като една страшна игра), бе квалифицирано от изумително пъстрата картина на този виенски " Весел апокалипсис " (израз на), от разнородните надарени действия на литературно-художествения кръг " Млада Виена ", от цялостната атмосфера в картините на художниците Егон Шиле и Густав Климт, на Виенския сецесион, от трагическите симфонии и гениалните " Песни за мъртвите деца " на великия композитор Густав Малер до поезията на Хуго декор Хофманстал. Големият виенски критик от епохата Карл Краус написа и драмата " Последните дни на човечеството ".
Испанската революция, която провокира такава многопосочна интернационална съпричастност, се схваща като един трагически и разтърсващ опит - предварващ огромната централноевропейска война, прераснала доста бързо по-късно в международна. Не бяха ли всички към този момент предизвестени даже единствено от популярната монументална картина " Герника " на Пабло Пикасо. А след това се заредиха книгите с геополитически сюжети и трагически преживелици за Испанската революция, със свидетелства и тълкования за жестокия класов и районен кървясъл конфликт.
Всред тези настоящи свидетелства са документалната книга " Пътят към Каталония " на Джордж Оруел и романът " Надеждата " на френския публицист Андре Малро, както и книгите " Ако искаш да ми пишеш. Битката за Теруел " на Педро Корал и монументалният епически роман на Антъни Бийвър " Битката за Испания. Испанската революция 1936-1939″.
Българи също дават своя принос: лирическите цикли на Веселин Ханчев и Никола Вапрцаров, само че и най-много Димитър Димов с романа си " Осъдени души ".
А ориста на изгнаниците от Виена е успоредна със ориста на толкоз доста други видни интелектуалци от немскоезичния свят - на великия публицист Томас Ман, трансформирал се в Съединени американски щати в умен и буен представител на този опозиционен на Хитлеровия режим изгнанически свят, на брат му Клаус Ман, на избавилия се в Швейцария Елиас Канети, на оставащия във вътрешна емиграция знаменит публицист Ерих Кестнер, на нашумелия белетрист и музикант-либретист Франц Верфел, другар на Кафка и негов съгражданин от Прага, определян постоянно като " бежанец на планетата ", на наказания на затвор за подигравка на Гьобелсовата агитация и за " разлагане в армията " белетрист с късна следвоенна популярност Волфганг Борхерт.
Помним и драмата с проведения със съдействието на френската Съпротива канал за бягство през Испания на групата огромни интелектуалци - сред тях великата философка Хана Арент, намерила след това леговище в Ню Йорк, само че и самоубийството на гениалния мъдрец и културисторик Валтер Бенямин директно преди прекосяването на избавителната граница...
Внезапната новост на цялата тази проблематика отпреди близо век се завърна по злокобен метод поради варварската незаконна експанзия на Путинова Русия по отношение на Украйна - още през 2014 година с някак незабелязаната същински в Европа анексия на полуостров Крим, и към този момент през 2022 година с масираното навлизане отвред в Украйна.
А своите предизвестия и личните си чувства за застрашеност от съветските имперски упоритости писателите на Украйна и на други централноевропейски страни бяха споделили в разнотипни художествени текстове доста по-рано. Всъщност гротескният диаболически разказ " Московиада " на Юрий Андрухович е грубо олицетворение на тази страхова настройка - с автобиографичните си претекстове от следването в опиянчена Москва, с фантастичните визии за разнообразни тайнствени подземия, населявани от видиотени съветски военни. Но с предизвестия за възходящата през днешния ден заплаха от Изток са преизпълнени и събраните в изключителната книга " Средна Европа в три есета " текстове на поляка Анджей Сташук, на украинеца Юрий Андрухович и на чеха Яхим Топол. Можем да прибавим тук и една брошура на български създател: разказите в " Бягство от Крим " на Светослав Нахум.
Но самата тема на творбите от истински интересуващото ни тук десетилетие 1934-1939-1945 година - с чувството за застрашена и по-късно раздрана, разтърсена, разтерзана Европа - има своя най-цялостен, синтезиращ смисъл в извънредно мощното удостоверение в книгата " Светът от през вчерашния ден " на огромния публицист Стефан Цвайг.
Ето напълно дребен публицистичен откъс от финалните страници на избавилия се тогава в Лондон популярен хуманист:
" Няма по-странно видение от това да видиш по какъв начин ненадейно до теб се доближава - в същата форма и облик - това, което си мислил за от дълго време мъртво и заровено. Беше пристигнало лятото на 1939 година Мюнхен с краткотрайната задъхваща се заблуда " peace for our time " от дълго време отшумя; макар клетвата и обещанията Хитлер атакува осакатена Чехословакия и я присвои, Мемел беше към този момент окупиран, претенциите към Данциг с полския кулоар се разгласяваха от изкуствено френетично насъскваната немска преса. В Англия настъпи горчиво събуждане от лоялната наивност.
Дори и най-обикновените, неуки хора, които единствено инстинктивно ненавиждаха войната, започнаха на всеослушание да показват своето отрицание. Всеки от тези по този начин въздържани англичани ме заговаряше, портиерът, който пазеше нашата обширна етажна постройка за наематели, пиколото в асансьора, прислужницата, до момента в който почистваше стаята. Никой от тях не разбираше ясно какво става, само че всеки си спомняше за това, което бе неоспорвано явно: Чембърлейн, министър-председателят на Англия, бе летял три пъти до Германия, с цел да избави мира, и една толкоз сърдечна сърдечност не бе задоволила Хитлер. В британския парламент се чуваха постоянно твърди гласове: " Спрете експанзията! ", на всички места се усещаше подготовката за (или в действителност срещу) идващата война. "
Стефан Цвайг приключва своите мемоари " Светът от през вчерашния ден " към този момент в Бразилия през 1941 година, откакто преди този момент е написал извънредно възторжено-оптимистичната си книга " Бразилия " - хубав жест към своите по този начин гостоприемни домакини; " Светът от през вчерашния ден " излиза от щемпел в Швеция през 1942 година, откакто писателят и неговата брачна половинка са самоубиват. Стефан Цвайг не може да понесе разрушаването на неговата Европа от през вчерашния ден.
Но не са ли такива предварителни обобщения-предупреждения и издадената през 1935 година книга " В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните премеждия на нашето време " на холандския мъдрец Йохан Хьонзинха, създател на популярните есеистични книги " Есента на Средновековието " и " Homo ludens ", както и доста по-рано написаната монументална и капитална книга на Освалд Шпенглер " Залезът на Запада ".
А към този момент много след 1945 година, озовал се също в емиграция, огромният полски стихотворец и белетрист, бъдещият нобелист Чеслав Милош, прави своето резюме на случилото се през първата полована на ХХ век (с ретроспекции от предходни векове) в книгата си " Моята Европа " - с вътрешната тематика за несекващата опасност от Изток, от имперските упоритости на Русия. Последните фрази в нея звучат по този начин:
" През провали и произшествия човечеството търси елексира на младостта, или на о-философяването, жарта, която поддържа вярата в повсеместната полза на нашето самостоятелно изпитание, въпреки и да наподобява външно, че не трансформира нищо в стоманените правила на света. Не е изключено на нас от Източна Европа да се е паднало да бъдем авангард в това ".
Но би било добре да чуем още едно трагическо резюме, отново идващо от обичаната Виена - из късата поема " Виена " на поета Алберт Еренщайн (в превода от немски на Ивета Милева):
Виена плаче измежду руините.
Виена, остаряла, леденостудена уличнице,
на твоя гроб отдолу под стената аз клечах,
тъй като още мамеше
мен, очукано парче месо от този свят.
А ти безпределно бързаше с крещящите-Ура!-безверници,
военновременно победоносни търтеи-безделници;
ето те в този момент изпосталяла да роптаеш под товара на своята безнравственост:
една империя изгуби,
в която бедният остана постоянно гладен
и в никакъв случай не възропта против бесилката.
От гробищата оскотял той носи си дърва
за огрев - кръстовете от гробовете.
Нека след този незадълбочен взор от Виена, да се приближим още веднъж към българската обстановка с това всеобщоевропейско възходящо за годините 1934-1939-1941 година чувство за застрашена Европа, за разгръщащите се геополитически идеологии в това отношение
Един от най-силните български художествени изрази на чувството за застрашена Европа несъмнено е поместеният в първа брошура на сп. " Златорог " за 1940 година стихотворен цикъл на Никола Фурнаджиев. Той е озаглавен просто " Стихотворения " ; това са четири текста с дата " 1 септември 1939 година " и " Януари 1940 година ", а 1-ви е датата на навлизане от две страни на хитлеристката и на руската войска. Загадъчното с тези произведения е, че те са оповестени с дребни преработки в " Избрани стихотворения " - от 1959 и 1963 година, както и в том първи на направения в " Български публицист " четиритомник, 1970 година, с. 136-142. Представен е един наежен, подготвен всеки миг да експлодира Берлин и е мъчно да се реши чия позиция в този разгръщащ се боен спор се застъпва в стихотворенията или те някак " стоят " неутрално. Ето и първата творба:
Веднага виждаш в часове такива,
че всеки момент е в тях несравним,
че с тях е почнал към този момент ден нечуван -
подобен е тоя ден в този момент в Берлин
Той идва след трудно мъртвило
и в своя смисъл е по този начин популярен,
че в всеки жест паника скрита диша
и е непотребен в него всеки зов.
Мълчи Берлин. Мълчи необработен просторът.
Мълчи страната в тоя тежък час
и в тежкото безмълвие приказва
един човек, зове единствен глас.
Единствен зов към бъдещето глухо,
пред чийто дувар в този момент стоят
дами с очи очакващи и сухи,
мъже със израз потъмнял, само че корав.
Мълчи Берлин. Минават часовете.
Висят безмълвно мощни флагове.
Сред тишина, под тежък мрак в небето
светът през днешния ден влиза в кървава война.
Януари 1940 година
Наистина е необичайно, че в един текст, който се разгласява няколкократно и след края на Втората международна война, можем да четем стиховете: " и в тежкото безмълвие приказва / един човек, зове единствен глас "?! Дали не става дума в първичното значение за " гласа на Фюрера " ? А второто стихотворение " На потегляне " стартира по този начин: Зад нас остава в мрак бездънен Берлин. / Невероятна, мрачна гледка. И финалът: Остана свят несравним. Летим / в този момент напред в нощта, край нас не светят, / а тънат отново във мрак и пушек / на Прусия безкрайните полета. От третото: Летим. О, тези дни не са машинация! / Тъмней земята - ням и сив декор; и още, финалът: Мълчим. Тъмней пред нас далечината. / Летете страшни, съдбоносни дни! / Мрак може би се спуска над земята, /когато тя лика си остарял мени. В четвъртото стихотворение " Балада " финалът е следният с ето тази напълно внимателно дадена военновременна реалия: И нощта със отдиха си къс / в предишното отминава, / и залива с блясъци луната / гробищата нови на Варшава.
Припомняме си, че български писатели претърпяват варварското следващо разпарчетосване на Полша и по различен метод: при научаването на вестта за нападението на 1 септември 1939 година, огромният стихотворец и историк на македоно-одринското националреволюционно придвижване Христо Силянов получава удар и умира; белетристът-диаболист Владимир Полянов е в тези трагически дни във Варшава, съпреживява участта на своите домакини и едвам съумява по обиколни пътища да се върне в България; това събитие остава негова контузия вечно.
Припомням, че още през 1927 година Асен Разцветников бе разгласил в маломерен тираж своята поема " Двойник ", където в средищните елементи насочва своите предизвестия за още веднъж дремещите в Европа милитаристки експанзии. Фрагмент номер 8 стартира по този начин: И моят народ е ранен. // И свети до него брадва - / тя свети и грей от кръвта, а в първичният вид звучи по този начин: И моят народ е свален, / и мойта татковина - раздрана / от остарялата, хищна Европа. На прицел са чедата на желязната - горда Германия и чедата на великата, храбрата Франция за готовността им да свирепстват по имперски в Африка; пази се същински храброто Мароко: Смири се, о тъмна свирепост, / пред мъртвото, безстрашно Мароко. Самото чувство за застрашеност се тематизира по-конкретно в левичарската политическа лироепика (от Ламар до Христо Радевски и Никола Вапцаров) с ярки антиевропейски претекстове.
Много мощни изрази на това всеобщо умонастроение срещаме разпръснати в толкоз постоянно явяващите се през епохата на 30-те години огромни български есеистични текстове с геопоетическа и геополитическа устременост (от книгите и очерците на изповядващия нацистка идеология в края на своя живот доктор Янко Янев до есетата на " десните " прозападно-европейски писатели Петко Росен, Константин Петканов, Константин Констатинов).
В някакъв смисъл Втората международна война се оказа продължение на Първата. Политическа Европа бе предизвестена още през 1934-1939 година за задаващата се чумна военна заплаха, само че не чу добре тези предизвестия. Ще ги чуе ли/чува ли ги същински през днешния ден?!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ