Промяната в едно дете променя България
" Дневник " препечатва текста от профила на създателя във " Facebook ". Георги Богданов е изпълнителен шеф на Националната мрежа за децата.
Преди 9 години започнах работа в Националната мрежата за децата. Тогава бяхме 24 организации в мрежата, а през днешния ден сме 150 организации, които работят с деца и със фамилии. В организацията имахме двама индивида, а през днешния ден сме 15. Положих огромни старания освен аз, само че и моите сътрудници и всички хора от цялата страна.
Преди да дойда в мрежата, също работех за децата и за фамилиите. Помня по какъв начин в домовете за деца имаше 30 000 деца, а шефовете на тези домове разполагаха с живота им и със орисите им. Домовете бяха доста, бяха препълнени, бяха мръсни, а животът на децата - призрачен сън.
В тези домове имаше изтерзани деца и страдащи родители,
които не можеха да си намерят децата, тъй като бяха премествани от дом в дом с едно телефонно позвъняване. Още се виждам с някои младежи, които бяха част от тази мрачна реалност. Някои от тях са сполучливи хора, а други ги виждам на улицата или слушам, че са били в затвори или са в психиатрични клиники. Заедно с другари и сътрудници се борихме тогава страната ни да има системата за протекция на детето, която да оказва помощ и да работи за децата и фамилиите. Успяхме и постигнахме задачата - имахме системата за протекция на детето и Закона за протекция на детето.
Днес обаче тази система за протекция на детето не ми харесва както на мен, по този начин и на всички други, с които работихме, с цел да я има.
Та през тези 9 години ние
натискаме държавните управления на България да оправят тази система,
да бъдат по-подготвени обществените служащи, да развиват по-добре услугите за фамилията и детето. Да има помощ към бедните фамилии, образованието да е по-полезно за децата ни и да не бъде скучно, да имаме детска болница в България - тъй като единствено ние в Европа нямаме; да спрем разпитите на децата, които са бити, изнасилвани и унизени от възрастни, тъй че служителите на реда съдиите и прокурорите да не ги разпитват по 7-8 пъти и те да претърпяват контузията на насилието при всеки разпит. Децата, които са избягали от у дома, да не се третират като нарушители, да има повече места в детските градини, да се поддържат родители с дребни бебета, да се ограничи хазартът измежду децата и младите и още доста други тематики, за които се застъпваме пред страната и нейните институции.
За всичко това ние не сме получили една стотинка от страната и всичко това е правено от дарения и планове, които всеки ден поставяме неимоверни старания да осигурим, с цел да продължим да работим. Всеки лев се знае от кое място е и защо е. И всичко това, с цел да вървим по министерства и организации и да се караме, да настояваме, да пишем, да предлагаме, да убеждаваме - в името на по-добрия живот на децата.
Днес, след 9 години, сякаш всичко това е нямало смисъл и е накриво от тролове и ботове. До това, че ще станем като Норвегия (каквато и да е Норвегия),
че ще ни вземат децата и че да посиниш детето си е естествен метод да го възпиташ.
А проблемите на българските деца не престават да си стоят и на тези битите, бедните и нещастните няма кой да оказва помощ. Днес ни се постанова да се борим против подправените вести за детето и фамилията. А за какво би трябвало да вършим това, откакто и в този момент, и в този миг има деца, на които би трябвало да оказваме помощ? Питам се къде сбъркахме, че през днешния ден ми се постанова да работя против дезинформацията, а в действителност това, което желая, е да не преставам да оказвам помощ на децата и на фамилиите да живеем по-добре в тази страна! Да сме съвременна страна и да работим за просперитета й като родители и жители.
Това една организация или даже обединяване от организации като Мрежата за децата надали може да реализира – не и когато страната е в разпад, институциите не поемат отговорност и даже бягат от нея. Когато политическите партии гонят електоралните гласове посредством популистки изявления и елементарно изместват тематиката от жилищата и къщите за посетители с тематиката за детето, тъй като по този начин е по-удобно и печелившо за тях. Непосилно е за една организация да се опълчи сама на една цяла правосъдна система, която е нереформирана и цялостна със зависимости.
Непосилно е и за една организация да се оправи с външните офанзиви
и вмешателствата на огромните страни, както и на световната тактика на религиозни организации, които желаят да трансформират международния ред и да върнем Светата Инквизиция от Средновековието, а човешките права и правата на детето да бъдат отстранени.
Това обаче, което е по силите на една организация, е да не се предава и да продължава! Все едно е дали ще има Стратегия или не тъй като ние сме тук и ще продължим! Аз персонално няма да се предам, тъй като идеята, в която имам вяра, е да променяме страната и тъй като имаме вяра, че смяната в едно дете трансформира България! Няма да се предадем!
Преди 9 години започнах работа в Националната мрежата за децата. Тогава бяхме 24 организации в мрежата, а през днешния ден сме 150 организации, които работят с деца и със фамилии. В организацията имахме двама индивида, а през днешния ден сме 15. Положих огромни старания освен аз, само че и моите сътрудници и всички хора от цялата страна.
Преди да дойда в мрежата, също работех за децата и за фамилиите. Помня по какъв начин в домовете за деца имаше 30 000 деца, а шефовете на тези домове разполагаха с живота им и със орисите им. Домовете бяха доста, бяха препълнени, бяха мръсни, а животът на децата - призрачен сън.
В тези домове имаше изтерзани деца и страдащи родители,
които не можеха да си намерят децата, тъй като бяха премествани от дом в дом с едно телефонно позвъняване. Още се виждам с някои младежи, които бяха част от тази мрачна реалност. Някои от тях са сполучливи хора, а други ги виждам на улицата или слушам, че са били в затвори или са в психиатрични клиники. Заедно с другари и сътрудници се борихме тогава страната ни да има системата за протекция на детето, която да оказва помощ и да работи за децата и фамилиите. Успяхме и постигнахме задачата - имахме системата за протекция на детето и Закона за протекция на детето.
Днес обаче тази система за протекция на детето не ми харесва както на мен, по този начин и на всички други, с които работихме, с цел да я има.
Та през тези 9 години ние
натискаме държавните управления на България да оправят тази система,
да бъдат по-подготвени обществените служащи, да развиват по-добре услугите за фамилията и детето. Да има помощ към бедните фамилии, образованието да е по-полезно за децата ни и да не бъде скучно, да имаме детска болница в България - тъй като единствено ние в Европа нямаме; да спрем разпитите на децата, които са бити, изнасилвани и унизени от възрастни, тъй че служителите на реда съдиите и прокурорите да не ги разпитват по 7-8 пъти и те да претърпяват контузията на насилието при всеки разпит. Децата, които са избягали от у дома, да не се третират като нарушители, да има повече места в детските градини, да се поддържат родители с дребни бебета, да се ограничи хазартът измежду децата и младите и още доста други тематики, за които се застъпваме пред страната и нейните институции.
За всичко това ние не сме получили една стотинка от страната и всичко това е правено от дарения и планове, които всеки ден поставяме неимоверни старания да осигурим, с цел да продължим да работим. Всеки лев се знае от кое място е и защо е. И всичко това, с цел да вървим по министерства и организации и да се караме, да настояваме, да пишем, да предлагаме, да убеждаваме - в името на по-добрия живот на децата.
Днес, след 9 години, сякаш всичко това е нямало смисъл и е накриво от тролове и ботове. До това, че ще станем като Норвегия (каквато и да е Норвегия),
че ще ни вземат децата и че да посиниш детето си е естествен метод да го възпиташ.
А проблемите на българските деца не престават да си стоят и на тези битите, бедните и нещастните няма кой да оказва помощ. Днес ни се постанова да се борим против подправените вести за детето и фамилията. А за какво би трябвало да вършим това, откакто и в този момент, и в този миг има деца, на които би трябвало да оказваме помощ? Питам се къде сбъркахме, че през днешния ден ми се постанова да работя против дезинформацията, а в действителност това, което желая, е да не преставам да оказвам помощ на децата и на фамилиите да живеем по-добре в тази страна! Да сме съвременна страна и да работим за просперитета й като родители и жители.
Това една организация или даже обединяване от организации като Мрежата за децата надали може да реализира – не и когато страната е в разпад, институциите не поемат отговорност и даже бягат от нея. Когато политическите партии гонят електоралните гласове посредством популистки изявления и елементарно изместват тематиката от жилищата и къщите за посетители с тематиката за детето, тъй като по този начин е по-удобно и печелившо за тях. Непосилно е за една организация да се опълчи сама на една цяла правосъдна система, която е нереформирана и цялостна със зависимости.
Непосилно е и за една организация да се оправи с външните офанзиви
и вмешателствата на огромните страни, както и на световната тактика на религиозни организации, които желаят да трансформират международния ред и да върнем Светата Инквизиция от Средновековието, а човешките права и правата на детето да бъдат отстранени.
Това обаче, което е по силите на една организация, е да не се предава и да продължава! Все едно е дали ще има Стратегия или не тъй като ние сме тук и ще продължим! Аз персонално няма да се предам, тъй като идеята, в която имам вяра, е да променяме страната и тъй като имаме вяра, че смяната в едно дете трансформира България! Няма да се предадем!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ