Шайка и стабилност
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура ".
Това са двете думи, които в последно време са основни за българската обществена среда. " Шайка " е неприятната дума – който я произнесе, рискува да си загуби столчето или даже цялата мека мебел. Пред този обаче, който повтаря " непоклатимост ", се отварят благините на невъобразим медиен достъп и комфорт – все едно е споделил " Сезам, отвори се! ". Играта е елементарна и в случай че човек не желае неприятности, най-добре е най-малко да съчетава двете думи: тайфа и стабилност; постоянна шайка; шаечна стабилност; шайков стабилитет и така нататък
Проблемът е, че до момента в който стабилността става все по-компрометирана, шайката се мисли за все по-реабилитирана. А би трябвало да е тъкмо противоположното в една европейска страна, поела по пътя на одобрените демокрации.
Поела, поела, какъв брой да е поела, ще кажат незабавно скептиците. Това с европейските полезности не са ли единствено празни приказки за наивници? Ние би трябвало да сме реалисти, да споделяме нещата такива, каквито са. Никаква политкоректност!
Шайка! Шайка! Шайка! Шайка.
И малко непоклатимост.
***
След това лингвистично встъпление идва ред на централния въпрос: за какво се случиха последните кавги с ръководещите? Напрежението пораства трагично, без да има сякаш дълбока съдържателна причина за това. Президент, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са се хванали за гушите, мобилизирали са едни против други остриета с друга заостреност.
В политиката слабостта на съперника постоянно се усеща и Българска социалистическа партия сега я надушват. Проблемът е, че " балансьорът " Борисов стартира да губи равновесие и се килва от ден на ден към по-тежката страна. Килването си проличава по следното:
– В предходния парламент Борисов просто се ползваше от цялостната поддръжка на Пеевските медии, без ГЕРБ да се разпознава с тяхната изразителност и представители. Сега част от тези представители са парламентаристи, анализатори и впрочем неразделни елементи от ГЕРБ. Това може да е въпрос на колорит, само че рухването на задръжките и приличието е доста показателно. Когато рекрутираш при себе си хора, чиято единствена цел е да дискредитират, " както си знаят " други, ти към този момент не можеш даже официално да минеш за балансьор;
– Реабилитацията на героите, свързани с банкрута на КТБ, продължава. Кой оглавил държавна банка, кой доопраскал правосъдната промяна, кой хвърлил око на оръжеен бизнес, кой, кой, кой Всички тези герои освен се стабилизират, само че настояват и че са на вярната страна на историята. Не откъм шайката, а откъм стабилността. В такава разбалансирана среда явно балансьорът ще е в сложна ситуация;
– Скандалите към оръжейните предприятия са обособен сигнал. Йордан Цонев е прав да зададе въпроса: по какъв начин е допустимо предприятия, които са купувани и финансирани с заеми от КТБ, да не са в масата на несъстоятелността? Как е станало по този начин, че скъпи активи са добити с пари от банката, а при нея са останали единствено кухи компании? В този смисъл опитът за национализация на сходни предприятия може да бъде тълкуван и като опит за връщане на благосъстоятелност на страната, която " действително " ѝ принадлежи (заради обществените средства, налети да се покрият загубите от банката). Затова, би споделил някой, тези предприятия се гонят по правилник, най-малкото, с цел да им се отнеме бизнеса. Подобни дейности не могат да се подхващат от една правова страна обаче. Те подхождат повече на тайфа, която се разправя с всички вероятни средства с друга шайка;
– Реформата в правосъдната система приключи с успех на гледната точка на Сотир Цацаров. В този смисъл Борисов няма какво да балансира, или най-малко по този начин изглеждаха нещата. Парламентарната квота във Висш съдебен съвет се попълни с претенденти, чиято единствена обща характерност бе, че не поддържаха Лозан Панов. Но първото гласоподаване във Висш съдебен съвет сподели, че въпреки всичко в новия състав има задоволително хора, които държат на правила и известност. А и в последна сметка не може една институция – пък било тя и прокуратурата – да е безконтролна. Това опонира на всички правила на конституционализма. В този смисъл " салдото ", реализиран от Борисов, е наклонен мощно на една страна и мъчно може да бъде удържан (поне в границите на приличието);
– Дебатите за промяната на антикорупционните организации също изкараха министър председателят настрана от точката на равновесие. ГЕРБ желаят те да назначат шефа на новия орган, а Българска социалистическа партия желаят той да е назначен от президента. Равновесната точка в този спор е ясна от конституционната доктрина – президентът би трябвало да номинира, а Народното събрание да назначава (с чуване и гласуване) ръководителя на организацията. Такава е процедурата за сформиране на самостоятелни организации в Съединени американски щати и тя – въпреки и несъвършена – е много добра. Докато измисля топлата вода, с цел да оправдае друго решение, Борисов мъчно ще влезе в ролята на действителен " балансьор " в политиката. А като се килнеш на една страна, ставаш уязвим за скандали;
– Драмата в Хасково бе превърната от ГЕРБ от случай в кардинален въпрос за цялото ръководство. Ако има назначения по роднинска линия без съответни състезания, нарушаването е ясно и политическа отговорност би трябвало да се поеме. В този смисъл Борисов и Делян Добрев бяха прави да се решат на мъчителната оставка на кадърен млад политик. Защитата на Добрев от цялата парламентарна група на ГЕРБ с причини от рода на " по този начин вършат всички " и " какво като са му родственици ", не е уравновесена позиция и основава систематични и дълготрайни проблеми за Борисов;
– Скандалът с " Грипен " -ите е проява за загуба на баланс в интернационален проект. Борисов направи мощни стъпки във връзка с Европейски Съюз, Германия и Франция, което го постави в много влиятелната компания на Меркел и Макрон. Същевременно обаче той желае да е добре и с Орбан, и с Ердоган, и с Путин. Това уравнение няма правилен отговор. Затова Борисов се бави с решението му. Например бави се по въпроса със самолетите. Щяхме да купуваме " Грипен ", след това F-16, а Каракачанов непрестанно загатва, че ще поправяме МиГ-овете. Истината е, че топката се тупа в боязън да не накривим някому шапката. А в последна сметка политическите причини на България като член на НАТО са много ясни: надали е належащо да се омаскарява Радев, с цел да се вземе решение за F-16. Необходими са единствено увереност и политическа отговорност. В последна сметка съмнението и пращането на разнопосочни сигнали обърква и сътрудниците във връзка с това къде се нарежда България. Не стига, че Радев под път и над път, с мотив и без мотив приказва за събаряне на съветските наказания, все едно че е акредитиран представител на Руската федерация. Сега и Борисов подхвана тематиката (окуражен ненапълно от позицията на Германия). Но като прибавим и нерешителността във връзка с самолетите, България стартира да наподобява доста необичайно в очите на Европейски Съюз и НАТО.
***
Разклащането на стабилността в този смисъл не е плод на езиковите ерупции на избрани депутати, а е резултат от изгубена равновесна точка.
И още нещо: до момента Борисов постоянно е държал да бъде възприеман като измежду " положителните " в политиката. Слабата съпротива в Народното събрание и превъзходството в медиите му сътвориха заблуда, че надали не всичко може да бъде отмито от него или приписано на различен. Проблемът е обаче, че когато държиш цялата власт, ставаш виновен за всичко. Например в една парламентарна република министър председателят не може да каже " оставете ги в Народното събрание да си вършат каквото желаят ", все едно че няма нищо общо с болшинството. Напротив министър председател и болшинство са едно и зависят един от различен. Ако болшинството е проговорило на кръчмарски език, баш кръчмарят е министър председателят.
Това са двете думи, които в последно време са основни за българската обществена среда. " Шайка " е неприятната дума – който я произнесе, рискува да си загуби столчето или даже цялата мека мебел. Пред този обаче, който повтаря " непоклатимост ", се отварят благините на невъобразим медиен достъп и комфорт – все едно е споделил " Сезам, отвори се! ". Играта е елементарна и в случай че човек не желае неприятности, най-добре е най-малко да съчетава двете думи: тайфа и стабилност; постоянна шайка; шаечна стабилност; шайков стабилитет и така нататък
Проблемът е, че до момента в който стабилността става все по-компрометирана, шайката се мисли за все по-реабилитирана. А би трябвало да е тъкмо противоположното в една европейска страна, поела по пътя на одобрените демокрации.
Поела, поела, какъв брой да е поела, ще кажат незабавно скептиците. Това с европейските полезности не са ли единствено празни приказки за наивници? Ние би трябвало да сме реалисти, да споделяме нещата такива, каквито са. Никаква политкоректност!
Шайка! Шайка! Шайка! Шайка.
И малко непоклатимост.
***
След това лингвистично встъпление идва ред на централния въпрос: за какво се случиха последните кавги с ръководещите? Напрежението пораства трагично, без да има сякаш дълбока съдържателна причина за това. Президент, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са се хванали за гушите, мобилизирали са едни против други остриета с друга заостреност.
В политиката слабостта на съперника постоянно се усеща и Българска социалистическа партия сега я надушват. Проблемът е, че " балансьорът " Борисов стартира да губи равновесие и се килва от ден на ден към по-тежката страна. Килването си проличава по следното:
– В предходния парламент Борисов просто се ползваше от цялостната поддръжка на Пеевските медии, без ГЕРБ да се разпознава с тяхната изразителност и представители. Сега част от тези представители са парламентаристи, анализатори и впрочем неразделни елементи от ГЕРБ. Това може да е въпрос на колорит, само че рухването на задръжките и приличието е доста показателно. Когато рекрутираш при себе си хора, чиято единствена цел е да дискредитират, " както си знаят " други, ти към този момент не можеш даже официално да минеш за балансьор;
– Реабилитацията на героите, свързани с банкрута на КТБ, продължава. Кой оглавил държавна банка, кой доопраскал правосъдната промяна, кой хвърлил око на оръжеен бизнес, кой, кой, кой Всички тези герои освен се стабилизират, само че настояват и че са на вярната страна на историята. Не откъм шайката, а откъм стабилността. В такава разбалансирана среда явно балансьорът ще е в сложна ситуация;
– Скандалите към оръжейните предприятия са обособен сигнал. Йордан Цонев е прав да зададе въпроса: по какъв начин е допустимо предприятия, които са купувани и финансирани с заеми от КТБ, да не са в масата на несъстоятелността? Как е станало по този начин, че скъпи активи са добити с пари от банката, а при нея са останали единствено кухи компании? В този смисъл опитът за национализация на сходни предприятия може да бъде тълкуван и като опит за връщане на благосъстоятелност на страната, която " действително " ѝ принадлежи (заради обществените средства, налети да се покрият загубите от банката). Затова, би споделил някой, тези предприятия се гонят по правилник, най-малкото, с цел да им се отнеме бизнеса. Подобни дейности не могат да се подхващат от една правова страна обаче. Те подхождат повече на тайфа, която се разправя с всички вероятни средства с друга шайка;
– Реформата в правосъдната система приключи с успех на гледната точка на Сотир Цацаров. В този смисъл Борисов няма какво да балансира, или най-малко по този начин изглеждаха нещата. Парламентарната квота във Висш съдебен съвет се попълни с претенденти, чиято единствена обща характерност бе, че не поддържаха Лозан Панов. Но първото гласоподаване във Висш съдебен съвет сподели, че въпреки всичко в новия състав има задоволително хора, които държат на правила и известност. А и в последна сметка не може една институция – пък било тя и прокуратурата – да е безконтролна. Това опонира на всички правила на конституционализма. В този смисъл " салдото ", реализиран от Борисов, е наклонен мощно на една страна и мъчно може да бъде удържан (поне в границите на приличието);
– Дебатите за промяната на антикорупционните организации също изкараха министър председателят настрана от точката на равновесие. ГЕРБ желаят те да назначат шефа на новия орган, а Българска социалистическа партия желаят той да е назначен от президента. Равновесната точка в този спор е ясна от конституционната доктрина – президентът би трябвало да номинира, а Народното събрание да назначава (с чуване и гласуване) ръководителя на организацията. Такава е процедурата за сформиране на самостоятелни организации в Съединени американски щати и тя – въпреки и несъвършена – е много добра. Докато измисля топлата вода, с цел да оправдае друго решение, Борисов мъчно ще влезе в ролята на действителен " балансьор " в политиката. А като се килнеш на една страна, ставаш уязвим за скандали;
– Драмата в Хасково бе превърната от ГЕРБ от случай в кардинален въпрос за цялото ръководство. Ако има назначения по роднинска линия без съответни състезания, нарушаването е ясно и политическа отговорност би трябвало да се поеме. В този смисъл Борисов и Делян Добрев бяха прави да се решат на мъчителната оставка на кадърен млад политик. Защитата на Добрев от цялата парламентарна група на ГЕРБ с причини от рода на " по този начин вършат всички " и " какво като са му родственици ", не е уравновесена позиция и основава систематични и дълготрайни проблеми за Борисов;
– Скандалът с " Грипен " -ите е проява за загуба на баланс в интернационален проект. Борисов направи мощни стъпки във връзка с Европейски Съюз, Германия и Франция, което го постави в много влиятелната компания на Меркел и Макрон. Същевременно обаче той желае да е добре и с Орбан, и с Ердоган, и с Путин. Това уравнение няма правилен отговор. Затова Борисов се бави с решението му. Например бави се по въпроса със самолетите. Щяхме да купуваме " Грипен ", след това F-16, а Каракачанов непрестанно загатва, че ще поправяме МиГ-овете. Истината е, че топката се тупа в боязън да не накривим някому шапката. А в последна сметка политическите причини на България като член на НАТО са много ясни: надали е належащо да се омаскарява Радев, с цел да се вземе решение за F-16. Необходими са единствено увереност и политическа отговорност. В последна сметка съмнението и пращането на разнопосочни сигнали обърква и сътрудниците във връзка с това къде се нарежда България. Не стига, че Радев под път и над път, с мотив и без мотив приказва за събаряне на съветските наказания, все едно че е акредитиран представител на Руската федерация. Сега и Борисов подхвана тематиката (окуражен ненапълно от позицията на Германия). Но като прибавим и нерешителността във връзка с самолетите, България стартира да наподобява доста необичайно в очите на Европейски Съюз и НАТО.
***
Разклащането на стабилността в този смисъл не е плод на езиковите ерупции на избрани депутати, а е резултат от изгубена равновесна точка.
И още нещо: до момента Борисов постоянно е държал да бъде възприеман като измежду " положителните " в политиката. Слабата съпротива в Народното събрание и превъзходството в медиите му сътвориха заблуда, че надали не всичко може да бъде отмито от него или приписано на различен. Проблемът е обаче, че когато държиш цялата власт, ставаш виновен за всичко. Например в една парламентарна република министър председателят не може да каже " оставете ги в Народното събрание да си вършат каквото желаят ", все едно че няма нищо общо с болшинството. Напротив министър председател и болшинство са едно и зависят един от различен. Ако болшинството е проговорило на кръчмарски език, баш кръчмарят е министър председателят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ