Дневник препечатва текста от портала Култура. С писателя разговаря преводачката

" Дневник " препечатва текста от портала " Култура ". С писателя беседва преводачката му Стефка Хрусанова.

Дьорд Драгоман е ярка фигура в актуалната унгарска литература, международната си популярност дължи на втория си разказ " Белият цар " (2005), прочут и на българските читатели (изд. " Ерго ", превод от маджарски Стефка Хрусанова). Литературните му триумфи стартират с " Книга за опустошението " (2002), създател е на сборника с разкази " Хор от лъвове " (2015), превежда художествена литература от британски език, занимава се с литературна и кино рецензия. През 2017 година на български език излезе и третият му разказ – " Клада " (изд. " Ерго ", превод от маджарски Адриана Петкова Пападопулос).

Роден е през 1973 година в Търгу Муреш (Марошвашархей), Румъния. Семейството му се преселва в Унгария през 1988 година Възпитаник е на Будапещенския университет " Лоранд Йотвьош ", приключва британска лингвистика, пази докторат по филологически науки, за писателската си активност е притежател на няколко маджарски и интернационалните влиятелни награди. По романа " Белият цар " е основан игрален филм (копродукция сред Англия, Унгария, Швеция и Германия, реж. Алекс Хелфрект). Произведенията на Дьорд Драгоман са преведени на повече от тридесет езика.

" Белият цар " споделя за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, откакто татко му е интерниран в трудов лагер поради подписването на протестна декларация. Действието се развива в румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, края на ръководството на диктатора Чаушеску. Светът на възрастните е безсърдечен към момчето: възпитанието му е придружено от обиди, от рани – духовни и физически. А като че ли всички, в това число и основният воин, считат това за естествено. Властта тихо, само че непреклонно участва на всички места.

" Клада " е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче. Нещастието му съответствува с рухването на диктатурата, от която е потърпевшо цялото семейство. История, написана в настоящо време от името на едно дете. Тя слага въпроса за персоналната отговорност в тоталитарното общество, за паметта и прошката.

Колко време е належащо, с цел да бъде забравена една тирания?

- Когато почине и последният човек, чиито родители са живели по време на диктатурата, тогава може да стартира същинското забравяне. Дотогава можем да приказваме най-вече за амнезия, а тя постоянно стартира още по време на диктатурата.

Една от основните тематики във вашите романи е гледната точка на детето по време на диктатурата и след нейното рухване. Защо избирате деца за основни герои в творбите си?

- Имам и книги, в които героите са възрастни. Но по време на тирания всички са деца, по тази причина децата вероятно виждат по-ясно, без да следят умишлено.

" Белият цар " е разказ, който се състои от епизоди, поредно и в стегната форма разкрива напрегнатото деяние. В " Клада " времето минава доста по-бавно, само че привидното успокоение ненадейно се нарушава от неприятни случки. Невъзможно ли е освобождението от бруталността на всекидневието, щом не знаеш кой ти е другар и кой зложелател?

- Всекидневието постоянно е брутално, тъй като хората са брутални. От това в никакъв случай и по никакъв метод няма да се освободим. Основната причина за разликата сред двете книги е, че разказвачът в " Белият цар " желае да опише единствено забавните истории, единствено това, което притегля вниманието му. А в " Клада " Ема желае да мълчи, да бъде сама и да се вглъби в себе си.

Дори в романите ви се усеща вашето желание към по-кратките форми. Можем ли да чакаме нови сборници с разкази след " Хор от лъвове "?

- Разбира се, непрестанно пиша разкази, към този момент имам готово количество за няколко тома, само че първо бих желал да издам един разказ, след това може още веднъж да обявявам разкази.

Кой е обичаният ви род?

- Новелата, тъй като е най-трудна, с нея има най-голяма възможност да се провалиш, обаче във всеки миг тя може да се трансформира в разказ.

Кои световноизвестни произведения са ви въздействали най-вече в детството?

- " Приключенията на положителния боец Швейк през Световната война ", " Моби Дик ", " Винету " и " Приключенията на Хъкълбери Фин ".

Световният триумф на " Белият цар " окрилява ли ви или ви обременява?

- Помага ми да пребивавам и да работя. Той е знак, че би трябвало да продължа да пиша.

Кога ще забележим кино лентата " Белият цар " на огромен екран в България?

- Трябва да попитате разпространителите.

И в " Клада " се повтарят някои детайли от всекидневието. На какво са знак кестените в двата романа?

- Не зная, доста обичам печени кестени, постоянно си закупувам, щом ги видя. Надявам се, че и в България ги продават на улицата. Най-вкусните кестени съм ял в Южен Тирол.

Вярвате ли в вълшебства?

- Не. Въпреки това са ми се случвали загадъчни неща по време на писане.

Може ли да се реализира свободата?

- Постижима е креативната независимост. Мога да пиша за каквото си желая, никой не може да ми се меси. Това по никакъв начин не е малко спрямо времето, когато на тринадесет години започнах да пиша и татко ми сподели, че през целия ми живот ще ме трови цензурата.