Три измислени проблема, с които се занимава България
" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле ".
В България акцията за евроизборите започва изкривено. В центъра ѝ се разположиха измислени " проблеми " - за сметка на сериозните въпроси. А тези съществени въпроси са в действителност два. Първо, по какъв начин да се резервира и направи по-ефективен Европейски Съюз, който е от изгода за всичките си страни-членки (дори Англия го осъзнава и по тази причина не може да се накани в действителност да излезе). В глобализирания свят европейските страни ще се маргинализират, ще изгубят статус, в случай че не работят взаимно. Именно отслабването или даже разпадането на Европейски Съюз е директният път към тази маргинализация. Специално за България Европейски Съюз е от изключителна значимост - тъй като е освен най-същественият поръчител за нашата сигурност, само че и мотор на икономическото ни развиване. И второ, от българска позиция е належащо да си отговорим за какво не наваксваме задоволително бързо изоставането си по отношение на останалите страни-членки. И за какво даже Румъния се оправя с тази задача по-добре от нас.
Вместо тези смислени въпроси обаче, в акцията се постановат псевдо-проблеми, за които се оферират неработещи решения. А се прави, тъй като е комфортно - било за ръководещите, било за техни " патриотични " съдружници, било за неориентирана съпротива като Българска социалистическа партия.
Псевдо-проблем 1: миграцията
Всяко предизборно студио стартира с въпрос за миграцията. Като слуша, човек ще си намерения, че не можем да се разминем от мигранти. Или пък че мигрантите са някаква злина като скакалците, които опоскват културата на приелите ги страни. Истината е надалеч и от двете съждения. Първо, мигрантска вълна няма. Особено в България и в Източна Европа. Имаше известни спешни моменти към 2015-2016 година, когато Германия предложения и одобри 1 милион бежанци и мигранти, с цел да облекчи обстановката в Турция и други страни, където те се трупаха. Но тази интервенция завърши и втора сходна няма да има.
Иначе нормален миграционен напън към Европа си има и ще има заради две аргументи: Европа е доста по-богата и доста по-стара (като междинна възраст) от съседите си. (В Африка междинната възраст е към 24, а в Европа към 45 години.) Но този напън не е рецесия. В дълготраен проект даже е решение, тъй като ще разреши на Европа да компенсира демографския си недостиг. Разбира се, с рационално обмисляне и асортимент на най-квалифицираните мигранти в композиция с стратегии за опазване на културната специфичност на европейските страни. Затова има и запаси, и задоволително опит.
В резюме: проблем с миграцията няма. Още по-малко пък има място за паранои и суматоха. Работещите решения са ясни: договорености при рецесии като сирийската с Турция и други прилежащи страни, на които се оказва помощ да одобряват възможни бежански вълни; усилване на общата защита на европейските граници; рационални стратегии за икономическа имиграция, които да дават отговор на потребностите на страните-членки; взаимност с европейските страни по външната граница в спешна обстановка.
Но вместо да се схване този метод, който по този начин или другояче се постанова, в България и на други места се навъдиха " борци против миграцията ", които оферират псевдо-решения. Например - " нулева миграция ". Но за какво да не приемем млад, дипломиран служащ или академик, който желае да живее в Европа? Та сходен ксенофобски дебелоглав е най-бързият път към края на Европа. С към 6-7% от международното население през днешния ден тя създава към ¼ от международния Брутният вътрешен продукт. Скоро обаче популацията ѝ ще се свие до 4-5%. За да резервира позицията си на стопански колос, Европа не може да си разреши демографска гибел, а " нулевата миграция " води тъкмо до това. Всички други ограничения, с изключение на следената миграция, са просто палиатив - на всички места по света, където има главно градско население, раждаемостта е доста ниска. Финансови тласъци и други благини не трансформират тази наклонност - резултатът им е най-малък. Затова раздухването на ксенофобски нервности против мигранти и чужденци съставлява екзистенциална опасност за Европа.
Другото псевдо-решение, което постоянно се избутва напред, е държавите-членки на Европейски Съюз да бъдат оставени сами да се оправят с миграцията, като се ограждат с тел и пращат войски по границите. Това са фантазмите на всеки джобен Хитлер с блеснал взор. И на всеки шкембе-патриот от Резово до Ламанша. Истината обаче е, че телта не стопира мигрантите. Защото в случай че хиляди майки с деца тръгнат към нея, никакво сучене на мустаци и кряскане на " ура " няма да помогне. Ще би трябвало да се върнем отново към изброените решения - съглашения и помощ за съседите (Турция в нашия случай) плюс солидарна европейска реакция.
Псевдо-проблем 2: федерална Европа
Вторият псевдо-проблем в студията е " федерална Европа " - дали всички решения да се взимат в Брюксел? За положително или за зло, този въпрос в действителност въобще не стои пред европейците. Европейски Съюз е доста надалеч от федерално устройство. Ключовите политики - защита, външни връзки, налози и бюджет - са на процедура напълно в ръцете на страните-членки. Европейски Съюз е федерализиран само като обща валута и като обединен пазар - свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали. Европейски Съюз е федерализиран и като правна система, учредена на човешките права.
Онези, които през днешния ден желаят " Европа на отечествата ", в действителност желаят разграждане на федерализираните съставни елементи на Европейски Съюз: еврозоната, свободното придвижване, отбраната на правата. Но в случай че това се случи, Европейски Съюз няма да стане нито по-добър, нито по-силен - него просто няма да го има. Наместо това ще имаме напълно суверенни, неинтегрирани страни - такива, каквито са били преди Първата международна война. Никой не го желае, само че малко на брой осъзнават, че приказките против сякаш " федерална Европа " са замаскиран метод за връщане към това състояние.
Въпросът дали Европейски Съюз може да федерализира повече области (например отбраната) е в действителност сериозен. Европейските страни към този момент са узрели за по-сериозни стъпки в тази посока, а и болшинството би подкрепило основаването на същинска европейска (федерална) войска. Докато " Европа на отечествата " е тъкмо противоположното на сходно развиване.
От българска позиция общо обезпечената европейска сигурност е от екзистенциален интерес. Докато Англия е на другия завършек на континента, ние сме до Турция и Русия. Парадоксалното е, че сякаш най-големите български " патриоти " и " бранители " са или безполезни, или напряко нездравословни във връзка с общата европейска сигурност. Живуркат си очевидно в спомените за Балканските войни (от 1912 до югославските войни през 1990-те). А тези мемоари в действителност би трябвало да им подскажат, че когато всеки е за себе си и се счита за по-хитър от другите, най-после всички губят.
Псевдо-проблем 3: християнството умира
Европа се насити с пазители на християнството, които обаче не наподобяват доста на християни. И в България някогашните комунисти всеобщо станаха най-големи " християни ", което демонстрира, че има нещо сбъркано в цялата работа. Това си пролича и при визитата на папа Франциск - доста от пазителите на християнството го одобриха на нож и потеглиха да подлагат на критика неговите политики за миграцията, апелите му за съчувствие и така нататък
" Загиването на християнството " също е псевдо-проблем. Особено в Източна Европа и в България, където до 1989 година то бе сложено под контрола на комунистическата партия. Днес християните имат цялостна независимост и големи запаси да водят живот съгласно условията на вярата им. И Европейски Съюз е гаранция, а не спънка за това.
Именно заради това " пазителите на християнството " си измислят псевдо-заплахи - като " третия пол ", " джендъра ", " покварата на нравите " и прочие Тази агитация е позната от едно време, когато руското радио е твърдяло, че на Запад постоянно се напиват с " Кока Кола ".
Европа не е пияна, не се бойте. И не гласувайте за несъстрадателни християни - такива няма, както няма дървено желязо.
Може ли акцията за евроизборите да бъде извлечена от тези псевдо-теми и да бъде върната към същински значимите въпроси? Ако обществената ни сфера не успее да се оправи с тази задача, може да се окаже, че сме изпратили в Екологичен потенциал експерти по лов на бели мишки, които самите те пускат.
В България акцията за евроизборите започва изкривено. В центъра ѝ се разположиха измислени " проблеми " - за сметка на сериозните въпроси. А тези съществени въпроси са в действителност два. Първо, по какъв начин да се резервира и направи по-ефективен Европейски Съюз, който е от изгода за всичките си страни-членки (дори Англия го осъзнава и по тази причина не може да се накани в действителност да излезе). В глобализирания свят европейските страни ще се маргинализират, ще изгубят статус, в случай че не работят взаимно. Именно отслабването или даже разпадането на Европейски Съюз е директният път към тази маргинализация. Специално за България Европейски Съюз е от изключителна значимост - тъй като е освен най-същественият поръчител за нашата сигурност, само че и мотор на икономическото ни развиване. И второ, от българска позиция е належащо да си отговорим за какво не наваксваме задоволително бързо изоставането си по отношение на останалите страни-членки. И за какво даже Румъния се оправя с тази задача по-добре от нас.
Вместо тези смислени въпроси обаче, в акцията се постановат псевдо-проблеми, за които се оферират неработещи решения. А се прави, тъй като е комфортно - било за ръководещите, било за техни " патриотични " съдружници, било за неориентирана съпротива като Българска социалистическа партия.
Псевдо-проблем 1: миграцията
Всяко предизборно студио стартира с въпрос за миграцията. Като слуша, човек ще си намерения, че не можем да се разминем от мигранти. Или пък че мигрантите са някаква злина като скакалците, които опоскват културата на приелите ги страни. Истината е надалеч и от двете съждения. Първо, мигрантска вълна няма. Особено в България и в Източна Европа. Имаше известни спешни моменти към 2015-2016 година, когато Германия предложения и одобри 1 милион бежанци и мигранти, с цел да облекчи обстановката в Турция и други страни, където те се трупаха. Но тази интервенция завърши и втора сходна няма да има.
Иначе нормален миграционен напън към Европа си има и ще има заради две аргументи: Европа е доста по-богата и доста по-стара (като междинна възраст) от съседите си. (В Африка междинната възраст е към 24, а в Европа към 45 години.) Но този напън не е рецесия. В дълготраен проект даже е решение, тъй като ще разреши на Европа да компенсира демографския си недостиг. Разбира се, с рационално обмисляне и асортимент на най-квалифицираните мигранти в композиция с стратегии за опазване на културната специфичност на европейските страни. Затова има и запаси, и задоволително опит.
В резюме: проблем с миграцията няма. Още по-малко пък има място за паранои и суматоха. Работещите решения са ясни: договорености при рецесии като сирийската с Турция и други прилежащи страни, на които се оказва помощ да одобряват възможни бежански вълни; усилване на общата защита на европейските граници; рационални стратегии за икономическа имиграция, които да дават отговор на потребностите на страните-членки; взаимност с европейските страни по външната граница в спешна обстановка.
Но вместо да се схване този метод, който по този начин или другояче се постанова, в България и на други места се навъдиха " борци против миграцията ", които оферират псевдо-решения. Например - " нулева миграция ". Но за какво да не приемем млад, дипломиран служащ или академик, който желае да живее в Европа? Та сходен ксенофобски дебелоглав е най-бързият път към края на Европа. С към 6-7% от международното население през днешния ден тя създава към ¼ от международния Брутният вътрешен продукт. Скоро обаче популацията ѝ ще се свие до 4-5%. За да резервира позицията си на стопански колос, Европа не може да си разреши демографска гибел, а " нулевата миграция " води тъкмо до това. Всички други ограничения, с изключение на следената миграция, са просто палиатив - на всички места по света, където има главно градско население, раждаемостта е доста ниска. Финансови тласъци и други благини не трансформират тази наклонност - резултатът им е най-малък. Затова раздухването на ксенофобски нервности против мигранти и чужденци съставлява екзистенциална опасност за Европа.
Другото псевдо-решение, което постоянно се избутва напред, е държавите-членки на Европейски Съюз да бъдат оставени сами да се оправят с миграцията, като се ограждат с тел и пращат войски по границите. Това са фантазмите на всеки джобен Хитлер с блеснал взор. И на всеки шкембе-патриот от Резово до Ламанша. Истината обаче е, че телта не стопира мигрантите. Защото в случай че хиляди майки с деца тръгнат към нея, никакво сучене на мустаци и кряскане на " ура " няма да помогне. Ще би трябвало да се върнем отново към изброените решения - съглашения и помощ за съседите (Турция в нашия случай) плюс солидарна европейска реакция.
Псевдо-проблем 2: федерална Европа
Вторият псевдо-проблем в студията е " федерална Европа " - дали всички решения да се взимат в Брюксел? За положително или за зло, този въпрос в действителност въобще не стои пред европейците. Европейски Съюз е доста надалеч от федерално устройство. Ключовите политики - защита, външни връзки, налози и бюджет - са на процедура напълно в ръцете на страните-членки. Европейски Съюз е федерализиран само като обща валута и като обединен пазар - свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали. Европейски Съюз е федерализиран и като правна система, учредена на човешките права.
Онези, които през днешния ден желаят " Европа на отечествата ", в действителност желаят разграждане на федерализираните съставни елементи на Европейски Съюз: еврозоната, свободното придвижване, отбраната на правата. Но в случай че това се случи, Европейски Съюз няма да стане нито по-добър, нито по-силен - него просто няма да го има. Наместо това ще имаме напълно суверенни, неинтегрирани страни - такива, каквито са били преди Първата международна война. Никой не го желае, само че малко на брой осъзнават, че приказките против сякаш " федерална Европа " са замаскиран метод за връщане към това състояние.
Въпросът дали Европейски Съюз може да федерализира повече области (например отбраната) е в действителност сериозен. Европейските страни към този момент са узрели за по-сериозни стъпки в тази посока, а и болшинството би подкрепило основаването на същинска европейска (федерална) войска. Докато " Европа на отечествата " е тъкмо противоположното на сходно развиване.
От българска позиция общо обезпечената европейска сигурност е от екзистенциален интерес. Докато Англия е на другия завършек на континента, ние сме до Турция и Русия. Парадоксалното е, че сякаш най-големите български " патриоти " и " бранители " са или безполезни, или напряко нездравословни във връзка с общата европейска сигурност. Живуркат си очевидно в спомените за Балканските войни (от 1912 до югославските войни през 1990-те). А тези мемоари в действителност би трябвало да им подскажат, че когато всеки е за себе си и се счита за по-хитър от другите, най-после всички губят.
Псевдо-проблем 3: християнството умира
Европа се насити с пазители на християнството, които обаче не наподобяват доста на християни. И в България някогашните комунисти всеобщо станаха най-големи " християни ", което демонстрира, че има нещо сбъркано в цялата работа. Това си пролича и при визитата на папа Франциск - доста от пазителите на християнството го одобриха на нож и потеглиха да подлагат на критика неговите политики за миграцията, апелите му за съчувствие и така нататък
" Загиването на християнството " също е псевдо-проблем. Особено в Източна Европа и в България, където до 1989 година то бе сложено под контрола на комунистическата партия. Днес християните имат цялостна независимост и големи запаси да водят живот съгласно условията на вярата им. И Европейски Съюз е гаранция, а не спънка за това.
Именно заради това " пазителите на християнството " си измислят псевдо-заплахи - като " третия пол ", " джендъра ", " покварата на нравите " и прочие Тази агитация е позната от едно време, когато руското радио е твърдяло, че на Запад постоянно се напиват с " Кока Кола ".
Европа не е пияна, не се бойте. И не гласувайте за несъстрадателни християни - такива няма, както няма дървено желязо.
Може ли акцията за евроизборите да бъде извлечена от тези псевдо-теми и да бъде върната към същински значимите въпроси? Ако обществената ни сфера не успее да се оправи с тази задача, може да се окаже, че сме изпратили в Екологичен потенциал експерти по лов на бели мишки, които самите те пускат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ