След протегнатата ръка - и шамар от папата
" Дневник " препечатва със съкращения публикацията на Горан Благоев от Faktor.bg със единодушието на редакцията.
Папата бил добра реклама за България. Така се похвали министър председателят Борисов, откакто изпрати римския понтифекс към Скопие. Тук, несъмнено, всеки ултраправославен би ме заплюл с думите, че църквата ни (БПЦ) няма потребност от реклама. Още по-малко от рекламата на един разколник. Нали за подобен афишират папата.
Например един от най-ревностните бранители на православието у нас – сливенският духовник Силвестър Янакиев пусна черна страница във " Facebook " с предизвестие към православните християни: " Не ходете на еретическата работа в центъра на София!!! ".
Вярно, никоя черква не се нуждае от реклама, тъй като нейната реклама е Христос. Но в епохата на свръхинформираност и все по-осезаемо отдалечаване на света от Бога позитивният облик на всяка една черква е път към вярата за тези, които са го изгубили...
Всъщност папата направи реклама на българската черква, каквато тя не може да си направи: " Патриарх Неофит е Божий човек, популярен Божий човек! ". Това, което съумя да направи синодът, е да предизвика антиреклама за БПЦ в международните медии, които изригнаха поради решението му, предвиждащо протоколен банкет за Франциск. Всичко това можеше и да не се случи, в случай че
самонадеяността, късата памет и църковният провинциализъм
не си бяха дали среща при подготовката на папското посещаване в България.
Първата аудиенция на римски папа у нас се случи преди 17 години, а това не е толкоз дълъг интервал, че да се не помни дистанцираното, преливащо към равнодушие отношение на Светия синод и патриарх Максим към Йоан-Павел II. Всичко, което се случи тогава, трябваше да свети като алена лампичка пред взора на държавните управляващи, които се нагърбиха с подготовката на сегашната аудиенция. Да ги подсеща, че управителното тяло на БПЦ изпитва хронична алергия към всевъзможни форми на разговор с католическата черква.
Вече трето десетилетие църквата ни не е член на Световния съвет на църквите, където се реализират част от контактите сред другите християнски вероизповедания в света. Синодът не изпраща собствен представител и на перманентните съвещания на Комисията за богословски разговор сред католическата и православната черква. През 2016 година бойкотира и Всеправославния събор на остров Крит, тъй като една от дискутираните тематики беше разговорът сред православието и другите християнски църкви и изповедания. Както тогава ни беше пояснено, отвън православието църкви няма – т.е. католици и протестанти за нашия синод не са църкви! Такава беше и една от алените влакна в приветствието, с което от името на Светия синод патриарх Неофит посрещна папата. В текста на никое място не се загатна словосъчетанието " католическа черква ".
Няма по какъв начин да се даде еднопосочен отговор кой или какво диктува сходно отношение на българския синод към католическата черква. Най-вероятно иде тирада за сложносъставна амалгама от: зилотско отричане на католицизма, особено за хард представителите на православното духовенство,
раболепство към Москва, която безусловно стопира дребните църкви в контактите им с Ватикана,
провинциализъм и комплекси на богословската (не)компетентност.
Всичко това и администрацията на Бойко Борисов, и нунцият Анселмо Гуидо Пекорари - посланикът на Ватикана у нас, следваше да отчетат при подготовката на папската аудиенция. Но не би. Ако са разчитали, че 17 години по-късно БПЦ се оглавява не от Максим, а от Неофит, сбъркали са. Сегашният патриарх може и да има някакви персонални благосклонности към папата, може да е бил податлив да му окаже освен това от протоколно гостолюбие и двамата дружно да влязат в катедралния храм със златните куполи под звуците на мощни православни песнопения, даже да изпрати собствен представител на Събитието за мир. Но БПЦ се управлява не от патриарха, а от синода и болшинството в него дефинира всяко решение. Както се разбра от позицията на русенския митрополит Наум, тъкмо по този начин се е случило и с визитата на папа Франциск: не всички архиереи са споделяли крайната позиция, официализирана в решението, само че е победило още веднъж болшинството.
Католическата черква в България сама се заплете в конфузната обстановка,
откакто нейни представители ни обясниха, че папата идвал по покана на държавните управляващи и на католическата общественост в България. На този декор решението на Светия синод изглеждаше разумно – веднага като тяхното мнение не е поискано, за какво тогава да посрещат Франциск в статус, по-различен от този на държавен глава на Ватикана?! Още повече, че античните правила на църквата категорично предписват когато един свещеник посещава територията на различен - да го уведоми документално, т.е. да изиска позволението му. Папата е епископът на Рим, който идва в диоцеза на епископа на България, т.е. патриарха. При комплицираните връзки, които съществуват сред Източната и Западната черква, беше още по-належащо да се потърси единодушието и на българската черква. Както преди време го стори Йоан Павел II. Но този път от Ватикана не го желаеха.
Световните медии раздухаха абсурда и излязоха със заглавия, в които синодът отсъстваше, само че за сметка на това се твърдеше, че " православните в България оказват извънредно леден банкет на папата, което е нещо небивало ". Това несъмнено, не беше правилно, тъй като социологическо изследване сподели, че 57% от интервюираните бяха изразили поддръжка за неговата аудиенция. Социологията демонстрира, че не всички православни в България са възприели синодалната позиция. А това е признак, че висшият клир няма въздействие измежду личното си паство, камо ли измежду цялото българското общество, където не всички имат кръщелни от БПЦ.
Онези 57% от българите, които са изразили утвърждение за папската аудиенция, сигурно не са останали разочаровани. Те видяха от Франциск държание, което българските архиереи не им оферират: не парадна дистанцираност, а същинско и откровено човешко отношение и топлина. Българите видяха, че главата на най-голямото християнско вероизповедание може да слезе от висотата на престола и да беседва с всеки – и с дребните деца, и с екзалтираните младежи. Да им приказва с техния език, без да изпада в популизъм и профанизация. Не единствено българските католици, а цяла България видя по какъв начин 82-годишният Франциск философски персонално причести 242 деца и сподели на света, че когато откровено обичаш хората, напредналата възраст и заболяванията не може да са спънка. Именно предоставяне на първото причестяване на католическите деца в Раковски беше едно от двете най-силни усещания за Франциск, с които си потегли от Балканите. От него и православните българи чуха това, което техен архиерей не им е казвал:
" Църквата е ваш дом и ваше семейство. "
Това, което сподели Франциск, не бяха заучените пози на доморасли владици, изтъкани от суетност и двуличие. Неговото другарство с паството му не беше белязано от празнословие, което бързо изветрява в главите на хората, без да остави никакъв спомен, а единствено досадно чувство за неудовлетворен нравствен апетит. Франциск сподели непринуденост, непорочност и откровеност. Показа неналичието на фалш, който все в миналото лъсва, без значение от актьорските умения на един свещеник.
Франциск можеше да се вбеси от квалифицираното хладно посрещане на синода, само че не го направи. Вместо това смирено прекрачи прага на приемния синодален салон и целуна енколпието на българския патриарх. Франциск не прояви засегнато самолюбие, нито си изтърва нервите като съветския патриарх Кирил, който тропаше по масата пред президента Радев като император пред васала. Не се държа безпардонно и като цариградския патриарх Вартоломей, който до момента в който получаваше най-високото държавно отличие на България от президента Плевнелиев, предяви искания към светини от Северна Гърция, избавени от българите. Българите и това видяха.
Видяха и друго. Най-напред на срещата, оповестена сред патриарх и папа, сред кардинали и митрополити, ненадейно лъсна и Симеон Сакскобургготски. Не ще да е било в качеството му на новопроизведен синодален член, ще да е нарочна синодална покана. От която обаче произтича една неприятна за бившето величество догадка - няма друга опция да се срещне с папата, та разчита на ходатайството на българския синод.
В " Св. Ал. Невски " папата беше ориентиран от домакините към една почтително подредила се редица от нашенци. Можеха да минат за инцидентно попаднали люде, в случай че не се знаеше, че в този ден в патриаршеската катедрала няма по какъв начин да се припари без специфични пропуски. Така папската благословия получиха няколко видни радетели на българското православие: ректорът на УНИБИТ проф. Стоян Денчев, Румен Петков от АБВ, някогашният транспортен министър Кристиян Кръстев и прочие.
Франциск приказва в синодалната палата за мъчениците на християнска България, които са понесли премеждия " изключително по време на гоненията през предишния век ", прикани православните към единодушие в работа на бедните. Но получи безапелационен отговор: БПЦ е твърдо уверена, че " във връзка с вярата взаимни отстъпки не може и не трябва да има ". Ерго, разговор с католическата черква няма да водим...
За да не се окажем в ролята на " вярващите лицемери ", за които приказва папата, сме длъжни да попитаме:
Къде беше вярата, с която " взаимни отстъпки не може да има ", когато:
- атеистите затваряха църквите, а български клирици с ненаситност одобряваха да им сътрудничат като сътрудници на Държавна сигурност?
- синодът легализира купата " архонт " и стартира да удостоява с нея олигарси и търговци на оръжие?
- за настоятели на православни църкви у нас и в чужбина се позволяват членове на масонски ложи?
- православните български общности в Западна Европа употребяват безплатно за богослуженията си католически и протестански храмове Те не са ли на " еретиците "?
Толкова е праволинеен Светият синод във връзка с православната вярата, че подмина с безмълвие 1100-годишнината от основаването на Зографския манастир на Атон, която се празнува тази година на 6 май. Няма да празнува и годишнината от възобновяване на българската патриаршия, която е на 10 май.
Така за по-малко от час в Синодалната палата се срещнаха два свята и... се разминаха. Откритостта и самоизолирането. Протегнатите за разговор ръце и затворените порти даже пред една общо Събитие за мир. Широтата на визията за света и вторачената в себе си провинциална самодостатъчност. Българите и това видяха. Това би трябвало да е по-притеснително за Светия синод, не личността на папата и разговора с католическата черква. Защото паството на БПЦ видя образец, какъвто до момента единствено беше лелеяло. Видя го от един неправославен нравствен водач. Истински водач. Не църковен феодал, изтъкан от комплекси.
Идвайки в България, Франциск продължи задачата на предшественика си Йоан-Павел ІІ и удостовери българския принос за запазване на Кирило-Методиевото дело, загатна светите братя още в предварителното си обръщение до българите дни преди началото на визитата. Но ги пропусна в аналогичното си обръщение до жителите на Македония. Свърза двамата братя по този начин изрично с многовековната българска нематериалност, че даже вбеси братята ни в Повардарието, които яростно написаха:
" Папата избърса светите братя от македонските земи и ги остави единствено на българите "
Това беше един жест към цялото общество, в това число и към православната ни черква, само че тя не го регистрира – като се изключи младия русенски митрополит Наум, който разгласи " папа Франциск за по-голям родолюбец от някои българи ". Синодът не регистрира и обстоятелството, че в Македония папата се въздържа от среща с главата на локалната черква заради изолацията й в православния свят.
" България и Македония са две разнообразни народи! " сподели папата. После нагази в дълбоките води на балканското тресавище, като се изрече напълно в духа на македонистката теза, че днешните поданици на Северна Македония са наследници на античните македонци, както са си въобразили: " християнството е проникнало на Запад посредством вас, посредством оня македонец, който се е явил на Павел в съня му и му е споделил " Ела при нас "...
От хилядолетната българска история Франциск се спря на епизода с Освобождението ни. Всъщност Русия беше един от опорните пунктове в неговите слова, паралелно с Византия и Турция – като че ли
от София папата изпращаше положителни послания към Москва и Анкара
Християнско е, само че и геополитическо. Това беше задачата на папската аудиенция – да циментира България като мост на Европа към Изтока. А както е известно, върху мост никой не живее, единствено се минава.
Папата ни сподели и друго – че във връзка с Македония светът споделя теза, която няма нищо общо с историческата истина. Това да не ни отчайва. Но би трябвало да ни направи по-големи реалисти. Дори когато някой ни протяга ръка и ни приказва за обич в Христа.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Папата в България (43)
Папата бил добра реклама за България. Така се похвали министър председателят Борисов, откакто изпрати римския понтифекс към Скопие. Тук, несъмнено, всеки ултраправославен би ме заплюл с думите, че църквата ни (БПЦ) няма потребност от реклама. Още по-малко от рекламата на един разколник. Нали за подобен афишират папата.
Например един от най-ревностните бранители на православието у нас – сливенският духовник Силвестър Янакиев пусна черна страница във " Facebook " с предизвестие към православните християни: " Не ходете на еретическата работа в центъра на София!!! ".
Вярно, никоя черква не се нуждае от реклама, тъй като нейната реклама е Христос. Но в епохата на свръхинформираност и все по-осезаемо отдалечаване на света от Бога позитивният облик на всяка една черква е път към вярата за тези, които са го изгубили...
Всъщност папата направи реклама на българската черква, каквато тя не може да си направи: " Патриарх Неофит е Божий човек, популярен Божий човек! ". Това, което съумя да направи синодът, е да предизвика антиреклама за БПЦ в международните медии, които изригнаха поради решението му, предвиждащо протоколен банкет за Франциск. Всичко това можеше и да не се случи, в случай че
самонадеяността, късата памет и църковният провинциализъм
не си бяха дали среща при подготовката на папското посещаване в България.
Първата аудиенция на римски папа у нас се случи преди 17 години, а това не е толкоз дълъг интервал, че да се не помни дистанцираното, преливащо към равнодушие отношение на Светия синод и патриарх Максим към Йоан-Павел II. Всичко, което се случи тогава, трябваше да свети като алена лампичка пред взора на държавните управляващи, които се нагърбиха с подготовката на сегашната аудиенция. Да ги подсеща, че управителното тяло на БПЦ изпитва хронична алергия към всевъзможни форми на разговор с католическата черква.
Вече трето десетилетие църквата ни не е член на Световния съвет на църквите, където се реализират част от контактите сред другите християнски вероизповедания в света. Синодът не изпраща собствен представител и на перманентните съвещания на Комисията за богословски разговор сред католическата и православната черква. През 2016 година бойкотира и Всеправославния събор на остров Крит, тъй като една от дискутираните тематики беше разговорът сред православието и другите християнски църкви и изповедания. Както тогава ни беше пояснено, отвън православието църкви няма – т.е. католици и протестанти за нашия синод не са църкви! Такава беше и една от алените влакна в приветствието, с което от името на Светия синод патриарх Неофит посрещна папата. В текста на никое място не се загатна словосъчетанието " католическа черква ".
Няма по какъв начин да се даде еднопосочен отговор кой или какво диктува сходно отношение на българския синод към католическата черква. Най-вероятно иде тирада за сложносъставна амалгама от: зилотско отричане на католицизма, особено за хард представителите на православното духовенство,
раболепство към Москва, която безусловно стопира дребните църкви в контактите им с Ватикана,
провинциализъм и комплекси на богословската (не)компетентност.
Всичко това и администрацията на Бойко Борисов, и нунцият Анселмо Гуидо Пекорари - посланикът на Ватикана у нас, следваше да отчетат при подготовката на папската аудиенция. Но не би. Ако са разчитали, че 17 години по-късно БПЦ се оглавява не от Максим, а от Неофит, сбъркали са. Сегашният патриарх може и да има някакви персонални благосклонности към папата, може да е бил податлив да му окаже освен това от протоколно гостолюбие и двамата дружно да влязат в катедралния храм със златните куполи под звуците на мощни православни песнопения, даже да изпрати собствен представител на Събитието за мир. Но БПЦ се управлява не от патриарха, а от синода и болшинството в него дефинира всяко решение. Както се разбра от позицията на русенския митрополит Наум, тъкмо по този начин се е случило и с визитата на папа Франциск: не всички архиереи са споделяли крайната позиция, официализирана в решението, само че е победило още веднъж болшинството.
Католическата черква в България сама се заплете в конфузната обстановка,
откакто нейни представители ни обясниха, че папата идвал по покана на държавните управляващи и на католическата общественост в България. На този декор решението на Светия синод изглеждаше разумно – веднага като тяхното мнение не е поискано, за какво тогава да посрещат Франциск в статус, по-различен от този на държавен глава на Ватикана?! Още повече, че античните правила на църквата категорично предписват когато един свещеник посещава територията на различен - да го уведоми документално, т.е. да изиска позволението му. Папата е епископът на Рим, който идва в диоцеза на епископа на България, т.е. патриарха. При комплицираните връзки, които съществуват сред Източната и Западната черква, беше още по-належащо да се потърси единодушието и на българската черква. Както преди време го стори Йоан Павел II. Но този път от Ватикана не го желаеха.
Световните медии раздухаха абсурда и излязоха със заглавия, в които синодът отсъстваше, само че за сметка на това се твърдеше, че " православните в България оказват извънредно леден банкет на папата, което е нещо небивало ". Това несъмнено, не беше правилно, тъй като социологическо изследване сподели, че 57% от интервюираните бяха изразили поддръжка за неговата аудиенция. Социологията демонстрира, че не всички православни в България са възприели синодалната позиция. А това е признак, че висшият клир няма въздействие измежду личното си паство, камо ли измежду цялото българското общество, където не всички имат кръщелни от БПЦ.
Онези 57% от българите, които са изразили утвърждение за папската аудиенция, сигурно не са останали разочаровани. Те видяха от Франциск държание, което българските архиереи не им оферират: не парадна дистанцираност, а същинско и откровено човешко отношение и топлина. Българите видяха, че главата на най-голямото християнско вероизповедание може да слезе от висотата на престола и да беседва с всеки – и с дребните деца, и с екзалтираните младежи. Да им приказва с техния език, без да изпада в популизъм и профанизация. Не единствено българските католици, а цяла България видя по какъв начин 82-годишният Франциск философски персонално причести 242 деца и сподели на света, че когато откровено обичаш хората, напредналата възраст и заболяванията не може да са спънка. Именно предоставяне на първото причестяване на католическите деца в Раковски беше едно от двете най-силни усещания за Франциск, с които си потегли от Балканите. От него и православните българи чуха това, което техен архиерей не им е казвал:
" Църквата е ваш дом и ваше семейство. "
Това, което сподели Франциск, не бяха заучените пози на доморасли владици, изтъкани от суетност и двуличие. Неговото другарство с паството му не беше белязано от празнословие, което бързо изветрява в главите на хората, без да остави никакъв спомен, а единствено досадно чувство за неудовлетворен нравствен апетит. Франциск сподели непринуденост, непорочност и откровеност. Показа неналичието на фалш, който все в миналото лъсва, без значение от актьорските умения на един свещеник.
Франциск можеше да се вбеси от квалифицираното хладно посрещане на синода, само че не го направи. Вместо това смирено прекрачи прага на приемния синодален салон и целуна енколпието на българския патриарх. Франциск не прояви засегнато самолюбие, нито си изтърва нервите като съветския патриарх Кирил, който тропаше по масата пред президента Радев като император пред васала. Не се държа безпардонно и като цариградския патриарх Вартоломей, който до момента в който получаваше най-високото държавно отличие на България от президента Плевнелиев, предяви искания към светини от Северна Гърция, избавени от българите. Българите и това видяха.
Видяха и друго. Най-напред на срещата, оповестена сред патриарх и папа, сред кардинали и митрополити, ненадейно лъсна и Симеон Сакскобургготски. Не ще да е било в качеството му на новопроизведен синодален член, ще да е нарочна синодална покана. От която обаче произтича една неприятна за бившето величество догадка - няма друга опция да се срещне с папата, та разчита на ходатайството на българския синод.
В " Св. Ал. Невски " папата беше ориентиран от домакините към една почтително подредила се редица от нашенци. Можеха да минат за инцидентно попаднали люде, в случай че не се знаеше, че в този ден в патриаршеската катедрала няма по какъв начин да се припари без специфични пропуски. Така папската благословия получиха няколко видни радетели на българското православие: ректорът на УНИБИТ проф. Стоян Денчев, Румен Петков от АБВ, някогашният транспортен министър Кристиян Кръстев и прочие.
Франциск приказва в синодалната палата за мъчениците на християнска България, които са понесли премеждия " изключително по време на гоненията през предишния век ", прикани православните към единодушие в работа на бедните. Но получи безапелационен отговор: БПЦ е твърдо уверена, че " във връзка с вярата взаимни отстъпки не може и не трябва да има ". Ерго, разговор с католическата черква няма да водим...
За да не се окажем в ролята на " вярващите лицемери ", за които приказва папата, сме длъжни да попитаме:
Къде беше вярата, с която " взаимни отстъпки не може да има ", когато:
- атеистите затваряха църквите, а български клирици с ненаситност одобряваха да им сътрудничат като сътрудници на Държавна сигурност?
- синодът легализира купата " архонт " и стартира да удостоява с нея олигарси и търговци на оръжие?
- за настоятели на православни църкви у нас и в чужбина се позволяват членове на масонски ложи?
- православните български общности в Западна Европа употребяват безплатно за богослуженията си католически и протестански храмове Те не са ли на " еретиците "?
Толкова е праволинеен Светият синод във връзка с православната вярата, че подмина с безмълвие 1100-годишнината от основаването на Зографския манастир на Атон, която се празнува тази година на 6 май. Няма да празнува и годишнината от възобновяване на българската патриаршия, която е на 10 май.
Така за по-малко от час в Синодалната палата се срещнаха два свята и... се разминаха. Откритостта и самоизолирането. Протегнатите за разговор ръце и затворените порти даже пред една общо Събитие за мир. Широтата на визията за света и вторачената в себе си провинциална самодостатъчност. Българите и това видяха. Това би трябвало да е по-притеснително за Светия синод, не личността на папата и разговора с католическата черква. Защото паството на БПЦ видя образец, какъвто до момента единствено беше лелеяло. Видя го от един неправославен нравствен водач. Истински водач. Не църковен феодал, изтъкан от комплекси.
Идвайки в България, Франциск продължи задачата на предшественика си Йоан-Павел ІІ и удостовери българския принос за запазване на Кирило-Методиевото дело, загатна светите братя още в предварителното си обръщение до българите дни преди началото на визитата. Но ги пропусна в аналогичното си обръщение до жителите на Македония. Свърза двамата братя по този начин изрично с многовековната българска нематериалност, че даже вбеси братята ни в Повардарието, които яростно написаха:
" Папата избърса светите братя от македонските земи и ги остави единствено на българите "
Това беше един жест към цялото общество, в това число и към православната ни черква, само че тя не го регистрира – като се изключи младия русенски митрополит Наум, който разгласи " папа Франциск за по-голям родолюбец от някои българи ". Синодът не регистрира и обстоятелството, че в Македония папата се въздържа от среща с главата на локалната черква заради изолацията й в православния свят.
" България и Македония са две разнообразни народи! " сподели папата. После нагази в дълбоките води на балканското тресавище, като се изрече напълно в духа на македонистката теза, че днешните поданици на Северна Македония са наследници на античните македонци, както са си въобразили: " християнството е проникнало на Запад посредством вас, посредством оня македонец, който се е явил на Павел в съня му и му е споделил " Ела при нас "...
От хилядолетната българска история Франциск се спря на епизода с Освобождението ни. Всъщност Русия беше един от опорните пунктове в неговите слова, паралелно с Византия и Турция – като че ли
от София папата изпращаше положителни послания към Москва и Анкара
Християнско е, само че и геополитическо. Това беше задачата на папската аудиенция – да циментира България като мост на Европа към Изтока. А както е известно, върху мост никой не живее, единствено се минава.
Папата ни сподели и друго – че във връзка с Македония светът споделя теза, която няма нищо общо с историческата истина. Това да не ни отчайва. Но би трябвало да ни направи по-големи реалисти. Дори когато някой ни протяга ръка и ни приказва за обич в Христа.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Папата в България (43)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ