Игнажден: Символичното начало на Коледния цикъл и новата година
На 20 декември България отбелязва Игнажден. Този празник е един от най-значимите зимни български празници, носещ огромна символика. Денят съответствува с почитта към свети Игнатий Богоносец.
Свети Игнатий е бил възпитаник на деятел Йоан Богослов. Игнажден слага началото на празничния цикъл, обвързван с Коледа. Народното вярване гласи, че на този ден стартират родилните страдания на Божията майка. Тези страдания приключват на Коледа.
Денят бележи символичното начало на новата година. Това е съгласно обичайния национален календар. Смята се, че на Игнажден се дефинира каква ще бъде годината за семейството. Затова празникът е обвързван с разнообразни традиции. Най-разпространеният от тях е обвързван с „ полазника “.
Полазник е първият човек, който престъпва прага на дома. Вярва се, че той предопределя каква ще бъде годината. Днес, 20 декември 2025 година, Игнажден е и началото на „ Мръсните дни “. Това е съгласно националните вярвания. Коледарите към този момент стартират своята подготовка. Те се разделят на групи, учат песни и избират бъдника за Бъдни вечер.
Народните поверия свързват времето през последните 12 дни на годината с предсказания. От 20 до 31 декември всеки ден предсказва времето за идващите 12 месеца. Обичаите включват палене на огньове за филтриране. Къщата се посипва с пепел и жито за отбрана от демонични сили. На трапезата се сервират единствено постни ястия. Те включват жито с царевица, обредна пита, орехи за гадаене, сърми и ошав. Забранено е да се дава храна или огън отвън къщата.
В някои райони Игнажден е прочут и като Идинажден, Игнатовден или Млада година. Днес имен ден честват Игнат, Игната, Искра, Искрен, Пламен, Огнян и техните производни.
