Защо в държавата на КПКОНПИ няма разделение на властите, или за хорариума на Академията на МВР
" Дневник " препечатва от mediapool.bg публикацията на юрист Георги Атанасов поради нейното значение за разбирането на сливането на управляващите в днешната страна България.
Защо хорариумът на Академията на Министерство на вътрешните работи има отношение към разделянето на управляващите?
Защото явно образованието по конституционно право в това образователно заведение не е задоволително, в случай че се съди по изказванията на изявените му алумни, сред които и кандидатът за основен прокурор. И тогава и той щеше да знае, че не е обичайно да се приказва по този начин (дори да си го мислиш). И че член 8 на Конституцията на Република България открива три управляващи, чието съдействие – в случай че се съди по ролята, която са й отредили същата Конституция и Законът за правосъдната власт (главно, само че неизчерпателно) - не е работа на прокуратурата. За сметка на това тя следва да следи доста деликатно за границите на разделяне на управляващите, тъй като при размиването на тези граници се реализират закононарушенията против страната, нейните органи и активността им (вж. Наказателния кодекс – специфична част).
Но явно хорариумът не стига.
Споделям справедливото отвращение на поданството от изказването на претендента за основен прокурор, само че ми се коства, че то се разчита неправилно. Всички по-скоро мислят, че това изказване ще бъде част от символ-веруюто на бъдещия основен прокурор и евентуално ще дефинира сърцевината на наказателната политика на страната ни. Всъщност то е една констатация, изречена на глас.
В България към този момент няма разделяне на управляващите. Той просто го заяви, с цел да няма илюзии.
Разделението на управляващите завърши някъде от 01.01.2010 година, когато законодателната власт бе лишена от лично наличие и превърната в придатък към изпълнителната власт. За илюстрация, тогавашният ръководител на Народното събрание съобщи на висок глас по някакъв мотив, че те - Народното събрание и народните представители - ще изпълнят задачата на премиера да одобряват подобен и подобен закон.
Приблизително по същото време бе оповестено политическото решение " законите да се пишат от прокурорите ". Пак тогава породи концепцията за основаване на тандем " прокуратура – Комисия за лишаване на имущество " и за възкресяване на основанията и методите за конфискация, които са прилагани през 1946-1948 година при определяне на диктатурата на пролетариата и решение на политическия въпрос " кой-кого " за заличаване на политическия съперник – буржоазията. Тандем на два репресивни органа, които да си " подават топката " без всевъзможен правосъден надзор върху актовете им (или при надзор, който е толкоз отсрочен, че съществуването му се обезсмисля).
Пак тогава бе изобретено (разбирай: отупано от праха от 1946 г.) новото правно разбиране " нелегално добито имущество ", което няма законово определение, само че има орган по експроприацията му – КПКОНПИ (специализирана администрация към изпълнителната власт). И по този начин до през днешния ден, когато всички въпроси от вътрешно-управленски темперамент в страната се вземат решение на плоскостта на и със инструментариума " на прокурор и конфискация ".
Прокуратурата и, в частност, основният прокурор, имат директно присъединяване в разграждането на правилата на правовата страна
сред които този за разделянето на управляващите. И освен посредством трайното наличие в законодателната процедура и прокарването на всичките им хрумки (независимо от състоятелността им) по най-бързата писта на Народното събрание. В този дух са и всички дейности на прокуратурата, които " арбитрират ", съпровождат или поддържат избрани действия на администрацията, които са надалеч и настрана от конституционната функционалност на прокуратура. В тази посока е от най-съществено значение решаващото мнение на основния прокурор във всички правни и освен правни аспекти на публичната реалност и демонстративното единодушие и единодушие с изпълнителната власт (независимо от принадлежността им към разнообразни власти).
Тук е любопитно да напомним на публиката непрекъснатото подчертаване на заслугите на прокуратурата да пълнене на бюджета като резултат от битката на страната с контрабандата – останала е единствено държавно утвърдената контрабанда. В какво се показва и в какво по закон може да се показва тази " помощ " на прокуратурата за активността на изпълнителната власт, какви са нейните правни учредения, наличие и средства, на този стадий, публиката не е удостоена с достойнството да знае.
Доминантното състояние на прокуратурата и на основния прокурор в правосъдната власт е толкоз очевидно, че не изисква спомагателен коментар. Може единствено да се маркира, че нелепостите, които се изприказваха за идентичното състояние на " тримата огромни " и равнопостановеността на основния прокурор с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд бяха дотук. Само си припомнете
по кое време пленумът на Висш съдебен съвет или съдийската му гилдия са дали своят вот единомислещо предложение на някой от ръководителите!
Или какъв брой пъти оферти на ръководителите са били блокирани от държанието на прокурорската гилдия или на прокурорската квота както в сегашния Висш съдебен съвет, по този начин и в предходния, преди конституционното му делене на две колегии.
Настоящата рецесия на правовата страна в България (спомнете си нервността на КПКОНПИ и прокуратурата по отношение на решението на Общото заседание на гражданската гилдия на Върховен касационен съд за възможноста почтен човек да бъде наказан за нелегално добито имущество и пожарникарските дейности на Народното събрание за изменение на закона от края на 2018 г.) демонстрира проницателността на Жак Шевалие. Още в далечната към този момент 1996 година той констатира*, че говоренето за " правова страна " не трябва да се смесва с практиките. На Изток и на Юг позоваването на правовата страна постоянно е чисто официално, заради това, че не са въведени механизми
за ефикасна гаранция при неявяване на правна просвета и съответна политика
Е, при нас липсват и двете. И разделянето на управляващите също. Само елементи от съда са като острови в океана, незнайно до по кое време.
*Жак Шевалие, Политическите институции, Университетско издателство " Св. Климент Охридски ", Раздел 1, Отношението към правото, с.262 и сл.
Защо хорариумът на Академията на Министерство на вътрешните работи има отношение към разделянето на управляващите?
Защото явно образованието по конституционно право в това образователно заведение не е задоволително, в случай че се съди по изказванията на изявените му алумни, сред които и кандидатът за основен прокурор. И тогава и той щеше да знае, че не е обичайно да се приказва по този начин (дори да си го мислиш). И че член 8 на Конституцията на Република България открива три управляващи, чието съдействие – в случай че се съди по ролята, която са й отредили същата Конституция и Законът за правосъдната власт (главно, само че неизчерпателно) - не е работа на прокуратурата. За сметка на това тя следва да следи доста деликатно за границите на разделяне на управляващите, тъй като при размиването на тези граници се реализират закононарушенията против страната, нейните органи и активността им (вж. Наказателния кодекс – специфична част).
Но явно хорариумът не стига.
Споделям справедливото отвращение на поданството от изказването на претендента за основен прокурор, само че ми се коства, че то се разчита неправилно. Всички по-скоро мислят, че това изказване ще бъде част от символ-веруюто на бъдещия основен прокурор и евентуално ще дефинира сърцевината на наказателната политика на страната ни. Всъщност то е една констатация, изречена на глас.
В България към този момент няма разделяне на управляващите. Той просто го заяви, с цел да няма илюзии.
Разделението на управляващите завърши някъде от 01.01.2010 година, когато законодателната власт бе лишена от лично наличие и превърната в придатък към изпълнителната власт. За илюстрация, тогавашният ръководител на Народното събрание съобщи на висок глас по някакъв мотив, че те - Народното събрание и народните представители - ще изпълнят задачата на премиера да одобряват подобен и подобен закон.
Приблизително по същото време бе оповестено политическото решение " законите да се пишат от прокурорите ". Пак тогава породи концепцията за основаване на тандем " прокуратура – Комисия за лишаване на имущество " и за възкресяване на основанията и методите за конфискация, които са прилагани през 1946-1948 година при определяне на диктатурата на пролетариата и решение на политическия въпрос " кой-кого " за заличаване на политическия съперник – буржоазията. Тандем на два репресивни органа, които да си " подават топката " без всевъзможен правосъден надзор върху актовете им (или при надзор, който е толкоз отсрочен, че съществуването му се обезсмисля).
Пак тогава бе изобретено (разбирай: отупано от праха от 1946 г.) новото правно разбиране " нелегално добито имущество ", което няма законово определение, само че има орган по експроприацията му – КПКОНПИ (специализирана администрация към изпълнителната власт). И по този начин до през днешния ден, когато всички въпроси от вътрешно-управленски темперамент в страната се вземат решение на плоскостта на и със инструментариума " на прокурор и конфискация ".
Прокуратурата и, в частност, основният прокурор, имат директно присъединяване в разграждането на правилата на правовата страна
сред които този за разделянето на управляващите. И освен посредством трайното наличие в законодателната процедура и прокарването на всичките им хрумки (независимо от състоятелността им) по най-бързата писта на Народното събрание. В този дух са и всички дейности на прокуратурата, които " арбитрират ", съпровождат или поддържат избрани действия на администрацията, които са надалеч и настрана от конституционната функционалност на прокуратура. В тази посока е от най-съществено значение решаващото мнение на основния прокурор във всички правни и освен правни аспекти на публичната реалност и демонстративното единодушие и единодушие с изпълнителната власт (независимо от принадлежността им към разнообразни власти).
Тук е любопитно да напомним на публиката непрекъснатото подчертаване на заслугите на прокуратурата да пълнене на бюджета като резултат от битката на страната с контрабандата – останала е единствено държавно утвърдената контрабанда. В какво се показва и в какво по закон може да се показва тази " помощ " на прокуратурата за активността на изпълнителната власт, какви са нейните правни учредения, наличие и средства, на този стадий, публиката не е удостоена с достойнството да знае.
Доминантното състояние на прокуратурата и на основния прокурор в правосъдната власт е толкоз очевидно, че не изисква спомагателен коментар. Може единствено да се маркира, че нелепостите, които се изприказваха за идентичното състояние на " тримата огромни " и равнопостановеността на основния прокурор с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд бяха дотук. Само си припомнете
по кое време пленумът на Висш съдебен съвет или съдийската му гилдия са дали своят вот единомислещо предложение на някой от ръководителите!
Или какъв брой пъти оферти на ръководителите са били блокирани от държанието на прокурорската гилдия или на прокурорската квота както в сегашния Висш съдебен съвет, по този начин и в предходния, преди конституционното му делене на две колегии.
Настоящата рецесия на правовата страна в България (спомнете си нервността на КПКОНПИ и прокуратурата по отношение на решението на Общото заседание на гражданската гилдия на Върховен касационен съд за възможноста почтен човек да бъде наказан за нелегално добито имущество и пожарникарските дейности на Народното събрание за изменение на закона от края на 2018 г.) демонстрира проницателността на Жак Шевалие. Още в далечната към този момент 1996 година той констатира*, че говоренето за " правова страна " не трябва да се смесва с практиките. На Изток и на Юг позоваването на правовата страна постоянно е чисто официално, заради това, че не са въведени механизми
за ефикасна гаранция при неявяване на правна просвета и съответна политика
Е, при нас липсват и двете. И разделянето на управляващите също. Само елементи от съда са като острови в океана, незнайно до по кое време.
*Жак Шевалие, Политическите институции, Университетско издателство " Св. Климент Охридски ", Раздел 1, Отношението към правото, с.262 и сл.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ