Защо намалява бюджетният излишък
"Дневник " препечатва разбора на Института за пазарна стопанска система.
Все по-ясно наподобява, че плануваните консолидирани доходи са подценени, както писахме при приемането на бюджета за 2019 година Прогнозата на ръководещите почива върху нарастване на бюджетните постъпление през 2019 година с към 11.9%. Само за първите осем месеца това нарастване е в размер на към 3.3 милиарда лева или 12.8%. Ако темпа на развиване на стопанската система се резервира до края на годината, може да се чака преизпълнение на прогнозата от към 900 млн. лева, което ще се дължи в съществена степен на данъчните и осигурителните доходи.
При консолидираните разноски се следи малко по-различно развиване. През последните години се възнамеряват по-високи финансови разноски, които не се извършват. Това разрешава по едно и също време нарастване на настоящи разноски, главно за персонал[1], и възстановяване на бюджетното салдо – при планувани бюджетни дефицити за интервала 2016-2018 година в края на съответната година се регистрира бюджетен остатък. Тази година е друга, защото през август държавното управление прави неочакван финансов разход в размер на към 2,2 милиарда лева за придобиване на самолети F-16 Block 70. Този неочакван разход евентуално отчасти ще компенсира предстоящото несъблюдение на други финансови разноски.
Това обаче не значи, че няма да има преизпълнение на други разноски. Такова се следи от месеци при разноските за личен състав, които се усилват по-бързо от предстоящото. В бюджета за 2019 година заляга очакван растеж на възнагражденията с 10% и прогноза, че за цялата година разноските за личен състав ще са с към 700 млн. лева по-високи спрямо осъществяването им през 2018 година Въпреки това те се повишават със 752 млн. лева единствено за първите осем месеца. Това също не е изненадващо, защото, както към този момент обърнахме внимание, всяка година има преизпълнение на тези разноски за сметка на несъблюдение на финансовите такива. Въпреки че тази година има доста нарастване на обществените вложения то е съпроводено и с увеличение на консолидирания бюджетен недостиг с размера на увеличените разноски по държавния бюджет – с към 1.8 милиарда лева При равни други условия дефицитът в края на годината би бил към 2.4 милиарда лева или 2% от упования Брутният вътрешен продукт през 2019 година, т.е. няма заплаха за процедура по свръх недостиг.
Освен изпреварващото нарастване на разноските за личен състав се следи закъснение при други разходни групи като настояща прехрана и обществени разноски и стипендии. Традиционно това се следи и при финансовите разноски, които се движат относително анемично през годината и стремително се харчат през последните два месеца. Така да вземем за пример в интервала 2016-2018 година финансовите разноски през декември съставляват към 46% общите финансови разноски за съответната година. С други думи, актуалният остатък от към 1.1 милиарда лева доста бързо ще се свие през идващите месеци и, за разлика от предходните три години, бюджетът ще регистрира недостиг в края на годината. Предвид предстоящото преизпълнение на приходите, съпроводено с отчасти несъблюдение на капиталовите разноски, може да се чака дефицитът да е към 1% от Брутният вътрешен продукт.
Въпреки че увеличението на упования недостиг към края на годината може и да наподобява като тласък за стопанската система, на фона на сигналите за закъснение на икономическата интензивност в еврозоната, това е подвеждащо. Основната причина за по-високия недостиг са разноските за придобиване на нови самолети, т.е. те не подтикват вътрешното търсене. В същото време не престават да се надуват разноските за личен състав и обществени разноски, които подкрепят частното ползване, само че за последните 20 години, то не играе водеща роля като мотор на икономическото развиване в страната. Запазва се и практиката за несъблюдение на обществените вложения, което не подкрепя увеличението на евентуалния напредък на стопанската система и повдига изцяло резонният въпрос – в случай че страната не влага, за какво не остави повече средства за вложения в частния бранш посредством понижение на данъчно-осигурителната тежест? В по този начин разрастващата се обстановка на " остарялата ария на нов глас " нищо чудно приближаващото икономическо закъснение да ни изненада по същия метод, по който общините всяка зима са сюрпризирани от снега.
Все по-ясно наподобява, че плануваните консолидирани доходи са подценени, както писахме при приемането на бюджета за 2019 година Прогнозата на ръководещите почива върху нарастване на бюджетните постъпление през 2019 година с към 11.9%. Само за първите осем месеца това нарастване е в размер на към 3.3 милиарда лева или 12.8%. Ако темпа на развиване на стопанската система се резервира до края на годината, може да се чака преизпълнение на прогнозата от към 900 млн. лева, което ще се дължи в съществена степен на данъчните и осигурителните доходи.
При консолидираните разноски се следи малко по-различно развиване. През последните години се възнамеряват по-високи финансови разноски, които не се извършват. Това разрешава по едно и също време нарастване на настоящи разноски, главно за персонал[1], и възстановяване на бюджетното салдо – при планувани бюджетни дефицити за интервала 2016-2018 година в края на съответната година се регистрира бюджетен остатък. Тази година е друга, защото през август държавното управление прави неочакван финансов разход в размер на към 2,2 милиарда лева за придобиване на самолети F-16 Block 70. Този неочакван разход евентуално отчасти ще компенсира предстоящото несъблюдение на други финансови разноски.
Това обаче не значи, че няма да има преизпълнение на други разноски. Такова се следи от месеци при разноските за личен състав, които се усилват по-бързо от предстоящото. В бюджета за 2019 година заляга очакван растеж на възнагражденията с 10% и прогноза, че за цялата година разноските за личен състав ще са с към 700 млн. лева по-високи спрямо осъществяването им през 2018 година Въпреки това те се повишават със 752 млн. лева единствено за първите осем месеца. Това също не е изненадващо, защото, както към този момент обърнахме внимание, всяка година има преизпълнение на тези разноски за сметка на несъблюдение на финансовите такива. Въпреки че тази година има доста нарастване на обществените вложения то е съпроводено и с увеличение на консолидирания бюджетен недостиг с размера на увеличените разноски по държавния бюджет – с към 1.8 милиарда лева При равни други условия дефицитът в края на годината би бил към 2.4 милиарда лева или 2% от упования Брутният вътрешен продукт през 2019 година, т.е. няма заплаха за процедура по свръх недостиг.
Освен изпреварващото нарастване на разноските за личен състав се следи закъснение при други разходни групи като настояща прехрана и обществени разноски и стипендии. Традиционно това се следи и при финансовите разноски, които се движат относително анемично през годината и стремително се харчат през последните два месеца. Така да вземем за пример в интервала 2016-2018 година финансовите разноски през декември съставляват към 46% общите финансови разноски за съответната година. С други думи, актуалният остатък от към 1.1 милиарда лева доста бързо ще се свие през идващите месеци и, за разлика от предходните три години, бюджетът ще регистрира недостиг в края на годината. Предвид предстоящото преизпълнение на приходите, съпроводено с отчасти несъблюдение на капиталовите разноски, може да се чака дефицитът да е към 1% от Брутният вътрешен продукт.
Въпреки че увеличението на упования недостиг към края на годината може и да наподобява като тласък за стопанската система, на фона на сигналите за закъснение на икономическата интензивност в еврозоната, това е подвеждащо. Основната причина за по-високия недостиг са разноските за придобиване на нови самолети, т.е. те не подтикват вътрешното търсене. В същото време не престават да се надуват разноските за личен състав и обществени разноски, които подкрепят частното ползване, само че за последните 20 години, то не играе водеща роля като мотор на икономическото развиване в страната. Запазва се и практиката за несъблюдение на обществените вложения, което не подкрепя увеличението на евентуалния напредък на стопанската система и повдига изцяло резонният въпрос – в случай че страната не влага, за какво не остави повече средства за вложения в частния бранш посредством понижение на данъчно-осигурителната тежест? В по този начин разрастващата се обстановка на " остарялата ария на нов глас " нищо чудно приближаващото икономическо закъснение да ни изненада по същия метод, по който общините всяка зима са сюрпризирани от снега.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ