"Гранична земя. Пътешествие през историята на Украйна"
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Преди хиляда години Украйна е била център на първата велика славянска цивилизация - Киевска Рус. Днес страната е разкъсвана от най-кървавата рецесия в историята си, довела до гибелта на десетки хиляди. Украйна е била " гранична земя " и полесражение в продължение на повече от седем века: от монголската инвазия през 1240 година до митингите на Майдана през 2014 година и опустошителното навлизане на Русия през 2022 година
В тази книга Анна Рийд съчетава историческите изследвания с персоналните си усещания, с цел да очертае трагичното минало и несигурното бъдеще на Украйна. Разговаряйки със селяни и политици, равини и гангстери, дисиденти и паравоенни, хора, оживели от гладомора и нацистките трудови лагери, тя разкрива пластовете от легенди и агитация, които обгръщат тази разграничена страна.
От полските църкви в Лвов до въглищните мини на рускоезичния Донбас, от галицийския щетъл до нерегламентираните селища на татарите в Крим, книгата изследва битката на Украйна да построи своя национална еднаквост. Идентичност, която да се изправи против кървавото минало и да обхване всички нации в своите граници. Задълбочено проучена и красиво написана, " Гранична земя " е за всеки, който желае да разбере Украйна и нейната бурна история, формираща ориста ѝ.
Анна Рийд е родена през 1965 година във Англия. Завършва правов Оксфордския университет и история на Русия в Лондонския университет. В работата си като публицист и публицист се концентрира върху историята на Източна Европа. Била е сътрудник на Economist и Daily Telegraph в Киев от 1993 до 1995 година
Автор е на книгите " Наметалото на шамана: Историята на Сибир " и " Ленинград: Трагедията на един град под блокада 1941 - 1944 " (изд. " Вакон " ), която е преведена на осемнайсет езика и е включена в късия лист за премията " Дъф Купър ".
Книгата ѝ е на българския пазар от 31 юли. Издателство " Вакон " даде на " Дневник " фрагмент от нея.
Киев: Новият Йерусалим
Но най-ярката светлина от всички беше белият кръст в ръцете на Свети Владимир, извисяващ се над Владимировския рид.
Михаил Булгаков, 1925 година
Украйна безусловно значи " най-после " или " гранична земя " и това е тъкмо по този начин. Равнинна, плодородна и съдбовно примамлива за нашественици, Украйна е била разделяна сред Русия и Полша от средата на XVII до края на XVIII век, сред Русия и Австрия през XIX век, а сред двете международни войни - сред Русия, Полша, Чехословакия и Румъния. Така до разпадането на Съветския съюз през 1991 година тя не съумява да се обособи като самостоятелна страна.
От една страна, това значи, че Украйна и украинците наследяват история, основана на принуждение. " Въстания, революция, погроми, апетит, чистки и холокост. Къде е разделът за мир и благополучие? ", подходящо попита мой другар, до момента в който разглеждаше записките ми за тази книга. А от друга, те са останали с нищожно и неразбираемо възприятие за национална еднаквост. Въпреки че се бунтуват при всяка опция,
редките случаи, в които реализират известно самоуправление - по време на казашките въстания през XVII век, Гражданската война от 1918 - 1920 година и в края на нацистката окупация - са тежки, жестоки и къси. Освен това до наскоро съседите на Украйна въобще не я възприемаха като обособена страна, нито пък украинците - като обособен народ. За руснаците тя беше част от Русия, а за поляците - част от Полша. Дори доста украинци - русифицирани или полонизирани от епохи на непознато владичество - мислеха по същия метод. При състояние че вдъхновяващите моменти в безредната им история са малко и на огромни шпации, а съседите им отхвърлят да признаят съществуването на нещо като " история на Украйна ", не е учудващо, че украинците към момента се чудят кои са те и каква желаят да бъде страната им.
Гранична земя. Пътешествие през историята на УкрайнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Историята на Украйна като гранична земя, полесражение и новородена страна, която се бори да построи своята национална еднаквост, стартира в Киев. Когато кацнах тук за първи път в една зимна нощ през 1993 година, подът на залата за приемане на багаж беше затрупан до глезените с киша, а куфарите ни се появиха в каросерията на камион " Камаз ", който ги стовари на огромна купчина и ние сами трябваше да се доберем до движимостите си.
Пътят към града - единствената четирилентова автомагистрала в Украйна, както разбрах по-късно - беше мрачен като в рог: без осветяване, без мантинели, без маркировка. Спътниците ми миришеха на мокри облекла и остаряла храна, а в ръцете си държаха огромни вързопи, увити с шнур, които имаха части дърво за дръжки. Оставиха ме на един площад в центъра на този смълчан град. Потърсих махленски телефон, само че единственото, което
открих, беше остарял бакелитов правоприемник, прикован към издраскано парче ламарина. Без обозначения, указания или телефонен справочник. Нямах и украински пари, само че по знамение се оказа, че това нямаше значение. Инфлацията беше унищожила монетите, а Украйна към този момент не използваше руските рубли, за които уличните телефони, по този начин или другояче, бяха пригодени. За мой шанс всички диалози бяха безвъзмездни. Изведнъж всичко стартира да ми се коства малко по-дружелюбно и по-достъпно.
Моето странствуване в Украйна стартира.
Хората, които посещават Киев, нормално го ненавиждат, само че съвсем всички, които живеят там, го обикват. Стълбището на постройката, където живеех в едностаен апартамент, миришеше на развалено зеле и урина, само че извън в тополите се навъртаха проскубани черни врани, които бутаха сняг върху преминаващите трамваи. Харесваха ми павираните улици с изкусните орнаменти по къщите от началото на века. Бяха толкоз порутени, че управляващите бяха опънали мрежи под балконите им, с цел да предпазят минувачите от падащите части мазилка. Допадаха ми хълмистите паркове с тухлените им алеи и ръждясалите павилиони от ковано желязо, в които младежи се целуваха през лятото, а през зимата деца с пухкави шапки се пързаляха в близост с шейните си. Приятно ми беше да виждам старците, които играеха шах на пейките към осветените в розово фонтани на площад " Независимост " или прибираха кутиите си с риболовен такъми след през целия ден, прекаран в зимен лов на риба на Днепър. Радвах се на притежателите на кучета, когато ги виждах да се разхождат постепенно в неделните сутрини и съществено да си разменят похвали за изтънчените подстрижки на своите любимци, най-често носещи имената Джак и Джони.
Допадаше ми кънтящият затрупан пазар, цялостен с гълъби, където дами от околните села продаваха продукцията си и се обръщаха към теб с " пиленце " или " слънчице " и те подканяха да опиташ меда и заквасената им сметана. Харесваше ми да следя двойките, които танцуваха в капещите подлези в петъчните вечери под звуците на акордеон - не за пари, просто за наслаждение. Обичах да си закупувам кокичета, увити в бръшлянови листа и завързани със зелен конец от цветарките, които се показваха с настъпването на всяка пролет пред спирките на метрото. А през есента се усмихвах на нареждащите бабушки, които, минавайки около теб по улицата, не забравяха да ти кажат да си закопчаеш палтото и да си сложиш шапка, тъй като първият сняг към този момент е паднал. Дори стартира да ми се услажда са́ло, суровата сланина - симптом, че към този момент съм една от тях. Яде се с черен самун, сол и чесън и е както народен деликатес, по този начин и звезда в редица вицове,
надсмиващи се над украинския мъж, който (поне съгласно анекдотите) би предпочел да си хапне сланина пред това да си легне с дамата.
Повече за книгата може да намерите.
Преди хиляда години Украйна е била център на първата велика славянска цивилизация - Киевска Рус. Днес страната е разкъсвана от най-кървавата рецесия в историята си, довела до гибелта на десетки хиляди. Украйна е била " гранична земя " и полесражение в продължение на повече от седем века: от монголската инвазия през 1240 година до митингите на Майдана през 2014 година и опустошителното навлизане на Русия през 2022 година
В тази книга Анна Рийд съчетава историческите изследвания с персоналните си усещания, с цел да очертае трагичното минало и несигурното бъдеще на Украйна. Разговаряйки със селяни и политици, равини и гангстери, дисиденти и паравоенни, хора, оживели от гладомора и нацистките трудови лагери, тя разкрива пластовете от легенди и агитация, които обгръщат тази разграничена страна.
От полските църкви в Лвов до въглищните мини на рускоезичния Донбас, от галицийския щетъл до нерегламентираните селища на татарите в Крим, книгата изследва битката на Украйна да построи своя национална еднаквост. Идентичност, която да се изправи против кървавото минало и да обхване всички нации в своите граници. Задълбочено проучена и красиво написана, " Гранична земя " е за всеки, който желае да разбере Украйна и нейната бурна история, формираща ориста ѝ.
Анна Рийд е родена през 1965 година във Англия. Завършва правов Оксфордския университет и история на Русия в Лондонския университет. В работата си като публицист и публицист се концентрира върху историята на Източна Европа. Била е сътрудник на Economist и Daily Telegraph в Киев от 1993 до 1995 година
Автор е на книгите " Наметалото на шамана: Историята на Сибир " и " Ленинград: Трагедията на един град под блокада 1941 - 1944 " (изд. " Вакон " ), която е преведена на осемнайсет езика и е включена в късия лист за премията " Дъф Купър ".
Книгата ѝ е на българския пазар от 31 юли. Издателство " Вакон " даде на " Дневник " фрагмент от нея.
Киев: Новият Йерусалим
Но най-ярката светлина от всички беше белият кръст в ръцете на Свети Владимир, извисяващ се над Владимировския рид.
Михаил Булгаков, 1925 година
Украйна безусловно значи " най-после " или " гранична земя " и това е тъкмо по този начин. Равнинна, плодородна и съдбовно примамлива за нашественици, Украйна е била разделяна сред Русия и Полша от средата на XVII до края на XVIII век, сред Русия и Австрия през XIX век, а сред двете международни войни - сред Русия, Полша, Чехословакия и Румъния. Така до разпадането на Съветския съюз през 1991 година тя не съумява да се обособи като самостоятелна страна.
От една страна, това значи, че Украйна и украинците наследяват история, основана на принуждение. " Въстания, революция, погроми, апетит, чистки и холокост. Къде е разделът за мир и благополучие? ", подходящо попита мой другар, до момента в който разглеждаше записките ми за тази книга. А от друга, те са останали с нищожно и неразбираемо възприятие за национална еднаквост. Въпреки че се бунтуват при всяка опция,
редките случаи, в които реализират известно самоуправление - по време на казашките въстания през XVII век, Гражданската война от 1918 - 1920 година и в края на нацистката окупация - са тежки, жестоки и къси. Освен това до наскоро съседите на Украйна въобще не я възприемаха като обособена страна, нито пък украинците - като обособен народ. За руснаците тя беше част от Русия, а за поляците - част от Полша. Дори доста украинци - русифицирани или полонизирани от епохи на непознато владичество - мислеха по същия метод. При състояние че вдъхновяващите моменти в безредната им история са малко и на огромни шпации, а съседите им отхвърлят да признаят съществуването на нещо като " история на Украйна ", не е учудващо, че украинците към момента се чудят кои са те и каква желаят да бъде страната им.
Историята на Украйна като гранична земя, полесражение и новородена страна, която се бори да построи своята национална еднаквост, стартира в Киев. Когато кацнах тук за първи път в една зимна нощ през 1993 година, подът на залата за приемане на багаж беше затрупан до глезените с киша, а куфарите ни се появиха в каросерията на камион " Камаз ", който ги стовари на огромна купчина и ние сами трябваше да се доберем до движимостите си.
Пътят към града - единствената четирилентова автомагистрала в Украйна, както разбрах по-късно - беше мрачен като в рог: без осветяване, без мантинели, без маркировка. Спътниците ми миришеха на мокри облекла и остаряла храна, а в ръцете си държаха огромни вързопи, увити с шнур, които имаха части дърво за дръжки. Оставиха ме на един площад в центъра на този смълчан град. Потърсих махленски телефон, само че единственото, което
открих, беше остарял бакелитов правоприемник, прикован към издраскано парче ламарина. Без обозначения, указания или телефонен справочник. Нямах и украински пари, само че по знамение се оказа, че това нямаше значение. Инфлацията беше унищожила монетите, а Украйна към този момент не използваше руските рубли, за които уличните телефони, по този начин или другояче, бяха пригодени. За мой шанс всички диалози бяха безвъзмездни. Изведнъж всичко стартира да ми се коства малко по-дружелюбно и по-достъпно.
Моето странствуване в Украйна стартира.
Хората, които посещават Киев, нормално го ненавиждат, само че съвсем всички, които живеят там, го обикват. Стълбището на постройката, където живеех в едностаен апартамент, миришеше на развалено зеле и урина, само че извън в тополите се навъртаха проскубани черни врани, които бутаха сняг върху преминаващите трамваи. Харесваха ми павираните улици с изкусните орнаменти по къщите от началото на века. Бяха толкоз порутени, че управляващите бяха опънали мрежи под балконите им, с цел да предпазят минувачите от падащите части мазилка. Допадаха ми хълмистите паркове с тухлените им алеи и ръждясалите павилиони от ковано желязо, в които младежи се целуваха през лятото, а през зимата деца с пухкави шапки се пързаляха в близост с шейните си. Приятно ми беше да виждам старците, които играеха шах на пейките към осветените в розово фонтани на площад " Независимост " или прибираха кутиите си с риболовен такъми след през целия ден, прекаран в зимен лов на риба на Днепър. Радвах се на притежателите на кучета, когато ги виждах да се разхождат постепенно в неделните сутрини и съществено да си разменят похвали за изтънчените подстрижки на своите любимци, най-често носещи имената Джак и Джони.
Допадаше ми кънтящият затрупан пазар, цялостен с гълъби, където дами от околните села продаваха продукцията си и се обръщаха към теб с " пиленце " или " слънчице " и те подканяха да опиташ меда и заквасената им сметана. Харесваше ми да следя двойките, които танцуваха в капещите подлези в петъчните вечери под звуците на акордеон - не за пари, просто за наслаждение. Обичах да си закупувам кокичета, увити в бръшлянови листа и завързани със зелен конец от цветарките, които се показваха с настъпването на всяка пролет пред спирките на метрото. А през есента се усмихвах на нареждащите бабушки, които, минавайки около теб по улицата, не забравяха да ти кажат да си закопчаеш палтото и да си сложиш шапка, тъй като първият сняг към този момент е паднал. Дори стартира да ми се услажда са́ло, суровата сланина - симптом, че към този момент съм една от тях. Яде се с черен самун, сол и чесън и е както народен деликатес, по този начин и звезда в редица вицове,
надсмиващи се над украинския мъж, който (поне съгласно анекдотите) би предпочел да си хапне сланина пред това да си легне с дамата.
Повече за книгата може да намерите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ