Пенко и Сотир Гелеви: Да правиш комикси? Заслужава си и още как!
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Запознах се с братята Сотир и Пенко Гелеви, чобанина Никодим и козела му при започване на юни в дребна изложба в центъра на София, където показаха новото си издание - продължението на комикса за Никодим и козела: " Никодиме, това ли е Вселената? ". Седем години по-рано бяха издали първата част с тези герои - " Обикновени диалози ". В галерията бяха изложени рисунки на Пенко Гелев - от книгите за двамата причудливи герои, както и изображения на птици.
Който е расъл през 80-те години на 20-и век, знае списание " Дъга ", всеки брой от което преди време чакахме със спотаен мирис. Сотир Гелев е един от създателите на комиксите в него. Братята са родени в Асеновград през 60-те. Сотир Гелев е приключил е Училището за театрални изкуства в Пловдив. Докато учи в Художествената академия, рисува за " Дъга ". Неговите поредици по книгите на Толкин " Хобитът " и " Властелинът на пръстените " способстват за популяризирането на фентъзи литературата в България.
След 1991 година Сотир работи в региона на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специфични резултати за няколко кино лентата. Това се споделя във визитката му, с която филмът " Флорентинска нощ " на братята печели Голямата премия за български пълнометражен анимационен филм на 18-тия Световен фестивал на анимационния филм, Варна, 2022.
Пенко е по-малкият брат. В неговата визитка на страница на издателство " Ентусиаст " написа: Ходил е на уроци по изобразяване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти. Учил е в Художествените гимназии за изящни изкуства в Пловдив и София. След 1991 година работи като живописен редактор на разнообразни вестници и списания. За детския вестник " Венче " написа и рисува комиксите " Вълшебникът от Оз " и " Озма от Оз " по Л. Ф. Баум и " Маугли " по Р. Киплинг. За същия вестник рисува комикса " Илийчо и Август " по сюжет на брат си Сотир.През 1991 година Пенко и Сотир основават списанието за комикси " Рикс ". За списанието Пенко рисува комиксите " Песента на аксолите " и " Ефрейтор Нек " по сюжети на брат си.
През 1995 година Пенко и Сотир основават лична компания за графичен дизайн. За няколко години основават доста плакати, непокътнати знаци, оформления на книги и списания. През 1997 година те издават албума с комикса " Маугли " на Пенко.
През 1997 година издават албум с комикса " Маугли ", а година по-късно написват сюжета и осъществят кино лентата " Магьосници ". През 2000 година написват сюжета и снимат кино лентата " Колобър " за Българска национална телевизия.
От 2001 година до 2007 година са продуценти на телевизионния сериал за деца " Приказки за физиката и астрономията ", от който осъществят 250 епизода.
През 2008 година и 2009 година двамата продуцират сериала за деца " Добър ден, господин Жасмин ". През този интервал Пенко основава 22 комикс албума за английското издателство The Salariya Book Housе. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.
Сотир и Пенко, дружно със свои сътрудници от списание " Дъга ", провеждат групата " Проектът Дъга ", чиято цел е да разпространява и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 година издават албума " Над дъгата ". За този албум Сотир основава комикса " Призрак ", а Пенко рисува комикса " Дичо Пъдаря би трябвало да почине ".
През 2013 година Пенко илюстрира мултимедийния план " Приказка за вълшебната флейта ", за работата си по който е отличен с националната премия " Константин Константинов " в категория " Илюстратор ".
© Светлана Георгиева
Никодим и козелът
След 7 години изпратихте героите си от " Обикновени диалози " - козелът и Никодим - на ново странствуване. Как в действителност се родиха тези двама философи - първо като рисунка или първо като разговор?
Пенко: Започна се с рисунката, която стана корица на първата книга " Обикновени диалози ". Не помня към този момент за какво, само че заради някаква причина ми харесаха и започнах да рисувам още рисунки с тях двамата. Беше нещо като упражнение по комбинация. Пусках ги в обществените мрежи и станаха много известни. В един миг, бях нарисувал към този момент към четиридесет рисунки и ми беше омръзнало да ги рисувам, със Сотир взехме решение да създадем книга с тях.
Той написа диалозите сред двамата за всяка рисунка и книгата беше подготвена. Заглавието пристигна от една ария на " Супертрамп ", която одобрявам. След няколко години отново ми се сториха занимателни и нарисувах още нови рисунки. От тях излезе книгата " Никодиме, това ли е Вселената? ".
Сотир: Писането на разговорите в двете книги беше просто. В рисунките на Пенко са заложени доста благоприятни условия за разрастване на диалог сред двамата герои. На мене се падна да избера коя от тях да избера.
Решихме да са разговори, тъй като беше ненужно да разказвам това, което към този момент присъстваше на рисунките. Може би това е разследване на писането на голям брой сюжети, в които описанието на сцената и дейностите на героите е сбито, тъй като значително те подлежат на смяна при основаването на кино лентата. Решенията се избистрят непрестанно по време на процеса.
Тези пътешествия, които вършат - първо на Земята, а в новата ви книга на необичайно място някъде във Вселената - наподобяват на откриватели. Не откриват ли нещо, което към този момент знаят?
Пенко: Понякога. Не съм мислил за тях като за откриватели. Нямат цел в приключенията си. Те просто беседват за обстановките, в които са попаднали. Струва ми се, че по-често откриват откриват неща един за различен, които не са знаели.
Сотир: Те по-скоро разсъждават, а не стигат до изводи. Не търсят открития, а се пробват да схванат, като пречупват действителността през това, което към този момент знаят, без да се пробват да нагодят видяното към тези познания.
© Светлана Георгиева
Приключенията на Никодим и козела са пикаресков разказ, изясняват основателите им.
Интересни и смешни персонажи са: Никодим наподобява е персона, която е живяла през социализма, прекомерно образован е за чобанин, приключил е класическа гимназия. Козелът без име е извънреден хитрец, който съблюдава граматическите правила, открива света като дете и е огромно диване по детски. Имат ли си прототипи?
Пенко: Смешна двойка са, аз и по тази причина ги рисувах. Козелът се държи като дете, тъй като е млад, а и тъй като е козел. Не зная какво е учил Никодим, само че въпреки всичко е ходил на учебно заведение и е по-образованият от двамата. Той е чобанин, а аз си представям чобаните като спокойни хора, които имат доста време да следят света и да размишляват. Може и да имат прототипи, само че не ги познавам.
Сотир: Може би забелязвате, че сред тях няма подчиненост. На пръв взор Никодим е наподобява по-умен и не толкоз доверчив, само че козелът е този, който задава въпроси. Да се формулират верни въпроси е много мъчно и малко хора владеят това умеене. Изисква се незаинтересованост и дарба да наблюдаваш света с любознание и без предубеждения. А знаем, че даже козите имат своите предубеждения.
Как съумяват да са толкоз спокойни на всички фантастични места, в които попадат - напрежението на моменти е много огромно, а ситуацията много рискова?
Пенко: Те одобряват света без непотребни съмнения.
Сотир: Според мене на моменти те са много изплашени, макар че не го демонстрират. Може би това се дължи на непроницаемата физиономия на козела и нахлупената гугла на Никодим.
Двамата пътуват през времето, а завръщането им е в действителност щастливо - всеки има другия. Правилно ли ги разбирам? В едно изявление Сотир Гелев споделя: " За нас това е значимо - да описваме настроения и истории, да описваме какво усещат героите, да се опитваме да ги разберем. Понякога не съумяваме напълно... "
Пенко: Да, по този начин е. Заедно са. За тях, а и за нас като техни създатели, това е значимото.
Сотир: Накрая те отпътуват към къщи, само че ние към момента не знаем дали ще стигнат и какво ги чака там. Невинаги завръщането е щастливо. Може да се окаже, че им престои ново премеждие.
Книгите за Никодим и козела можем да причислим към жанра " пикареска ". Те се пробват да оцелеят в един свят, който е доста по-голям от тях и с цел да не ги притисне, те би трябвало да са в непрестанно придвижване. За нас това е комфортно, тъй като непрестанно се появяват обстановки, които разкриват нови черти на нашите герои. Така ги опознаваме и опцията да ги разберем става евентуална.
Комиксите са ваша запазена марка - от списание " Дъга " до момента. Какво е отношението на българската аудитория към този род? Днешните пораснали деца, чели в миналото " Дъга ", повече ли харесват комикси от личните си деца?
Приспивни песни за феи и чудовищаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Пенко: Знам, че има читатели, които харесват комикси, само че дали са повече от преди и какъв брой харесват комиксите, не мога да преценява. Сега заглавията са повече, иска ми се да мисля, че и ние имаме някаква заслуга за това. Преди повече от 10 години, дружно с още няколко художници, създадохме групата " Проектът Дъга " тъкмо за да разпространяваме комиксите.
Илийчо, Август и ГергинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Сотир: Поради доста справедливи аргументи, които ми е мъчно да изредя небрежно, културата на рисуваните истории у нас занапред има да се развива. В предишното има някои забавни образци (като списание " Дъга ", което от време на време излизаше в тираж от 300 000 броя), които са доста любопитни от обществена и културологична позиция. Ние направихме документален филм, който се назовава " Дъга - разкази в картинки " (режисьор е Мария Николова), в който се опитахме да изследваме казуса.
Илийчо и Август и седемте джуджетаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Кой е графичният разказ, който е пример в жанра за вас?
Пенко: Точно пример едва ли има. Графичните романи, са като всяка друга литература. Има авантюристичен, престъпни, фантастични, исторически, страшни, смешни, а някои са напълно щури. Аз одобрявам книги, които съм гледал като по-млад. В множеството случаи даже не съм ги чел, тъй като не зная езиците, на които са издадени, само че одобрявам художниците.
Коледният случай на детектива ФилипС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Мога да кажа някои от тях: Реймон Поиве, Уго Прат, Марсел Готлиб, Жак Тарди, Мьобиус (Жан Жиро), Пол Жилон, Алфонсо Фонт, Франсоа Скюитен, Дино Баталя, Жорди Бернет, Даниел Торес, Хаяо Миядзаки, Мигеланшо Прадо.
Сотир: Не бих споделил, че комиксите сами по себе си ме интересуват повече от другите форми на литература. Рисуваните истории са способ да разкажеш една история. Някои истории могат да бъдат разказани по този метод, други не. Най-добре е, когато методът на описване е най-подходящия за дадената история. Комиксът или графичната новела са литературна форма, която навлиза в актуалната просвета с невероятната си гъвкавост и опциите, които дава на създателите. Тя покрива всички вероятни литературни жанрове, а и някои междужанрови пространства.
Защо девойка Дора се научи да пече курабийкиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ще станат ли козелът и Никодим кино герои? Двете книги за тях наподобяват на сериал, а вие сте майстори и на филмите?
Пенко: Струва ми се, че няма да ги създадем кино герои. Ще се трансформират, а аз ги одобрявам такива.
Сотир: Имаме няколко подготвени сюжета, които чакат реализация. Дори не сме разговаряли да трансформираме чобанина и козела във филм.
Кои са обичаните ви лични творби?
Пенко: Не бих могъл да кажа, че имам обичани. Звучи ми малко изключително. Не че не си одобрявам нещата, които върша, само че не мисля доста за тях, откакто са приключени. Някои от тях са били по-важни за развиването ми и по тази причина по-лесно се сещам за тях. Пример са комиксите " Маугли " и " Илийчо и Август ". А други, като анимационните филми " Призрак " и " Флорентинска нощ ", както и книгата " Коледният случай на детектива Филип " са напълно скорошни.
Харесвам си книгата " Приказка за вълшебната флейта ", която имаше огромен триумф. Изкушавам се да мисля, че илюстрациите ми имат принос за това. Веднъж, като бях дребен, нарисувах натюрморт с едни шишета, който помня и до през днешния ден. Той се изгуби някъде, само че помня, че доста си го харесвах.
Как Лора се научи да брои до десетС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Сотир: Аз си одобрявам книгата " Как Лора се научи да брои до 10 ". За друго не се сещам.
Четох някъде, че обичате епохата на романтизма. Какво четете от тази ера, творбите от нея не са измежду най-известните в международната литературна класика? С какво ви притегля?
Пенко: Чак да я обичам. Романтизмът е придвижване в изкуството, което оказва както позитивни въздействия, по този начин и някои не толкоз позитивни, и по тази причина ми е забавен. Ставало е дума за него тъй като филмът " Флорентинска нощ " е основан на две творби от това време, на Хайнрих Хайне и Жерар дьо Нервал. Сотир ги избра и предложи да създадем филм по тях.
Сотир: Според мен романтизмът от деветнайсти век е първото течение в изкуството, което можем да назовем модерно. Той се поражда в ера, която значително наподобява на днешната, със всичките ѝ преимущества и дефекти. Това е индустриалната гражданска война, която е в разгара си. Тя преобразява живота на хората и го прави доста подобен със нашия живот. Тези прилики не са лесни за разкриване. Романтизмът е забавен за проучване от тази позиция, най-малко за мен.
Избягвате да коментирате политическата конюнктура, само че какво мислите за днешното кино, да вземем за пример - какво е то и какво ни споделя за актуалния живот? Творчеството ви като че ли търси и предлага избавление от преобладаващата експанзия - и в живота, и в киното?
Пенко: Не че заобикалям да я разясня, просто не държа безусловно да споделям мнението си за всичко и на всички места.
А за актуалното кино ми е мъчно да обобщя в резюме какво мисля. Но не мисля, че експанзията е преобладаваща в него или в живота ни. Просто повече чуваме за нея. В този смисъл и творчеството ни не търси да предложи избавление, просто ние сме такива, вършим неща, които ни вълнуват, и тези неща не са свързани с експанзия.
Сотир: Преживял съм повече политически флуктуации, в сравнение с се поставя на един човек. В един миг нещата стартират да се повтарят и това ги прави предвидими и малко скучни. Въпреки това има проблясъци, които ни карат да наострим уши.
Ако не се поддаваме на средствата за всеобща информация и обществените мрежи, животът е много прекрасен. Не ми се желае да започваме подобен диалог, тъй като ще ни отклони от значимото.
Съвременното кино се развива и за наше благополучие най-бързо се развива анимацията.
Дори не дръзвам да ви запитвам за компликациите да правиш комикси, графични романи и анимационни филми в България и да се издържаш от това. Но Никодим евентуално би могъл да синтезира?
Пенко: Заслужава си.
Сотир: Заслужава си и още по какъв начин!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Запознах се с братята Сотир и Пенко Гелеви, чобанина Никодим и козела му при започване на юни в дребна изложба в центъра на София, където показаха новото си издание - продължението на комикса за Никодим и козела: " Никодиме, това ли е Вселената? ". Седем години по-рано бяха издали първата част с тези герои - " Обикновени диалози ". В галерията бяха изложени рисунки на Пенко Гелев - от книгите за двамата причудливи герои, както и изображения на птици.
Който е расъл през 80-те години на 20-и век, знае списание " Дъга ", всеки брой от което преди време чакахме със спотаен мирис. Сотир Гелев е един от създателите на комиксите в него. Братята са родени в Асеновград през 60-те. Сотир Гелев е приключил е Училището за театрални изкуства в Пловдив. Докато учи в Художествената академия, рисува за " Дъга ". Неговите поредици по книгите на Толкин " Хобитът " и " Властелинът на пръстените " способстват за популяризирането на фентъзи литературата в България.
След 1991 година Сотир работи в региона на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специфични резултати за няколко кино лентата. Това се споделя във визитката му, с която филмът " Флорентинска нощ " на братята печели Голямата премия за български пълнометражен анимационен филм на 18-тия Световен фестивал на анимационния филм, Варна, 2022.
Пенко е по-малкият брат. В неговата визитка на страница на издателство " Ентусиаст " написа: Ходил е на уроци по изобразяване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти. Учил е в Художествените гимназии за изящни изкуства в Пловдив и София. След 1991 година работи като живописен редактор на разнообразни вестници и списания. За детския вестник " Венче " написа и рисува комиксите " Вълшебникът от Оз " и " Озма от Оз " по Л. Ф. Баум и " Маугли " по Р. Киплинг. За същия вестник рисува комикса " Илийчо и Август " по сюжет на брат си Сотир.През 1991 година Пенко и Сотир основават списанието за комикси " Рикс ". За списанието Пенко рисува комиксите " Песента на аксолите " и " Ефрейтор Нек " по сюжети на брат си.
През 1995 година Пенко и Сотир основават лична компания за графичен дизайн. За няколко години основават доста плакати, непокътнати знаци, оформления на книги и списания. През 1997 година те издават албума с комикса " Маугли " на Пенко.
През 1997 година издават албум с комикса " Маугли ", а година по-късно написват сюжета и осъществят кино лентата " Магьосници ". През 2000 година написват сюжета и снимат кино лентата " Колобър " за Българска национална телевизия.
От 2001 година до 2007 година са продуценти на телевизионния сериал за деца " Приказки за физиката и астрономията ", от който осъществят 250 епизода.
През 2008 година и 2009 година двамата продуцират сериала за деца " Добър ден, господин Жасмин ". През този интервал Пенко основава 22 комикс албума за английското издателство The Salariya Book Housе. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.
Сотир и Пенко, дружно със свои сътрудници от списание " Дъга ", провеждат групата " Проектът Дъга ", чиято цел е да разпространява и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 година издават албума " Над дъгата ". За този албум Сотир основава комикса " Призрак ", а Пенко рисува комикса " Дичо Пъдаря би трябвало да почине ".
През 2013 година Пенко илюстрира мултимедийния план " Приказка за вълшебната флейта ", за работата си по който е отличен с националната премия " Константин Константинов " в категория " Илюстратор ".
© Светлана Георгиева
Никодим и козелът
След 7 години изпратихте героите си от " Обикновени диалози " - козелът и Никодим - на ново странствуване. Как в действителност се родиха тези двама философи - първо като рисунка или първо като разговор?
Пенко: Започна се с рисунката, която стана корица на първата книга " Обикновени диалози ". Не помня към този момент за какво, само че заради някаква причина ми харесаха и започнах да рисувам още рисунки с тях двамата. Беше нещо като упражнение по комбинация. Пусках ги в обществените мрежи и станаха много известни. В един миг, бях нарисувал към този момент към четиридесет рисунки и ми беше омръзнало да ги рисувам, със Сотир взехме решение да създадем книга с тях.
Той написа диалозите сред двамата за всяка рисунка и книгата беше подготвена. Заглавието пристигна от една ария на " Супертрамп ", която одобрявам. След няколко години отново ми се сториха занимателни и нарисувах още нови рисунки. От тях излезе книгата " Никодиме, това ли е Вселената? ".
Сотир: Писането на разговорите в двете книги беше просто. В рисунките на Пенко са заложени доста благоприятни условия за разрастване на диалог сред двамата герои. На мене се падна да избера коя от тях да избера.
Решихме да са разговори, тъй като беше ненужно да разказвам това, което към този момент присъстваше на рисунките. Може би това е разследване на писането на голям брой сюжети, в които описанието на сцената и дейностите на героите е сбито, тъй като значително те подлежат на смяна при основаването на кино лентата. Решенията се избистрят непрестанно по време на процеса.
Тези пътешествия, които вършат - първо на Земята, а в новата ви книга на необичайно място някъде във Вселената - наподобяват на откриватели. Не откриват ли нещо, което към този момент знаят?
Пенко: Понякога. Не съм мислил за тях като за откриватели. Нямат цел в приключенията си. Те просто беседват за обстановките, в които са попаднали. Струва ми се, че по-често откриват откриват неща един за различен, които не са знаели.
Сотир: Те по-скоро разсъждават, а не стигат до изводи. Не търсят открития, а се пробват да схванат, като пречупват действителността през това, което към този момент знаят, без да се пробват да нагодят видяното към тези познания.
© Светлана Георгиева
Приключенията на Никодим и козела са пикаресков разказ, изясняват основателите им.
Интересни и смешни персонажи са: Никодим наподобява е персона, която е живяла през социализма, прекомерно образован е за чобанин, приключил е класическа гимназия. Козелът без име е извънреден хитрец, който съблюдава граматическите правила, открива света като дете и е огромно диване по детски. Имат ли си прототипи?
Пенко: Смешна двойка са, аз и по тази причина ги рисувах. Козелът се държи като дете, тъй като е млад, а и тъй като е козел. Не зная какво е учил Никодим, само че въпреки всичко е ходил на учебно заведение и е по-образованият от двамата. Той е чобанин, а аз си представям чобаните като спокойни хора, които имат доста време да следят света и да размишляват. Може и да имат прототипи, само че не ги познавам.
Сотир: Може би забелязвате, че сред тях няма подчиненост. На пръв взор Никодим е наподобява по-умен и не толкоз доверчив, само че козелът е този, който задава въпроси. Да се формулират верни въпроси е много мъчно и малко хора владеят това умеене. Изисква се незаинтересованост и дарба да наблюдаваш света с любознание и без предубеждения. А знаем, че даже козите имат своите предубеждения.
Как съумяват да са толкоз спокойни на всички фантастични места, в които попадат - напрежението на моменти е много огромно, а ситуацията много рискова?
Пенко: Те одобряват света без непотребни съмнения.
Сотир: Според мене на моменти те са много изплашени, макар че не го демонстрират. Може би това се дължи на непроницаемата физиономия на козела и нахлупената гугла на Никодим.
Двамата пътуват през времето, а завръщането им е в действителност щастливо - всеки има другия. Правилно ли ги разбирам? В едно изявление Сотир Гелев споделя: " За нас това е значимо - да описваме настроения и истории, да описваме какво усещат героите, да се опитваме да ги разберем. Понякога не съумяваме напълно... "
Пенко: Да, по този начин е. Заедно са. За тях, а и за нас като техни създатели, това е значимото.
Сотир: Накрая те отпътуват към къщи, само че ние към момента не знаем дали ще стигнат и какво ги чака там. Невинаги завръщането е щастливо. Може да се окаже, че им престои ново премеждие.
Книгите за Никодим и козела можем да причислим към жанра " пикареска ". Те се пробват да оцелеят в един свят, който е доста по-голям от тях и с цел да не ги притисне, те би трябвало да са в непрестанно придвижване. За нас това е комфортно, тъй като непрестанно се появяват обстановки, които разкриват нови черти на нашите герои. Така ги опознаваме и опцията да ги разберем става евентуална.
Комиксите са ваша запазена марка - от списание " Дъга " до момента. Какво е отношението на българската аудитория към този род? Днешните пораснали деца, чели в миналото " Дъга ", повече ли харесват комикси от личните си деца?
Пенко: Знам, че има читатели, които харесват комикси, само че дали са повече от преди и какъв брой харесват комиксите, не мога да преценява. Сега заглавията са повече, иска ми се да мисля, че и ние имаме някаква заслуга за това. Преди повече от 10 години, дружно с още няколко художници, създадохме групата " Проектът Дъга " тъкмо за да разпространяваме комиксите.
Сотир: Поради доста справедливи аргументи, които ми е мъчно да изредя небрежно, културата на рисуваните истории у нас занапред има да се развива. В предишното има някои забавни образци (като списание " Дъга ", което от време на време излизаше в тираж от 300 000 броя), които са доста любопитни от обществена и културологична позиция. Ние направихме документален филм, който се назовава " Дъга - разкази в картинки " (режисьор е Мария Николова), в който се опитахме да изследваме казуса.
Кой е графичният разказ, който е пример в жанра за вас?
Пенко: Точно пример едва ли има. Графичните романи, са като всяка друга литература. Има авантюристичен, престъпни, фантастични, исторически, страшни, смешни, а някои са напълно щури. Аз одобрявам книги, които съм гледал като по-млад. В множеството случаи даже не съм ги чел, тъй като не зная езиците, на които са издадени, само че одобрявам художниците.
Мога да кажа някои от тях: Реймон Поиве, Уго Прат, Марсел Готлиб, Жак Тарди, Мьобиус (Жан Жиро), Пол Жилон, Алфонсо Фонт, Франсоа Скюитен, Дино Баталя, Жорди Бернет, Даниел Торес, Хаяо Миядзаки, Мигеланшо Прадо.
Сотир: Не бих споделил, че комиксите сами по себе си ме интересуват повече от другите форми на литература. Рисуваните истории са способ да разкажеш една история. Някои истории могат да бъдат разказани по този метод, други не. Най-добре е, когато методът на описване е най-подходящия за дадената история. Комиксът или графичната новела са литературна форма, която навлиза в актуалната просвета с невероятната си гъвкавост и опциите, които дава на създателите. Тя покрива всички вероятни литературни жанрове, а и някои междужанрови пространства.
Ще станат ли козелът и Никодим кино герои? Двете книги за тях наподобяват на сериал, а вие сте майстори и на филмите?
Пенко: Струва ми се, че няма да ги създадем кино герои. Ще се трансформират, а аз ги одобрявам такива.
Сотир: Имаме няколко подготвени сюжета, които чакат реализация. Дори не сме разговаряли да трансформираме чобанина и козела във филм.
Кои са обичаните ви лични творби?
Пенко: Не бих могъл да кажа, че имам обичани. Звучи ми малко изключително. Не че не си одобрявам нещата, които върша, само че не мисля доста за тях, откакто са приключени. Някои от тях са били по-важни за развиването ми и по тази причина по-лесно се сещам за тях. Пример са комиксите " Маугли " и " Илийчо и Август ". А други, като анимационните филми " Призрак " и " Флорентинска нощ ", както и книгата " Коледният случай на детектива Филип " са напълно скорошни.
Харесвам си книгата " Приказка за вълшебната флейта ", която имаше огромен триумф. Изкушавам се да мисля, че илюстрациите ми имат принос за това. Веднъж, като бях дребен, нарисувах натюрморт с едни шишета, който помня и до през днешния ден. Той се изгуби някъде, само че помня, че доста си го харесвах.
Сотир: Аз си одобрявам книгата " Как Лора се научи да брои до 10 ". За друго не се сещам.
Четох някъде, че обичате епохата на романтизма. Какво четете от тази ера, творбите от нея не са измежду най-известните в международната литературна класика? С какво ви притегля?
Пенко: Чак да я обичам. Романтизмът е придвижване в изкуството, което оказва както позитивни въздействия, по този начин и някои не толкоз позитивни, и по тази причина ми е забавен. Ставало е дума за него тъй като филмът " Флорентинска нощ " е основан на две творби от това време, на Хайнрих Хайне и Жерар дьо Нервал. Сотир ги избра и предложи да създадем филм по тях.
Сотир: Според мен романтизмът от деветнайсти век е първото течение в изкуството, което можем да назовем модерно. Той се поражда в ера, която значително наподобява на днешната, със всичките ѝ преимущества и дефекти. Това е индустриалната гражданска война, която е в разгара си. Тя преобразява живота на хората и го прави доста подобен със нашия живот. Тези прилики не са лесни за разкриване. Романтизмът е забавен за проучване от тази позиция, най-малко за мен.
Избягвате да коментирате политическата конюнктура, само че какво мислите за днешното кино, да вземем за пример - какво е то и какво ни споделя за актуалния живот? Творчеството ви като че ли търси и предлага избавление от преобладаващата експанзия - и в живота, и в киното?
Пенко: Не че заобикалям да я разясня, просто не държа безусловно да споделям мнението си за всичко и на всички места.
А за актуалното кино ми е мъчно да обобщя в резюме какво мисля. Но не мисля, че експанзията е преобладаваща в него или в живота ни. Просто повече чуваме за нея. В този смисъл и творчеството ни не търси да предложи избавление, просто ние сме такива, вършим неща, които ни вълнуват, и тези неща не са свързани с експанзия.
Сотир: Преживял съм повече политически флуктуации, в сравнение с се поставя на един човек. В един миг нещата стартират да се повтарят и това ги прави предвидими и малко скучни. Въпреки това има проблясъци, които ни карат да наострим уши.
Ако не се поддаваме на средствата за всеобща информация и обществените мрежи, животът е много прекрасен. Не ми се желае да започваме подобен диалог, тъй като ще ни отклони от значимото.
Съвременното кино се развива и за наше благополучие най-бързо се развива анимацията.
Дори не дръзвам да ви запитвам за компликациите да правиш комикси, графични романи и анимационни филми в България и да се издържаш от това. Но Никодим евентуално би могъл да синтезира?
Пенко: Заслужава си.
Сотир: Заслужава си и още по какъв начин!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ