Дневната светлина избледняваше на 8 ноември, когато Харолд Хиги“ Хигинботъм

Дневната светлина избледняваше на 8 ноември, когато Харолд „ Хиги “ Хигинботъм и неговият взвод потеглят през гората в Аргона. Клоните на дърветата ги удрят по лицата, докато минава през храсталаците, раниците им са тежки, а стартира да вали. Няма пътека, няма път, единствено компас, който ги води в тъмното. Новината за помирение беше стигнал чак до фронта. „ Днес се появи слух, че е разгласен мир “, написа Хиги в дневника си. Ако има някаква истина в това, той занапред ще се твърди. Със или без клюки за мир, компания Б към момента има работа за извършване. Следващата й атака е на към 25 километра на север, навън място през река Маас, откъдето германците се бяха изтеглили по-рано. Камиони ги бяха докарали по средата, само че поради падащите снаряди, мъжете би трябвало да се махнат от откритото и да се придвижват под прикритие пешком.

Те минават през потоци и блата и се плъзгат по хълмовете, псувайки пресечения терен. Някои от тях не престават да питат новия лейтенант, който дава отговор за тях, къде отиват. Един мъж падна два пъти и има проблеми да се изправи; надлежно останалите мъже би трябвало да го влачат на крайници. Те намират някакъв път, само че калта е дълбока до коляното. Изглеждащите немски сили са директно над главите им и макар че мъжете знаеха, че река Маас се намира сред двете армиите, въпреки всичко се чудят дали не са се заблудили по някакъв безразсъден метод и не са влезнали във вражеска територия. Вода влизаше в ботушите и чорапите на Хиги. Когато най-сетне стопират за през нощта, храсталакът е толкоз гъст, че е невероятно да се разположи лагер, тъй че Хиги просто се завива на палатката си, колкото може, и ляга на ската.

Хиги се разсънва на идната заран в локва с вода и скача на крайници, псувайки. Има тиня на всички места, само че най-малко на дневна светлина мъжете виждат къде са и накъде отиват. Той занесе бомби до предните позиции, връща се за кафе, след което направи още един курс с бомби, плъзгайки се в калта. Още хора от компанията се причисляват към тях, носейки минохвъргачки. Хиги стартира да се усеща по-добре – походът го беше затоплил и той беше намерил ужасно място за лагер тази нощ, място, сгушено измежду дървета, прикрито от германците. Всички са мокри и запечени в тиня, само че най-малко Хиги намира изсъхнало място. Когато си ляга, въздухът е толкоз леден, че той и различен мъж топлят, прегръщайки се цяла нощ.

Когато идва студената заран на 10 ноември, някои от мъжете възпламеняват части хартия и ги пъхат в замръзналите си ботуши, с цел да ги размразят. Хиги прави горещо кафе и разстила одеялото си, с цел да изсъхне. Късно тази нощ 177-а бригада щеше да направи укрепления при Маас, а ротата на Хиги би трябвало да заблуди врага, с цел да изтегли огъня му.

Другаде Компания А има друга задача. В 16:00 ч. би трябвало да изстреля фосген по съпротива с картечници, принуждавайки германците да избягат. Същата нощ Компания Д изстрелва термитни снаряди над немските картечни позиции на около 10 километра северно от Хиги и слага димна завеса, която разрешава на Четвърта пехота да премине през Маас. Хиги се свива в одеялото, с цел да поспи преди битката късно същата вечер. Но тя е анулирана, пехотата форсира реката без димната завеса и Хиги не може и да бъде по-щастлив. Той се зави още веднъж в одеялото си и отново заспа.

Хиги спи като мъртъв, когато редови войник на име Чарлз Стемерман го разсънва в 4:00 сутринта на 11 ноември. Отново падат снаряди и той споделя на Хиги да се укрие по-дълбоко в гората; техният лейтенант и сержант към този момент се бяха отдръпнали. Хиги пренебрегва предизвестието – в случай че снарядите се приближат, ще се реалокира, споделя. После се обърна и заспа още веднъж.

Той се разсъни отново към 8:00 ч.  и видя, че утринният обстрел беше завършил. На светлината на утрото непроницаема мъгла покрива гората, толкоз гъста, че не може да види повече от 3-4 метра пред себе си. Стана да подготви закуска и се приготви за утринното нахлуване, минометна офанзива с термит.

Тогава лейтенантът се появи през мъглата с най-хубавите вести, които Хиги беше чувал от доста време. Всички оръжия са спрели да стрелят в 11:00 часа. Германците са се съгласили с изискванията за помирение. Войната завърши! Хиги невярващо си намерения, че може би лейтенантът се майтапи. Изглежда прекомерно хубаво, с цел да е истина. Прибра си раницата и се отдръпна по-навътре в гората, за всеки случай да бъде на несъмнено място. Бяха претърпели толкоз доста, бяха видели толкоз доста неща, които другояче би помислил за невъзможни, че сега не му се рискуваше.

Войник с изгаряния от иприт през Първата международна война

На югоизток остарялата Компания С на Том Джабин приготвя термитна офанзива против немски батальон в Ремойвил. Часът на офанзивата е 10:30 сутринта, след 15 минути. Мъжете обаче виждат придвижване през линията. Компанията следи внимателно по какъв начин 100 немски бойци се изправят в полезрението им. Те стават на крайници и пъхат ръце в джобовете си – жест на предаване. Един от офицерите се изкачва от немския окоп и американците гледат по какъв начин той минава през ничията земя. Примирието е подписано, споделя той и желае офанзивата да бъде анулирана. Подозирайки капан, американците приключват интервенцията, само че задържат позициите си, за всеки случай. Минути по-късно идва новина от 11-та пехота. Вярно е: Примирието е подписано. Войната свърши!

На стотици километри разстояние звукът на свирки и църковни камбани доближи до Том Джабин, до момента в който лежи в болничното си легло в базата в Нант, където идва няколко дни по-рано. Дни откакто през октомври на вратата на землянката му се детонира бомба с иприт, той лежи в болнично легло в Лангрес, възпалените му очи бяха подути, а гърлото и белите му дробове горят. След известно време превръзките са свалени и той най-сетне още веднъж може да вижда. Все още не може да чете, само че даже и да можеше, писма от у дома не бяха стигнали до полевата болница. Армията към момента не е изпратила публична новина за раните му, само че откакто писмата му до дома ненадейно стопират, фамилията му в Йонкерс несъмнено се опасява от най-лошото.

В началото на ноември армията го трансферира в базовата болница в Нант. Нито едно писмо не стига до Том след пострадването му. Той може да върви, само че очите му към момента го болят и му е мъчно да написа. Повече от три седмици откакто е обгазен, той най-сетне съумява да вземе химикалка и да напише малко писмо до майка си. „ Обгазиха ни леко, което ме изпрати в болничното заведение. Стана в борбата при Аргонската гора край Вердън. Ами от този момент съм в болничното заведение и се усъвършенствам всеки ден. “

Когато звукът от градските кули стига до ушите му, той протяга ръка към химикалка и хартия, с цел да написа още веднъж на майка си. „ Дойде положителната вест, че примирието е подписано и боевете са прекъснати. Всички се надяваме, че това значи завършек на войната и допускам, че е по този начин. Трудно е да се повярва, че е истина, само че аз съм признателен, че е по този начин. Когато дойдохме, в никакъв случай не чаках да видя този ден толкоз скоро, или изобщо в миналото “, написа той. Сега, може би, той би могъл да се причисли към Компанията си и да се прибере у дома. „ Това наподобява прекомерно хубаво, с цел да е истина, само че се надявам да не е дълго. “