Руслан Мъйнов: Коронавирусът ще направи добрите още по-добри, а озлобените - още по-злобни - slava.bg
„ Днешният ден ни дава значим урок. Откъде е дошър коронавирусът няма значение на тоя стадий – след 20 или 50 години може би ще го разберем. Но той ни кара да преосмислим свои базови полезности “. Това сподели артистът Руслан Мъйнов в предаването на бТВ „ 120 минути “ пред водещия Светослав Иванов.
Добрите, мислещите и духовните хора ще станата още по-добри, по-мислещи и по-духовни, а по-озлобените ще станат още по-злобни в тази рецесия, допусна комикът. „ Да се молим да не стане това разделенеие, а да останем хора – не съдници, не обвинители “, сподели той. Мъйнов разяснява, че на тези, които са по върховете на страната, им е доста мъчно да взимат решения за цяла нация. И напомни вица за индивида, който можел да оправи и опазването на здравето, и куртурата, и образованието, и футбола, само че...нямало да има кой да кара таксито. „ Нашата работа в този момент е да съблюдаваме наложените правила, с цел да осъществим това, което от нас зависи “, означи той.
Макар някои да са песимисти в това отношение, артистът изрече мнение, че има още почтени, умни, сътрадателни хора. Той отдаде респект на медицинските служащи, някои от които отдават живота си в тази комплицирана обстановка. На въпроса какъв се моли да бъде утрешният ден, Руслан Мъйнов отговори: „ По-осъзнат за всички нас. Да се радваме на повече простички неща, които имат по-голяма стойност от всичко останало, което сме привикнали да ценим в последните години. Задачата на този ковид, който ни се случва, е може би с по-мека ръкавица да ни помогне да осъзнаем, че животът може да е и доста по-тежък, да вземем за пример в условия на война “.
В предаването бе показана нова ария на артиста артист, отдадена на Дравската епопея, апотеоз на мощния дух на Българската войска. Той изясни, че има доста песни, отдадени на Симеон Велики, на битката за национално избавление и така нататък, само че тези, които са дали живота си във Втората международна война остават като че ли най-незабелязани, тъй като тогава сме били с Германия, след това със Съветската войска, а в този момент сме част от НАТО.
„ В песента акцентирах на болката на майката, на обичаната, на тези, които чакат боеца и няма да дочакат, на саможертвата на тези хора, дали живота си “, сподели артистът. Според него, в този момент доста младежи считат за ненапълно съвременни крайностите в идеологиите и не си дават сметка за ужасите и кошмара на това, което се е случвало.
Руслан показа, че има огромен другар от с. Змейово край Стара Загора, кото е бил участник в Дравските събития през Втората международна война и знае доста разкази и същински истории, които са го създали по-човечен. Актьорът също по този начин призна, че бащата на майка му (бесарабски българи от Измаил, дзнешна Украйна, а тогава в рамките на СССР), в спокойно време е умрял в казармата и на фамилията са съобщили единствено „ при неизяснени условия “. „ Познато ми е това умълчаване при околните ми – него от 2 генерации го няма, само че още го има това притихване на хората, които го чакат “, сподели Руслан.
На финалния въпрос какво е за него България, обичаният артист отговори: „ Родина. Любов “.
Източник: Монитор
Добрите, мислещите и духовните хора ще станата още по-добри, по-мислещи и по-духовни, а по-озлобените ще станат още по-злобни в тази рецесия, допусна комикът. „ Да се молим да не стане това разделенеие, а да останем хора – не съдници, не обвинители “, сподели той. Мъйнов разяснява, че на тези, които са по върховете на страната, им е доста мъчно да взимат решения за цяла нация. И напомни вица за индивида, който можел да оправи и опазването на здравето, и куртурата, и образованието, и футбола, само че...нямало да има кой да кара таксито. „ Нашата работа в този момент е да съблюдаваме наложените правила, с цел да осъществим това, което от нас зависи “, означи той.
Макар някои да са песимисти в това отношение, артистът изрече мнение, че има още почтени, умни, сътрадателни хора. Той отдаде респект на медицинските служащи, някои от които отдават живота си в тази комплицирана обстановка. На въпроса какъв се моли да бъде утрешният ден, Руслан Мъйнов отговори: „ По-осъзнат за всички нас. Да се радваме на повече простички неща, които имат по-голяма стойност от всичко останало, което сме привикнали да ценим в последните години. Задачата на този ковид, който ни се случва, е може би с по-мека ръкавица да ни помогне да осъзнаем, че животът може да е и доста по-тежък, да вземем за пример в условия на война “.
В предаването бе показана нова ария на артиста артист, отдадена на Дравската епопея, апотеоз на мощния дух на Българската войска. Той изясни, че има доста песни, отдадени на Симеон Велики, на битката за национално избавление и така нататък, само че тези, които са дали живота си във Втората международна война остават като че ли най-незабелязани, тъй като тогава сме били с Германия, след това със Съветската войска, а в този момент сме част от НАТО.
„ В песента акцентирах на болката на майката, на обичаната, на тези, които чакат боеца и няма да дочакат, на саможертвата на тези хора, дали живота си “, сподели артистът. Според него, в този момент доста младежи считат за ненапълно съвременни крайностите в идеологиите и не си дават сметка за ужасите и кошмара на това, което се е случвало.
Руслан показа, че има огромен другар от с. Змейово край Стара Загора, кото е бил участник в Дравските събития през Втората международна война и знае доста разкази и същински истории, които са го създали по-човечен. Актьорът също по този начин призна, че бащата на майка му (бесарабски българи от Измаил, дзнешна Украйна, а тогава в рамките на СССР), в спокойно време е умрял в казармата и на фамилията са съобщили единствено „ при неизяснени условия “. „ Познато ми е това умълчаване при околните ми – него от 2 генерации го няма, само че още го има това притихване на хората, които го чакат “, сподели Руслан.
На финалния въпрос какво е за него България, обичаният артист отговори: „ Родина. Любов “.
Източник: Монитор
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ