Павлина Панова, КС: Днес напомняме за нуждата от отговорност към правилата, правото, гражданите
Днешният ден не е единствено мотив за честване, той е увещание за потребността от отговорност – отговорност към разпоредбите и правото, отговорност към текста на Конституцията, към жителите, чиито права Конституцията пази. Отговорността на Конституционния съд остава да съхранява този ред.
Това сподели ръководителят на Конституционния съд Павлина Панова, която откри с одобрение тържественото честване на Деня на българската конституция във Велико Търново. Събитието в музея „ Възраждане и Учредително заседание “, където на 16 април 1879 година е призната Търновската конституция, е част и от отбелязването на 35 година от основаването на Конституционния съд на Република България.
„ Да се съберем тук не е просто жест към историята, а знак за последователност “, съобщи Панова, припомняйки, че точно в тази зала през 1879 година българските представители слагат основите освен на ръководството, само че и на характера на страната.
По думите ѝ Търновската конституция е акт на политическа храброст, който слага България измежду модерните европейски страни посредством въвеждането на правила като разделяне на управляващите, парламентарно посланичество и отбрана на главните права. В същото време тя означи, че документът отразява рестриктивните мерки на своята ера, защото не планува правосъден надзор върху законите.
Идеята за парламентарен надзор обаче не е непозната на българската правна мисъл. Още в края на XIX и началото на XX век водещи адвокати слагат въпроса за ролята на съда при тълкуването и използването на Конституцията. Въпреки това действителен механизъм за подобен надзор се появява едвам с Конституцията от 1991 година
„ Тогава се дава отговор на въпроса кой следи дали правилата на страната се съблюдават “, уточни Панова и акцентира, че основаването на Конституционния съд е качествено нов стадий в развиването на българската държавност.
В изявлението си тя подчертава върху ролята на съда през последните 35 години – освен като институция, която ползва Конституцията, само че и като фактор за създаване на конституционна просвета. Според нея съдът подсигурява салдото сред управляващите и пази главните права на жителите, като слага граници пред законодателната и изпълнителната власт.
„ Демокрацията не е ръководство на болшинството без граници “, съобщи Панова и добави, че върховенството на Конституцията изисква ясни правила, безпристрастност и отдалеченост от политическата обстановка.
Особено внимание беше отделено на правилото на правовата страна. Конституционният съд поредно отстоява разбирането, че властта би трябвало да се упражнява в границите на Конституцията и в сходство със закони, които пазят човешкото достолепие, свободата и справедливостта.
В речта си тя предизвести и за рисковете пред актуалната народна власт. Според нея в изискванията на бързи политически и софтуерни промени постоянно поражда прелъщение да се търсят бързи решения за сметка на правовия ред.
Председателят на Конституционния съд означи, че през последните 35 години институцията е построила трайна процедура в отбрана на правовата страна, независимостта на правосъдната власт и главните права на жителите. Тя акцентира, че конституционният надзор не е политически акт и съдът не замества законодателя, а ревизира дали упражняването на властта подхожда на Конституцията.
Панова предизвести, че конституционният ред рядко се унищожава ненадейно. По думите ѝ това постоянно става последователно – посредством приемане на дребни изключения, прекомерно гъвкаво пояснение на правилата и оправдаване на нарушаванията с краткотрайни условия.
В изявлението си тя подчертава и върху европейското измерение на конституционализма, като уточни, че присъединяване на България в общото правно пространство изисква ясна национална конституционна еднаквост и деен институционален разговор.
Тя сложи и основен въпрос за демократичната просвета: дали болшинството е готово да се преценява с рестриктивните мерки, наложени от Конституцията. „ Тя не е единствено израз на волята на болшинството, а и негово ограничаване “, акцентира ръководителят на съда.
В умозаключение Панова прикани за отговорност към правото, към Конституцията и към жителите, чиито права тя пази. Според нея точно тази отговорност е основата, върху която може да се запази и развива българската държавност.
„ Конституционализмът изисква освен познания, само че и темперамент “, заключи тя.
Това сподели ръководителят на Конституционния съд Павлина Панова, която откри с одобрение тържественото честване на Деня на българската конституция във Велико Търново. Събитието в музея „ Възраждане и Учредително заседание “, където на 16 април 1879 година е призната Търновската конституция, е част и от отбелязването на 35 година от основаването на Конституционния съд на Република България.
„ Да се съберем тук не е просто жест към историята, а знак за последователност “, съобщи Панова, припомняйки, че точно в тази зала през 1879 година българските представители слагат основите освен на ръководството, само че и на характера на страната.
По думите ѝ Търновската конституция е акт на политическа храброст, който слага България измежду модерните европейски страни посредством въвеждането на правила като разделяне на управляващите, парламентарно посланичество и отбрана на главните права. В същото време тя означи, че документът отразява рестриктивните мерки на своята ера, защото не планува правосъден надзор върху законите.
Идеята за парламентарен надзор обаче не е непозната на българската правна мисъл. Още в края на XIX и началото на XX век водещи адвокати слагат въпроса за ролята на съда при тълкуването и използването на Конституцията. Въпреки това действителен механизъм за подобен надзор се появява едвам с Конституцията от 1991 година
„ Тогава се дава отговор на въпроса кой следи дали правилата на страната се съблюдават “, уточни Панова и акцентира, че основаването на Конституционния съд е качествено нов стадий в развиването на българската държавност.
В изявлението си тя подчертава върху ролята на съда през последните 35 години – освен като институция, която ползва Конституцията, само че и като фактор за създаване на конституционна просвета. Според нея съдът подсигурява салдото сред управляващите и пази главните права на жителите, като слага граници пред законодателната и изпълнителната власт.
„ Демокрацията не е ръководство на болшинството без граници “, съобщи Панова и добави, че върховенството на Конституцията изисква ясни правила, безпристрастност и отдалеченост от политическата обстановка.
Особено внимание беше отделено на правилото на правовата страна. Конституционният съд поредно отстоява разбирането, че властта би трябвало да се упражнява в границите на Конституцията и в сходство със закони, които пазят човешкото достолепие, свободата и справедливостта.
В речта си тя предизвести и за рисковете пред актуалната народна власт. Според нея в изискванията на бързи политически и софтуерни промени постоянно поражда прелъщение да се търсят бързи решения за сметка на правовия ред.
Председателят на Конституционния съд означи, че през последните 35 години институцията е построила трайна процедура в отбрана на правовата страна, независимостта на правосъдната власт и главните права на жителите. Тя акцентира, че конституционният надзор не е политически акт и съдът не замества законодателя, а ревизира дали упражняването на властта подхожда на Конституцията.
Панова предизвести, че конституционният ред рядко се унищожава ненадейно. По думите ѝ това постоянно става последователно – посредством приемане на дребни изключения, прекомерно гъвкаво пояснение на правилата и оправдаване на нарушаванията с краткотрайни условия.
В изявлението си тя подчертава и върху европейското измерение на конституционализма, като уточни, че присъединяване на България в общото правно пространство изисква ясна национална конституционна еднаквост и деен институционален разговор.
Тя сложи и основен въпрос за демократичната просвета: дали болшинството е готово да се преценява с рестриктивните мерки, наложени от Конституцията. „ Тя не е единствено израз на волята на болшинството, а и негово ограничаване “, акцентира ръководителят на съда.
В умозаключение Панова прикани за отговорност към правото, към Конституцията и към жителите, чиито права тя пази. Според нея точно тази отговорност е основата, върху която може да се запази и развива българската държавност.
„ Конституционализмът изисква освен познания, само че и темперамент “, заключи тя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ