Днешният ден е посветен на хората със синдрома на Даун.

Днешният ден е отдаден на хората със синдрома на Даун. Първият подобен ден е маркиран през 2006 година, а от 2012-та Организация на обединените нации публично поддържа самодейността
Тони Маринова – ръководител на Сдружението на родителите на деца със синдрома на Даун изяснява за какво шареният чорап е знак на днешния ден:

" Защото когато сложиш нещо шарено и другият насреща те пита: Защото поддържам едни хора, които са цветни, които са шарени. Така е тръгнало. Този ден е всяка година, постоянно сред астрономическата и календарната пролет.

Нашите деца по някакъв метод са знак на новото начало. Всъщност истината е че когато се появят те техните родители потеглят по един нов път, пътят на смяната. "

Според Маринова предразсъдъците у нас  към хората с проблеми последователно се преодоляват:

" В България от години срамът отстъпва и незнанието отстъпват, популярност на Бога. Това става с информация, това става с действително другарство, тъй като ние имаме към момента проблем с приемането на хората със синдрома на Даун, по една елементарна причина, те не са измежду нас, толкоз постоянно колкото  е обикновено да бъдат.

 Не можем да си кривим душите, дребните дечица са все по-често в детската ясла, в детската градина, в учебното заведение. Т. е. хората привикват с другия човек, когато той е всеки ден, в всекидневието до него. Иначе порастват едни хора, които без да желаят се държат обидно, извънредно, дискриминационно. Всъщност тя хорската проклетия идва не толкоз от нещо заложено от вътрешната страна, а от незнанието, от незнанието. "

Според Тони Маринова е по-лесно да се преодолеят стандартите в обществото, в сравнение с да се получи институционална поддръжка:

" На хартия имаме повече написани положителни стандарти. Проблемът е, че хартията би трябвало някой да я случи, а това нещо не става по ред причини  не са единствено пари, Пари има, очевидно те обаче не се разпределят по верния метод. Например към този момент по новия Закон за приобщаващото обучение детските градини и учебните заведения имат право, при не помня какъв брой деца със специфични просветителни потребности, да си назначават асистент на учителя, а това е извънредно значимо и помагащо. Това обаче толкоз мъчно се случва. "

Тони Маринова показва още, че родителите не би трябвало да са непрекъснато с децата си даже в учебно заведение, само че казусът е, че  когато се роди дете с проблем у нас, единият от фамилията би трябвало да стои у дома и да се грижи за него, вместо да работи.