ЧРД Марица: Преди 104 г. вампирите с три конски сили превз...
Днешният 20 септември е страхотна и специфична дата за мен като кореняк кършиякалия. Довечера хлапетата от обичаната ми Марица излизат в мач от Трета лига на стадиона в Раковски против локалния едноименен отбор, воден от също наша легенда - Валери Домовчийски.
И това е точно на 104-ата годишнина на " жълто-синия " клуб. В този над век самотност стадионът край порутената Захарна продължава да мирише на футбол. Това е тъй като всички минали през работилницата за фантазии (без значение дали на игрището на Текстилния, игрище номер 5 на Гребната или тези край Английската) носят по нещо от щуравите си предшественици, които на инат на всички трансфораха едно сметище при започване на Пловдив в стадион, на чиято трева са стъпили и проходили съвсем всички неповторими футболисти на България.
Тимът от най-европейската част на Пловдив е първообраз на стихотворението на Джани Родари " Надежда ". На построения с общественополезния труд на предците ни от махалата стадион повече от 82 години има едно " магазинче със две полички ", което работи като в куплета:
Купете! С отстъпка за вас!
Всеки би трябвало вяра да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото би трябвало за трима.
И " жълто-сините " раздават с цялостни шепи на всички клубове в Пловдив и България. Даже:
А на тоз, който няма пари
и единствено навън поглежда,
бих му дал, без да заплаща даже,
всичката своя вяра.
Ще ви покажа една фотография (тази по-горе), която е събрала цялата - е, съвсем - история на моята Марица.
Това е фотография на тима, който игра със сборна селекция на Пловдив по случай 100-годишнината на Марица през септември 2021 година. Да, познахте ги, Христо Стоичков и още двадесетина чеда на този клуб.
Сумарно ситуацията с тях е следното: виждате футболисти с общо 2927 мача в Първа лига с маркирани 369 гола. Същите тези момчета със сребро в косите имат в актива си още 801 мача със 123 гола във Втора лига, 39 мача (18 гола) за Шампионска лига, 4 мача за КНК, 26 мача (3 гола) за УЕФА. А, щях да не помни - и за гарнитура и Златна топка и златна обувка за голмайстор на международно състезание.
И това е единствено една фотография, на нея ги няма още една плеяда хора - Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Георги Костадинов Георгиев, Венко Мендизов, Тодор Каменски, инж. Иван Чалъков, Петър Курдов, Асен Николов, Георги Христов, и да ме простят останалите 738 души, практикували професионален футбол, които са почнали в Марица.
Как стартира цялата таи приказка преди 104 години?
Дрязгите сред двата просташки клуба - Вампирите и Трите конски сили, оттук реката (б. а. - GPS местоположението е закрепено от пишещия тези редове) завършват и се стартира една приказка с храбри оловни бойци, Пепеляшка, дребна кибритопродавачка, диви лебеди, Оле затвори очички и новите облекла на царя. " Жълто-синя " приказка, която продължава към този момент 103 години. Точно тогава един от създателите на Марица - Митрофан Задума, споделя нещо, което се трансформира в мото на клуба: " Марица будеть! ".
След милениума Марица изкара едни от най-трудните си години. Имаше дни, в които не се знаеше дали ще има на следващия ден, само че устоя като бодил (или плевел) в очите на общинарите. И продължава(ше) да се бори за мястото си в родния ни футбол.
Доскоро беше по този начин - усмивки, целувки, обятия, фотоси за спомен и еуфория, само че единствено отвъд реката. В най-европейската част на Пловдив (тези, които не схващат израза, да се сетят за какво са бягали от часовете по география) - нищо за отбелязване.
Ние в Марица - оттук реката, в никакъв случай не сме молили за нищо. Няма да го създадем и в този момент, просто сме привикнали да разчитаме на самите себе си, даже и да си разбием главите. Не ги сведохме угодно, когато преди 65 години ни сплотиха принудително с Локомотив, а с фанфарната музика на гимназия " Яворов " тръгнахме на митинг по Главната, та чак до сегашната Община. Не стана, оцеляхме. Сега отново ще намерим излаз! Защото, да си от Марица, не е като да си броиш участията в първите кръгове на евротурнирите, а положение на духа. Просто знаеш, че твоята Марица шава, пък било то на инат и на всички останали!
В момента ние оттук реката приехме половин дузина прокудени юноши от Ботев след " тайфуна от Санкт Петербург ". Тук постоянно сме давали път на децата - дали наши, на наши другари, дали тези на комшиите, дали нечии прокудени, без значение, стига да желаят да играят футбол и да се забавляват.
Страхотно е, че във постоянно надпартийната Марица има човек, който да оказва помощ финансово клуба - Владимир Темелков. С оглед ресора му в Общината " европейски политики и обучение " е явен пътят на Марица в идващите години. Ако се работи в школата вярно, децата ни ще отиват напряко в Европа.
Не забравяйте - Марица е клуб, основан след обединяването на два клуба от " Кършияка " (Вампир и Трите конски сили). Според старите поверия вампирите могат да бъдат убити с дървен трепетликов прът в сърцето.
Напоследък мераклии доста, трепетлики - също. Дерзайте!
И това е точно на 104-ата годишнина на " жълто-синия " клуб. В този над век самотност стадионът край порутената Захарна продължава да мирише на футбол. Това е тъй като всички минали през работилницата за фантазии (без значение дали на игрището на Текстилния, игрище номер 5 на Гребната или тези край Английската) носят по нещо от щуравите си предшественици, които на инат на всички трансфораха едно сметище при започване на Пловдив в стадион, на чиято трева са стъпили и проходили съвсем всички неповторими футболисти на България.
Тимът от най-европейската част на Пловдив е първообраз на стихотворението на Джани Родари " Надежда ". На построения с общественополезния труд на предците ни от махалата стадион повече от 82 години има едно " магазинче със две полички ", което работи като в куплета:
Купете! С отстъпка за вас!
Всеки би трябвало вяра да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото би трябвало за трима.
И " жълто-сините " раздават с цялостни шепи на всички клубове в Пловдив и България. Даже:
А на тоз, който няма пари
и единствено навън поглежда,
бих му дал, без да заплаща даже,
всичката своя вяра.
Ще ви покажа една фотография (тази по-горе), която е събрала цялата - е, съвсем - история на моята Марица.
Това е фотография на тима, който игра със сборна селекция на Пловдив по случай 100-годишнината на Марица през септември 2021 година. Да, познахте ги, Христо Стоичков и още двадесетина чеда на този клуб.
Сумарно ситуацията с тях е следното: виждате футболисти с общо 2927 мача в Първа лига с маркирани 369 гола. Същите тези момчета със сребро в косите имат в актива си още 801 мача със 123 гола във Втора лига, 39 мача (18 гола) за Шампионска лига, 4 мача за КНК, 26 мача (3 гола) за УЕФА. А, щях да не помни - и за гарнитура и Златна топка и златна обувка за голмайстор на международно състезание.
И това е единствено една фотография, на нея ги няма още една плеяда хора - Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Георги Костадинов Георгиев, Венко Мендизов, Тодор Каменски, инж. Иван Чалъков, Петър Курдов, Асен Николов, Георги Христов, и да ме простят останалите 738 души, практикували професионален футбол, които са почнали в Марица.
Как стартира цялата таи приказка преди 104 години?
Дрязгите сред двата просташки клуба - Вампирите и Трите конски сили, оттук реката (б. а. - GPS местоположението е закрепено от пишещия тези редове) завършват и се стартира една приказка с храбри оловни бойци, Пепеляшка, дребна кибритопродавачка, диви лебеди, Оле затвори очички и новите облекла на царя. " Жълто-синя " приказка, която продължава към този момент 103 години. Точно тогава един от създателите на Марица - Митрофан Задума, споделя нещо, което се трансформира в мото на клуба: " Марица будеть! ".
След милениума Марица изкара едни от най-трудните си години. Имаше дни, в които не се знаеше дали ще има на следващия ден, само че устоя като бодил (или плевел) в очите на общинарите. И продължава(ше) да се бори за мястото си в родния ни футбол.
Доскоро беше по този начин - усмивки, целувки, обятия, фотоси за спомен и еуфория, само че единствено отвъд реката. В най-европейската част на Пловдив (тези, които не схващат израза, да се сетят за какво са бягали от часовете по география) - нищо за отбелязване.
Ние в Марица - оттук реката, в никакъв случай не сме молили за нищо. Няма да го създадем и в този момент, просто сме привикнали да разчитаме на самите себе си, даже и да си разбием главите. Не ги сведохме угодно, когато преди 65 години ни сплотиха принудително с Локомотив, а с фанфарната музика на гимназия " Яворов " тръгнахме на митинг по Главната, та чак до сегашната Община. Не стана, оцеляхме. Сега отново ще намерим излаз! Защото, да си от Марица, не е като да си броиш участията в първите кръгове на евротурнирите, а положение на духа. Просто знаеш, че твоята Марица шава, пък било то на инат и на всички останали!
В момента ние оттук реката приехме половин дузина прокудени юноши от Ботев след " тайфуна от Санкт Петербург ". Тук постоянно сме давали път на децата - дали наши, на наши другари, дали тези на комшиите, дали нечии прокудени, без значение, стига да желаят да играят футбол и да се забавляват.
Страхотно е, че във постоянно надпартийната Марица има човек, който да оказва помощ финансово клуба - Владимир Темелков. С оглед ресора му в Общината " европейски политики и обучение " е явен пътят на Марица в идващите години. Ако се работи в школата вярно, децата ни ще отиват напряко в Европа.
Не забравяйте - Марица е клуб, основан след обединяването на два клуба от " Кършияка " (Вампир и Трите конски сили). Според старите поверия вампирите могат да бъдат убити с дървен трепетликов прът в сърцето.
Напоследък мераклии доста, трепетлики - също. Дерзайте!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ