Днешните изяви“ на Румен Радев, поне за мен, поставят задачата

Днешните „ изяви “ на Румен Радев, най-малко за мен, слагат задачата за образуването на последващо постоянно държавно управление като висш приоритет. Паралелно с търсенето на импийчмент. Този човек дава отговор изцяло на Лениновото разбиране „ потребен глупак “, с уточнението, че е „ упорит “ и „ твърдоглав “ подобен.

Да оставим настрани, че явно е план на Решетников, контрактуван с Борисов – за това има стоманени доказателства.

Проблемът е, че всеки „ сътрудник на непознато въздействие “, когато стане държавен глава би трябвало, от висотата на ситуацията си да се стреми да се опита най-малко да се освободи от „ оковите “ на зависимостите си. При Радев това даже не е наподобява като взаимозависимост, а като вътрешна увереност?!

Няма подозрение, че той към този момент е минал на ета, не да получава инструкции, а самичък да поема самодейността във формулиране на това, което е потребно за съветските ползи, като употребява класическата формула – съветските ползи се пазят най-добре от „ патриотични “ позиции.

Ето доказателството от през днешния ден: „ Недопустимо е немалка част от политическите ни партии да гледат на въоръжените сили не като поръчител за териториалната целокупност и сигурността на страната, а като донор за военна помощ за армията на Украйна “.

Украйна не е елементарен реципиент на българска военна помощ, а донор на сигурност и за нас, и за Европа. Именно тъй като е приела борбата с Русия на своя територия, опасността за България /която несъответстващите като защитителен потенциал българския въоръжени сили сами не могат да отразят/ и коренно по-малка, на процедура несъществуваща.

Българската национална сигурност не е национално уравнение, а част от груповото уравнение на сигурността в НАТО, негова функционалност. И тук не е въпрос на някакво извънредно просветление за суверенитет, а на сметка – разходи-отбрана. Ако сами би трябвало да решаваме националната ни сигурност – би трябвало да отделяме по 5-6 % за защита, да имаме войска от над 100 хиляди души и най-после отново да не можем да подсигуряваме нищо, тъй като оръжия и армията са нищо без съвременни системи за ръководството им. Къде са галактическите ни системи, къде са ни радарите, и наземните логистични и информационни звена?

Крайно време е Радев да отговори на следните въпроси:

Какво направи персонално, до момента в който е бил върховен боен, с цел да не модернизират българските Военновъздушни сили и да ангажира българското общество с решаването на този проблем? Защото той е един от виновниците за настоящето положение и за систематичния отвод от модернизацията им. Лично се намеси, с цел да блокира избора и забави процедурата по желание на Ф-16.

Докато беше президент, какво направи – какъв брой пъти е поемал самодейност, с цел да озвучи пред българската общност потребността от нови въоръжения, увеличение на бюджета и по-плътна интеграция в НАТО като единствен поръчител на сигурността? Той и Борисов бяха изцяло в синхрон и по повод отсъствието на съветска опасност, даже след анексията на Крим и във връзка с отводите да приемем на наша територия спомагателни потенциали на съдружниците по вода, суша и въздух. От началото на войната се държи като военачалник губернатор на Кремъл, а не като президент.

„ Прегрешенията му са безчет “. Ето съумя да ликвидира опцията да използваме руските си оръжия като разменна монета. Това са милиарди левове, които се изпариха. Благодарение на неговата систематична непримиримост НАТО взе решение да не преглежда повече покупко-продажби за доставка на руско оръжие, а отвори тезгяха за своите производители на съвременни въоръжения. Ние оставаме с джурасик войска и джурасик президент.

Ето за какво образуването на постоянен кабинет става топ приоритет, с цел да се отнеме властта на Радев да ни води към все по-големи низини в политиката в областта на сигурността.

Коментарът е оповестен във Фейсбук профила на политическия блогър Илиян Василев.