Аз съм българин, от никое ДПС: Бюлент Мюмюнов, олимпийски коментатор
Днешната ни олимпийска история е изявление с индивида, отразил всички герои на олимпиадата - от Маршан до Джокович, от Насар до Рамазанов с колоритни диалози и фрагменти със суперзвездите - Бюлент Мюмюнов, Българска национална телевизия:
Вашият зов: Маршаааан при първата от четирите популярни победи на героя на олимпиадата стана нова класика, както и изявлението, което направихте, намирайки Карлос Насар и фамилията му, до момента в който се лутате сред затворените входове на парижкото метро, само че ще разкажете ли повече за себе си?
Аз съм Бюлент, на 28 години, от наскоро татко на дете, което поради Европейското състезание по футбол и Олимпиадата не сколасвам да видя от 2 месеца. В спортната публицистика съм над 11 година Започнах на 17 във в. Марица В Българска национална телевизия съм от 2019 година Основният спорт, който разясня е плуването, което упражнявам като фен, то ми е занимание. Иначе съм футболист на Локо Пловдив, който една травма извади от зеления терен, с цел да хвърли в публицистиката. Вече имам зад тила си 7 огромни плувни форума, а от Световното във Фукуока имам и съкоментатор -. Виктор Русинов, с който ни се получи прекрасен тандем и около това станахме и другари. По мотив на вика - да, аз изживявам събитията, не съм от сътрудниците, които безстрастно проучват. Атмосферата на огромните надпревари зарежда, въодушевява. Спортът е пристрастеност, страст, динамичност. Освен футбола и плуването, обичам доста и тениса.
За Българска национална телевизия и нейната спортна редакция се носеше мълвата, че някой би трябвало да почине, с цел да влезе нов човек, а Вие опровергавате с наличието и налагането си това, по какъв начин се получи по този начин?
О, не ми беше елементарно. Трябваше си и шанс. Трудно се попада в малкия екран. Разказвам моя път в резюме: от възпитаник започнах да пиша за вестници и уеб сайтове. Бях доста деен в моя Пловдив и на един футболен мач на Ботев ме видя Радостин Любомиров, който се трансформира в лоста за попадане в малкия екран. Гледал ме по какъв начин отбелязвам и сподели: " Ти си топ ". Търсеха хора за стаж в Българска национална телевизия. Казах, че съм подготвен, тъй като цялостен живот за това съм мечтал. " Ако би трябвало, и една година без пари ще работя, по този начин и по този начин последвам публицистика ", отвърнах му аз. Само че моментът на старта по този начин и не идваше. Явно шефовете не одобряваха турското ми име и даже за стаж не ме пробваха. Някакви предубеждения! Сигурно са си казвали: " Какъв е този низач на тютюн "! Междувременно приключих и се обърнах към Радо, в случай че може да получа късмет малко да поработя. Беше лято, сезон на отпуски и се отвори позиция в По света и у нас. Нищо общо със спорта, само че опция да пускам. Бях новинар 2 месеца - стрелби в метрото, наркокомуни - ето такива неща отразявах. Разсъждавах, че това ще ми бъде трамплин за спорта. И ето, че сработи шансът - в този миг от малкия екран се махнаха хора. И по този начин се отвори вратата на спортната редакция - пробих бетонната стена. От ноември 2019 година пребивавам в фантазията си да бъда състезателен публицист в малкия екран!
Стана дума за турското име, което Ви е пречило, а Вие какъв се чувствате?
Аз съм българин. И скърбя, че доста хора с турски генезис ги е боязън да следват фантазиите си.
Българският Ви е съвършен, по какъв начин е турският? И от кое място по този начин добре говорите и превеждате от и на испански?
Българският несъмнено е по-силен от майчиния ми език. Турски знам ненапълно, не колкото би трябвало. А пъпът ми е хвърлен във Валенсия, тъй че имам доста топла връзка с Испания, където живеят мои близки, с Латинска Америка. Оправям се и с италиански, португалски, френски, без проблеми съм с британския.
Питат ли Ви от кое Движение за права и свободи сте?
От никое. Аз съм политически безпристрастен. Това, което виждам е, че България има голям капацитет да реализира още доста, само че има една спирачка. Това са злобата, омразата, които пречат на хората да прогресират. Това е от нашата народопсихология може би. Другият проблем е явно неприятното ръководство. Този микс поражда напрежение и пречи на младежите да се развиват. Както и непрекъснатото мрънкане като резултат от всичко това.
На фотографията: Бюлент с Джокович
Борис Ангелов
Спецпратеник, Париж
създател: СЛАВА
...
Вашият зов: Маршаааан при първата от четирите популярни победи на героя на олимпиадата стана нова класика, както и изявлението, което направихте, намирайки Карлос Насар и фамилията му, до момента в който се лутате сред затворените входове на парижкото метро, само че ще разкажете ли повече за себе си?
Аз съм Бюлент, на 28 години, от наскоро татко на дете, което поради Европейското състезание по футбол и Олимпиадата не сколасвам да видя от 2 месеца. В спортната публицистика съм над 11 година Започнах на 17 във в. Марица В Българска национална телевизия съм от 2019 година Основният спорт, който разясня е плуването, което упражнявам като фен, то ми е занимание. Иначе съм футболист на Локо Пловдив, който една травма извади от зеления терен, с цел да хвърли в публицистиката. Вече имам зад тила си 7 огромни плувни форума, а от Световното във Фукуока имам и съкоментатор -. Виктор Русинов, с който ни се получи прекрасен тандем и около това станахме и другари. По мотив на вика - да, аз изживявам събитията, не съм от сътрудниците, които безстрастно проучват. Атмосферата на огромните надпревари зарежда, въодушевява. Спортът е пристрастеност, страст, динамичност. Освен футбола и плуването, обичам доста и тениса.
За Българска национална телевизия и нейната спортна редакция се носеше мълвата, че някой би трябвало да почине, с цел да влезе нов човек, а Вие опровергавате с наличието и налагането си това, по какъв начин се получи по този начин?
О, не ми беше елементарно. Трябваше си и шанс. Трудно се попада в малкия екран. Разказвам моя път в резюме: от възпитаник започнах да пиша за вестници и уеб сайтове. Бях доста деен в моя Пловдив и на един футболен мач на Ботев ме видя Радостин Любомиров, който се трансформира в лоста за попадане в малкия екран. Гледал ме по какъв начин отбелязвам и сподели: " Ти си топ ". Търсеха хора за стаж в Българска национална телевизия. Казах, че съм подготвен, тъй като цялостен живот за това съм мечтал. " Ако би трябвало, и една година без пари ще работя, по този начин и по този начин последвам публицистика ", отвърнах му аз. Само че моментът на старта по този начин и не идваше. Явно шефовете не одобряваха турското ми име и даже за стаж не ме пробваха. Някакви предубеждения! Сигурно са си казвали: " Какъв е този низач на тютюн "! Междувременно приключих и се обърнах към Радо, в случай че може да получа късмет малко да поработя. Беше лято, сезон на отпуски и се отвори позиция в По света и у нас. Нищо общо със спорта, само че опция да пускам. Бях новинар 2 месеца - стрелби в метрото, наркокомуни - ето такива неща отразявах. Разсъждавах, че това ще ми бъде трамплин за спорта. И ето, че сработи шансът - в този миг от малкия екран се махнаха хора. И по този начин се отвори вратата на спортната редакция - пробих бетонната стена. От ноември 2019 година пребивавам в фантазията си да бъда състезателен публицист в малкия екран!
Стана дума за турското име, което Ви е пречило, а Вие какъв се чувствате?
Аз съм българин. И скърбя, че доста хора с турски генезис ги е боязън да следват фантазиите си.
Българският Ви е съвършен, по какъв начин е турският? И от кое място по този начин добре говорите и превеждате от и на испански?
Българският несъмнено е по-силен от майчиния ми език. Турски знам ненапълно, не колкото би трябвало. А пъпът ми е хвърлен във Валенсия, тъй че имам доста топла връзка с Испания, където живеят мои близки, с Латинска Америка. Оправям се и с италиански, португалски, френски, без проблеми съм с британския.
Питат ли Ви от кое Движение за права и свободи сте?
От никое. Аз съм политически безпристрастен. Това, което виждам е, че България има голям капацитет да реализира още доста, само че има една спирачка. Това са злобата, омразата, които пречат на хората да прогресират. Това е от нашата народопсихология може би. Другият проблем е явно неприятното ръководство. Този микс поражда напрежение и пречи на младежите да се развиват. Както и непрекъснатото мрънкане като резултат от всичко това.
На фотографията: Бюлент с Джокович
Борис Ангелов
Спецпратеник, Париж
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ