Музикална история еп. 22: Музиката от филма „The Pink Panther“
Днешната история е мощно обвързвана с киното и по-точно с музиката от комедийния филм „ The Pink Panther “ („ Розовата пантера “) от 1963 година.
„ The Pink Panther “ е комедия с тайнствен детайл, в която основен воин е непохватният френски служител на реда контрольор Жак Клузо. Розовата пантера не е никаква пантера, а наименование на доста необичаен и огромен по размери елмаз. В центъра на този елмаз, издирван на всички места, има недостатък, който при по-сериозно вглеждане в камъка от близко основава заблуда за подскачаща розова пантера. Жак Клузо е претрупан със задачата да откри апаш на бижута, у който се допуска, че е скъпоценният камък. Камъкът сменя притежателите си няколко пъти, до момента в който най-после се оказва у самия контрольор Клузо.
В началото на кино лентата има къса анимация, съпроводена от паметната съществена музикална тематика на кино лентата. Композитор на тази паметна мелодия е Henry Mancini (Хенри Манчини). Тогава той е към този момент одобрен създател на кино музика в Съединени американски щати. Една от първите кинопродукции, по чиято музика работи, е „ The Glenn Miller Story “, който споменахме в епизода за „ Otchi Tchor-Ni-Ya “ на Луис Армстронг. Сътрудничеството сред режисьора Blake Edwards (Блейк Едуардс) и композитора Хенри Манчини е едно от най-хубавите в историята на киното, наред с тези на Алфред Хичкок и Бърнард Хърман, Стивън Спилбърг и Джон Уилямс и Тим Бъртън и Дани Елфман. Блейк и Манчини работят дружно повече от трийсет години, започвайки още през 1959 година с хитовия сериал „ Peter Gunn “ (Питър Гън). Двамата работят взаимно по общо двадесет и шест кино лентата. От „ Питър Гън “ се ражда различен огромен музикален шлагер на Манчини, само че за него ще разкажем различен път.
Хенри Манчини написа тематиката към кино лентата „ The Pink Panther “ за съответен саксофонист. Това е Plas Johnson (Плас Джонсън). Както и самичък загатва в изявленията, той постоянно написа музика, мислейки доста за това кой тъкмо ще я изсвири. Манчини сглобява цялото произведение върху свиренето на съответен инструменталист. А Джонсън към този момент е взел участие в музиката за „ Питър Гън “. Освен Джонсън на тенор саксофон, другите музиканти в записа са китариста Al Hendrickson (Ал Хендриксън), пианиста Jimmy Rowles (Джими Роулъс), басиста Rolly Bundock (Роули Бъндоук), Shelly Manne (Шели Ман) на барабаните, Ramon Rivera (Рамон Ривера) на акордеона и към тях още трима перкусионисти и по четирима души на тромпети, тромбони и саксофони. Саксофонистите свирят и на флейти. Общо биг бендът е от двадесет и един индивида. Днес единствено трима от тях са живи и са над деветдесетгодишни. Към тази група има и струнен оркестър. Списъкът с участниците в групата не е идентичен в другите публични източници. В множеството последващи саундтракове от поредицата за Розовата пантера саксофонист е не Джонсън, а Tony Coe (Тони Коу).
В своята автобиография Манчини написа, че когато двамата аниматори, David DePatie (Дейвид ДеПати) и Friz Freleng (Фриц Фреленг или Фриз Фрийлинг съгласно някои транскрипции), стартират да работят по анимацията, той им дава обещание, че ще им даде музика, с която да може оптимално добре да се изобразят придвижванията на крадеца на бижута. Иначе казано, темпото ще е такова, че в случай че желаят да вкарат каквито и да било придвижвания, даже и по-резки, да е допустимо всяко от тях да получи и някакъв музикален акцент. Така и става. Резултатът е цялостен синхрон сред музиката и придвижванията и Манчини остава доста удовлетворен. Така в действителност Манчини написа музиката, преди да е гледал кино лентата. Той разполага единствено със сюжета, по който да построи музикалните елементи. Но за сметка на това към този момент пет години работи много сполучливо с Блейк Едуардс. Първоначалната концепция на композицията е да върви, до момента в който артистът David Niven (Дейвид Нивън) в ролята на крадеца на бижута Charles Lytton (Чарлс Литън), се промъква на пръсти. Цялостното звучене е като за нещо тайнствено и рисково. Мелодията по неповторим метод съумява да сплоти чувството за тайнственост с пакостливата същина на младежа. Динамиката на саксофона като че ли улавя меките стъпки на криещият се апаш. С времето мелодията е въведена като начало на кино лентата по избор на самия Дейвид Нивън.
Парчето е записано на 18 септември 1963 година в студио на продуцентската компания „ RCA Victor “ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Освен композитор, Манчини е и диригент на оркестъра и създател на аранжимента. Песента е пусната като сингъл през януари 1964 година и влиза в първата десетка на списание „ Billboard “. А албумът със саундтрака се озовава в класацията за поп албуми на 25 април 1964 година под номер 8 и се задържа там 41 седмици. Основната музикална тематика на „ The Pink Panther “ носи на Манчини три награди „ Грами “ и би му донесла и „ Оскар “, в случай че същата година „ Дисни “ не бяха пуснали и своя филм „ Mary Poppins “ (Мери Попинз), станал много известен по това време. Там „ The Sherman Brothers “(Дъ Шърман Брадърс) написват известната ария „ Chim Chim Cher-ee “, която взима „ Оскар “ за най-хубава кино ария на церемонията през 1965 година.
„ Розовата пантера “ доста постоянно е даван за образец, когато се изяснява понятието мултимедиен франчайз. Казано най-просто, това е комерсиална процедура, при която един към този момент известен облик или едно към този момент известно на публиката произведение се употребява като основа за производството на други творби за добиване на по-голяма облага. Казано по различен метод, това е маркетингов инструмент, с който еднакъв облик се създава редом от доста компании и с разнообразни цели. Така в границите на 60 години се появяват единайсет кино лентата с Розовата пантера. Със същото име са снимани и няколко сериала и шоу стратегии. Издадени са голям брой книги и комикси, а има и четири видеоигри на тази тема. Да не приказваме пък за хилядите продукти. От една комедия, която е призната спорно от кинокритиците, Розовата пантера става известна в целия свят. Неизбежно с нея върви и известната ария, която на собствен ред бива включвана в много филми и реклами. Само в границите на тематичните филми тя е правена в няколко версии, много различаващи се една от друга. Пример са разновидностите от „ The Return Of The Pink Panther “ ()1975), „ Revenge Of The Pink Panther “ (1978), „ Curse Of The Pink Panther “ (1983), „ Son Of The Pink Panther “ (1993) и други. Любопитен е и разновидността на Bobbie McFerrin (Боби Макферин), който е напълно акапелно осъществяване, т.е. единствено с уста и без никакъв акомпанимент от други принадлежности.
Вероятно една от значимите аргументи за известността на кино лентата е комикът Peter Sellers (Питър Селърс). Той взе участие и в доста от идващите филми на продукцията в ролята на контрольор Клузо, въпреки че нерядко връзките сред него и Блейк Едуардс се обтягат.
Българската аудитория познава истинския филм, само че по-известни за поколението на 80-те години са сериите от анимационния сериал „ Пинко Розовата пантера “ в границите на предаването „ Всяка неделя “ по Първа стратегия на държавната телевизия. Там за пръв път се чува и песента в нашия ефирен ефир. През 2018 година истинската партитура на цялата кино музика за „ The Pink Panther “, писана от Манчини, е изнамерена в част от архивите му, дарени от него на библиотеката на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, и е изсвирена наживо във Флорида. Поканени са децата на композитора и доста негови другари и сътрудници. Музиката в саундтрака е микс от типичен, джаз и латино детайли с италиански привкус. Всички песни са инструментални, с изключение на една, „ It Had Better Be Tonight “ (Meglio Stasera), чиито британски текстове са дело на Johnny Mercer (Джони Мърсър). В предходен епизод споменахме Мърсър като индивидът, който десетилетие по-рано дава подтик на Nat King Cole (Нат Кинг Кол), канейки го в „ Capitol Records “. Манчини написа музиката освен за първия филм за Розовата пантера от 1963 година, само че и за идващите седем кино лентата от поредицата, снимани до 1993 година. И осемте кино лентата са режисирани от Блейк Едуардс.
Чак до гибелта си през 1994 година Манчини пътува и дирижира концерти по целия свят, в които включва и главната тематика на „ Розовата пантера “. Популярността на песента прави джаза наличен и за хора, които рядко слушат такава музика. А творчеството на Манчини не е единствено джаз и в рубриката ще имаме още мотиви да приказваме за него.
Следвайте ни във,и
„ The Pink Panther “ е комедия с тайнствен детайл, в която основен воин е непохватният френски служител на реда контрольор Жак Клузо. Розовата пантера не е никаква пантера, а наименование на доста необичаен и огромен по размери елмаз. В центъра на този елмаз, издирван на всички места, има недостатък, който при по-сериозно вглеждане в камъка от близко основава заблуда за подскачаща розова пантера. Жак Клузо е претрупан със задачата да откри апаш на бижута, у който се допуска, че е скъпоценният камък. Камъкът сменя притежателите си няколко пъти, до момента в който най-после се оказва у самия контрольор Клузо.
В началото на кино лентата има къса анимация, съпроводена от паметната съществена музикална тематика на кино лентата. Композитор на тази паметна мелодия е Henry Mancini (Хенри Манчини). Тогава той е към този момент одобрен създател на кино музика в Съединени американски щати. Една от първите кинопродукции, по чиято музика работи, е „ The Glenn Miller Story “, който споменахме в епизода за „ Otchi Tchor-Ni-Ya “ на Луис Армстронг. Сътрудничеството сред режисьора Blake Edwards (Блейк Едуардс) и композитора Хенри Манчини е едно от най-хубавите в историята на киното, наред с тези на Алфред Хичкок и Бърнард Хърман, Стивън Спилбърг и Джон Уилямс и Тим Бъртън и Дани Елфман. Блейк и Манчини работят дружно повече от трийсет години, започвайки още през 1959 година с хитовия сериал „ Peter Gunn “ (Питър Гън). Двамата работят взаимно по общо двадесет и шест кино лентата. От „ Питър Гън “ се ражда различен огромен музикален шлагер на Манчини, само че за него ще разкажем различен път.
Хенри Манчини написа тематиката към кино лентата „ The Pink Panther “ за съответен саксофонист. Това е Plas Johnson (Плас Джонсън). Както и самичък загатва в изявленията, той постоянно написа музика, мислейки доста за това кой тъкмо ще я изсвири. Манчини сглобява цялото произведение върху свиренето на съответен инструменталист. А Джонсън към този момент е взел участие в музиката за „ Питър Гън “. Освен Джонсън на тенор саксофон, другите музиканти в записа са китариста Al Hendrickson (Ал Хендриксън), пианиста Jimmy Rowles (Джими Роулъс), басиста Rolly Bundock (Роули Бъндоук), Shelly Manne (Шели Ман) на барабаните, Ramon Rivera (Рамон Ривера) на акордеона и към тях още трима перкусионисти и по четирима души на тромпети, тромбони и саксофони. Саксофонистите свирят и на флейти. Общо биг бендът е от двадесет и един индивида. Днес единствено трима от тях са живи и са над деветдесетгодишни. Към тази група има и струнен оркестър. Списъкът с участниците в групата не е идентичен в другите публични източници. В множеството последващи саундтракове от поредицата за Розовата пантера саксофонист е не Джонсън, а Tony Coe (Тони Коу).
В своята автобиография Манчини написа, че когато двамата аниматори, David DePatie (Дейвид ДеПати) и Friz Freleng (Фриц Фреленг или Фриз Фрийлинг съгласно някои транскрипции), стартират да работят по анимацията, той им дава обещание, че ще им даде музика, с която да може оптимално добре да се изобразят придвижванията на крадеца на бижута. Иначе казано, темпото ще е такова, че в случай че желаят да вкарат каквито и да било придвижвания, даже и по-резки, да е допустимо всяко от тях да получи и някакъв музикален акцент. Така и става. Резултатът е цялостен синхрон сред музиката и придвижванията и Манчини остава доста удовлетворен. Така в действителност Манчини написа музиката, преди да е гледал кино лентата. Той разполага единствено със сюжета, по който да построи музикалните елементи. Но за сметка на това към този момент пет години работи много сполучливо с Блейк Едуардс. Първоначалната концепция на композицията е да върви, до момента в който артистът David Niven (Дейвид Нивън) в ролята на крадеца на бижута Charles Lytton (Чарлс Литън), се промъква на пръсти. Цялостното звучене е като за нещо тайнствено и рисково. Мелодията по неповторим метод съумява да сплоти чувството за тайнственост с пакостливата същина на младежа. Динамиката на саксофона като че ли улавя меките стъпки на криещият се апаш. С времето мелодията е въведена като начало на кино лентата по избор на самия Дейвид Нивън.
Парчето е записано на 18 септември 1963 година в студио на продуцентската компания „ RCA Victor “ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Освен композитор, Манчини е и диригент на оркестъра и създател на аранжимента. Песента е пусната като сингъл през януари 1964 година и влиза в първата десетка на списание „ Billboard “. А албумът със саундтрака се озовава в класацията за поп албуми на 25 април 1964 година под номер 8 и се задържа там 41 седмици. Основната музикална тематика на „ The Pink Panther “ носи на Манчини три награди „ Грами “ и би му донесла и „ Оскар “, в случай че същата година „ Дисни “ не бяха пуснали и своя филм „ Mary Poppins “ (Мери Попинз), станал много известен по това време. Там „ The Sherman Brothers “(Дъ Шърман Брадърс) написват известната ария „ Chim Chim Cher-ee “, която взима „ Оскар “ за най-хубава кино ария на церемонията през 1965 година.
„ Розовата пантера “ доста постоянно е даван за образец, когато се изяснява понятието мултимедиен франчайз. Казано най-просто, това е комерсиална процедура, при която един към този момент известен облик или едно към този момент известно на публиката произведение се употребява като основа за производството на други творби за добиване на по-голяма облага. Казано по различен метод, това е маркетингов инструмент, с който еднакъв облик се създава редом от доста компании и с разнообразни цели. Така в границите на 60 години се появяват единайсет кино лентата с Розовата пантера. Със същото име са снимани и няколко сериала и шоу стратегии. Издадени са голям брой книги и комикси, а има и четири видеоигри на тази тема. Да не приказваме пък за хилядите продукти. От една комедия, която е призната спорно от кинокритиците, Розовата пантера става известна в целия свят. Неизбежно с нея върви и известната ария, която на собствен ред бива включвана в много филми и реклами. Само в границите на тематичните филми тя е правена в няколко версии, много различаващи се една от друга. Пример са разновидностите от „ The Return Of The Pink Panther “ ()1975), „ Revenge Of The Pink Panther “ (1978), „ Curse Of The Pink Panther “ (1983), „ Son Of The Pink Panther “ (1993) и други. Любопитен е и разновидността на Bobbie McFerrin (Боби Макферин), който е напълно акапелно осъществяване, т.е. единствено с уста и без никакъв акомпанимент от други принадлежности.
Вероятно една от значимите аргументи за известността на кино лентата е комикът Peter Sellers (Питър Селърс). Той взе участие и в доста от идващите филми на продукцията в ролята на контрольор Клузо, въпреки че нерядко връзките сред него и Блейк Едуардс се обтягат.
Българската аудитория познава истинския филм, само че по-известни за поколението на 80-те години са сериите от анимационния сериал „ Пинко Розовата пантера “ в границите на предаването „ Всяка неделя “ по Първа стратегия на държавната телевизия. Там за пръв път се чува и песента в нашия ефирен ефир. През 2018 година истинската партитура на цялата кино музика за „ The Pink Panther “, писана от Манчини, е изнамерена в част от архивите му, дарени от него на библиотеката на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, и е изсвирена наживо във Флорида. Поканени са децата на композитора и доста негови другари и сътрудници. Музиката в саундтрака е микс от типичен, джаз и латино детайли с италиански привкус. Всички песни са инструментални, с изключение на една, „ It Had Better Be Tonight “ (Meglio Stasera), чиито британски текстове са дело на Johnny Mercer (Джони Мърсър). В предходен епизод споменахме Мърсър като индивидът, който десетилетие по-рано дава подтик на Nat King Cole (Нат Кинг Кол), канейки го в „ Capitol Records “. Манчини написа музиката освен за първия филм за Розовата пантера от 1963 година, само че и за идващите седем кино лентата от поредицата, снимани до 1993 година. И осемте кино лентата са режисирани от Блейк Едуардс.
Чак до гибелта си през 1994 година Манчини пътува и дирижира концерти по целия свят, в които включва и главната тематика на „ Розовата пантера “. Популярността на песента прави джаза наличен и за хора, които рядко слушат такава музика. А творчеството на Манчини не е единствено джаз и в рубриката ще имаме още мотиви да приказваме за него.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ