Топ 10 лунни и междупланетни мисии през 2018 година
Днес стартирам с обичайна поредност от така наречен “празнични публикации ”, в които върша преглед на изминаващата година и обрисувам събитията, които предстоят да се случат през идната. В тази публикация представям Топ 10 ранглиста на най-съществените лунни и междупланетни задачи през 2018-та година.
През 2018-та година се случи нещо необикновено: същински взрив на лунни и междупланетни задачи, което разрешава да направя Топ 10 ранглиста на тях и техните достижения. Този взрив ни компенсира за другояче постната откъм междупланетни събития предходна 2017-та година.
Ето класацията за топ 10 най-важни лунни и междупланетни задачи през 2018-та година!
“ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър ” към Червената планета. Image credit: ESA
В началото на годината автоматизираната междупланетна станция на Русия и Европейската галактическа организация (ЕКА) “ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър ” завърши дефинитивно с корекциите на околомарсианската си орбита и стартира своята съществена научна задача. По-късно бяха публикувани първите научни резултати, а българският уред на борда “Люлин-МО ” съумя да откри, че по време на дванайсетмесечно в двете посоки пътешестване към Марс, един астронавт би бил изложен на най-малко 60% от общия радиационен дозов предел, който се предлага за цялата му кариера. За страдание роботизираната задача “Трейс Газ Орбитър ” към момента не е съумяла да откри съществуването на метан или други газове, които са присъщи за метаболизма на живи организми, само че работата занапред стартира!
На това съставно изображение на Юпитер, направено благодарение на данни от инструмента JIRAM, се вижда централният циклон на Северния полюс на планетата, обграден от осем други циклона. Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/ASI/INAF/JIRAM
Продължава работата на автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Джуно ” в орбита към Юпитер, най-голямата планета от Слънчевата система! През 2018-та година бяха оповестени революционни открития за вътрешната конструкция на планетата. Оказа се, че юпитерианските ветрове се простират надълбоко във вътрешността й и съществуват доста по-дълго спрямо аналогичните атмосферни феномени на нашата Земя. Масивните циклони на Северния и Южния полюс на Юпитер са устойчиви структури и са неповторими, като няма различен техен аналог в цялата Слънчева система.
На илюстрацията: галактическите апарати на НАСА “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ” са в междузвездното пространство. Image credits: NASA/JPL-Caltech
В края на тази година НАСА оповести, че автоматизираната междупланетна станция “Вояджър 2 ” е навлязла в междузвездното пространство. Това е втората междузвездна задача на човечеството след “Вояджър 1 ”, която дойде в района към звездите през 2012 година. Очакваме да получим неповторими данни от “Вояджър 2 ” – за разлика от “Вояджър 1 ”, на борда й има един работещ уред допълнително – така наречен Плазмен теоретичен опит. Аналогичният уред на “Вояджър 1 ” се бе развалил още през 1980 година.
Снимка, снимана от телескопа “Тес ”, на която се виждат над 200 000 звезди. Photo credit: NASA/TESS-MIT
Космическият телескоп “Тес ” бе изстрелян сполучливо в космоса на 19-ти април тази година с ракета-носител на СпейсЕкс “Фолкън 9 ”. На 17-ти май телескопът прелетя наоколо до Луната, с цел да бъде подложен в специфична орбита в 2:1 резонанс с естествения ни сателит. От тази орбита “Тес ” следи 85% от нощното небе, с цел да търси извънслънчеви планети. Макар че са минали едвам няколко месеца от началото на главната задача, към този момент има няколко открити претендента за екзопланети, които предстоят да бъдат доказани без значение и от други откриватели.
Снимка от изстрелването на задача “Паркър ” на 12-ти август. Photo credit: NASA TV
На 12-ти август мощната ракета на Съединени американски щати “Делта 4 Хеви ” изведе на път към Слънцето роботизираната задача “Паркър ”. Едва няколко седмици по-късно, на 30-ти октомври, “Паркър ” счупи върха за най-голямото сплотяване със звездата ни. Старият връх бе подложен през 1976-та година от задачата на Съединени американски щати и Германия “Хелиос 2 ”, само че той към този момент е надминат от новата изследователска експедиция. В началото на ноември “Паркър ” организира първото си научно облитане на Слънцето, а през декември събраните данни са в развой на изпращане към Земята. Какво ли ще открият откривателите? Предстои да научим през околните месеци!
Кадър от излитането на “БепиКоломбо ” на 20-ти октомври. Photo credit: ESA
На 20-ти октомври европейската ракета “Ариана 5 ” изведе в космоса взаимната задача на Япония и ЕКА “БепиКоломбо ”. Това е едвам третата изследователска задача на човечеството към Меркурий след облитащата задача на НАСА “Маринър 10 ” през 70-те години на предишния век и “Месинджър ”, която в интервала сред 2011 и 2015 г. изучаваше най-близката до Слънцето планета от орбита. Ако идването на “БепиКоломбо ” към Меркурий през 2025 година бъде сполучливо, в орбита ще бъдат вмъкнати два робота: европейският “Бепи ” и японският “Мио ”.
Снимка на повърхността на метеорита Рюгу, снимана от европейския спускаем уред “Маскот ”. Photo credit: JAXA/DLR/CNES
Тази година в покрайнините на метеорита Рюгу дойде японската автоматизирана междупланетна станция “Хаябуса 2 ”. Тя направи голям брой значими научни открития за метеорита, едно от които е, че на него има сезони, сходни на сезоните на планетите. На 21-ви септември “Хаябуса 2 ” съумя да спусне на повърхността на Рюгу два астероидохода “Минерва ”. Това бяха първите самоходни устройства, които се “разходиха ” на повърхността на метеорит и първите, които направиха независими напредвания на повърхността на небесно тяло, друго от Луната и Марс. На 3-ти октомври “Хаябуса 2 ” съумя да осмобди апарата на Франция и Германия “Маскот ”, който също извърши меко кацане – следващото огромно достижение за европейската междупланетна космонавтика.
“Озирис-Рекс ” направи тази фотография на метеорита Бену от разстояние 80 километра. Photo credit: NASA’s Goddard Space Flight Center/University of Arizona
На 3-ти декември, след пътешестване, траяло повече от две години, американската задача “Озирис-Рекс ” дойде в покрайнините на метеорита Бену. Ако всичко мине наред, “Озирис-Рекс ” ще събере до 2 кг проби от повърхността на метеорита, което трансформира задачата в най-амбициозната възвръщаема експедиция на Съединени американски щати след приключването на пилотираната лунна стратегия “Аполо ” през 70-те години на предишния век. Контейнерите с пробите на “Озирис-Рекс ” ще би трябвало да бъдат доставени на Земята през септември 2023 година.
Тази фотография на Земята и Луната бе даунлоудната на 10-ти октомври благодарение на радиолюбителска техника от китайския сателит “Лонгчян 2 ”, който понастоящем работи към естествения ни сателит. Photo credit: Harbin Institute of Technology
На 21-ви май Китай изстреля наред информационния сателит “Чьечиао ”, който се насочи към точката на Лагранж Л2. От това място “Чьечиао ” ще реализира връзката сред Земята и спускаемата задача “Чанг’e 4 ”, която бе изстреляна на 7-ми декември, а на 12-ти декември влезе в орбита към Луната. “Чанг’e 4 ” ще кацне върху противоположната страна на естествения ни сателит при започване на януари.
Ако има нещо по-вълнуващо от това, то е, че по време на изстрелването на “Чьечиао ” през май бяха изпратени в космоса и два микроспътника – “Лонгчян 1 ” и “Лонгчян 2 ”. За страдание “Лонгчян 1 ” претърпя повреда, само че “Лонгчян 2 ” работи и до ден сегашен. Той се намира в орбита към Луната и освен това – радиолюбители могат свободно да прихващат сигнала му и да смъкват лунните фотоси, които микроспътникът е снимал!
Снимка на повърхността на Марс, снимана от роботизираната задача “ИнСайт ” на 4-ти декември. Photo credit: NASA/JPL-Caltech
Има ли изненада – неоспорим победител в класацията ни е “ИнСайт ”, задачата на НАСА до Марс! Тя бе изстреляна тази година на 5-ти май и след няколкомесечно странствуване, на 26-ти ноември, извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Ако всичко мине по проект, през идващите няколко седмици “ИнСайт ” ще спусне върху самата почва сензитивен сеизмометър, както и пробивна машина за издълбаване на 5-метров отвор, където ще бъдат спуснати сензори за премерване на температурните характерности на планетата.
Заедно с “ИнСайт ” към Марс бяха пратени и два микроспътника – “МарКО А ” и “МарКО Б ”. Това бяха първите дребни спътници от вида CubeSat в междупланетното пространство. Спътниците предадоха сигнали от “ИнСайт ” към Земята в действително време по време на спускането, което разреши на управлението на задачата да удостовери сполучливото кацане незабавно откакто то бе факт. Благодарение на технологиите, потвърдени от CubeSat-ите “МарКО ”, скоро може да станем очевидци на същинска гражданска война в междупланетната космонавтика, защото благодарение на микроспътници проучванията на Слънчевата система ще станат по-лесни, евтини и налични освен за държавни организации, само че и за дребни бизнесмени.
