Целиха се в Русия, а попаднаха в долара
Днес за първи път от началото на специфичната военна интервенция ще се видят съветски и американски високопоставени лица. Няма да се срещнат (въпреки че не е изключено в кулоарите), а точно, че ще бъдат едновременно на едно и също място. На заравяне – което е изцяло съобразено със положението на руско-американските връзки.
Чуждестранни делегации се събират в Абу Даби, с цел да се сбогуват с президента на ОАЕ шейх Халифа бин Зайед Ал Нахаян. Седемдесет и три годишният държател беше заровен в петък, в деня на гибелта му, съгласно мюсюлманския бит. Естествено нямаше представители на непознати страни, само че в този момент те ще дойдат да почетат паметта на президента на ОАЕ. Шейх Халифа ръководи 18 години, само че последните осем от тях, заради болест, единствено официално, а страната в действителност се управлява от брат му Мохамед.
Същият, който при едно от визитите си в Русия назова страната ни собствен втори дом (неслучайно в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Емирствата бяха една от трите страни, наред с Китай и Индия, които се въздържаха при гласоподаване на резолюцията, осъждаща Русия). Този, който след 24 февруари отхвърли телефонен диалог с Джо Байдън, осъзнавайки, че американският президент ще се опита да го убеди да се причисли към глобите против Русия. Емирствата, сходно на Саудитска Арабия, въобще няма да играят дружно с американците в борбата им против Русия – в противен случай, формалният им неутралитет може да се назова проруски.
И в този момент, когато след гибелта на брат си принц Мохамед става шейх на Абу Даби и президент на ОАЕ, американците получиха опцията да беседват с него. Щатите взеха решение да употребяват погребалната гала оптимално - такава представителна делегация от Вашингтон към момента не е изпращана на нито едно заравяне.
Не, самият Байдън няма да бъде там - той въпреки всичко би трябвало да лети до Токио и Сеул в края на седмицата, само че всички основни фигури на администрацията са командировани в Абу Даби. Делегацията се управлява от вицепрезидента Камала Харис и включва държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на защитата Лойд Остин и шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс. Високото равнище не демонстрира почитание към умрелия шейх, а огромното значение на Емирствата за Съединените щати.
Дори не Емирствата, а страните от Персийския залив, водени от Саудитска Арабия, чийто де факто държател принц Мохамед също ще дойде на церемонията за сбогуване. Позицията на саудитците и емирствата в сегашния спор сред Съединени американски щати и Русия е от огромно значение – както заради геополитическата тежест и въздействие на тези страни, по този начин и тъй като по-голямата част от арабския и ислямския свят се управлява от тях. Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз не съумяха да трансформират позицията на Китай и Индия във връзка с натиска върху Русия, само че позицията на 1,5 милиардния мюсюлмански свят е не по-малко значима. Американската “Фантастична четворка” няма късмет да убеди двамата Мохамедовци, само че ще опитат с всички сили.
Защото съвсем три месеца на сглобяване на антируска коалиция демонстрираха това, което беше ясно още в първите дни: не е допустима световна изолираност на Русия. Нещо повече, колкото по-силно американците оказват напън върху останалия свят, толкоз повече хора желаят да се отдалечат от тях на безвредно разстояние, т.е. да понижат зависимостта си от Съединените щати и от световната финансова система, основана от англосаксонците.
Тоест опитите за уединяване на Русия удрят и самия Запад, само че атлантистите не бързат да го признаят. Въпреки че има от ден на ден и повече доказателства за това.
Вземете да вземем за пример срещата на високо ниво сред Съединени американски щати и АСЕАН, която се организира неотдавна във Вашингтон. За първи път от няколко години американски президент се срещна с водачите на Индокитайската десетка, един от най-важните центрове на бъдещия многополюсен свят. Близо 600-милионен АСЕАН към момента не са достигнали степента на евроинтеграцията, само че в стопански проект се стреми точно към това. За Съединени американски щати АСЕАН е извънредно значима в борбата с Китай, само че никой в Югоизточна Азия не желае да стане пленник на борбата сред Съединени американски щати и Китай. Напротив, колкото повече Съединени американски щати играят на картата на " китайската опасност " за района, толкоз по-силно АСЕАН се стреми към самостоятелност. И когато Вашингтон се пробва да добави антируска стратегия към антикитайската стратегия, всичко става пределно ясно за страните от АСЕАН.
Натискът на Съединени американски щати върху АСЕАН за връзките с Русия не докара до нищо - в заключителното официално съобщение няма нито дума за Украйна и Русия, има единствено нереален апел за ценене на териториалната целокупност и преустановяване на военните дейности. Освен това филипинският президент Дутерте не пристигна във Вашингтон. Да, той публично сподели, че неговият правоприемник към този момент е определен - въобще не проамериканецът Фердинанд Маркос-младши. Но в реалност сегашният президент, който неведнъж се караше на американците, просто не искаше да посети Щатите (които по този начин и не посети - за разлика от Москва). Но това са Филипините, в предишното в действителност американска колония и най-проамериканската страна в района. Лидер на Мианмар също нямаше - само че министър председателят военачалник Мин Аунг Хлайн, който пристигна на власт, откакто армията анулира изборните резултати предходната година, към този момент не е приет от самите щати. Но Русия освен го признава – тя стана единствената страна в света, където военачалник Мин посети предходната година.
И не става дума за народна власт и авторитаризъм, както обичат да споделят във Вашингтон, в това число за подбудителство на други страни да се причислят към редиците на антируската и антикитайската обединения, а за прагматизъм, ценене на ползите на другия и невмешателство във вътрешните каузи (тоест почитание към метода на живот на някой друг). Именно върху това се построяват връзките на Русия с останалия свят, в това число със страните от АСЕАН. И по тази причина всички опити за ориентиране на тези страни против Русия приключват на вятъра - тъй като от страна на Щатите виждат двойни стандарти, неистини и предпочитание да ги употребяват против техните геополитически съперници (да не приказваме за интервенция във вътрешните работи - или най-малко желанието е мощно да им се влияе).
И това се вижда освен от такива остарели другари на Москва като Виетнам, Лаос и Камбоджа, само че и от Индонезия и Тайланд, които са в американската орбита от доста години. Още преди срещата във Вашингтон стана известно, че опитите да бъдат уверени водачите им да не канят Владимир Путин на срещите на високо ниво през ноември (Г-20 в Бали и та АТИС в Банкок) не доведоха до нищо.
Освен това антируските наказания, признати от Съединените щати и Запада като цяло, в това число замразяването на запасите на нашата централна банка, неизбежно ще доведат до това страните от АСЕАН да ускорят работата по основаването на лична районна валута, която ще бъде следващият удар върху позицията на $ като аварийна валута. В района се приказва за лична валута от много време - в края на краищата дълги години една от районни страни, Малайзия, беше водена от един от основните врагове на англосаксонския финансов свят Махатхир Мохамад. Като цяло той от дълго време предлага основаването на единна валута за търговия, обвързана със златото, и то освен за АСЕАН, само че и за целия ислямски свят или даже за цяла Азия. Мохамад упорито приканва за това към този момент четвърт век, само че през последните години осъществяването на концепцията му стана просто жизненоважно.
Тъй като неуспехът на атлантическата глобализация и международната финансова система, основана от англосаксонците, е явен и откакто Западът предприе невиждани ограничения против съветските активи, нейното ускорено разглобяване се трансформира в съществена потребност на целия незападен свят през идващото десетилетие. Въпросът за аварийна и комерсиална валута е извънредно настоящ за всички огромни райони на света – тези, които претендират за място с право на глас в новия международен ред. Неслучайно в този момент Латинска Америка още веднъж приказва за лична валута и за това приказва бъдещият президент на най-голямата страна в района Бразилия.
Преди две седмици Лула, някогашният и предстоящ (изборите ще се проведат през есента) президент на Бразилия, неотдавна съобщи, че след изборната си победа (а тя е съвсем предрешена) има намерение да сътвори обща валута за Латинска Америка, " тъй като не можем да останем подвластни от $ ". Валутата ще се споделя “Сур”, което значи " Юг ", и ще се употребява за двустранна търговия сред страните от района посред им.
Латиноамериканците от дълго време желаят да основат своя лична валута и като цяло да ускорят интеграцията на своя район, отслабвайки зависимостта от Съединените щати. Предишните опити, в това число тези, направени от Чавес, не бяха сполучливи, само че даже отрицателният опит може да научи на доста. Сега самата интернационална обстановка - в това число безумния произвол на Съединените щати с активите в съветски долари - принуждава латиноамериканците да работят, като се стремят да се защитят даже не от натиска и произвола на Съединените щати (с които са свикнали), а от следствията от все по-вероятния срив на $ в средносрочен проект. В последна сметка това ще удари най-силно Латинска Америка - връзката на района със Съединените щати е голяма. Но не както преди: все по-широки и дейни стават връзките с Китай.
А и политически " доктрината на Монро " към този момент не работи - което, апропо, ще бъде добре демонстрирано от идната среща на високо ниво на Америка след три седмици. Такива срещи се организират на всеки три години в разнообразни страни от района, само че за последно американският президент взе участие в тях през 2015 година Последната, осма среща беше пренебрегната от Тръмп - също така водачите на няколко страни, в това число Венецуела и Куба, не бяха поканени на срещата. Настоящата среща ще се състои във Вашингтон, само че е доста евентуално тя да се трансформира във фарс.
Защото Байдън не желае да се обади на президентите на Куба, Венецуела и Никарагуа (не, не тъй като са съдружници на Москва, а просто тъй като са „ ужасни автократи “), което изрично не му подхожда. Включително и президента на Мексико, който към този момент категорично съобщи, че в този случай няма да отиде във Вашингтон. Бразилският президент Болсонаро също няма да участва - не поради Мадуро и Ортега, а тъй като е в доста неприятни връзки с актуалната американска администрация, която не му е дала прошка тръмпизма. И пътуванията до Москва при започване на февруари - Вашингтон доста мощно убеждаваше бразилеца да не се среща с Путин.
Така че в този момент въпросът не е да се реализира някаква антируска взаимност от страна на латиноамериканците (това като цяло е безсмислено, като се има поради намерено изразеното предпочитание на множеството страни в района да поддържат връзки и търговия с Русия), а да се показват най-малко някакви останки от въздействие на Съединени американски щати. Но без Мексико и Бразилия, двете съществени страни в Латинска Америка, това няма да е допустимо.
А това е ситуацията в скорошния " заден двор " на янките. Какво можем да кажем за други райони на света. Да, всички към момента са мощно подвластни от Съединени американски щати. Но тази година съвсем всички „ центрове на мощ “ на новия международен ред (с изключение на Европа, прикована към англосаксонците) имат общо, устойчиво предпочитание да се придвижат допустимо най-бързо към самостоятелност от някогашния хегемон, който е изгубил възприятието си за действителност и си показва себе си не като падаща, а като изгряваща звезда. За да не бъдат смачкани под отломките ѝ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Чуждестранни делегации се събират в Абу Даби, с цел да се сбогуват с президента на ОАЕ шейх Халифа бин Зайед Ал Нахаян. Седемдесет и три годишният държател беше заровен в петък, в деня на гибелта му, съгласно мюсюлманския бит. Естествено нямаше представители на непознати страни, само че в този момент те ще дойдат да почетат паметта на президента на ОАЕ. Шейх Халифа ръководи 18 години, само че последните осем от тях, заради болест, единствено официално, а страната в действителност се управлява от брат му Мохамед.
Същият, който при едно от визитите си в Русия назова страната ни собствен втори дом (неслучайно в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Емирствата бяха една от трите страни, наред с Китай и Индия, които се въздържаха при гласоподаване на резолюцията, осъждаща Русия). Този, който след 24 февруари отхвърли телефонен диалог с Джо Байдън, осъзнавайки, че американският президент ще се опита да го убеди да се причисли към глобите против Русия. Емирствата, сходно на Саудитска Арабия, въобще няма да играят дружно с американците в борбата им против Русия – в противен случай, формалният им неутралитет може да се назова проруски.
И в този момент, когато след гибелта на брат си принц Мохамед става шейх на Абу Даби и президент на ОАЕ, американците получиха опцията да беседват с него. Щатите взеха решение да употребяват погребалната гала оптимално - такава представителна делегация от Вашингтон към момента не е изпращана на нито едно заравяне.
Не, самият Байдън няма да бъде там - той въпреки всичко би трябвало да лети до Токио и Сеул в края на седмицата, само че всички основни фигури на администрацията са командировани в Абу Даби. Делегацията се управлява от вицепрезидента Камала Харис и включва държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на защитата Лойд Остин и шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс. Високото равнище не демонстрира почитание към умрелия шейх, а огромното значение на Емирствата за Съединените щати.
Дори не Емирствата, а страните от Персийския залив, водени от Саудитска Арабия, чийто де факто държател принц Мохамед също ще дойде на церемонията за сбогуване. Позицията на саудитците и емирствата в сегашния спор сред Съединени американски щати и Русия е от огромно значение – както заради геополитическата тежест и въздействие на тези страни, по този начин и тъй като по-голямата част от арабския и ислямския свят се управлява от тях. Съединени американски щати, Англия и Европейски Съюз не съумяха да трансформират позицията на Китай и Индия във връзка с натиска върху Русия, само че позицията на 1,5 милиардния мюсюлмански свят е не по-малко значима. Американската “Фантастична четворка” няма късмет да убеди двамата Мохамедовци, само че ще опитат с всички сили.
Защото съвсем три месеца на сглобяване на антируска коалиция демонстрираха това, което беше ясно още в първите дни: не е допустима световна изолираност на Русия. Нещо повече, колкото по-силно американците оказват напън върху останалия свят, толкоз повече хора желаят да се отдалечат от тях на безвредно разстояние, т.е. да понижат зависимостта си от Съединените щати и от световната финансова система, основана от англосаксонците.
Тоест опитите за уединяване на Русия удрят и самия Запад, само че атлантистите не бързат да го признаят. Въпреки че има от ден на ден и повече доказателства за това.
Вземете да вземем за пример срещата на високо ниво сред Съединени американски щати и АСЕАН, която се организира неотдавна във Вашингтон. За първи път от няколко години американски президент се срещна с водачите на Индокитайската десетка, един от най-важните центрове на бъдещия многополюсен свят. Близо 600-милионен АСЕАН към момента не са достигнали степента на евроинтеграцията, само че в стопански проект се стреми точно към това. За Съединени американски щати АСЕАН е извънредно значима в борбата с Китай, само че никой в Югоизточна Азия не желае да стане пленник на борбата сред Съединени американски щати и Китай. Напротив, колкото повече Съединени американски щати играят на картата на " китайската опасност " за района, толкоз по-силно АСЕАН се стреми към самостоятелност. И когато Вашингтон се пробва да добави антируска стратегия към антикитайската стратегия, всичко става пределно ясно за страните от АСЕАН.
Натискът на Съединени американски щати върху АСЕАН за връзките с Русия не докара до нищо - в заключителното официално съобщение няма нито дума за Украйна и Русия, има единствено нереален апел за ценене на териториалната целокупност и преустановяване на военните дейности. Освен това филипинският президент Дутерте не пристигна във Вашингтон. Да, той публично сподели, че неговият правоприемник към този момент е определен - въобще не проамериканецът Фердинанд Маркос-младши. Но в реалност сегашният президент, който неведнъж се караше на американците, просто не искаше да посети Щатите (които по този начин и не посети - за разлика от Москва). Но това са Филипините, в предишното в действителност американска колония и най-проамериканската страна в района. Лидер на Мианмар също нямаше - само че министър председателят военачалник Мин Аунг Хлайн, който пристигна на власт, откакто армията анулира изборните резултати предходната година, към този момент не е приет от самите щати. Но Русия освен го признава – тя стана единствената страна в света, където военачалник Мин посети предходната година.
И не става дума за народна власт и авторитаризъм, както обичат да споделят във Вашингтон, в това число за подбудителство на други страни да се причислят към редиците на антируската и антикитайската обединения, а за прагматизъм, ценене на ползите на другия и невмешателство във вътрешните каузи (тоест почитание към метода на живот на някой друг). Именно върху това се построяват връзките на Русия с останалия свят, в това число със страните от АСЕАН. И по тази причина всички опити за ориентиране на тези страни против Русия приключват на вятъра - тъй като от страна на Щатите виждат двойни стандарти, неистини и предпочитание да ги употребяват против техните геополитически съперници (да не приказваме за интервенция във вътрешните работи - или най-малко желанието е мощно да им се влияе).
И това се вижда освен от такива остарели другари на Москва като Виетнам, Лаос и Камбоджа, само че и от Индонезия и Тайланд, които са в американската орбита от доста години. Още преди срещата във Вашингтон стана известно, че опитите да бъдат уверени водачите им да не канят Владимир Путин на срещите на високо ниво през ноември (Г-20 в Бали и та АТИС в Банкок) не доведоха до нищо.
Освен това антируските наказания, признати от Съединените щати и Запада като цяло, в това число замразяването на запасите на нашата централна банка, неизбежно ще доведат до това страните от АСЕАН да ускорят работата по основаването на лична районна валута, която ще бъде следващият удар върху позицията на $ като аварийна валута. В района се приказва за лична валута от много време - в края на краищата дълги години една от районни страни, Малайзия, беше водена от един от основните врагове на англосаксонския финансов свят Махатхир Мохамад. Като цяло той от дълго време предлага основаването на единна валута за търговия, обвързана със златото, и то освен за АСЕАН, само че и за целия ислямски свят или даже за цяла Азия. Мохамад упорито приканва за това към този момент четвърт век, само че през последните години осъществяването на концепцията му стана просто жизненоважно.
Тъй като неуспехът на атлантическата глобализация и международната финансова система, основана от англосаксонците, е явен и откакто Западът предприе невиждани ограничения против съветските активи, нейното ускорено разглобяване се трансформира в съществена потребност на целия незападен свят през идващото десетилетие. Въпросът за аварийна и комерсиална валута е извънредно настоящ за всички огромни райони на света – тези, които претендират за място с право на глас в новия международен ред. Неслучайно в този момент Латинска Америка още веднъж приказва за лична валута и за това приказва бъдещият президент на най-голямата страна в района Бразилия.
Преди две седмици Лула, някогашният и предстоящ (изборите ще се проведат през есента) президент на Бразилия, неотдавна съобщи, че след изборната си победа (а тя е съвсем предрешена) има намерение да сътвори обща валута за Латинска Америка, " тъй като не можем да останем подвластни от $ ". Валутата ще се споделя “Сур”, което значи " Юг ", и ще се употребява за двустранна търговия сред страните от района посред им.
Латиноамериканците от дълго време желаят да основат своя лична валута и като цяло да ускорят интеграцията на своя район, отслабвайки зависимостта от Съединените щати. Предишните опити, в това число тези, направени от Чавес, не бяха сполучливи, само че даже отрицателният опит може да научи на доста. Сега самата интернационална обстановка - в това число безумния произвол на Съединените щати с активите в съветски долари - принуждава латиноамериканците да работят, като се стремят да се защитят даже не от натиска и произвола на Съединените щати (с които са свикнали), а от следствията от все по-вероятния срив на $ в средносрочен проект. В последна сметка това ще удари най-силно Латинска Америка - връзката на района със Съединените щати е голяма. Но не както преди: все по-широки и дейни стават връзките с Китай.
А и политически " доктрината на Монро " към този момент не работи - което, апропо, ще бъде добре демонстрирано от идната среща на високо ниво на Америка след три седмици. Такива срещи се организират на всеки три години в разнообразни страни от района, само че за последно американският президент взе участие в тях през 2015 година Последната, осма среща беше пренебрегната от Тръмп - също така водачите на няколко страни, в това число Венецуела и Куба, не бяха поканени на срещата. Настоящата среща ще се състои във Вашингтон, само че е доста евентуално тя да се трансформира във фарс.
Защото Байдън не желае да се обади на президентите на Куба, Венецуела и Никарагуа (не, не тъй като са съдружници на Москва, а просто тъй като са „ ужасни автократи “), което изрично не му подхожда. Включително и президента на Мексико, който към този момент категорично съобщи, че в този случай няма да отиде във Вашингтон. Бразилският президент Болсонаро също няма да участва - не поради Мадуро и Ортега, а тъй като е в доста неприятни връзки с актуалната американска администрация, която не му е дала прошка тръмпизма. И пътуванията до Москва при започване на февруари - Вашингтон доста мощно убеждаваше бразилеца да не се среща с Путин.
Така че в този момент въпросът не е да се реализира някаква антируска взаимност от страна на латиноамериканците (това като цяло е безсмислено, като се има поради намерено изразеното предпочитание на множеството страни в района да поддържат връзки и търговия с Русия), а да се показват най-малко някакви останки от въздействие на Съединени американски щати. Но без Мексико и Бразилия, двете съществени страни в Латинска Америка, това няма да е допустимо.
А това е ситуацията в скорошния " заден двор " на янките. Какво можем да кажем за други райони на света. Да, всички към момента са мощно подвластни от Съединени американски щати. Но тази година съвсем всички „ центрове на мощ “ на новия международен ред (с изключение на Европа, прикована към англосаксонците) имат общо, устойчиво предпочитание да се придвижат допустимо най-бързо към самостоятелност от някогашния хегемон, който е изгубил възприятието си за действителност и си показва себе си не като падаща, а като изгряваща звезда. За да не бъдат смачкани под отломките ѝ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ