Свят в режим „Голям взрив“: Мястото на България според футуролога Магнус Линдквист
Днес всеки може да си разреши „ специалист “ в джоба единствено за 20 евро на месец – цифров асистент, който е по-бърз от всеки правист, по-информиран от редица лекари и разполагаем непрекъснато. В същото време живеем в общества, чиито пенсионни системи са измислени преди 135 години, демографията ни се срутва, а политиците към момента спорят от коя страна на границата да повдигнат някой цех, до момента в който стартъпи към този момент строят заводи в космоса.
Това е парадоксът на актуалния свят, уловен и разказан от Магнус Линдквист – шведски футуролог с двадесетгодишна процедура. От сцената на форума The Sound of Money в София той изпрати едно основно обръщение: казусът не е в технологиите, а в това, че продължаваме да мислим с логиката на вчерашния ден и към момента не можем да насмогнем на темпото на бъдещето, което към този момент е тук.
В действителност, където вестникарските заглавия все по-често звучат като научна фантастика, коментарът на Линдквист е колкото провокативен, толкоз и освобождаващ. Според него в ерата на свръхпродуктивността от време на време е потребно да си „ неприятен “ в нещо, тъй като точно дефицитите и компликациите раждат същинската креативност. Затова футурологът акцентира, че не трябва просто да се плашим от следващата софтуерна вълна, а би трябвало да осъзнаем, че претърпяваме същински „ Голям гърмеж “.
Пикът на децата
Лекцията му обаче стартира не с технологии, а с демография. Ако погледнем кривите на раждаемостта в Русия, Индия, Швеция, Дания, Кения, Южна Корея, Съединени американски щати, Китай и Испания за последните 100 години, всички те сочат надолу. Раждаемостта спада в целия свят.
За Европа последствията към този момент са факт: общото население на континента доближи своя пик тъкмо преди пандемията от COVID-19. Само че България се сблъска с тази действителност цели 30 години по-рано.
Вие към този момент живеете в това бъдеще “, отбелязва иронично Линдквист. „ Добрата вест е, че след няколко години лятната ви отмора ще е прелестна – по-малко хора, по-малко замърсяване. Но дотук с положителните вести. “
Защото демографският срив разклаща институции, които свикнахме да одобряваме за даденост. Германският канцлер Бисмарк вкарва пенсиите през далечната 1889 година, когато междинната дълготрайност на живота е едвам 55 години. Системата безусловно е замислена по този начин, че множеството хора в никакъв случай да не стигнат до нея. Днес тази логичност е явно остаряла, само че никой към момента не е проектирал нова.
20 евро за специалист в джоба
Демографската рецесия неизбежно води до въпроса: кой ще работи тогава? Масовата имиграция просто не е политически допустима в Европа през околните десетилетия, споделя Линдквист, отваряйки скоба, че е женен за военна бежанка от Сараево и персонално поддържа миграцията. Тогава, продължава той, остава автоматизацията.
Живеем в неповторим миг, в който против 20 евро имате персонален специалист в джоба си. “
Стартъпът La Gora, да вземем за пример, е основал AI юрист. В непосредствено съревнование с същински адвокати изкуственият разсъдък съумява да открие малко повече правни малки врати в особено квалифициран контракт. Истински стряскаща обаче е разликата в скоростта: на хората са им нужни приблизително 90 минути (за които ще ви таксуват като за два дни работа), до момента в който AI инструментът завършва задачата за секунда.
Как се стимулира юрист? Трябват му заплата, бонус, прекрасен офис, безвъзмездни закуски, приятни сътрудници. И всичко това го стимулира за към две седмици. AI се нуждае единствено от ток и работи гратис, на мрачно, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. “
За да илюстрира мащаба на смяната, Линдквист прави историческо съпоставяне. Изкуственият разсъдък е „ най-голямата индустриална инвестиция в историята на човечеството “. По финансови разноски той към този момент надминава плана „ Манхатън “, а темповете на вложение са два пъти по-бързи, в сравнение с при всеобщото нахлуване на електричеството.
На този декор данните за България са по-скоро притеснителни. Според Национален статистически институт потреблението на AI в страната е към 22.5%. Младежите сред 15 и 24 години подвигат междинното равнище с близо 50%, само че като цяло изоставането е съществено от Индия, Бразилия и Глобалния юг, където новите технологии се внедряват доста по-бързо, в сравнение с в развитите стопански системи.
Отвъд битовете: нанотехнологии, гени и заводи в ниска орбита
Линдквист обаче не стопира до изкуствения разсъдък. Той приказва за един по-широк „ Голям гърмеж “ – епоха, в която променяме освен софтуерни битове, само че и физически атоми, нанотехнологии и генетика.
Примерите му звучат фантастично, само че са напълно действителни. Компанията Cortical Labs към този момент показва по какъв начин лабораторно отгледани мозъчни кафези в Петриева паничка играят видеоиграта Doom – или с други думи, „ мозъкът към този момент няма потребност от тялото ни “. В същото време нанотехнологичен робот от слуз (slimebot) е програмиран самостоятелно да изследва труднодостъпни места и да работи с корозивни материали. Уелски стартъп пък изпрати в орбита спътник, който работи като фабрика за полупроводници – той употребява ниската гравитация и температурните разлики в космоса, с цел да създава доста по-качествени чипове.
Докато политиците се чудят от коя страна на границата да повдигнат даден цех, ние към този момент можем да строим заводи в ниска земна орбита “, отбелязва футурологът.
Любимият му образец обаче е CRISPR-Cas9 – инструментът за генетично „ изрязване и слагане “, донесъл Нобелова премия на Дженифър Даудна и Еманюел Шарпантие. С негова помощ учени са копирали биолуминесцентна ДНК от планктон и са я вградили в първообраз на лампа, създавайки светлина без капка електричество.
Разходите за пускане на компания – било то за разработка на програмен продукт, за привличане на капитал, за изстрелване на обекти в космоса или за сила – ще продължат фрапантно да падат през идващите години “, предвижда Линдквист.
Две специалности, които сигурно ще останат
Какво тогава ще ни остане да вършим за нас, хората? Изследователи от Оксфорд показват зъболекарите и свещениците като двете специалности, които най-трудно биха били сменени от роботи. Линдквист се съгласява и изяснява: зъболекарят е сложен за автоматизиране чисто физически, а свещеникът, тъй като предлага „ най-оскъдния запас на земята “ – смисъл.
Липсата на смисъл е повода хората да се радикализират в интернет. Тя изяснява и големия брой маратонци по света. Ако можете да дадете на хората смисъл или да работите майсторски с ръцете си, вие ще бъдете необикновено скъпи. “
Турбуленцията като запас
Изследователката Катрин Барбиери е картографирала всеобщите безредици, пандемиите, финансовите рецесии и климатичните промени в интервал от 200 години. Нейното умозаключение е ясно: показателят на турбулентност през 2020-те години е най-високият за последните два века.
Имаме всичко, на всички места и когато и да е “, обобщава Линдквист. „ Затова в една лондонска книжарница неотдавна видях табела: Секцията с постапокалиптична фантастика е преместена в отдел „ Актуални събития “. “
Но турбуленцията, упорства футурологът, не е рискова сама по себе си. Истински рисково е да продължаваме да действаме с логиката от през вчерашния ден.
Магнус Линдквист футуролог футурология
Това е парадоксът на актуалния свят, уловен и разказан от Магнус Линдквист – шведски футуролог с двадесетгодишна процедура. От сцената на форума The Sound of Money в София той изпрати едно основно обръщение: казусът не е в технологиите, а в това, че продължаваме да мислим с логиката на вчерашния ден и към момента не можем да насмогнем на темпото на бъдещето, което към този момент е тук.
В действителност, където вестникарските заглавия все по-често звучат като научна фантастика, коментарът на Линдквист е колкото провокативен, толкоз и освобождаващ. Според него в ерата на свръхпродуктивността от време на време е потребно да си „ неприятен “ в нещо, тъй като точно дефицитите и компликациите раждат същинската креативност. Затова футурологът акцентира, че не трябва просто да се плашим от следващата софтуерна вълна, а би трябвало да осъзнаем, че претърпяваме същински „ Голям гърмеж “.
Пикът на децата
Лекцията му обаче стартира не с технологии, а с демография. Ако погледнем кривите на раждаемостта в Русия, Индия, Швеция, Дания, Кения, Южна Корея, Съединени американски щати, Китай и Испания за последните 100 години, всички те сочат надолу. Раждаемостта спада в целия свят.
За Европа последствията към този момент са факт: общото население на континента доближи своя пик тъкмо преди пандемията от COVID-19. Само че България се сблъска с тази действителност цели 30 години по-рано.
Вие към този момент живеете в това бъдеще “, отбелязва иронично Линдквист. „ Добрата вест е, че след няколко години лятната ви отмора ще е прелестна – по-малко хора, по-малко замърсяване. Но дотук с положителните вести. “
Защото демографският срив разклаща институции, които свикнахме да одобряваме за даденост. Германският канцлер Бисмарк вкарва пенсиите през далечната 1889 година, когато междинната дълготрайност на живота е едвам 55 години. Системата безусловно е замислена по този начин, че множеството хора в никакъв случай да не стигнат до нея. Днес тази логичност е явно остаряла, само че никой към момента не е проектирал нова.
20 евро за специалист в джоба
Демографската рецесия неизбежно води до въпроса: кой ще работи тогава? Масовата имиграция просто не е политически допустима в Европа през околните десетилетия, споделя Линдквист, отваряйки скоба, че е женен за военна бежанка от Сараево и персонално поддържа миграцията. Тогава, продължава той, остава автоматизацията.
Живеем в неповторим миг, в който против 20 евро имате персонален специалист в джоба си. “
Стартъпът La Gora, да вземем за пример, е основал AI юрист. В непосредствено съревнование с същински адвокати изкуственият разсъдък съумява да открие малко повече правни малки врати в особено квалифициран контракт. Истински стряскаща обаче е разликата в скоростта: на хората са им нужни приблизително 90 минути (за които ще ви таксуват като за два дни работа), до момента в който AI инструментът завършва задачата за секунда.
Как се стимулира юрист? Трябват му заплата, бонус, прекрасен офис, безвъзмездни закуски, приятни сътрудници. И всичко това го стимулира за към две седмици. AI се нуждае единствено от ток и работи гратис, на мрачно, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. “
За да илюстрира мащаба на смяната, Линдквист прави историческо съпоставяне. Изкуственият разсъдък е „ най-голямата индустриална инвестиция в историята на човечеството “. По финансови разноски той към този момент надминава плана „ Манхатън “, а темповете на вложение са два пъти по-бързи, в сравнение с при всеобщото нахлуване на електричеството.
На този декор данните за България са по-скоро притеснителни. Според Национален статистически институт потреблението на AI в страната е към 22.5%. Младежите сред 15 и 24 години подвигат междинното равнище с близо 50%, само че като цяло изоставането е съществено от Индия, Бразилия и Глобалния юг, където новите технологии се внедряват доста по-бързо, в сравнение с в развитите стопански системи.
Отвъд битовете: нанотехнологии, гени и заводи в ниска орбита
Линдквист обаче не стопира до изкуствения разсъдък. Той приказва за един по-широк „ Голям гърмеж “ – епоха, в която променяме освен софтуерни битове, само че и физически атоми, нанотехнологии и генетика.
Примерите му звучат фантастично, само че са напълно действителни. Компанията Cortical Labs към този момент показва по какъв начин лабораторно отгледани мозъчни кафези в Петриева паничка играят видеоиграта Doom – или с други думи, „ мозъкът към този момент няма потребност от тялото ни “. В същото време нанотехнологичен робот от слуз (slimebot) е програмиран самостоятелно да изследва труднодостъпни места и да работи с корозивни материали. Уелски стартъп пък изпрати в орбита спътник, който работи като фабрика за полупроводници – той употребява ниската гравитация и температурните разлики в космоса, с цел да създава доста по-качествени чипове.
Докато политиците се чудят от коя страна на границата да повдигнат даден цех, ние към този момент можем да строим заводи в ниска земна орбита “, отбелязва футурологът.
Любимият му образец обаче е CRISPR-Cas9 – инструментът за генетично „ изрязване и слагане “, донесъл Нобелова премия на Дженифър Даудна и Еманюел Шарпантие. С негова помощ учени са копирали биолуминесцентна ДНК от планктон и са я вградили в първообраз на лампа, създавайки светлина без капка електричество.
Разходите за пускане на компания – било то за разработка на програмен продукт, за привличане на капитал, за изстрелване на обекти в космоса или за сила – ще продължат фрапантно да падат през идващите години “, предвижда Линдквист.
Две специалности, които сигурно ще останат
Какво тогава ще ни остане да вършим за нас, хората? Изследователи от Оксфорд показват зъболекарите и свещениците като двете специалности, които най-трудно биха били сменени от роботи. Линдквист се съгласява и изяснява: зъболекарят е сложен за автоматизиране чисто физически, а свещеникът, тъй като предлага „ най-оскъдния запас на земята “ – смисъл.
Липсата на смисъл е повода хората да се радикализират в интернет. Тя изяснява и големия брой маратонци по света. Ако можете да дадете на хората смисъл или да работите майсторски с ръцете си, вие ще бъдете необикновено скъпи. “
Турбуленцията като запас
Изследователката Катрин Барбиери е картографирала всеобщите безредици, пандемиите, финансовите рецесии и климатичните промени в интервал от 200 години. Нейното умозаключение е ясно: показателят на турбулентност през 2020-те години е най-високият за последните два века.
Имаме всичко, на всички места и когато и да е “, обобщава Линдквист. „ Затова в една лондонска книжарница неотдавна видях табела: Секцията с постапокалиптична фантастика е преместена в отдел „ Актуални събития “. “
Но турбуленцията, упорства футурологът, не е рискова сама по себе си. Истински рисково е да продължаваме да действаме с логиката от през вчерашния ден.
Магнус Линдквист футуролог футурология
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ