Евдокия Чочева: за какво мечтае една българка на 103 години
Днес ви срещаме с edna жена, от която можем единствено да попиваме - мъдрост, обноски, житейски опит, препоръки, положителна настройка.
Тя се споделя Евдокия Чочева и е на 103 години, навършени напълно неотдавна - на 29 септември.
Тя цялата е ентусиазъм и мъдрост. И добрина. И успокоение. И прелест.
Внучката ѝ Лира Константинова споделя за баба си, че най-важната съставна част за дълголетието ѝ е, че през целия си живот, до през днешния ден, е заобиколена с доста другари. Не остава сама, не обича да е сама. За нейната баба най-висшата полезност е образованието, науката, знанието. Чете непрекъснато, неуморно. И постоянно раздава един безусловно инфекциозен оптимизъм.
С помощта на Лира успяхме да зададем и нашите въпроси към госпожа Чочева, а тя ни отговори тъкмо с толкоз мъдрост, с колкото чакахме.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography
С огромно наслаждение ви срещаме с Евдокия Чочева посредством едно доста особено изявление, записано от нейната внучка Лира Константинова.
„ Всеки ден би трябвало да послушаш най-малко една песничка, да погледнеш хубава картина и в случай че е допустимо да прочетеш най-малко едно умно изречение. “
Гьоте
****
Била сте библиотекарка и машинописка, обичате да пишете, създавала сте голям брой публикации за разнообразни издания. Животът ви е белязан от силата на словото. Какво ви дава писането? Могат ли думите да запазят освен мозъка, а и душата?
Винаги съм изпитвала поклонение пред писаното слово. Когато моята сестра Надя беше студентка, един месец беше доста тежко болна, боляха я очите и лекарите й не разрешиха да чете. В продължение на един месец аз всеки ден стоях при нея и й четях, била съм на 15 години някъде – прочетох й цялата книга „ Какво да се прави “ на Чернишевски. Оттогава не мога да си показва живота си без книги. Възпитах две деца – филолози. Моят наследник, Юлиян Константинов, е професор, приключил британска лингвистика, а щерка ми, Красимира Олянова, е дълготраен редактор в националното радио, приключила чешка лингвистика.
Човек би трябвало да живее със словото, то би трябвало да звучи към него непрекъснато.
Гордея се, че и децата ми, и внуците, са висшисти, приказват по няколко езика и в домовете им има големи библиотеки. Най-тъжно ми е, че към този момент не мога да чета, би трябвало някой да ми чете, не виждам. Но не преставам да пиша за вестник „ Трета възраст “ – неотдавна там разгласиха две мои стихотворения.
Не мога към този момент да излизам от къщи, само че с думите си доближавам до сърцата и душите на толкоз хора. Така още съм жива.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography
Коя е обичаната Ви дума в българския език?
" Благодаря " , тъй като съм срещала единствено положителни хора, на които благодаря, неприятни хора не съм срещала. Благодаря на всички, които ми пишат и ме поздравяват за моите рождени дни, благодаря им за добрината и отделеното време.
А коя е обичаната Ви книга?
„ Моторни песни “ на Никола Вапцаров, тъй като той написа за елементарните хора, за служащите, не за богатите и велможите.
Разбрахме, че имате огромно семейство, само че огромна част от внуците Ви живеят отвън България. Тъжно ли Ви е, че не са в родината си и за какво съгласно Вас толкоз доста младежи напуснаха България в последните години?
Много ми е мъчително за внуците ми, само че Лондон, Вербие и Отава им дават доста по-големи благоприятни условия за професионална реализация и почтено възнаграждение, в сравнение с София. За страдание България се трансформира в най - бедната страна в Европа. Позорно е да се покачват пенсиите с толкоз малко – в действителност с нарасналите пенсии човек може да си купи няколко кисели млека и един самун допълнително от преди.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography
Колко пъти сте срещала любовта през тези 103 години живот? Вярвате ли, че човек има единствено една сродна душа и една огромна обич?
Два пъти.
Сигурно сте прекосявала и през сложни интервали и тежки житейски обстановки. Какво ви е пособие най-вече в моментите на горест или обезсърчение?
Най-много са ми помагали моите другари. През целия си живот съм имала щастието да срещам хора, които са били положителни и откровени другари, подкрепяли са ме, окуражавали са ме, подавали са ми ръка в тежки моменти. За страдание към този момент всички мои другари са покойници.
Това е най-тъжното в старостта – когато си отидат приятелите.
Много хора гледат с носталгия към предишното и считат, че едно време се е живеело по-добре. Вие на какво мнение сте - по-добър или по-лош е светът, в който живеем през днешния ден?
Всеки интервал, в който съм живяла, е имал хубави и неприятни страни. За социализма бих споделила, че най-хубавото, което скърбя, че го няма в този момент, е достъпът до опазване на здравето, почивните станции, евтините медикаменти, безплатните прегледи. За демокрацията безусловно нищо хубаво не мога да кажа, два милиона българи напуснаха страната ни.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography
Имате ли някакви обичани женски хитрини и трикове за хубост? Нещо, с което сте обичали или към момента обичате да се глезите чисто по женски?
Винаги съм обичала да отивам на козметик и на коафьор. Обичах да си шия тоалети и имах доста добра шивачка. Стараех се да не пресилвам с храната, да бъда стройна.
Няма да Ви питаме за секрети за дългоденствие, само че желаеме да ни споделите секрети за добър и заслужен живот. Кои са полезностите, които не трябва да губим?
Лично аз заобикалям да се окайвам, да приказвам за заболявания и страдалчество. Стараела съм се през целия си живот да виждам хубостта към себе си, добрината. Смятам, че човек би трябвало да бъде на първо място почтен, да не лъже, да не мами хората, да не краде. Също би трябвало да почитаме другите хора, без значение дали са небогати или богати, учени или елементарни. Трябва да се отнасяме почтено един към различен.
За какво си мечтае една жена на 103 години?
Да бъде с мозъка си.
Тя се споделя Евдокия Чочева и е на 103 години, навършени напълно неотдавна - на 29 септември.
Тя цялата е ентусиазъм и мъдрост. И добрина. И успокоение. И прелест.
Внучката ѝ Лира Константинова споделя за баба си, че най-важната съставна част за дълголетието ѝ е, че през целия си живот, до през днешния ден, е заобиколена с доста другари. Не остава сама, не обича да е сама. За нейната баба най-висшата полезност е образованието, науката, знанието. Чете непрекъснато, неуморно. И постоянно раздава един безусловно инфекциозен оптимизъм.
С помощта на Лира успяхме да зададем и нашите въпроси към госпожа Чочева, а тя ни отговори тъкмо с толкоз мъдрост, с колкото чакахме.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography С огромно наслаждение ви срещаме с Евдокия Чочева посредством едно доста особено изявление, записано от нейната внучка Лира Константинова.
„ Всеки ден би трябвало да послушаш най-малко една песничка, да погледнеш хубава картина и в случай че е допустимо да прочетеш най-малко едно умно изречение. “
Гьоте
****
Била сте библиотекарка и машинописка, обичате да пишете, създавала сте голям брой публикации за разнообразни издания. Животът ви е белязан от силата на словото. Какво ви дава писането? Могат ли думите да запазят освен мозъка, а и душата?
Винаги съм изпитвала поклонение пред писаното слово. Когато моята сестра Надя беше студентка, един месец беше доста тежко болна, боляха я очите и лекарите й не разрешиха да чете. В продължение на един месец аз всеки ден стоях при нея и й четях, била съм на 15 години някъде – прочетох й цялата книга „ Какво да се прави “ на Чернишевски. Оттогава не мога да си показва живота си без книги. Възпитах две деца – филолози. Моят наследник, Юлиян Константинов, е професор, приключил британска лингвистика, а щерка ми, Красимира Олянова, е дълготраен редактор в националното радио, приключила чешка лингвистика.
Човек би трябвало да живее със словото, то би трябвало да звучи към него непрекъснато.
Гордея се, че и децата ми, и внуците, са висшисти, приказват по няколко езика и в домовете им има големи библиотеки. Най-тъжно ми е, че към този момент не мога да чета, би трябвало някой да ми чете, не виждам. Но не преставам да пиша за вестник „ Трета възраст “ – неотдавна там разгласиха две мои стихотворения.
Не мога към този момент да излизам от къщи, само че с думите си доближавам до сърцата и душите на толкоз хора. Така още съм жива.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography Коя е обичаната Ви дума в българския език?
" Благодаря " , тъй като съм срещала единствено положителни хора, на които благодаря, неприятни хора не съм срещала. Благодаря на всички, които ми пишат и ме поздравяват за моите рождени дни, благодаря им за добрината и отделеното време.
А коя е обичаната Ви книга?
„ Моторни песни “ на Никола Вапцаров, тъй като той написа за елементарните хора, за служащите, не за богатите и велможите.
Разбрахме, че имате огромно семейство, само че огромна част от внуците Ви живеят отвън България. Тъжно ли Ви е, че не са в родината си и за какво съгласно Вас толкоз доста младежи напуснаха България в последните години?
Много ми е мъчително за внуците ми, само че Лондон, Вербие и Отава им дават доста по-големи благоприятни условия за професионална реализация и почтено възнаграждение, в сравнение с София. За страдание България се трансформира в най - бедната страна в Европа. Позорно е да се покачват пенсиите с толкоз малко – в действителност с нарасналите пенсии човек може да си купи няколко кисели млека и един самун допълнително от преди.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography Колко пъти сте срещала любовта през тези 103 години живот? Вярвате ли, че човек има единствено една сродна душа и една огромна обич?
Два пъти.
Сигурно сте прекосявала и през сложни интервали и тежки житейски обстановки. Какво ви е пособие най-вече в моментите на горест или обезсърчение?
Най-много са ми помагали моите другари. През целия си живот съм имала щастието да срещам хора, които са били положителни и откровени другари, подкрепяли са ме, окуражавали са ме, подавали са ми ръка в тежки моменти. За страдание към този момент всички мои другари са покойници.
Това е най-тъжното в старостта – когато си отидат приятелите.
Много хора гледат с носталгия към предишното и считат, че едно време се е живеело по-добре. Вие на какво мнение сте - по-добър или по-лош е светът, в който живеем през днешния ден?
Всеки интервал, в който съм живяла, е имал хубави и неприятни страни. За социализма бих споделила, че най-хубавото, което скърбя, че го няма в този момент, е достъпът до опазване на здравето, почивните станции, евтините медикаменти, безплатните прегледи. За демокрацията безусловно нищо хубаво не мога да кажа, два милиона българи напуснаха страната ни.
Yana Peneva - Wedding and Portrait Photography Имате ли някакви обичани женски хитрини и трикове за хубост? Нещо, с което сте обичали или към момента обичате да се глезите чисто по женски?
Винаги съм обичала да отивам на козметик и на коафьор. Обичах да си шия тоалети и имах доста добра шивачка. Стараех се да не пресилвам с храната, да бъда стройна.
Няма да Ви питаме за секрети за дългоденствие, само че желаеме да ни споделите секрети за добър и заслужен живот. Кои са полезностите, които не трябва да губим?
Лично аз заобикалям да се окайвам, да приказвам за заболявания и страдалчество. Стараела съм се през целия си живот да виждам хубостта към себе си, добрината. Смятам, че човек би трябвало да бъде на първо място почтен, да не лъже, да не мами хората, да не краде. Също би трябвало да почитаме другите хора, без значение дали са небогати или богати, учени или елементарни. Трябва да се отнасяме почтено един към различен.
За какво си мечтае една жена на 103 години?
Да бъде с мозъка си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ