Днес ви срещаме с д-р Росита Кокотанекова – една от

Днес ви срещаме с доктор Росита Кокотанекова – една от трите носителки на националното отличиe „ За дамите в науката 2023 “ за България. 

„ За дамите в науката “ на L'Oréal и ЮНЕСКО  са измежду най-реномираните и предстоящи годишни оценки в научната общественост в България. Те дават финансова поддръжка на млади дами учени и имат за цел да поддържат техните научноизследователски кариери, както и да ги вдъхновят да разкрият целия си теоретичен капацитет.

Д-р Росита Кокотанекова е надарен астроном с богат опит в изучаването на дребни небесни тела. Това е една рядко изследвана област в България . Приносът на д-р Кокотанекова към изследването на метеорити е отличен от Международния астрономически съюз, който кръщава един от тях с нейното име. Проектът ѝ се концентрира върху проучването на еволюцията на кометите, където се съдържа основна информация за началото на Слънчевата система и факторите, които са съдействали за развиването на живота на Земята. 

А познанията, които ще се придобият при сполучливо осъществяване на плана, освен ще разширят общото схващане за кометите, само че и ще дават благоприятни условия за предстоящ рандеман на потребни запаси в космоса. В момента Росита е основен помощник в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките.

Ето какво показа особено за Edna.bg доктор Росита Кокотанекова за момента, в който е осъзнала, че нейният път е науката, какво я стимулира и как можем да запалителен интереса на девойките към науката.

Кога разбрахте, че желаете да се занимавате с просвета?

Пътят ми в науката е напълно естествено продължение на детството и ученическите ми години. Още тогава с помощта на родителите ми, които са преподаватели по астрономия, направих първите си стъпки в тази посока. Когато постъпих в университета знаех, че това е региона, която ми е най-любопитно да уча. Но тогава още нямах ясни проекти за това по какъв начин ще се развие професионалния ми път. Някъде по време на бакалавърската ми степен започнах да се срещам с професионални астрофизици и забелязах, че метода им на живот и работа съответствува с това, за което аз си бленувам – пътуванията до далечни обсерватории, наблюдения с впечатляващи телескопи и принадлежности, колаборации с пъстри интернационалните екипи, всекидневното стълкновение с любопитни въпроси за космоса.
Годишният Хороскоп за 2024-та на Edna.bg! Какво следва в кариерата, любовта и здравето пред 12-те зодии На фокус
Така малко по малко започнах да работя по научни планове – първо за бакалавърската и магистърската си дисертация, по време на летни стажове, а след това и като докторант. Всяка една от тези стъпки беше водена от любознанието ми да опитвам нещо, което ми е забавно, а не с ясната цел, че това безусловно ще ми обезпечи кариера като академик.

Как протича работният ден на една жена академик?

Напълно уверено мога да кажа, че всеки един академик прекарва дните си по друг метод. Графикът извънредно доста зависи от научната област, в която работиш, както и какви професионални отговорности имаш с изключение на изследователската активност (например преподаване, административни отговорности и др.). Моята позиция в Българска академия на науките е изцяло изследователска, само че даже и самата ми научна работа включва редица разнородни задания, които включват основно кандидатстване за наблюдателно време и финансиране, събиране на данни в обсерваториите, писане на компютърни стратегии за обработка на данните, разбор на наблюдателните данни, писане на публикации, критика на публикации, презентации на резултатите и тн.

Тези съществени задания в процеса на работа в наблюдателната астрономия, обаче постоянно се извършват в екип с други хора, по тази причина работата ми включва и доста срещи с колаборатори, докторанти/студенти, както и продан на информация и хрумвания с научната общественост на разнообразни конгреси. В взаимозависимост от това по какви плана работя и в какъв етап са те, всеки един мой работен ден наподобява друго. Понякога в границите на един ден се постанова да прескачам от задача в задача, а от време на време се постанова да се задълбоча и да работя по едно съответно нещо в продължение на часове, дни, даже и седмици. Мога да кажа, че единственото общо сред работните ми дни е, че множеството от тях изискват продължителни часове пред компютъра.

Защо съгласно Вас специалностите в региона на научната активност не се считат за типично женски?

Според мен главната причина за това е историческа. Едва през 20-и век дамите стартират да получават равни права с мъжете, а с това и достъп до обучение, което да им разреши да развият капацитета си и да станат учени. Само преди 50 години, едвам 15% от всички докторски степени в международен мащаб са били давани на дами и чак в този момент равнищата доближават до 50% (като в дисциплини като физиката, за жалост, към момента остават под 25%). На процедура просветителните стратегии, научните институции, както и метода на работа на откривателите, са се развивали в продължение на епохи, взимайки под внимание потребностите единствено на мъжете (и то най-много на богатите мъже от етническото болшинство на съответната държава). И едвам в последните 100 години, откогато в научните среди са позволени дами и други едва показани общности, научната среда стартира да се трансформира, тъй че да е по-благоприятна и налична за всички. Доколкото знам, в България достъпът на дамите до науката е бил интензивен по време на Социализма, когато дамите са били подтиквани да се занимават с механически дисциплини и точни науки. Но все пак дамите в науката и изключително на управителни позиции в научните институти остават малцинство и до през днешния ден. Самият факт какъв брой постоянно в всекидневието към момента се чува разделянето на „ мъжка работа “ и „ женска работа “ ясно демонстрира, че културно при нас разделянето сред половете остава много доста.

Жените в науката

Какво Ви стимулира в научната ти активност?

Най-силният мотиватор за мен е научната общественост, от която съм част. Най-усърдно работя, когато си партнирам с сътрудници по избран проблем. А най-вече се задълбочава, когато знам, че с моята работа способствам директно за напредъка по избран забавен теоретичен проблем, тъй че след време да успеем да достигнем до още по-интересни открития.

Работата ви е съсредоточена върху проучване на необятния Космос и по-специално - кометите. Колко са значими те за живота ни тук на Земята?

Кометите са дребни тела богати на лед. Те са били формирани в ранните стадии на съставяне на Слънчевата система и са останали непокътнати отвън орбитите на планетите съвсем непроменени за повече от 4 милиарда години до през днешния ден. Предполага се, че кометите и живота на Земята са свързани по два значими метода. Най-широкоразпространената догадка за образуването на Земята допуска, че планетата ни е била формирана с малко наличие на вода в състава си. Така, с цел да се трансформира в обитаема, нашата планета е минала през деен интервал, в който е била „ бомбардирана “ от комети и метеорити, богати на вода и органични съединения. Затова и проучването на тези дребни тела е толкоз забавна задача – то ни разрешава да надникнем в предишното на Слънчевата система и да разберем кои условия са нужни за възникването на живот на една планета и да оценим възможностите и на други планети към други звезди в нашата вселена да съществуват живи същества.

Освен за възникването на живот на планетата, кометите се смятат и за една от евентуалните рискове за заличаване на живота. Вероятността комета да се сблъска със Земята в околните десетки хиляди години е извънредно дребна. Но все пак, за нас като човечество е значимо да се подготвим даже и за толкоз нисковероятен сюжет. Затова изучавайки свойствата на кометите, ние способстваме за това да можем да предвидим какви възможни рискове се крият от евентуален конфликт с комета и по какъв начин бихме могли да предотвратим удара или следствията от него.

Какво ви стимулира да се насочите към проучването на дребни небесни тела, които са рядко изследвана област в България? 

След края на магистратурата си желаех да стартира доктрантура по наблюдателна астрофизика. Кандидатствах за разнообразни позиции, само че тази, на която се стопирах беше точно отдадена на кометите. Преди да схвана за нея нямах съвсем никакъв интерес към Слънчевата система. Точно, когато аплайвах, обаче, кометите влезнаха във фокуса на медиите с разпадането на една обещаваща да стане доста ярка комета (ISON), както и с приближаването на дейната фаза на галактическа задача Розета. Тези вести ме накараха да се разровя и да схвана, че това е една област, в която има доста неразгадани към момента въпроси и предстоят десетилетия на забавни открития. Съчетано с невероятните научни ръководители, които предлагаха тази докторантска позиция, това ме убеди, че желая да се развъртвам точно в тази област.

Какви съответни находки или изводи от вашите проучвания на комети считате, че могат да бъдат основни за разбирането на началото на Слънчевата система и развиването на живота на Земята? 

Моите проучвания употребяват наблюдения на ядрата на комети, с цел да характеризират физическите им свойства. Колкото повече обекти следим, толкоз повече започваме да разбираме по какъв начин те еволюират, т.е. по какъв начин са се трансформирали след образуването си. С това разкриваме и по какъв начин тъкмо протичат процесите на еволюция и по какъв начин варират избрани характерности на кометата. Така моите проучвания способстват за това да можем да разграничим истинските (вродените) свойства на кометите от тези, които се трансформират в следствие от тяхната еволюция. Това знание е основно за моделите учещи ранните стадии на Слънчевата система, образуването на планетите и възникването на благосклонни условия за живот на нашата планета.

Каква е вашата роля в задачата на Европейската галактическа организация – Comet Interceptor, и по какъв начин се чака тази задача да способства за нашето схващане за кометите и галактическата среда? 

Част съм от научния екип на задачата Comet Interceptor съвсем от самото и планиране. Заедно с целия екип от учени и инженери успяхме да разработим концепцията за задачата и да спечелим финансирането и развиването и от ЕКА. А в идващите няколко години би трябвало да довършим създаването на инструментите на сондата и да подсигуряваме, че научните цели, които сме си сложили могат да се изпълнят. В момента съм член на работната група, виновна за подбирането на комета, към която да изпратим галактическия уред. Comet Interceptor е първата галактическа задача, която се създава без да се знае тъкмо кой съответен обект ще бъде посетен. Това се постанова, тъй като с задачата целим да достигнем до дългопериодична комета, която за първи път се доближава до Слънцето. В множеството случаи времето сред откриването на подобен обект с телескопи от Земята и прекосяването на кометата покрай Земята е незадоволително, с цел да се изпрати сонда до тях. Единствената опция е да се приготви уред, който да бъде изпратен авансово в космоса и да изчака отговарящ миг, с цел да доближи новооткрит обект. Точно това е и тактиката ни с Comet Interceptor. На този стадий в създаването на задачата, нашият екип би трябвало да се приготви тъкмо за този необикновен метод. Сега работим, с цел да може да подсигуряваме, че когато задачата е подготвена ще открием и ще достигнем до допустимо най-интересната комета.

Как можем да запалителен интереса на девойките към науката?

Аз си мисля, че всяко дете има вродено любознание да учи света към себе си. С израстването си, обаче, заради редица аргументи последователно губим това нестихващо предпочитание да научаваме повече за непознатото и губим способността си да се вглъбяване в изпробването на нещо ново до момента в който не го усвоим. Това ме кара да си мисля, че в случай че желаеме повече девойки да се насочат към науката би трябвало да намерим метод да насърчаваме любознанието им към всяко нещо, което ги влече. Но още по-важно от това е да им демонстрираме, че с цел да научат нещо да станат положителни в него няма потребност да имат извънреден присъщ гений и от раз да могат да се оправят с провокациите без неточност. А в противен случай, би трябвало да им покажем, че допускането на неточности и превъзмогването им с твърдоглавие и труд е това, което ще ги води напред.

Мотото на националната стратегия е, че светът има потребност от просвета, а науката – от дами. А от какво имат потребност дамите в науката?

Не бих си разрешила да приказвам от името на всички, тъй като всеки академик и всеки човек като цяло има разнообразни потребности. Ако би трябвало да споделя своето виждане, няколко са основните неща съгласно мен, с цел да може една жена да бъде по едно и също време сполучлив академик и задоволен човек.

От чисто практическа позиция е належащо съответно финансиране на научната активност, което да обезпечава благоприятни условия за провеждането на забавни научни опити и интензивно присъединяване в научната област на интернационално равнище. Освен това е значимо работната среда да бъде завършена по този начин, че професионалното развиване да е еднообразно налично, без значение от съответните персонални условия и най-много майчинството.

По-широко погледната, бих споделила, че дамите в науката имат потребност от безрезервна поддръжка и непоклатима религия във опциите им. Точно тук равноправието на половете играе доста мощна роля. Тогава, когато изчезнат всички подозрения, че дамите могат да се оправят с най-големите научни провокации наедно с мъжете, приносът на дамите в научната среда ще се оцени още по-високо и ще могат да се основат по-благоприятни условия, тъй че всяка жена академик да развие оптимално капацитета си.

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook , последвайте ни в Instagram , намерете ни в TikTok .