Константин Вълков: Политическата коректност е бич, с който трябва да се борим
" Днес, спрямо преди години, повече ни е боязън да назоваваме нещата с същинските им имена и да ги споделяме такива, каквито са. Ето това е огромната неприятна смяна за мен - политическата уместност, било от боязън от обществен линч, било от боязън, че някой ще ни плесне през ръцете и устата, че споделяме нелицеприятни неща. Мисля, че най-важно е в границите на положителния звук, на морала и етиката всеки да прави каквото си желае, а политическата уместност е камшик, с който би трябвало някак да се преборим ", споделя още Константин Вълков.
За рицарството и мъжкарството, за това би трябвало ли да се борим с конкуренцията на " ТикТок " и " Инстаграм " и ще почине ли творчеството под напора на напредъка и изкуствения разсъдък, ето какво счита радио журналистът:
Снимка: БТА
Като човек с необятен взор върху медиите, освен у нас - знаем, че следите и задграничната преса, каква е посоката, която поеха през последния четвърт век?
Първото, което ми пристигна на разум, когато ме поканихте да приказваме по тематиката, беше, че преди като че ли имаше по-голяма конкуренция сред публицистите, в случай че приказваме за България. Не знам дали тъй като бяхме по-млади, само че имаше ужасно състезание сред публицистите кой ще направи изявление с непознати, забавни хора, кой за първи път ще направи нещо друго забавно. Докато в този момент ми се коства, че няма чак такова състезание. Сега всеки е вперен в това материалът му да се чете повече, да се харесва във Фейсбук, да се разяснява повече. Преди имаше вътрешна конкуренция, може би тъй като нещата се правеха за първи път.
Както са споделили и сътрудниците преди мен в рубриката Ви за, тогава имаше и печатни медии, което даваше даваше една отсрочена приятност от усещането за новините, т.е. не се случваше незабавно, а се чакаше идващият ден. Давам за образец боксовите мачове в Щатите, които се организираха вечер и всички чакаха какво ще се напише на идващия ден във вестниците.
Сега доста бързо и незабавно става всичко. А колкото незабавно става, толкоз и бързо отшумява. Това не е доста хубаво съгласно мен. Може би тази максима " всяко знамение за три дни " важи извънредно, само че към този момент е " всяко знамение за три часа ". Всичко доста бързо отминава и отшумява, а резултатът е доста по-малък. Като че ли преди се навлизаше повече дълбочина, имаше по-дълги изследвания, следствия, материали и така нататък, до момента в който в този момент фокусът на вниманието ни е от една конференция в 12 часа, в 14 става нещо друго, в 16 - трето. И в последна сметка, колкото и тъжно да звучи, нищо няма безусловно никакво значение.
Ако си извършите опит и да вземем за пример отидете в чужбина за две седмици и не отваряте нищо обвързвано с това, което се случва, когато се върнете, разбирате, че нищо не се е трансформирало.
Ако съпоставим потребяването и предлагането на новините през днешния ден с бързата мода, съгласно Вас ще последваме ли наклонността за връщане към устойчивостта?
Да, в някои медии това се следи и се случва с така наречен пояснение на новините. Хубавото или неприятното на обществените мрежи е тяхната експедитивност - всичко, което се случва, на момента излиза наяве на оптимален брой хора. Традиционни медии като радиото, малкия екран, печатните медии по-скоро се пробват да обяснят новината, да влязат в малко по-голяма дълбочина. Защото, с цел да може един четец или слушател да разбере и да се ориентира какво се случва по дадена тематика, без значение дали приказваме за радио, телевизия или интернет, той би трябвало да отвори доста източници, което пък идва от поляризацията, че едните поддържат едни, другите - други.
Но в случай че се съсредоточиш в това да обясняваш новините, първо помагаш на хората да се ориентират, второ, навлизаш в дълбочина. Така че, това е едно от хубавите качества - че обичайните медии се осъзнаха, че вместо да изпреварват (защото те не могат да изпреварят интернет), се втурнаха в това да изясняват новините, къде добре, къде неприятно.
Как стояха нещата с жълтите медии, когато започвахте кариерата си?
Жълти медии е имало постоянно, само че преди те бяха някак по-забавни. Спомням си, че си купувахме жълти вестници и ги четяхме открай до дъно в компании и се заливахме от смях. Не си припомням добре историята, само че в случай че не се неистина, жълтите медии са се появили в едно малко американско градче, където един началник на медия се чудил какво да прави, поставил в една купа имената на половината поданици на обитаемото място, във втора - поставил имената на останалите. Извадил две листчета на инцидентен принцип, да речем Джордж и Анна, и си споделил " Не може да няма нещо сред тях, измислете го ".
Но с жълтите медии беше по-забавно, до момента в който в този момент се употребяват за заличаване и омаскаряване на някого, т.е. имат ясна цел. Преди сякаш беше малко по-романтично, или защото за първи път са се случвали в България, ние сме гледали по-романтично на това.
Много е мъчно да схванеш, че нищо, което се написа за теб или за някой различен непокътнат човек, или пък общественият линч във " Facebook ", нямат никакво значение и не би трябвало да им обръщаш внимание, да не им отговаряш и т.н.
Промениха ли се феновете, слушателите и читателите през тези 25 години, в които се допуска, че узряваме и демократично в този така наречен преход?
Според мен виновност на медиите е, че мислят, че аудиторията е по-опростачена, жестоко казано, че желае по-лесни за мелене вести. Всъщност, когато ѝ предоставиш по-сериозно наличие и пояснение, тя се оказва жадна и гладна за това и го употребява доста настървено. Но тук, отново споделям, виновността е на медиите, които си мислят, че в случай че не поканят еди кой си, няма да имат рейтинг, в случай че създадат дълго изявление от час и половина, то няма да се слуша или гледа, в случай че напишат дълъг текст в интернет не със скандално заглавие, той няма да се чете. Медиите са вторачени в този бърз триумф, в бързите кликове.
Сега има безчет стратегии и софтуери, имаше ги в действителност още преди 15 години, само че си припомням по какъв начин ни посочваха в Ню Йорк един път, че като смениш дума в заглавието с друга незабавно читаемостта се повишава, припомням си, че в редакциите на " Но Йорк таймс " имаше ранглисти на най-четените материали и публицистите всеки ден в 17 часа виждат кое е четено, кое не. Тоест има едно ненужно състезание. Не желая да оборвам този напредък, само че си мисля, че вътрешният инстинкт на публицистите също е значим, а сме вторачили доста в техническите данни - какво се чете, коя тематика си мислим, че ще се приказва и зарязваме всичко останало.
Снимка: Личен архив
Как да отговорим на конкуренцията на " ТикТок ", където е по-младата аудитория и където две минути са безпределно дълго време? Можем ли да ги притеглим към значимите тематики?
Аз мисля, че с годините те сами ще стартират да ги търсят. Но в случай че поканят някого от нас двамата да дава отговор за наличието на " ТикТок " в България, ние няма по какъв начин да поемем тази роля, тъй като не знаем кое е хубаво, кое е неприятно за тази публика, кое ѝ харесва или не ѝ. Ако тръгнем по нашия метод, може би ще загубим техния интерес. Нямам визия по какъв начин да бъдем съперници, само че си мисля, че през годините за доста неща в промишлеността и технологиите се е твърдяло, че ще почине, че ще загине, виждаме, че има неща, които вечно остават едни и същи. Просто би трябвало да вършим това, което можем да вършим - радиото си е радио, малкия екран - телевизия, т.е. не е нужно да се трансформират в " ТикТок ", в " Инстаграм " или в нещо сходно.
Мисля, че спасението е в обяснението на новините, отново споделям. Тъй като има толкоз доста къса и разнпосочна информация по една и съща тематика, функционалността на по-сериозните и по-стари медии е да изясняват новините. Тогава те ще слушат и гледат повече. А с " ТикТок " не можем да се преборим и не съм сигурен дали една обичайната печатна медия би трябвало има канал в тази обществена мрежа. Медията би трябвало да прави това, което прави най-добре. Не съм сигурен и дали един публицист би трябвало наложително да има " Facebook " профил, в който непрестанно като анормален да показва мнението си и така нататък Например водещият на " Панорама " Бойко Василев, който сте интервюирали по-рано, дръзвам да настоявам, че няма никаква причина той да има " Facebook " страница, а мисля и че няма. Няма никаква причина да взе участие през 15 минути в " Туитър ", да поства фотоси от предаването си в " Инстаграм ". Няма причина за това, не е значимо, не е значимо по никакъв метод, на никого не носи нищо. Така мисля аз.
През тези 25 година съгласно Вас кое е събитието, което промени освен медиите, само че и историята, което да ни води в друга посока? Колегите, които попитахме по-рано това, маркираха събития като гибелта на хартиения ежедневник, атентата против Кулите близнаци в Щатите, задържането на медиците ни в Либия.
Мисля, че подминаваме с лека ръка неверната реакция на огромна част от обществото за тези събития и за други, в това число Коронавирус рецесията. Забравяме неверните реакции, само че те по някакъв метод остават. Мисля, че това сбогуване на неточности, направени и от медиите, и от властимащите по време на такива рецесии не е добра наклонност. Мисля, че прекомерното вторачване в така наречен демократично отношение към света също не е най-хубавият метод. Аз съм малко по-консервативно републикански надъхан и по-скоро бих тропнал по масата за някои неща.
Голямата смяна, и тя е обвързвана с напредъка, етиката и човещината, е, че малко повече ни е боязън да назоваваме нещата с същинските им имена и да ги споделяме такива, каквито са. Било от боязън от обществен линч, било от боязън, че някой ще ни плесне през ръцете и устата, че споделяме някои нелицеприятни и не политически правилни думи. Ето това е огромната неприятна смяна за мен - политическата уместност. Мисля, че най-важно е в границите на положителния звук, на морала и етиката всеки да прави каквото си желае, жестоко казано. Политическата уместност за мен е един извънредно неприятен камшик, с който по някакъв метод би трябвало да се преборим.
Тя наподобява, че визира освен медиите, само че както виждаме и книгите, изкуството като цяло. Наскоро Агата Кристи беше цензурирана. Вкъщи пък четем " Приключения на Том Сойер ", в която преводачът категорично упоменава, че за негър употребява думата, употребена по времето, в което е творил Марк Твен (бел. авт.: " чернокож " ).
Да, доста ме боли и аз в никакъв случай няма да спра да приказвам това, което желая. И съм бил жертва и на обществен линч, и на неприятно отношение и така нататък Но отново споделям, в края на деня всички тези междуличностни кавги и неприятно отношение на хората нямат никакво значение, тъй като просто може да се усмихнеш, да изпиеш чаша вино с някого и да си спокоен. Хората се палят и дърпат за страшни нелепости, които отново споделям, нямат никакво значение за развиването нито на света, нито на човечеството, нито на каквото и да е.
А отсам натъкат накъде, в случай че би трябвало да обобщим това, за което си приказваме?
Оттук нататък е ясно, че технологиите не могат да бъдат спрени. Ще дам образец с електрическите коли - не ги одобрявам повече от старите спортни шумни коли, които избирам да карам постепенно. Но светът се развива, никой не може да спре напредъка. Мисля, че от политическа, културна и социална позиция малко хора схващат това, изключително по-възрастните, че непрестанно би трябвало да се дава път на младите, на новите технологии, на бъдещето.
От изкуствения разсъдък не би трябвало да се плашим, а да се употребява по нов метод, да развие сериозното мислене на хората, да бъде в помощ. Оттук насетне сме очевидци на това - промяна на заглавията, логаритми, които вършат публикацията по-четена, технологии за изследване на публичното мнение по нов метод и така нататък Но в никакъв случай творчеството няма да почине, в никакъв случай изкуственият разсъдък няма да придобие комизъм, иновация и креативност, които има индивидът. Така че, съгласно мен би трябвало да се развиваме и да употребяваме всички тези нови неща, само че и да следваме инстинкта си и да вършим това, което желаеме да вършим.
И, прибирам се отново към тематиката, само че не би трябвало да забравяме за някои нелепости, които са правени, изключително по времето на прословутата Коронавирус рецесия. Тогава бяха направени земетръсни нелепости и простихме на доста хора, което не съм сигурен, че би трябвало да се случва. Бяха позволени страшни неточности, бяха нарушени на доста равнища етични и морални правила и така нататък, а ние забравяме и прощаваме. Не мисля, че това е добре.
Снимка: BulFoto
И като казвате, че забравяме, през тези 25 години изгубихме хора, формирали доста преди нас публицистиката, от които малко или доста сме се учили. В този смисъл, горейки с Вас в постройката на Дарик радио, което Радосвет Радев основа, какво завеща той?
Много е мъчно да кажа с една дума. Може би това, което научихме, е, че той ни дава мощ да продължим напред. Аз доста постоянно съм си приказвал защо ли не с него и има нещо, което не съм сигурен дали постоянно реализирам. Това е така наречен рицарство или мъжкарство, което той постоянно изискваше от мен и хората, и се възхищаваше точно на персони, които го имат. Но рицарството и мъжкарството са свързани със храброст, с положително отношение към хората и никога не са свързани с политическа уместност. Далеч не мисля, че един рицар е политически правилен, в противен случай той споделя това, което е на душата му, не се тормози, самоуверен е, куражлия е.
За рицарството и мъжкарството, за това би трябвало ли да се борим с конкуренцията на " ТикТок " и " Инстаграм " и ще почине ли творчеството под напора на напредъка и изкуствения разсъдък, ето какво счита радио журналистът:
Снимка: БТА
Като човек с необятен взор върху медиите, освен у нас - знаем, че следите и задграничната преса, каква е посоката, която поеха през последния четвърт век?
Първото, което ми пристигна на разум, когато ме поканихте да приказваме по тематиката, беше, че преди като че ли имаше по-голяма конкуренция сред публицистите, в случай че приказваме за България. Не знам дали тъй като бяхме по-млади, само че имаше ужасно състезание сред публицистите кой ще направи изявление с непознати, забавни хора, кой за първи път ще направи нещо друго забавно. Докато в този момент ми се коства, че няма чак такова състезание. Сега всеки е вперен в това материалът му да се чете повече, да се харесва във Фейсбук, да се разяснява повече. Преди имаше вътрешна конкуренция, може би тъй като нещата се правеха за първи път.
Както са споделили и сътрудниците преди мен в рубриката Ви за, тогава имаше и печатни медии, което даваше даваше една отсрочена приятност от усещането за новините, т.е. не се случваше незабавно, а се чакаше идващият ден. Давам за образец боксовите мачове в Щатите, които се организираха вечер и всички чакаха какво ще се напише на идващия ден във вестниците.
Сега доста бързо и незабавно става всичко. А колкото незабавно става, толкоз и бързо отшумява. Това не е доста хубаво съгласно мен. Може би тази максима " всяко знамение за три дни " важи извънредно, само че към този момент е " всяко знамение за три часа ". Всичко доста бързо отминава и отшумява, а резултатът е доста по-малък. Като че ли преди се навлизаше повече дълбочина, имаше по-дълги изследвания, следствия, материали и така нататък, до момента в който в този момент фокусът на вниманието ни е от една конференция в 12 часа, в 14 става нещо друго, в 16 - трето. И в последна сметка, колкото и тъжно да звучи, нищо няма безусловно никакво значение.
Ако си извършите опит и да вземем за пример отидете в чужбина за две седмици и не отваряте нищо обвързвано с това, което се случва, когато се върнете, разбирате, че нищо не се е трансформирало.
Ако съпоставим потребяването и предлагането на новините през днешния ден с бързата мода, съгласно Вас ще последваме ли наклонността за връщане към устойчивостта?
Да, в някои медии това се следи и се случва с така наречен пояснение на новините. Хубавото или неприятното на обществените мрежи е тяхната експедитивност - всичко, което се случва, на момента излиза наяве на оптимален брой хора. Традиционни медии като радиото, малкия екран, печатните медии по-скоро се пробват да обяснят новината, да влязат в малко по-голяма дълбочина. Защото, с цел да може един четец или слушател да разбере и да се ориентира какво се случва по дадена тематика, без значение дали приказваме за радио, телевизия или интернет, той би трябвало да отвори доста източници, което пък идва от поляризацията, че едните поддържат едни, другите - други.
Но в случай че се съсредоточиш в това да обясняваш новините, първо помагаш на хората да се ориентират, второ, навлизаш в дълбочина. Така че, това е едно от хубавите качества - че обичайните медии се осъзнаха, че вместо да изпреварват (защото те не могат да изпреварят интернет), се втурнаха в това да изясняват новините, къде добре, къде неприятно.
Как стояха нещата с жълтите медии, когато започвахте кариерата си?
Жълти медии е имало постоянно, само че преди те бяха някак по-забавни. Спомням си, че си купувахме жълти вестници и ги четяхме открай до дъно в компании и се заливахме от смях. Не си припомням добре историята, само че в случай че не се неистина, жълтите медии са се появили в едно малко американско градче, където един началник на медия се чудил какво да прави, поставил в една купа имената на половината поданици на обитаемото място, във втора - поставил имената на останалите. Извадил две листчета на инцидентен принцип, да речем Джордж и Анна, и си споделил " Не може да няма нещо сред тях, измислете го ".
Но с жълтите медии беше по-забавно, до момента в който в този момент се употребяват за заличаване и омаскаряване на някого, т.е. имат ясна цел. Преди сякаш беше малко по-романтично, или защото за първи път са се случвали в България, ние сме гледали по-романтично на това.
Много е мъчно да схванеш, че нищо, което се написа за теб или за някой различен непокътнат човек, или пък общественият линч във " Facebook ", нямат никакво значение и не би трябвало да им обръщаш внимание, да не им отговаряш и т.н.
Промениха ли се феновете, слушателите и читателите през тези 25 години, в които се допуска, че узряваме и демократично в този така наречен преход?
Според мен виновност на медиите е, че мислят, че аудиторията е по-опростачена, жестоко казано, че желае по-лесни за мелене вести. Всъщност, когато ѝ предоставиш по-сериозно наличие и пояснение, тя се оказва жадна и гладна за това и го употребява доста настървено. Но тук, отново споделям, виновността е на медиите, които си мислят, че в случай че не поканят еди кой си, няма да имат рейтинг, в случай че създадат дълго изявление от час и половина, то няма да се слуша или гледа, в случай че напишат дълъг текст в интернет не със скандално заглавие, той няма да се чете. Медиите са вторачени в този бърз триумф, в бързите кликове.
Сега има безчет стратегии и софтуери, имаше ги в действителност още преди 15 години, само че си припомням по какъв начин ни посочваха в Ню Йорк един път, че като смениш дума в заглавието с друга незабавно читаемостта се повишава, припомням си, че в редакциите на " Но Йорк таймс " имаше ранглисти на най-четените материали и публицистите всеки ден в 17 часа виждат кое е четено, кое не. Тоест има едно ненужно състезание. Не желая да оборвам този напредък, само че си мисля, че вътрешният инстинкт на публицистите също е значим, а сме вторачили доста в техническите данни - какво се чете, коя тематика си мислим, че ще се приказва и зарязваме всичко останало.
Снимка: Личен архив
Как да отговорим на конкуренцията на " ТикТок ", където е по-младата аудитория и където две минути са безпределно дълго време? Можем ли да ги притеглим към значимите тематики?
Аз мисля, че с годините те сами ще стартират да ги търсят. Но в случай че поканят някого от нас двамата да дава отговор за наличието на " ТикТок " в България, ние няма по какъв начин да поемем тази роля, тъй като не знаем кое е хубаво, кое е неприятно за тази публика, кое ѝ харесва или не ѝ. Ако тръгнем по нашия метод, може би ще загубим техния интерес. Нямам визия по какъв начин да бъдем съперници, само че си мисля, че през годините за доста неща в промишлеността и технологиите се е твърдяло, че ще почине, че ще загине, виждаме, че има неща, които вечно остават едни и същи. Просто би трябвало да вършим това, което можем да вършим - радиото си е радио, малкия екран - телевизия, т.е. не е нужно да се трансформират в " ТикТок ", в " Инстаграм " или в нещо сходно.
Мисля, че спасението е в обяснението на новините, отново споделям. Тъй като има толкоз доста къса и разнпосочна информация по една и съща тематика, функционалността на по-сериозните и по-стари медии е да изясняват новините. Тогава те ще слушат и гледат повече. А с " ТикТок " не можем да се преборим и не съм сигурен дали една обичайната печатна медия би трябвало има канал в тази обществена мрежа. Медията би трябвало да прави това, което прави най-добре. Не съм сигурен и дали един публицист би трябвало наложително да има " Facebook " профил, в който непрестанно като анормален да показва мнението си и така нататък Например водещият на " Панорама " Бойко Василев, който сте интервюирали по-рано, дръзвам да настоявам, че няма никаква причина той да има " Facebook " страница, а мисля и че няма. Няма никаква причина да взе участие през 15 минути в " Туитър ", да поства фотоси от предаването си в " Инстаграм ". Няма причина за това, не е значимо, не е значимо по никакъв метод, на никого не носи нищо. Така мисля аз.
През тези 25 година съгласно Вас кое е събитието, което промени освен медиите, само че и историята, което да ни води в друга посока? Колегите, които попитахме по-рано това, маркираха събития като гибелта на хартиения ежедневник, атентата против Кулите близнаци в Щатите, задържането на медиците ни в Либия.
Мисля, че подминаваме с лека ръка неверната реакция на огромна част от обществото за тези събития и за други, в това число Коронавирус рецесията. Забравяме неверните реакции, само че те по някакъв метод остават. Мисля, че това сбогуване на неточности, направени и от медиите, и от властимащите по време на такива рецесии не е добра наклонност. Мисля, че прекомерното вторачване в така наречен демократично отношение към света също не е най-хубавият метод. Аз съм малко по-консервативно републикански надъхан и по-скоро бих тропнал по масата за някои неща.
Голямата смяна, и тя е обвързвана с напредъка, етиката и човещината, е, че малко повече ни е боязън да назоваваме нещата с същинските им имена и да ги споделяме такива, каквито са. Било от боязън от обществен линч, било от боязън, че някой ще ни плесне през ръцете и устата, че споделяме някои нелицеприятни и не политически правилни думи. Ето това е огромната неприятна смяна за мен - политическата уместност. Мисля, че най-важно е в границите на положителния звук, на морала и етиката всеки да прави каквото си желае, жестоко казано. Политическата уместност за мен е един извънредно неприятен камшик, с който по някакъв метод би трябвало да се преборим.
Тя наподобява, че визира освен медиите, само че както виждаме и книгите, изкуството като цяло. Наскоро Агата Кристи беше цензурирана. Вкъщи пък четем " Приключения на Том Сойер ", в която преводачът категорично упоменава, че за негър употребява думата, употребена по времето, в което е творил Марк Твен (бел. авт.: " чернокож " ).
Да, доста ме боли и аз в никакъв случай няма да спра да приказвам това, което желая. И съм бил жертва и на обществен линч, и на неприятно отношение и така нататък Но отново споделям, в края на деня всички тези междуличностни кавги и неприятно отношение на хората нямат никакво значение, тъй като просто може да се усмихнеш, да изпиеш чаша вино с някого и да си спокоен. Хората се палят и дърпат за страшни нелепости, които отново споделям, нямат никакво значение за развиването нито на света, нито на човечеството, нито на каквото и да е.
А отсам натъкат накъде, в случай че би трябвало да обобщим това, за което си приказваме?
Оттук нататък е ясно, че технологиите не могат да бъдат спрени. Ще дам образец с електрическите коли - не ги одобрявам повече от старите спортни шумни коли, които избирам да карам постепенно. Но светът се развива, никой не може да спре напредъка. Мисля, че от политическа, културна и социална позиция малко хора схващат това, изключително по-възрастните, че непрестанно би трябвало да се дава път на младите, на новите технологии, на бъдещето.
От изкуствения разсъдък не би трябвало да се плашим, а да се употребява по нов метод, да развие сериозното мислене на хората, да бъде в помощ. Оттук насетне сме очевидци на това - промяна на заглавията, логаритми, които вършат публикацията по-четена, технологии за изследване на публичното мнение по нов метод и така нататък Но в никакъв случай творчеството няма да почине, в никакъв случай изкуственият разсъдък няма да придобие комизъм, иновация и креативност, които има индивидът. Така че, съгласно мен би трябвало да се развиваме и да употребяваме всички тези нови неща, само че и да следваме инстинкта си и да вършим това, което желаеме да вършим.
И, прибирам се отново към тематиката, само че не би трябвало да забравяме за някои нелепости, които са правени, изключително по времето на прословутата Коронавирус рецесия. Тогава бяха направени земетръсни нелепости и простихме на доста хора, което не съм сигурен, че би трябвало да се случва. Бяха позволени страшни неточности, бяха нарушени на доста равнища етични и морални правила и така нататък, а ние забравяме и прощаваме. Не мисля, че това е добре.
Снимка: BulFoto
И като казвате, че забравяме, през тези 25 години изгубихме хора, формирали доста преди нас публицистиката, от които малко или доста сме се учили. В този смисъл, горейки с Вас в постройката на Дарик радио, което Радосвет Радев основа, какво завеща той?
Много е мъчно да кажа с една дума. Може би това, което научихме, е, че той ни дава мощ да продължим напред. Аз доста постоянно съм си приказвал защо ли не с него и има нещо, което не съм сигурен дали постоянно реализирам. Това е така наречен рицарство или мъжкарство, което той постоянно изискваше от мен и хората, и се възхищаваше точно на персони, които го имат. Но рицарството и мъжкарството са свързани със храброст, с положително отношение към хората и никога не са свързани с политическа уместност. Далеч не мисля, че един рицар е политически правилен, в противен случай той споделя това, което е на душата му, не се тормози, самоуверен е, куражлия е.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ