Днес в проекта ни 100 въпроса за тоталитарната държава започваме

Днес в плана ни " 100 въпроса за тоталитарната страна " започваме нова и още по-мрачна серия от материали. Те са предизвикани от въпросите на няколко младежи на публицистичната ни поща и са свързани с дейностите на Министерство на вътрешните работи като цяло и на " Държавна сигурност " и Гранична полиция в частност. " Убивала ли е Държавна сигурност? " и " Как е убивала Държавна сигурност? " ни питат Стойко Петров и Димитър Иванов от София и Перник. Предупреждаваме, че част от текста може да бъде стеснителен за хора с по-слаби нерви.

„ Над..................  би трябвало да се извърши смъртната присъда. На пръв взор наподобява, че това е черна и мръсна работа, само че за нас тя е благородна. “

Не, това не е имитация от диалог между участници в съпротивата в някоя окупирана страна по време на война. Гледали сме десетки филми и сме чели също толкоз книги, изобилстващи с такива диалози.

Това е „ изявление на другаря министър “ на вътрешните работи на Народна република България (НРБ) от 1 юли 1970 година Именно по този начин е записано в документа. Министърът в действителност е Ангел Солаков. А думите му са към чиновниците на основания през 1963 година Отдел VIII към Първо основно ръководство „ Разузнаване “ на Държавна сигурност, който дава отговор за „ специфичните мероприятия “.

Някогашният свръхсекретен документ е оповестен от Комисията по досиетата в 55-ия документален алманах от поредицата „ Из архивите на Държавна сигурност “. Издаден през 2022 година, сборникът е озаглавен.

Името на наказания на гибел от Държавна сигурност е заличено и надали в миналото ще разберем за кого става дума.

Най-острите мероприятия несъмнено са убийствата. По-малко остри са саботажите, отвличанията, отравянията.

На доста хора имената са заличени. Едва ли в миналото ще бъде потвърдено със 100-процентова сигурност да вземем за пример, че Георги Марков е погубен от българските секрети служби. Още повече, в средата на декември 1989 година, месец след рухването на режима у нас, стартира прочистването на архивни документи от фондовете на разузнаването. Повечето от тях най-вероятно са свързани точно с острите мероприятия.

И по тази причина към този момент над три десетилетия всякакви мастити приятели ни изясняват по малкия екран или в дебелите си записки, че Държавна сигурност в действителност бранела родината от враговете, а сътрудниците ѝ служили почтено на същата тази татковина и били доблестни патриоти.

А убийства... Какви убийства, какви пет лв.? Е, може да има някой различен премахнат, но той си го е заслужавал, като си е нямал друга работа и е предал родината, като е избягал от нея или като я е плюл на Запад.

Георги Марков ли? Ами че той е сътрудник на английското разузнаване, на Централно разузнавателно управление на САЩ, на " Мосад ", на не знам си какъв брой още западни служби. Само те са го ликвидирали, но с едничката цел да злепоставят Народна република България. Не помните ли тези излияния от екрана? Ами книгата, в която се твърди, че писателят е починал, одраскан от котката си?

Думите на министър Солаков са много красноречиво доказателство за активността на Държавна сигурност против съперниците на режима.
Най-известните жертви – Георги Марков и Борис Арсов
Писателят Георги Марков несъмнено е най-известната жертва на остро мероприятие на Държавна сигурност.
Георги Марков. Снимка Уикипедия

На 7 септември 1978 година той е прободен с чадър на моста „ Ватерло “ в Лондон. В чадъра е подложен отрова, която убива Марков за 4 дни и която не оставя следи.  Тя е вкарана в тялото на писателя посредством дребна сачма.

Причината Георги Марков да бъде премахнат са рецензиите му към Тодор Живков, с който той е бил в много положителни връзки преди бягството си от България през 1969 година Писателят и не крие, че е бил толериран от режима, преди връзките им да се скапват. Още повече романът му „ Мъже “ - типично творби на социалистическия натурализъм, печели годината премия на Съюза на българските писатели. Отгоре на всичмко Марков е и измежду създателите на сюжета на сериала „ На всеки километър “.

Българските управници някак претърпяват бягството и есетата, които беглецът чете по радио „ Свободна Европа “. Но не могат да му простят репортажите с рецензиите против Живков, прочетени през 1977 година

Чак през 1991 година някогашният военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин споделя по какъв начин 13 години по-рано във ведомството, в което той работи, идва молба от България. Тя е отправена от вътрешния министър Димитър Стоянов и е за обезвреждане на Георги Марсков. Молбата е утвърдена от Съюз на съветските социалистически републики, въпреки първоначално шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов да е срещу.

Единственият заподорян участник в убийството е италианецът Франческо Гулино, прочут като сътрудник „ Пидакили “. Той умря през 2021 година

За страдание, досието на Георги Марков е унищожено, евентуално незабавно след демократичните промени у нас.

Четири години преди убийството на Георги Марков – през 1974 година, от Орхус, Дания, е похитен българският бежанец Борис Арсов.
Борис Арсов в своята квартира в датския град Орхус. Снимката е от персоналния списък на сестра му Йорданка Арсова и е оповестена в.

Вербуван през 50-те година на ХХ век за сътрудник на Държавна сигурност, той не прави никаква потребна работа и самичък пожелава да приключи съдействието.

През 60-те година Арсов е вкаран в пандиза за разпространяване на противников съгласно режима листовки, призоваващи за излизане от Варшавския контракт и за преустановяване на зависимостта на България от Съюз на съветските социалистически републики. След като излежава присъдата  си, бяга на Запад през 1969 година и се открива в Дания.

В родината на Хамлет Борис Арсов оглавява новосъздадения Съюз на българските революционни комитети (СБРК). Също по този начин е представител за Дания на Българския народен фронт (БНФ) и е член на Българската лига за правата на индивида.

От страниците на бюлетина на емигрантската организация „ Левски “ Арсов приканва Българска комунистическа партия да бъде свалена от власт посредством обща стачка и всеобщи демонстрации, които да преминат в народно-освободителна гражданска война, а самата партия, комсомолът и казионните профсъюза да бъдат разпуснати.
План за ликвидиране
Със задачата за „ обезвреждане “ се заема Второ основно ръководство (ВГУ) на Държавна сигурност.

То даже изготвя проект за убийството на Борис Арсов. Цитираме го напълно. Цитатите са от. Запазваме стила и правописа.

" При ликвидирането на Арсов сътрудник " Маринов " да има в поради:

• при потребление на нож или изострен предмет ударите да се нанасят бързо и поредно в региона на сърцето и гърдите до увереност, че е убит;

• при потребление на корав предмет първият удар да се нанесе в главата;

• най-ефикасен метод да се пресече вероятно кряскане и повдигане на звук е доубиването, а не запушването на устата;

• при потребление на отрова да се съблюдават тъкмо дадените инструкции да не провокира подозрение и навреме пресече възможни опити за алармиране и търсене на помощ;

• при подобаващи условия и опция най-безопасно е ликвидирането да стане още с идването, до момента в който не е станало известно, че е при него.

След ликвидирането на Арсов сътрудник „ Маринов " би трябвало да заличи следите и укрие тялото по този начин, че колкото е допустимо по-късно да се открие ликвидирането.

• Ако ликвидирането е станало в дома на Арсов, да се преоблече в различен костюм, да прегледа архивата на Арсов, като се стреми да запомни това, което ни интересува, да заключи и излезе от жилището.

• Ако ликвидирането е станало отвън жилището, да вземе и унищожи персоналните и други документи на Арсов за да се забави установяването на самоличността му.

• Да се огледа и заличат възможни следи от кръв по облеклата и себе си, които биха провокирали подозрение и да се изтегли от мястото на ликвидирането.

• Да унищожи всички документи и материали в себе си, които демонстрират кой е в реалност.

• След осъществяването на задачата сътрудник „ Маринов " с първия аероплан и дадените му документи на италиански жител да напусне Дания. Желателно е да замине за Германска демократична република, Чехословакия, Полша, Унгария или във Виена и оттова незабавно за Чехословакия. Ако първият аероплан е за България, ще замине с него. След идването му в указаните социалистически страни ще се яви в българското посолство, заяви кой е и чака в допълнение разпореждане.

• При състояние, че без значение от всичко сътрудник „ Маринов " бъде арестуван при ликвидирането на Арсов или по-късно, при следствието да твърди, че го е направил в афектно положение по персонални подбуди за почистване на персонални сметки. За документите и средствата да изяснява, че ги има от Арсов. Ако го разпитват за активността на СБРК и Арсов, да опише това, което знае без връзките си с нас.

• На сътрудника да се изясни, че нормално за престъпно ликвидиране присъдата е няколко години и че ще бъде направено нужното посредством подмяна или по различен метод да го освободим и върнем в България. "

Агент „ Маринов “ е човек от обкръжението на Борис Арсов в СБРК, също бежанец. Името му е Димитър Филипов.

Убийството обаче по този начин и не е осъществено, въпреки на „ Маринов “ да са платени 6000 западногермански марки.

Вместо това на 12 февруари 1974 година зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов подписва заповед, която гласи:

„ Да се създаде композиция за довеждане в страната на Изменник на родината (изменник на родината - б.р.) за тяхното очистване или арестуване. “

Отговорът от Второ главно управление (на ДС) е позитивен. При това не е забравено да бъде препоръчано след „ мократа поръчка “ сътрудник „ Маринов “ да бъде награден и да му се обезпечи пенсия и условия за живот и работа в родината.

Същевременно обаче самият Борис Арсов към този момент желае да се завърне в България, където е останало фамилията му. И даже е подал молба за това в българското посолство в Копенхаген. Затова Държавна сигурност взема решение да работи стремително, с цел да не бъдат обезсмислени напъните и разноските досега.

Сведенията за метода, по който е похитен беглецът, са спорни. Според доклада на сътрудниците от Държавна сигурност те му помогнали с подправен паспорт, защото документите му били конфискувани от датските управляващи. Убедили го, че в България няма да му се случи нищо, качили го на самолета, а в София го предали на управляващите.

Но пред българския съд Арсов твърди, че в дома му в Дания нахлули български сътрудници и му иззели цялата документи.

Според следователите, работили по случая през 1992 година, най-вероятно Арсов е бил замаян.

В родината си дисидентът получава 15 години затвор и е изпратен да изтърпява наказването си в Пазарджик. Отказва да взе участие в проектите на Държавна сигурност за компрометиране на вражеската съгласно режима емиграция.

Борис Арсов е открит обесен с три вратовръзки в затворническата си килия на 20 декември 1974 година Твърде съмнително, като се има поради, че всичките му персонални движимости са отнети.
Убийства в Пазарджишкия затвор
Друга известна жертва на Държавна сигурност е журналистът Георги Заркин. Той в никакъв случай не е бягал зад граница. Но не може да бъде пречупен даже в пандиза.
Георги Заркин. Снимката е оповестена в.

Заркин става политзатворник още през 1966 година, когато е едвам 26-годишен. Зад решетките той получава още две вътрешни присъди, с цел да не бъде освободен. Но даже при извънредно тежките условия той не престава да написа стихове и да стачкува против отнетите свободи, неналичието на правораздаване и „ превръщането на България в пробна база на Съюз на съветските социалистически републики “. 

През август 1977 година Георги Заркин умира вследствие на свиреп побой, нанесен от чиновници на затворническата администрация.

През 1985 година, отново в Пазарджишкия затвор, след тежък побой умира различен отстъпник - Володя Наков. Известно време той работи като екскурзовод. Уволнен е и е наказан за разпространяване на тъжби до западни посолства, в които показва, че не му се позволява свободно да замине и да живее на Запад. Периодично е изселван от София.

През 1983 година Володя Наков е вкаран в лудницата в Курило. Причина е покровителство на външния министър на Федерална Република Германия Ханс-Дитрих Геншер пред българския му сътрудник Петър Младенов. Отново е изселен за една година.

През 1984 година получава присъда от 4 години за „ извънредно смело и цинично безчинство ”, проявено пред локалните представители на комунистическата власт. Вкаран е в Пазарджишкия затвор, където през септември 1985 година е пребит до гибел от пандизчия, пуснат преднамерено в килията му от администрацията.
Провалени убийства и отвличания
В „ неутрализирането “ Държавна сигурност претърпява и няколко позорни неуспеха.

През юни 1977 година Владимир Костов – офицер от Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност, желае политическо леговище във Франция дружно със брачната половинка си Наталия.
Владимир Костов. Стопкадър YouTube

Дотогава в продължение на три години той е сътрудник на Българската телевизия (тогава БТ) в Париж. Пред френските управляващи Костов разкрива принадлежността си към Държавна сигурност и стимулира постъпката си с цялостната взаимозависимост на България от Съюз на съветските социалистически републики.

Заради измяната Костов е наказан задочно на гибел от боен съд у нас. През август 1978 година - по-малко от месец преди убийството на Георги Марков в Лондон, Първо главно управление (на ДС) прави несполучлив опит да извърши присъдата против Костов в Париж. На една от спирките на парижкото метро той получава удар в гърба, като вижда чужд мъж да се отдръпва в навалицата. Вдига температура, само че няколко дни по-късно се възвръща.

След като излиза наяве, че от тялото на Георги Марков е извадена сачма, Владимир Костов постъпва в болница, с цел да се изследва убождането му. Опериран е и в наличието на двама следователи от Скотланд ярд от тялото му също е извадена съща дребна сачма. При направения относителен разбор идентичността сред двете сачми е доказана, както и състава на сплавта, от която са направени.

В случая с Костов лекарите считат, че той оцелява евентуално, тъй като сачмата е попаднала в мускулните тъкани, а не покрай мрежа от кръвоносни съдове и отровата не е могла да се разпростре.

Преди Георги Марков цел на Първо главно управление (на ДС) е и някогашният кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия Петър Семерджиев. След 9 септември 1944 година той е обещаващ партиен кадър, само че кариерата му свършва ненадейно през 1949 година, когато около процеса против Трайчо Костов е задържан и наказан по обвиняване в скрит план против властта. Лежи в разнообразни затвори и в лагера „ Белене “. През 1956 година, е освободен. Но не е оправдан.

През 1973 година Държавна сигурност му позволява да пътува в чужбина със брачната половинка си, която е еврейка, и двамата емигрират в Израел. Зад граница Семерджиев  изнася значима информация от „ кухнята “ на Българска комунистическа партия по радио „ Свободна Европа ”.

Първо главно управление (на ДС) приготвя остро мероприятие против него през 1975 година Държавна сигурност обаче не разполага с сътрудник в Израел. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също не оказва помощ в тази ситуация. Тогава българските ченгета се пробват да компрометират Семерджиев. С помощта на източногерманските служби ЩАЗИ са издадени подправени документи, съгласно които Семерджиев е бил сътрудник на Гестапо и е предавал на нацистите български евреи. Фалшификатите са оповестени в западни медии, само че интервенцията не дава резултат. А беглецът доживява края на комунизма.

През 1975 година Държавна сигурност създава проект за наложително довеждане в България на писателя Димитър Инкьов.
Димитър Инкьов. Стопкадър YouTube

Емитрирал през 1965 година, той работи в българската секция на радио „ Свободна Европа ”, където четвърт век осмива режима посредством своите сатирични излъчвания, предавани под псевдонима Велко Верин.

Опитът за похищение е изработен в Австрия, покрай границата с Унгария. Инкьов е поканен там на среща от негов прочут, който му споделя, че носи вести от България. Службата за сигурност на „ Свободна Европа ” ревизира мястото и разпознава група от Държавна сигурност, която е в подготвеност да отвлече беглеца. Инкьов е предизвестен и не пътува до уреченото място.

Но да се върнем на речта на вътрешния „ другаря министър “ Ангел Солаков. Ето какво споделя още той на чиновниците от Отдел VIII:

„ Ако не почнем да организираме някои остри мероприятия, ще съжаляваме. Службата са остри мероприятия бе основана единствено за военновременни задания. Впоследствие обаче тя стартира да работи и организира мероприятия и в спокойно време. Сега имаме една задача съответна, която не се извършва, а тя е да докараме _____________ в България дружно с цялата негова архива. Втора задача е да се докара Петерс – американски шпионин, който работи интензивно против нас. Верно, че въпросите са комплицирани, само че за _____________ е дадена глоба, а дилемите не се извършват. “

Заличеното име е на същия човек, упоменат при започване на материала, над който е издадена смъртната присъда.

Името Петерс не се среща в различен документ.

Солаков подлага на критика ченгетата, че не демонстрират задоволително интензивност и самодейност. И добавя, че неотдавна от България е избягал професор по очни заболявания, който би трябвало да бъде докаран в родината.

В огласените от Комисията по досиетата документи за „ острите мероприятия “ са упоменати няколко разработки. Обектите им, посочени с псевдоними, очевидно подлежат или на очистване, или в най-хубавия случай на принудително връщане в България. Става дума за разработките „ Лакей “, „ Либерто “, „ Мавров “, „ Ник, „ Каракуш “, „ Предател “, „ Вдовец “. Някои от упоменатите обекти са някогашни чиновници на Държавна сигурност, емигрирали в чужбина и предали значима информация на западните служби.

Както се вижда, режимът не прости. И ликвидира. Нищо, че всякакви мастити господа се пробват да ни убедят в противоположното или най-малкото в патриотичната устременост на Държавна сигурност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.