В Момчилград днес откриват паметник на Нури Адалъ – преживя 26 години в затворите в битка срещу комунизма
Днес в Момчилград, област Кърджали ще бъде открит монумент на един от най достоверните борци против комунизма и тоталитаризма – Нури Адалъ. Години наред името му е знак на свободата и демокрацията. Наричат го
българския Нелсън Мандела,
тъй като дружно с починалия Илия Минев са политическите пандизчии прекарали най-дълго в комунистическите затвори и лагери – над 26 години. Повод за откриването на монумента е навършващата се през днешния ден 100-годишнина от рождението на Адалъ. Той ще бъде подложен в момчилградския парк, който също носи неговото име.
Автор на паметника е известният български ваятел Бехчет Данаджъ. Бюстът на Нури Адалъ е с височина 85 сантиметра, като самата комбинация на паметника е към 2,5 метра. Бехчет Данаджъ е създател на над 30 монумента - този на славния щангист Наим Сюлейманоглу, на Св. Цар Борис I и Светите братя Кирил и Методий, на Коджа Юсуф в Хитрино и други.
Нури Адалъ е роден през 1922 година в Островец. След довеждане докрай на учебното заведение във Фотиново, татко му го записва да учи в духовното медресе „ Нювваб " в Шумен. След 3-годишно образование Адалъ е изпъден поради прогресивното си мислене. Адалъ е бил един от най-отявлените бранители на правата и свободите на жителите от турски генезис по време на комунистическия режим, поради което е прекарал 23 години от живота си в затвори и заточение с неразбираема присъда, само че най-много набеждаван като турски националист.
По време на изгнанието си в Старозагорския затвор Нури Адалъ в стихотворението си „ Душата иска… " (Gönül İster Ki….) споделя: „ Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят, положете с наслада в земята тленните ми остатъци, не видели бял ден… Може би и гроба ми ще бъде в неизвестно място, а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво… "
По врече на Възродителния развой през 1989 година е наложително изпъден от България в Турция. Дълги години работи като секретар в изселническата организация „ Балгьоч " в Бурса. Умира през 2004 година. Има парк на негово име в квартал „ Гьорюкле " в Бурса.
В първите години на демокрацията Движение за права и свободи се опита да развее името на Адалъ като свое знаме, а доста турци и мюсюлмани помнят, по какъв начин пред 17 години на гроба му Доган се зарече, че за закононарушения против човечеството няма отминалост, визирайки извращенията по време на Възродителния развой. Въпреки заканите му и до през днешния ден
няма осъдени за промяната на имената на турците и мюсюлманите
през 1984 година. Жертвите на комунизма не получиха отмъщение, нито даже опрощение. Години по-късно Касим Дал призна, че е цинизъм да се загатва името на Нури Адалъ паралелно с сътрудника Доган. След основаване на партия ДОСТ пък внуците на правозащитника влезнаха в листите на партията на Лютви Местан, отказвайки да се свързват с групировката на Доган.
Ето и загатна за огромния антикомунист на един от съкилийниците му в Старозагорския затвор – политическия бежанец Петър Бояджиев. От Франция той разяснява за Faktor.bg откриването на паметника:
„ За мен е чест да мога да отдам респект на огромния НУРИ АДАЛЪ, който в паметта ми, както и на другите ни братя по орис, ще остане просто, БАЙ НУРИ. Когато аз попаднах в Старозагорския затвор, бях естествено, зелен. Нури Адалъ, към този момент беше с дълголетен стаж като съперник на комунистическия режим. Беше човек с престиж измежду политическите пандизчии - без значение, турци, помаци или българи. А престижът измежду тази общественост се създаваш само с всекидневно държание и отстояване на ясни правила и морал. С него и с Димитър Пенчев, бяхме на обект „ щайги “. Аз се учех от бай Нури, тъй като животът в пандиза е ежечасна битка с Държавна сигурност, която слага капани и ни дебне. Благодаря на Нури, че ме посрещна в оня миг и ми е оказа помощ да преодолея напрежението. С нас в клиите беше и християнският духовник, отец Блаагой Топузлиев, който също беше безценен другар с неприятният, за комунистите турчин. С нас беше и съпроцестникът ми франко-българин, Алфред Фосколо. Пак огромно и скъпо другарство имаше сред тях. Накратко – в пандиза ние бяхме посочили сполучливия етнически модел за България. По късно Държавна сигурност построи модела „ Доган “. След като емигрирах във Франция, по време на Възродителния развой Нури е бил изпратен още веднъж в лагера Белене. Там са прибрали и Димитър Пенчев, който след това ми разказваше: „ Бай Нури ме посрещна в лагера като татко “. Всеки етнос, всяка религиозна общественост, България като страна могат единствено да се гордеят с такива синове като НУРИ АДАЛЪ “.
българския Нелсън Мандела,
тъй като дружно с починалия Илия Минев са политическите пандизчии прекарали най-дълго в комунистическите затвори и лагери – над 26 години. Повод за откриването на монумента е навършващата се през днешния ден 100-годишнина от рождението на Адалъ. Той ще бъде подложен в момчилградския парк, който също носи неговото име.
Автор на паметника е известният български ваятел Бехчет Данаджъ. Бюстът на Нури Адалъ е с височина 85 сантиметра, като самата комбинация на паметника е към 2,5 метра. Бехчет Данаджъ е създател на над 30 монумента - този на славния щангист Наим Сюлейманоглу, на Св. Цар Борис I и Светите братя Кирил и Методий, на Коджа Юсуф в Хитрино и други.
Нури Адалъ е роден през 1922 година в Островец. След довеждане докрай на учебното заведение във Фотиново, татко му го записва да учи в духовното медресе „ Нювваб " в Шумен. След 3-годишно образование Адалъ е изпъден поради прогресивното си мислене. Адалъ е бил един от най-отявлените бранители на правата и свободите на жителите от турски генезис по време на комунистическия режим, поради което е прекарал 23 години от живота си в затвори и заточение с неразбираема присъда, само че най-много набеждаван като турски националист.
По време на изгнанието си в Старозагорския затвор Нури Адалъ в стихотворението си „ Душата иска… " (Gönül İster Ki….) споделя: „ Сълзи не лейте, когато се преселвам от този свят, положете с наслада в земята тленните ми остатъци, не видели бял ден… Може би и гроба ми ще бъде в неизвестно място, а сърцето мечтае за могила под сянката на дърво… "
По врече на Възродителния развой през 1989 година е наложително изпъден от България в Турция. Дълги години работи като секретар в изселническата организация „ Балгьоч " в Бурса. Умира през 2004 година. Има парк на негово име в квартал „ Гьорюкле " в Бурса.
В първите години на демокрацията Движение за права и свободи се опита да развее името на Адалъ като свое знаме, а доста турци и мюсюлмани помнят, по какъв начин пред 17 години на гроба му Доган се зарече, че за закононарушения против човечеството няма отминалост, визирайки извращенията по време на Възродителния развой. Въпреки заканите му и до през днешния ден
няма осъдени за промяната на имената на турците и мюсюлманите
през 1984 година. Жертвите на комунизма не получиха отмъщение, нито даже опрощение. Години по-късно Касим Дал призна, че е цинизъм да се загатва името на Нури Адалъ паралелно с сътрудника Доган. След основаване на партия ДОСТ пък внуците на правозащитника влезнаха в листите на партията на Лютви Местан, отказвайки да се свързват с групировката на Доган.
Ето и загатна за огромния антикомунист на един от съкилийниците му в Старозагорския затвор – политическия бежанец Петър Бояджиев. От Франция той разяснява за Faktor.bg откриването на паметника:
„ За мен е чест да мога да отдам респект на огромния НУРИ АДАЛЪ, който в паметта ми, както и на другите ни братя по орис, ще остане просто, БАЙ НУРИ. Когато аз попаднах в Старозагорския затвор, бях естествено, зелен. Нури Адалъ, към този момент беше с дълголетен стаж като съперник на комунистическия режим. Беше човек с престиж измежду политическите пандизчии - без значение, турци, помаци или българи. А престижът измежду тази общественост се създаваш само с всекидневно държание и отстояване на ясни правила и морал. С него и с Димитър Пенчев, бяхме на обект „ щайги “. Аз се учех от бай Нури, тъй като животът в пандиза е ежечасна битка с Държавна сигурност, която слага капани и ни дебне. Благодаря на Нури, че ме посрещна в оня миг и ми е оказа помощ да преодолея напрежението. С нас в клиите беше и християнският духовник, отец Блаагой Топузлиев, който също беше безценен другар с неприятният, за комунистите турчин. С нас беше и съпроцестникът ми франко-българин, Алфред Фосколо. Пак огромно и скъпо другарство имаше сред тях. Накратко – в пандиза ние бяхме посочили сполучливия етнически модел за България. По късно Държавна сигурност построи модела „ Доган “. След като емигрирах във Франция, по време на Възродителния развой Нури е бил изпратен още веднъж в лагера Белене. Там са прибрали и Димитър Пенчев, който след това ми разказваше: „ Бай Нури ме посрещна в лагера като татко “. Всеки етнос, всяка религиозна общественост, България като страна могат единствено да се гордеят с такива синове като НУРИ АДАЛЪ “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ