Днес църквата почита паметта на Свети мъченик Созонт. Ревностният пазител

Днес църквата уважава паметта на Свети страдалец Созонт. Ревностният страж на християнството живял през трети век, по време на ръководството на император Диоклециан - останал в историята с жестоките си гонения против християните. От ранни години Созонт поучавал другарите си в Божия закон. Един ден, през 288 година, Киликийският шеф Максим устроил в град Помпеопол церемониален празник в чест на някакъв златен кумир. Били принесени доста жертви на идола. Созонт чул за това езическо идолослужение и пристигнал в тоя град. Без да го види някой, той влезнал скрито в идолското капище, отчупил едната ръка на идола, раздробил я на части и я раздал на бедните хора. Езичниците разбрали за това и се разгневили ужасно. Градските управляващи почнали да търсят отговорния. Созонт решил самичък да се съобщи, с цел да не бъде съден почтен човек за стореното от него. Изправил се пред градския шеф и признал, че той е отчупил ръката, като изповядал вярата си в единия същински Бог. А когато го попитали по какъв начин се е осмелил да постъпи по този начин и да нанесе такова непочтеност на техния господ, счупвайки ръката му, той дал отговор: - Аз направих това, с цел да се види безсилието на вашия господ. Защото, когато аз му отнемах ръката, той не ми оказа никаква опозиция - нищо не сподели, не сподели, че го боли, не издаде никакъв вопъл. Та и можеше ли той, бидейки в реалност глух и безразсъден, да се съпротивлява? Ако той беше същинският жив Бог, тогава той щеше да ми се опълчи и не би ми разрешил да му причиня зло. А аз, като зная, че това е кумир, а не - Бог, раздробих ръката му. И даже целия бих желал да го раздробя, с цел да не се покланяте на творението на човешките ръце, което макар че има и очи, и уши, и уста, и ръце, и нозе, само че - не вижда, не чува, не приказва, не усеща, не върви и даже и на себе си в нищо не може да помогне, когато го унищожават или го раздробяват на части. За наказване бил на ужасни мъчения, при които умрял. На идната нощ вярващите взели тялото му и го погребали с почести. При гроба на светия страдалец се правили доста изцерявания.