Днес терминът емпатия е много популярен и се въвлича в

Днес терминът " емпатия " е доста известен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава, че да си съчувствен човек, значи си по-осъзнат, по-щастлив от това знание, което интуитивно придобиваш за хората. Емпатите са чувствителни хора, които могат да се настройват на непознатите талази, без даже да могат да управляват тази съпричастност и схващане. Може ли обаче емпатията да навреди на притежателя си и по кое време става рисково да сме прекомерно съчувствени?

Емпатията като самобитно " изобретение " (макар че не е нищо ново) в последно време се появи като отговор на доста сериозен недостиг в общуването - невъзможността да се свържем, да бъдем съпричастни и да дадем разтуха. Държим се все по-арогантно, бездушно. Но все по-вече хора от бизнеса и от публичната сфера схващат какъв брой е значима и то тъкмо този доста тънък слой в нея - способността да се поставиш на непознато място, да съпреживееш.



От учители до топ търговци и мениджъри - всеки желае да усъвършенства общуването си с другите и за допустимо най-кратко време то е да колкото се може по-ефективно. Затова в този момент се акцентира по какъв начин емпатията би трябвало да бъде развивана, по какъв начин съчувствените хора би трябвало да се ценят, какво благосъстояние са за всяка компания и колектив. Всичко това е отлично, само че дали по този метод съчувствените хора не се подлагат на прекомерно огромен напън?

“Емпатичните хора би трябвало да се учат да се пазят сами от експанзията, арогантността, егоцентризма и да съхраняват силите за личния си живот. В противоположен случай те просто ще се изтощят душевен и прочувствено. ”

Емпатите имат доста богата сензитивност, която попива страстите, настроението, вниква в обстановката на тези, с които поддържат връзка. Това на емпатите им носи колкото изгоди - толкоз и вреди. Изтощително е, още повече когато става дума за отрицателни положения като афект, експанзия, меланхолия. Тези страсти попиват в емпатите и те ги одобряват като свои.

Особено мъчно е за тях, когато се постанова да поддържат връзка с нарцисисти, его-маниаци и енергийни вампири. Може да се огледа на този топ хора като хищници, а емпатите са тяхната плячка. Общуването с този вид хора изцежда до дъно силите им и те имат потребност от дълго възобновяване. Около хора, които лъжат или се преструват, емпатите нормално блокират, тъй като не могат да уловят бързо същинската същина на индивида. Най-добре е да заобикалят такива хора.



Емпатичните хора прекомерно отдадено се стремят да оправят непознатите проблеми. Желанието им да оказват помощ, индивидът да се почувства по-добре, ги води в дълбоки драми, обвързва ги с непознати избори и нерядко към тях се насочат и обвинявания. Те постоянно се явяват страна в борби, които не са техни.

Един главен проблем на съчувствените хора е, че те не могат да се управляват. Нерядко срещат хора, които се държат зле с тях, само че те все намират метод да ги оправдаят, да намерят положителната страна, същинската причина за това държание. Липсата на надзор прави съчувствените хора уязвими пред злонамерени хора.

“Емпатията може да е заложба или развито умеене, само че може да е същинско проклинание. Тя би трябвало да бъде следена и тренирана, с цел да не навреди на притежателя си. ”

Емпатичните хора би трябвало да се учат да управляват това непрекъснато конфигуриране на непознати талази, с цел да запазят чистотата на своите. За тях е витално значимо да споделят " Не ". На хора, срещи, истории. За да се запазят и да могат да изявяват своята характерност.



Емпатичните хора би трябвало да подаряват с внимание по-близките си хора и другари и да го лимитират към всеки срещнат. Да, инцидентните хора в живота ни от време на време играят голяма роля в него и не трябва да затваряме сетивата си за тях, само че за съчувствените хора е изключително значимо да лимитират контактите си.

Емпатичните хора би трябвало да търсят такива, които ги ценят и обичат, каквито са. Които не се възползват от желанието им да оказват помощ, да изслушват, да утешават. Хора, които вадят характерността им на показ и просто ги обичат.

Емпатичните хора би трябвало да намират способи да се лекуват и възвръщат от срещи с токсични хора. Независимо по какъв метод - уединение, другарство с природата, музика, разходки, сън. Но те би трябвало да отделят това време за себе си.

“Най-важен е може би въпросът: " Какво да върша с тази емпатия? " ”

Емпатичните хора би трябвало да се учат да употребяват тази заложба като обществено умеене - да я вършат част от избора си за специалност или среда, само че и да я употребяват като опция за себеопознаване, авторефлексия. Каква изгода има от нея, в случай че е неконтролируема, изтощителна и води до изгубване на личната еднаквост, Никаква! Даже в противен случай.