Спомените на капитан Атанасов и планшетът на капитан Шукри бей в изложба във Варна
Днес спомените на капитан Атанасов и планшетът на капитан Шукри бей са част от фонда на Националния военноисторически музей, а тяхната история е една от трите емблематични истории, за които споделя изложбата на НВИМ „ Враг/Приятел “ във Военноморски музей-Варна. Изложбата може да разгледате до 20 декември, напомня Moreto.net
В богатия фонд на Националния военноисторически музей се съхраняват доста персонални истории, върху които отпечатъкът на времето е оставил своите дълбоки следи. За една такава история, за човещина сред съперници на фронта, ви описваме през днешния ден.
Годината е 1912 година, месецът – ноември , Първата балканска война е почнала, Втора българска войска е пред Одрин. Капитан Атанас Бойчев Атанасов е пълководец на батарея на позиция до чифлика Кюшен на Източния бранш на Одринската цитадела и разполага с две 15 см оръдия, система „ Круп “, с резултатност на стрелбата до 14 – 15 км. От 21 ноември бомбардира всякакви цели в града, като на всеки 10 минути, през деня и нощем, насочва по един изстрел. Той открива, че една от турските батареи изстрелва малцина снаряди, само че с доста точни попадения към неговата позиция. Респектиран от точността на съперника стартира да събира информация от турски пленници. Разбира, че командирът ѝ се споделя капитан Шукри бей и е немски ученик.
След като пада Одринската цитадела (13 март 1913 г.), капитан Атанасов отива при форта Кавказ табия , с цел да се срещне с противниковия пълководец, който всеки ден гледа в окуляра на бинокъла си. Намира го тежко ранен от шрапнел и до момента в който му оказва първа помощ, се заговарят. Оказва се, че турският пълководец също е събирал сведения за капитан Атанасов и е определил точното място на неговата батарея, засичайки блясъците на димните заряди, само че командирът на отделението му не повярвал на изчисленията и не заповядал масиран обстрел.
За спомен капитан Шукри бей подарява на капитан Атанасов планшета си с тъкмо обозначените български и турски позиции.
Днес спомените на капитан Атанасов и планшетът на капитан Шукри бей са част от фонда на Националния военноисторически музей, а тяхната история е една от трите емблематични истории, за които споделя изложбата на НВИМ „ Враг/Приятел “ във Военноморски музей-Варна.
В богатия фонд на Националния военноисторически музей се съхраняват доста персонални истории, върху които отпечатъкът на времето е оставил своите дълбоки следи. За една такава история, за човещина сред съперници на фронта, ви описваме през днешния ден.
Годината е 1912 година, месецът – ноември , Първата балканска война е почнала, Втора българска войска е пред Одрин. Капитан Атанас Бойчев Атанасов е пълководец на батарея на позиция до чифлика Кюшен на Източния бранш на Одринската цитадела и разполага с две 15 см оръдия, система „ Круп “, с резултатност на стрелбата до 14 – 15 км. От 21 ноември бомбардира всякакви цели в града, като на всеки 10 минути, през деня и нощем, насочва по един изстрел. Той открива, че една от турските батареи изстрелва малцина снаряди, само че с доста точни попадения към неговата позиция. Респектиран от точността на съперника стартира да събира информация от турски пленници. Разбира, че командирът ѝ се споделя капитан Шукри бей и е немски ученик.
След като пада Одринската цитадела (13 март 1913 г.), капитан Атанасов отива при форта Кавказ табия , с цел да се срещне с противниковия пълководец, който всеки ден гледа в окуляра на бинокъла си. Намира го тежко ранен от шрапнел и до момента в който му оказва първа помощ, се заговарят. Оказва се, че турският пълководец също е събирал сведения за капитан Атанасов и е определил точното място на неговата батарея, засичайки блясъците на димните заряди, само че командирът на отделението му не повярвал на изчисленията и не заповядал масиран обстрел.
За спомен капитан Шукри бей подарява на капитан Атанасов планшета си с тъкмо обозначените български и турски позиции.
Днес спомените на капитан Атанасов и планшетът на капитан Шукри бей са част от фонда на Националния военноисторически музей, а тяхната история е една от трите емблематични истории, за които споделя изложбата на НВИМ „ Враг/Приятел “ във Военноморски музей-Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ