Страхувам се да изпратя детето на училище, но нямам избор
Днес споделяме с вас материала на Амелия Еделман за от 8 септември, тъй като считаме, че тематиката вълнува и българските родители. Текстът е оповестен със съкращения.
Все още има хора, които като че ли не могат да прекарат и един ден без да порицаят или да дадат експертен съвет на някоя майка по какъв начин да си гледа децата. Всички сме срещали мнения в обществените мрежи, които стартират с "Според мен една майка не би трябвало да... (тук поставете която и да е дилема)! "
Ето че неотдавна експрертите още веднъж проговориха:
"Не би трябвало да пращаш децата ти на учебно заведение. Не е безвредно. "
Уау, благодаря ви за поддръжката, сама нямаше да се сетя! Със сигурност не съм прекарала последните шест месеца у дома в непрекъснати размишления по какъв начин да осигуря най-подходящата среда за развиване на мен и моето семейство.
iStock
Представете си през какво минава всеки родител: от няколко месеца се пробва да не загуби работата си, да се грижи за децата си и тяхното обучение, да не се болести с COVID-19. И това е единствено върхът на айсберга. Всяко семейство има своите лични проблеми, които доста се задълбочиха от началото на пандемията.
Не настоявам, че не съм късметлийка. Жива и здрава съм. Образована и работеща. Избрала съм специалност, която мога да упражнявам и от у дома. Имам прелестен наследник, любящ сътрудник и правилни приятелки. Засега (да чукна на дърво!) се оправяме отлично.
Писмото на един учебен шеф, което ще допре и най-строгите родители На фокус
Когато учебното заведение на сина ми затвори обаче постъпих като множеството родители: пробвах се да бъда човек за всичко. Ставах в 5 сутринта и работех до среднощ, до момента в който детето ми рисуваше по стените, лепеше стикери по прозорците и ядеше пуканки за обяд. Полагах старания да наемам свободното му време, само че по-важното за мен беше, че правех всичко допустимо да му обезпечавам всичко належащо, с цел да живее обикновено.
И по този начин, наложи се да посегна на спестяванията си. Наех бавачки, които да ми оказват помощ. Приличаха на модерни красиви, занимателни, амбициозни двойнички на Мери Попинс. Синът ми тъгуваше за съучениците си и класната стая, само че си прекарваше добре. Те му предадоха доста познания. Помогнаха му да нарисува картичка за Деня на майката, която ме разплака. А всичко това ме остави без никакви непотребни пари до август.
iStock
Ако можех да си разреша бавачка, в никакъв случай нямаше да пратя сина ми на учебно заведение.
Най-важното за мен е сигурността на сина ми. Но тази сигурност включва храна, покрив над главата и финансови благоприятни условия.
Трябва да отивам на работя, с цел да осигуря всичко това.
Обществото насажда у нас визията, че родителят, който желае да върне детето си в учебно заведение или детската градина, е нахален, себелюбив и небрежен. Но истината е, че огромна част от хората нямат шанса да могат да се извърнат за помощ към бабите и дядовците и би трябвало да разчитат само на себе си.
Взимането на такова решение не е въпрос на правила, а въпрос на оцеляване.
Моля ви, не ни съдете за това.
Все още има хора, които като че ли не могат да прекарат и един ден без да порицаят или да дадат експертен съвет на някоя майка по какъв начин да си гледа децата. Всички сме срещали мнения в обществените мрежи, които стартират с "Според мен една майка не би трябвало да... (тук поставете която и да е дилема)! "
Ето че неотдавна експрертите още веднъж проговориха:
"Не би трябвало да пращаш децата ти на учебно заведение. Не е безвредно. "
Уау, благодаря ви за поддръжката, сама нямаше да се сетя! Със сигурност не съм прекарала последните шест месеца у дома в непрекъснати размишления по какъв начин да осигуря най-подходящата среда за развиване на мен и моето семейство.
iStock Представете си през какво минава всеки родител: от няколко месеца се пробва да не загуби работата си, да се грижи за децата си и тяхното обучение, да не се болести с COVID-19. И това е единствено върхът на айсберга. Всяко семейство има своите лични проблеми, които доста се задълбочиха от началото на пандемията.
Не настоявам, че не съм късметлийка. Жива и здрава съм. Образована и работеща. Избрала съм специалност, която мога да упражнявам и от у дома. Имам прелестен наследник, любящ сътрудник и правилни приятелки. Засега (да чукна на дърво!) се оправяме отлично.
Писмото на един учебен шеф, което ще допре и най-строгите родители На фокус Когато учебното заведение на сина ми затвори обаче постъпих като множеството родители: пробвах се да бъда човек за всичко. Ставах в 5 сутринта и работех до среднощ, до момента в който детето ми рисуваше по стените, лепеше стикери по прозорците и ядеше пуканки за обяд. Полагах старания да наемам свободното му време, само че по-важното за мен беше, че правех всичко допустимо да му обезпечавам всичко належащо, с цел да живее обикновено.
И по този начин, наложи се да посегна на спестяванията си. Наех бавачки, които да ми оказват помощ. Приличаха на модерни красиви, занимателни, амбициозни двойнички на Мери Попинс. Синът ми тъгуваше за съучениците си и класната стая, само че си прекарваше добре. Те му предадоха доста познания. Помогнаха му да нарисува картичка за Деня на майката, която ме разплака. А всичко това ме остави без никакви непотребни пари до август.
iStock Ако можех да си разреша бавачка, в никакъв случай нямаше да пратя сина ми на учебно заведение.
Най-важното за мен е сигурността на сина ми. Но тази сигурност включва храна, покрив над главата и финансови благоприятни условия.
Трябва да отивам на работя, с цел да осигуря всичко това.
Обществото насажда у нас визията, че родителят, който желае да върне детето си в учебно заведение или детската градина, е нахален, себелюбив и небрежен. Но истината е, че огромна част от хората нямат шанса да могат да се извърнат за помощ към бабите и дядовците и би трябвало да разчитат само на себе си.
Взимането на такова решение не е въпрос на правила, а въпрос на оцеляване.
Моля ви, не ни съдете за това.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ