Днес следим с ужас новините от прекрасния остров Санторини в

Днес следим с смут новините от прелестния остров Санторини в Егейско море в очакване на по-голямо земетресение. Много хора обаче не знаят, че тази драма към този момент се е случвала в тази част на Средиземно море. И освен се е случвала, само че е била причина за гибелта на една велика човешка просвета. Ще опиша за моя персонален досег със Санторини и за краха на неповторимата Минойска цивилизация.

През 2007 година обикалях из островите на Източното Средиземноморие, с цел да се срещна с неповторимите антични монументи, които се намират на тях. В един прелестен пролетен ден големият транспортен съд „ Кристал ”, с който бях тръгнал преди седмици от атинското пристанище Пирея, дебаркира на остров Крит. Разбира се, знаех, че тук се е намирал центърът на една от най-великите цивилизации в човешката история – Минойската просвета.

Името е обещано от фамозния английски археолог сър Артър Евънс.

То идва от мита за именития цар Минос, построил замък за кръвожадното страшилище Минотавър, на което критяните принасяли човешки жертви. Най-значими средища на острова били Кносос, Фестос, Малия и Закро.

Според данните от археологическите изследвания Минойската просвета се зародила в ІІІ хиляди прочие Хр. Най-големият подем бил през 1950-1550 година прочие Хр., когато критяните построили голям брой превъзходни каменни дворци. Тогава техните царе разпрострели властта си над доста други острови. Превъзходни моряци и положителни търговци, жителите на Крит кръстосвали Средиземно море сред Египет, финикийските градове, Мала Азия и Балканския полуостров. Но в първата половина на ХV в. прочие Хр. Крит бил реализиран от ужасно земетресение и цунами, а малко по-късно го завладяли пристигналите от Гърция микенци.

Древната столица Кносос се намира единствено на 6 км от днешния център на острова Ираклион.

Дворецът там е открит през 1878 година от критския търговец и антиквар Минос Калокеринос, който направил и първите разкопки. През 1900 година археологическите изследвания са продължени от сър Артър Евънс и не престават до 1930 година, прекратени единствено по време на европейските войни. Общата повърхност на разкрития замък доближава 20 000 кв. м. Днес за огромния археолог припомня непретенциозен монумент, повдигнат измежду руините.

Със забележителна степен на конвенционалност Артър Евънс дефинира главните здания във величествения отбор.

Това са така наречен Дворец на Минос, намиращият западно от него Малък замък, Царската вила, Къщата с фреските, „ Неизвестната къща ”, Домът на основния сановник и други Предполага се, че Големият замък имал две етапи на развиване. Първата постройка била издигната към 2000 година прочие Хр., три века по-късно бил опустошен, а издигнатият на нейно място нов комплекс просъществувал до първата половина на ХV в. прочие Хр., когато умрял при упоменатите естествени катаклизми.

Особено атрактивна е Тронната палата, в чиято централна част се намира царският престол. В същата зала има контейнер за вода, за който някои откриватели допускат, че е аквариум. Впечатляващи са просторните жилища с течаща в глинени тръби вода.

В Големия замък и в други основни здания са реставрирани стопанските пространства с подредени обемни керамични делви.

Пак в Кносос се намират доста олтари на божества с незнайни имена, както и най-старият в света амфитеатър, предопределен за дворцови празненства и тържествени представления. Много от постройките са изписани с фреските, на които се виждат подиуми с мъже и дами, събиращи цветя или ловящи риба, както и младежи, изпълняващи рискови акробатични извършения върху гърбовете на разярени бикове.

Веднага след Крит, аз отпътувах за намиращия се на стотина километра остров Санторини, който точно бил причина за гибелта на Минойската цивилизация. Защото точно там станала гигантската детонация, основала непредвидени естествени катаклизми. Някога на това място се е намирал голям остров, за който много учени считат, че бил упоменатата от Платон Атлантида. На него имало мощен вулкан, който понякога се пробуждал със страховити изригвания. Такова събитие се случило преди 80 000 години и вулканичната пепел се разнесла в целия регион сред Северна Африка и Европа.

Другото извънредно изригване станало през първата половина на ХV в. прочие Хр., когато островът бил гъсто обитаем с хората от Минойската просвета.

Тогава след серия тежки трусове морската вода нахлула навътре в намиращия се под него вулкан и провокирала галактически гърмеж, предизвикал рухването в дълбините на по-голямата част от земната повърхнина. Според актуалните учени тътенът се чул чак в днешна Норвегия, а вулканична пепел се открива във безконечните снегове на Андите. Катастрофата основала три нови острова, очертаващи тогавашната външна обиколка на сушата. Сега те носят имената Санторини, Тирасия и Аспрониси.

Преди 3500 години небето за минути се покрило от непроницаем черен облак, висок 35 км.

Експлозията основала една от най-големите талази цунами в историята на Земята, която била висока повече от 250 м. За по-малко от половин час тя достигнала Крит и останалите острови на минойците. Техните градове били изцяло унищожени, а дребното оживели поданици били покорени от пристигнали от Гърция завоеватели.

Колкото и да е необичайно, точно Санторини през днешния ден е ключ за разгадаване на тайните на починалата минойска цивилизация.

От края на 60-те години на предишния век екип от археолози стартира разкопки край актуалното населено място Акротири. Постепенно пред смаяните погледи на учените се появява град с добре непокътнати жилищни здания, павирани улици, храмове и комплицирана водоснабдително-канализационна система. Част от постройките са покрити със фрески, непокътнати доста по-добре, в сравнение с Крит. Отличната съхраненост се дължи на дебелия пласт пепел, с който вулканът е покрил този „ егейски Помпей ”.

При разкопките на Акротири не са открити никакви погребения. Преди съдбовното изригване е имало поредност от предупредителни земетресения, дали опция на много от хората да изоставен острова с кораби и лодки. Възможно е част от тях да са се заселили по крайбрежието на Африка на 500 км от разигралата се драма. Напоследък в устието на Нил е намерено антично населено място със мощно минойско въздействие. Може би наличието на бежанците се долавя и в Израел. Според някои учени това са „ хората от морето ” или филистимиляните, разказани в Стария завет на Библията.

Находките от дългогодишните разкопки се пазят в специфичен музей, издигнат неотдавна в административния център на Санторини, Фира.

Напълно учуден, през 2007 година стоях дълго пред невероятната минойска керамика, предмети от бронз и злато, разнообразни творби на изкуството. Разцветът почнал още в края на каменно-медната ера, с цел да доближи разцвет малко преди злополуката. Особено впечатляващи са стенописите, изпълнени в алено, жълто, черно и синьо. Сюжетите са най-разнообразни – хора, животни, растения, здания, кораби, орнаменти.

За мен тези находки се оказаха доста значими, тъй като интервалът на подем на Минойската цивилизация съответствува с първия „ златен ” век на проучваните от мен тракийски светилища Перперикон и Татул. Неслучайно в свещения град е открита част от каменен надпис със знаци от линеарното писмо А, на което са пишели минойците. Очевидно сред двете велики култури е имало контакти още преди 3200 години.

Автор: проф. Николай Овчаров, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews