Почина Саво Коцарев - борец за българската кауза в Македония
Днес си отиде един от най-уважаваните борци за българската идея в Македония и политически пандизчия, минал през пъкъла на Титовите лагери, Саво Коцарев, заяви БГНЕС.
Адвокат Коцарев е умрял на 93-годишна възраст в Скопие. Той е роден през 1928 година в град Охрид в българско, екзархийско семейство.
Заради своето българско съзнание Саво Коцарев е преследван от тайната полиция на диктатора Тито и хвърлен в концлагера в Добой.
Репортерът на БГНЕС напомня, че Саво Коцарев умря, както и хиляди други положителни българи, без да бъде оправдан даже и след основаването на самостоятелната Македонска страна през 1991 година
Саво Коцарев беше последният представител на една огромна фамилия.
Той е племенник на Илия Коцарев, който е българският кмет на Охрид по време на Втората международна война и съумява да избави града от всички опустошения и произшествия, които войната носи. Той посреща българските войски в Охрид, смъква немското знаме от центъра на града и слага българското.
Илия Коцарев е кмет на Охрид и по време на немското ръководство след 9 септември 1944 година, когато немското командване желае да изгори града, тъй като охридчани не желаят да предадат избягалите български бойци на нацистите. Градът е избавен с откуп, а по-късно откупът е върнат, всичко това с помощта на кмета Илия Коцарев.
След края на войната остарелият Коцарев е задържан, а синовете на брат му – Саво, Люпчо и още няколко техни братовчеди от семейство Коцареви, са съдени като държавни врагове и получават дългогодишни присъди.
Братята Саво и Люпчо са претърпели всички мъчения в централния скопски затвор Идризово, в който по това време са избити безчет българи. Техният чичо Илия Коцарев умира полусляп и инвалидизиран от мъченията, на които е бил подложен от титовите палачи.
Саво Коцарев беше последният от всички македонски пандизчии и мъченици за българското дело в Македония. Той си потегли горделив, както живееше, горделив със себе си, горделив със фамилията и историята си и горделив с идеята, към която принадлежи... до последния си мирис вярваше в правилността на личните си и фамилни убеждения, до последния си мирис вярваше, че македонският народ ще попадне в историческите рамки на великата българска цивилизация!
Адвокат Коцарев е умрял на 93-годишна възраст в Скопие. Той е роден през 1928 година в град Охрид в българско, екзархийско семейство.
Заради своето българско съзнание Саво Коцарев е преследван от тайната полиция на диктатора Тито и хвърлен в концлагера в Добой.
Репортерът на БГНЕС напомня, че Саво Коцарев умря, както и хиляди други положителни българи, без да бъде оправдан даже и след основаването на самостоятелната Македонска страна през 1991 година
Саво Коцарев беше последният представител на една огромна фамилия.
Той е племенник на Илия Коцарев, който е българският кмет на Охрид по време на Втората международна война и съумява да избави града от всички опустошения и произшествия, които войната носи. Той посреща българските войски в Охрид, смъква немското знаме от центъра на града и слага българското.
Илия Коцарев е кмет на Охрид и по време на немското ръководство след 9 септември 1944 година, когато немското командване желае да изгори града, тъй като охридчани не желаят да предадат избягалите български бойци на нацистите. Градът е избавен с откуп, а по-късно откупът е върнат, всичко това с помощта на кмета Илия Коцарев.
След края на войната остарелият Коцарев е задържан, а синовете на брат му – Саво, Люпчо и още няколко техни братовчеди от семейство Коцареви, са съдени като държавни врагове и получават дългогодишни присъди.
Братята Саво и Люпчо са претърпели всички мъчения в централния скопски затвор Идризово, в който по това време са избити безчет българи. Техният чичо Илия Коцарев умира полусляп и инвалидизиран от мъченията, на които е бил подложен от титовите палачи.
Саво Коцарев беше последният от всички македонски пандизчии и мъченици за българското дело в Македония. Той си потегли горделив, както живееше, горделив със себе си, горделив със фамилията и историята си и горделив с идеята, към която принадлежи... до последния си мирис вярваше в правилността на личните си и фамилни убеждения, до последния си мирис вярваше, че македонският народ ще попадне в историческите рамки на великата българска цивилизация!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ